Р Е Ш Е Н И Е № 246
Гр. Сливен, 11.11.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на първи ноември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 338 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Н.М.А.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-117-0093842/15.08.2022 г., издадена
от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – т., находяща
се в гр. К., п. Ю., до б. и г. „Ш.“, стопанисвана от Н.М.А. и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „б“ от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. Оспорването
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 186 ал. 4 от ЗДДС, като
образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност
на административния акт. Счита, че установеното от органа нарушение не може да
обуслови налагането на принудителна административна мярка, тъй като се касае за
първо допуснато нарушение на данъчното законодателство. Срокът на мярката бил
необоснован като продължителност, а изложените мотиви били формални и бланкетни. Счита, че липсата на конкретни фактически
основания за определяне срока за запечатване на обекта представлява нарушение
на изискванията за форма на административния акт. Счита още, че актът не е бил
съобразен и с тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото. Моли
съда да отмени атакуваната административна заповед, с претенция за присъждане
на разноските по делото.
В с.з. оспорващата страна Н.М.А., редовно и своевременно призована, не
се явява.
В с.з. административният орган Началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, редовно и своевременно призован, не се явява. В писмено становище от
упълномощен процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли,
с претенция за юрисконсултско възнаграждение и възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 13.08.2022 г. длъжностни лица при ЦУ на НАП – инспектори по
приходите извършили проверка за спазване на данъчно – осигурителното
законодателства в търговски обект – сезонен/временен по см. на § 1 т. 41 от ДР
на ЗДДС - т., находяща се в гр. К., п. Ю., до б. и г. „Ш.“, стопанисван от Н.М.А..
Проверяващите ползвали услуга на стойност 1,00 лв., като за извършената продажба
не била издадена фискална касова бележка, нито ръчна касова бележка от кочан,
тъй като в обекта нямало монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в
НАП фискално устройство. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол
за извършена проверка в обект сер. АА, № 0093842/13.08.2022
г., с час на приключване на проверката 18:00 ч. Била извършена и проверка на
паричните средства в касата, при която се установило наличие на 27 лева.
На 15.08.2022 г. Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-117-0093842, с която
разпоредил запечатване на търговски обект – сезонен/временен - т., находящ се в
гр. К., п. Ю., до б. и г. „Ш.“, стопанисван от Н.М.А. и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „б“ от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. Заповедта била
връчена на нейния адресат на 16.08.2022 г.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която на началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени правомощия за издаване на заповеди
за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл.
186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата ползваното фискално
устройство и да отнемат правото на лицето да използва интегрираната
автоматизирана система за управление на търговската дейност по чл. 186 ал. 2 от ЗДДС.
Жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ ФК-117-0093842/15.08.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е
подадена до настоящия съд, чрез органа - издател на 23.08.2022 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните
по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като основателна и като такава, следва да бъде уважена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага поради
принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на
чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, действащ при спазване на
териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със
Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП материална
компетентност по чл. 186 ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност. Като
издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна
форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед като валиден акт. Освен като
валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени
по делото като неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата
съдебна инстанция и като издадена при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Макар валидна и
процесуално законосъобразна, процесната заповед се явява постановена в
несъответствие с материалния закон и целта на закона, при следните съображения:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „б“ от Закона за данък
върху добавената стойност. Разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вменява
императивно задължение всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Съобразно нормата на чл. 7 ал. 1 от НАРЕДБА № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, лицата
по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани
в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че
оспорващият търговец не е изпълнил задължението, вменено с чл. 7 ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и че е нарушил императива на чл. 25
ал. 1 от същия нормативен акт, нарушение, съставляващо от обективна и
субективна страна неиздаване на фискална касова бележка от фискално устройство
за извършена продажба. Същественото в случая е, че извършването на продажбата е
установено, доколкото за ползваната услуга - т. е заплатена сума от 1,00 лв. в
брой при извършената контролна покупка. Това обстоятелство се установява от
Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0093842/13.08.2022
г., който е съставен по установения ред, в предписаната съобразно чл. 50 ал. 2
от ДОПК форма и съдържание и от компетентни длъжностни лица. Същият е официален
документ и се ползва с материална доказателствена сила, съобразно чл. 50, ал. 1
от ДОПК. Съгласно тази разпоредба, протоколът, съставен по установения ред и
форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е
доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените
факти и обстоятелства. В процесния случай протоколът е съставен в присъствието
на търговеца и е подписан от представляващия дружеството без забележки и възражения.
