№ 1333
гр. София, 06.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цв. М. М.
като разгледа докладваното от Цв. М. М. Частно гражданско дело №
20211110172937 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 112711/21.12.2021 г. на ... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. ЕМ. КР., ЕГН ********** за сумите, както следва:
2 386,24 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ********** от 05.10.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.12.2021
г. до окончателното плащане; 1 559,30 лв. – договорно възнаграждение за периода от
26.04.2018 г. до 02.10.2020 г.; 2 816,32 лв. – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги (приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на
кредит); 168,35 лв. – лихва за забава за периода от 03.12.2017 г. до 02.10.2020 г., както и
606,72 лв. – лихва за забава за периода от 02.10.2020 г. до 20.12.2021 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна
и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че
следва да откаже издаването на такава за сумата от 2 816,32 лв. – възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 05.10.2017 г., като
породените от него отношения се регулират от специалните правила на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Видно от т. 12 от заявлението допълнителните услуги, за които се отнася претендираното
възнаграждение, се изразяват в получаване на приоритетно разглеждане и становище по
искането за отпускане на потребителски кредит, преди клиентите, без закупен такъв пакет.
Видно от описанието услугата е свързана с усвояване и управление на кредита, поради
което събирането на възнаграждение за същата е забранено по силата на сочената
разпоредба на ЗПК. Нещо повече, възнаграждението, което се е задължил да заплати
потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не
отговаря на изискванията на закона. На първо място - предоставените за тази цена услуги не
са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от
услугите поотделно. В тази връзка в чл.10а, ал. 4 ЗПК е предвидено, че „видът, размерът н
1
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно н точно
определени в договора за потребителски кредит“. В противоречие на императивното
правило на чл. 10 ал. 4 ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги
е определено общо възнаграждение за плащане в размер на 2 816,32 лв. Наред с това
заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо
само за „възможността за предоставянето“ на изброените по-горе услуги и е без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. С оглед на изложеното се налага извод, че уговорката в процесния
договор за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 2
816,32 лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми –
разпоредбите на чл. 10, ал. 2 предл. 2 и чл. 10а, ал. 3 и 4 от ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 112711/21.12.2021 г. на ... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. ЕМ. КР., ЕГН ********** за сумите, както следва: 2
816,32 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги съгласно договор за
потребителски кредит № ********** от 05.10.2017 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2