№ 10406
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110147266
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявен е от ищеца „фирма“ АД иск с правна квалификация чл. 422
от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. I ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ за установяване
съществуването на вземане спрямо ответника С. С. Д. за сумата от 1568,21
лв., представляваща стойност на начислена и претендирана главница за
доставени ВиК услуги през периода от 01.03.2012 г. до 20.05.2019 г. за
водоснабден имот, находящ се на адрес в /населено място/, клиентски №
........., ведно със законна лихва от 10.02.2021 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 15.02.2021 г. по ч. гр. д. № 8222/2021 г. по описа на СРС,
166 състав.
Ищецът „фирма” АД твърди, че между страните е налице
облигационно отношение, възникнало въз основа на неформален договор за
предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия на
„фирма” АД. Поддържа, че ответникът е потребител на ВиК услуги и че за
процесния период е доставил на ответника ВиК услуги в посочения обект,
които не са заплатени. Посочва, че за този имот е открит клиентски номер
........., като за процесния период на база отчетени показания редовно е
издавана ежемесечна фактура за потребените и начислени ВиК услуги в
имота, сумите по които е трябвало да бъдат заплатени от ответника в 30-
дневен срок от фактурирането. Посочва като крайна дата на периода, в който
претендира главницата- 21.05.2019 г., тъй като тогава е постъпило заявление
за промяна на титуляря на партидата и ответникът е загубил качеството си на
потребител. Претендира и обезщетение за забава върху главницата за
периода. Претендира присъждане на разноски в заповедното и в исковото
производства.
1
Ответникът С. С. Д. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
ищецът да е доставил реално питейна вода в претендирания размер. Оспорва
да е съществувало валидно облигационно правоотношение между страните.
Посочва, че ищецът не е изчислил правилно процесната сума, тъй като
отчитането на общия и индивидуалния водомер в процесния имот е
извършено в разрез със законовите изисквания на Наредба № 4 за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи. Поддържа, че не е бил писмено уведомяван за
датата и часа на отчитане на общия и индивидуалния водомер, както и че
същото не е извършвано регулярно. Твърди, че уредът за отчитане, въз основа
на който са начислени процесните суми, не било сертифицирано средство за
търговско измерване. Оспорва методиката, по която е определен размерът на
процесното задължение. Поддържа, че не е отказван достъп на служител на
ищеца при отчитане на показанията на водомера в процесния имот. Оспорва
сумите като погасени по давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги
по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в
процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните
количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на исковата, респ. че
са налице обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. При установяване
на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на ВиК услуги.
Според § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. ДВ бр. 18/25.02.2005г.), потребители на
водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона
са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 8, ал.
1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР към МС. Същите влизат в сила
в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един
местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
абонатите.
Съдът намира, че по делото не се доказва наличието на облигационно
2
правоотношение между ищеца и ответника с предмет доставка на ВиК услуги
в процесния имот за исковия период. Ищецът не е ангажирал надлежни
доказателства ответникът да е собственик или ползвател на процесния
недвижим имот, както и да е подавал заявление за откриване на партида на
негово име, въпреки че с приетия доклад по делото му е указано че не сочи
доказателства. Представената молба от ответника С. С. Д. в качеството и на
наследник на Славка Благоева Сертова също не е достатъчна в тази насока.
Недоказването на наличие на облигационно правоотношение като
елемент от фактическия състав на иска води до извод и за неоснователност на
същия. Поради изложеното не следва да бъдат обсъждани останалите събрани
по делото доказателства. Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК следва да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. На основание чл. 78 ал. 3 ГПК в полза
на процесуалните представители следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения не е уредена хипотезата на подаване на
възражение по чл. 414 ГПК, но на основание на § 1 от ДР на Наредбата следва
размерът да се определи по аналогия. Подаването на възражение в
заповедното производство се извършва в съответна бланка утвърдена от
Министъра на правосъдието, ето защо за извършените от адвоката действия
по изготвянето му, по аналогия следва да намери приложение разпоредбата на
чл. 6, т. 5 от Наредбата № 1, а именно възнаграждения за изготвяне на книжа
и молби, чиито минимален размер е 50 лева. В полза на адв. Красимира
Билева – процесуален представител на ответника в заповедното производство
следва да се присъди сумата 50,00 лева. В полза на адв. М. Л. – процесуален
представител на ответника в исковото производство следва да се присъдят
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за предоставена безплатна правна
помощ в исковото производство в размер на 360 лева, определени от съда
съгласно чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „фирма” АД, ЕИК .........., с адрес: гр.
София, бул. „Цар Борис III” № 159, ет. 2 и 3 срещу С. С. Д., ЕГН **********,
с адрес /населено място/ иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. I ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ за установяване съществуване на вземане в
размер на 1568,21 лв., представляваща стойност на начислена и претендирана
3
главница за доставени ВиК услуги през периода от 01.03.2012 г. до 20.05.2019
г. за водоснабден имот, находящ се на адрес в /населено място/, клиентски №
........., ведно със законна лихва от 10.02.2021 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 15.02.2021 г. по ч. гр. д. № 8222/2021 г. по описа на СРС,
166 състав КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „фирма” АД, ЕИК .........., с адрес: /населено място/ ДА
ЗАПЛАТИ НА адвокат К.И.Б., ЕГН **********, със служебен адрес
/населено място/ на основание 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 50,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в заповедното производство.
ОСЪЖДА „фирма” АД, ЕИК .........., с адрес: /населено място/ ДА
ЗАПЛАТИ НА адвокат М. Л. Л., ЕГН **********, със служебен адрес
/населено място/ на основание 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 360,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4