Следователно, предпоставките за налагане на принудителна административна мярка
са налице и при издаване на процесния акт са спазени всички съществени административнопроизводствени правила. Едновременно с това
обаче, обжалваната принудителна мярка е
наложена при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта
на закона. При определяне на срока на мярката административният орган действа в
условията на оперативна самостоятелност, като законът определя възможна
продължителност на принудата до един месец, без да фиксира критериите, които
административният орган трябва да приложи. Следователно индивидуализацията на
срока на принудителната мярка е упражняване на оперативната самостоятелност на
административния орган. При тази индивидуализация е необходимо да бъдат
изложени достатъчно мотиви, които да позволят на съда да провери дали органът е
упражнил тази предоставена му оперативна самостоятелност правилно, в обществена
полза и в съответствие с целта на закона, за каквато проверка изрично го
задължава чл. 146 т. 5 от АПК. Във връзка с това, чл. 13 от АПК въвежда и
принципите на последователност и предвидимост, които задължават
административните органи своевременно да огласяват публично критериите,
вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна
самостоятелност, а чл. 6 ал. 2 от АПК – принципа на съразмерност, според който
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, с която актът се
издава. Съответно - мотивите във връзка с продължителността на срока следва да
посочват конкретни обстоятелства, въз основа на които административният орган е
направил извода, че мярката ще постигне целта на закона именно когато е
наложена в съответния размер, както и съждения относно засегнатите от акта и
неговото изпълнение права и законни интереси и съпоставка с целта, която следва
да бъде постигната. В процесния случай обоснован е доводът в жалбата, че
мотивите относно продължителността на наложената мярка са изцяло бланкетни, доколкото органът отбелязва, че същият е
съразмерен и съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Прието е, че
вредата от установеното нарушение, изразяващо се в липса на документиране на
извършените услуги е в размера на дължимия данък върху дохода на физическите
лица, който не се внася върху стойността на неотчетените приходи от продажби,
както и че е налице висока степен на обществена опасност, поведение, насочено
срещу установената фискална дисциплина. Така изложените мотиви са и абстрактни,
тъй като не е ясно как оценява органът тежестта на извършеното нарушение, какви
са установените последици от него, и какви са изводите от единствените
конкретни факти относно работното време. Изложени са и общи съображения относно
фискалната дисциплина, която данъчнозадължените лица следва да спазват, от
неуточнени факти е направен извод, че деянието показва поведение на лицето,
насочено срещу фискалната дисциплина и организация в търговския обект, която
няма за цел да спазва данъчното законодателство, и необходимост от време за
промяна в организацията на дейността в конкретния обект. Прието е, че срокът е съразмерен
на извършеното, а според принципа за
съразмерност, административният орган упражнява правомощията си по разумен
начин, добросъвестно и справедливо, а срокът е съобразен с целената превенция
за целта на наложената ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в
конкретния обект, като прекият резултат е промяна в начина на отчитане на
оборота от продажби, а индиректният – недопускане на вреда за фиска. Така
изложените мотиви са относими към целите на
осъществената със самата мярка държавна принуда, но не и към конкретно
определения срок от 14 дни на същата.
Сами по себе си,
изложените мотиви относно продължителността на срока не представляват същински
мотиви, а общи формални изявления относно значимостта на охраняваното
обществено отношение, тежестта на извършеното нарушение (за която не е ясно
каква е според административнонаказващия орган),
последиците от нарушението (които също не са посочени) и необходимостта да се
осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за
извършване на нови нарушения. Мотивите относно съразмерността също са напълно
формални, като за съда остава напълно неясно по какъв начин твърдението, че
"срокът на наложената принудителна административна мярка (ПАМ) е
съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване
на незаконосъобразните практики в обекта“ обосновава извод, че принудителната
мярка не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта,
за която се налага, каквото е изискването на чл. 6 ал. 2 от АПК. Предвид
предоставената на административния орган възможност да налага принудителни
мерки от този вид за срок до 30 дни, тоест от 0 (нула) до 30 дни, твърдението,
че определеният срок е съобразен с целената превенция е несъстоятелно. Не са
изложени конкретни мотиви защо избраният от органа срок е именно 14 дни, а не
примерно 15 дни, 7 дни, 10 дни или 3 дни, което препятства възможността на съда
да проведе контрол за съответствие на мярката с целта на закона и за спазване
на принципа на съразмерност.
Ориентир за
проведена изобщо такава преценка от страна на органа липсва, като в същото
време липсват и законоустановени или обявени от администрацията критерии,
вътрешни правила или установена практика за определяне на срока съобразно
задължението на административния орган по чл. 13 от АПК за последователност и
предвидимост при упражняване на своята оперативна самостоятелност.
При горните доводи съдът
намира, че при издаване на обжалваната заповед административният орган е
действал в нарушение на принципа на съразмерност, и по-специално на правилото,
закрепено в член 6, ал. 5 от АПК, съгласно което административните органи
трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди,
явно несъизмерими с преследваната цел.
По изложените по –
горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-117-0093842/15.08.2022 г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено
запечатване на търговски обект – т., находяща се в гр. К., п. Ю., до б. и г. „Ш.“,
стопанисвана от Н.М.А. и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на
основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „б“ от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. е незаконосъобразна, като издадена при
липса на мотиви досежно определения срок - в несъответствие с целта на закона и
при нарушаване на принципите за съразмерност и истинност по чл. 6 ал. 2 и чл. 7
ал. 1 от АПК, поради което следва да бъде отменена.
С оглед изхода на
делото, неоснователна е претенцията на ответния административен орган за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл.
последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-117-0093842/15.08.2022 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, с която е разпоредено запечатване на
търговски обект – т., находяща се в гр. К., п. Ю., до б. и г. „Ш.“,
стопанисвана от Н.М.А. и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на
основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „б“ от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: