№ 121
гр. Сливен, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. С.
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
в присъствието на прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Пламен Д. С. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20232200600352 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда от 26.04.2023 г. по НОХД № 326/2023 г. Районен съд –
Сливен е признал подсъдимия К. Г. Г. за виновен в това, че на 30.12.2022г. в
гр. Сливен, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи от
владението на В.П.К. от гр. Сливен – управител на филиал на магазин „ДM“ в
гр. Сливен, намиращ се на ***, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, както следва: машинка за подстригване на
тяло и лице марка “Филипс“ и ножчета за бръснене марка „Филипс“ на обща
стойност 161,80 лева, собственост на „ДM България“ ЕООД гр. София,
представлявано от Д.Н.Д. - Регионален мениджър Продажби в „ДM
България“ ЕООД гр. София, поради което е бил осъден по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.54, ал.1 от НК и му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 4 години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалено с 1/3, а
именно с 1 година и 4 месеца, което намалено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца, да изтърпи при първоначален СТРОГ
режим.
С атакуваната присъда подсъдимият Г. е осъден да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР-Сливен сумата от 101,75 лева,
представляваща направени разноски по делото. Съдът е отнел в полза на
1
държавата вещественото доказателство - компакт диск, което следва да бъде
унищожено, като вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава
двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от
НПК – съкратено съдебно следствие. Няма конституиран частен обвинител и
граждански ищец.
Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба от
служебния защитник на подс. Г., в която жалба макар изрично да не се
излагат доводи за явна несправедливост на наложеното наказания, се изразява
несъгласие с присъдата на РС- Сливен досежно размера на наложеното
наказание на подсъдимия Г.. Не се оспорва факта на извършеното деяние, не
се претендират допуснати процесуални нарушения. Служебния защитник адв.
Б. претендира несправедливост на наложеното наказание, като счита, че е
същото е завишено. В жалбата се посочва, че и държавното обвинение е
предложило по ниско наказание. Настоява се за изменение на присъдата на
първоинстанционния съд и намаляване на наказанието за К. Г. Г..
В жалбата, както и в съдебно заседание не са направени
доказателствени искания.
В съдебно заседание жалбата се поддържа. Твърди се, че наказанието не
е съобразено с размера на отнетото имущество и съдействието на подсъдимия
за разкриване на обективната истина. Иска се изменение на присъдата и
намаляване размера на наказанието.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита жалбата за
неоснователна, а атакувания първоинстанционен акт, като правилен и
законосъобразен, следва да бъде потвърден изцяло.
Подс. К. Г. Г. моли съда да му бъде намалено наказанието.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице и в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя процесуалната ѝ допустимост.
Като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка
на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, Окръжен съд -
Сливен намира за жалбата за основателна.
В хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани
достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и
обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил обосновани и
законосъобразни фактически и правни изводи.
Установено е, че подсъдимият К. Г. Г. е роден в ***,българин, български
гражданин, средно образование, неженен, не работи, живее в ***. Същият е
осъждан повече от два пъти с наказание „Лишаване от свобода“ за умишлени
престъпления от общ характер, изпълнението на наказанията по които не са
били отлагани на осн. чл.66 от НК. Последните осъждания на подс. К., са
както следва: С присъда по НОХД № 1170/2019г. на Районен съд – Сливен по
2
което с определение му е било определено общо наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 3/три/ години за престъпление по чл. 196 ал.1, т.2, вр.чл.
195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 29, ал. 1б.“а“ от НК. Това наказание подсъдимият е
изтърпял на 11.01.2021г. По споразумение по НОХД № 490/2021г. по описа на
Районен съд Сливен за престъпление по чл. 196 ал.1, т.2, вр.чл. 195, ал. 1, т. 4
, вр. чл.55от НК – 9 /девет/ месеца „Лишаване от свобода“, което да изтърпи
при строг режим, което е изтърпял на 08.11.2021г.
На 30.12.2022г. в гр.Сливен подс. К. Г. Г. се намирал в района на
Ритейл Парк Сливен. Влязъл в магазин „ДМ“ в град Сливен, намиращ се на
*** с намерение да извърши кражба. Магазинът бил с управител /филиал на
магазин в Ритейл Парк Сливен/ - св. В.П.К. от град Сливен. Дружеството
било с управители А.В.П., Ц.М.И., А.Н.Д., Е.С.В. и Г.С.Т., представлявано от
Д.Н.Д.- Регионален мениджър Продажби в „ДМ България“ ЕООД.
Подсъдимият К. Г. Г. се насочил към щанд, намиращ се в магазина. Видял на
щанда машинка марка „Филипс“ за подстригване на тяло и лице и ножчета за
бръснене марка „Филипс“. Край него нямало други клиенти, което го
улеснило да осъществи престъпното си намерение. Той посегнал към
посочените вещи и ги взел, след което ги сложил в джоба на връхната си
дреха. Незабелязан от никого ,подсъдимия се отправил към касова зона, която
преминал без да плати стоката. Запътил се към изхода и успял да напусне
бързо обекта. Липсата на стоката била забелязана от св. В.К.. След
преглеждане на запис на камерите за видеонаблюдение, монтирани в
магазина, се потвърдило, че извършителят на кражбата е излязъл от
търговския обект без да заплати взетите от щанда вещи.
За установяване стойността на процесните вещи по досъдебното
производство е назначена съдебно-оценителна експертиза, според
заключението на която стойността на описаните по-горе вещи възлиза на
161,80 лева.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, с приложен
фотоалбум, съдържащ изображения от кадри от видеозаписи на извършената
кражба в магазина.
Паричната равностойност на откраднатите движими вещи в размер на
161,80 лева не е възстановена от подсъдимия и представлява щета за
собственика „ДМ България“ ЕООД , представлявано от Д.Н.Д.-Регионален
мениджър Продажби в „ДМ България“ ЕООД.
Настоящият съдебен състав възприема фактическите констатации на
първостепенния съд, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на
събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства - обясненията на подс. Г. /л.61/, свидетелските показания на
свидетелката В.П.К./л.18-19/, както и на базата на останалите доказателствени
материали по делото - заключението на съдебно-оценителната
експертиза/л.38/, заключението на съдебно-техническата експертиза/л.29-35/,
както и данните за съдимостта на подсъдимия, съдържащи се в справка за
3
съдимост/л.39-48/, характеристична справка/л.50/ и чрез направеното от
подсъдимия самопризнание на фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт обективирано по реда на чл. 371, т. 2 НПК.
От обективна страна подс. К. Г. Г. е осъществил състава на
престъплението по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. "а" и
б.“б“от НК.
На 30.12.2022г. в гр. Сливен, в условията на опасен рецидив, отнел
чужди движими вещи от владението на В.П.К. от град Сливен -управител
филиал на магазин „ДМ“ в град Сливен намиращ се на *** /Ритейл Парк
Сливен/ без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както
следва: машинка марка „Филипс“ за подстригване на тяло и лице и ножчета
за бръснене марка „Филипс“ на обща стойност 161,80 лева, собственост на
„ДМ България“ ЕООД гр. София с Управители А.В.П., Ц.М.И., А.Н.Д., Е.С.В.
и Г.С.Т., представлявано от Д.Н.Д.- Регионален мениджър Продажби в „ДМ
България“ ЕООД .
Въззивният съд констатира също така, че подсъдимият е извършил
кражбата при условията на опасен рецидив, като е извършил престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е било
отложено на осн.чл.66 от НК и е извършил престъплението след като е бил
осъждан повече от два пъти с наказание „Лишаване от свобода“ за умишлени
престъпления от общ характер, изпълнението на наказанията по които не са
били отлагани на осн. чл.66 от НК. Налице е хипотезата на чл. 29, ал.1, б. "а"
и б. „б“ от НК.
Настоящата инстанция се солидаризира с мотивите на
първоинстанционния съд, че деецът е действал с пряк умисъл. Настоящият
състав приема, че подсъдимият напълно съзнателно е откраднал вещите. От
интелектуална страна подсъдимият е разбирал, че с действията си
преустановява фактическата власт върху вещите - предмет на престъплението
на лицето, което ги е владеело и сам установява своя такава. Разбирал е, че
това поведение е обективирано след като е бил осъждан на наказание
лишаване от свобода за срок от една година за извършено тежко умишлено
престъпление и е бил осъждан повече от два пъти с наказание „Лишаване от
свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на
наказанията по които не са били отлагани на осн. чл.66 от НК. От волева
страна е искал отнемането на вещите, действайки с намерение
противозаконно да ги присвои. Разбирал е общественоопасния характер на
деянието и последиците му и е искал/целял настъпването на последните.
При определяне размера на наказанието съдът правилно е съобразил
предвидените в особената част предели - от две до десет години лишаване от
свобода. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК и на основание
чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК съдът правилно е преценил, че наказанието
следва да се определи при условията на чл. 58а НК. Въпреки правилното
4
приложение на материалноправните норми, съдът не е индивидуализирал
правилно наказанието, с оглед на което жалбата на подсъдимия се явява
основателна. Районният съд не е отчел правилно обстоятелствата по чл. 54,
ал.1 от НК, като при индивидуализацията на наказанието не е съобразил
всички релевантни за размера на наказанието смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, като е надценил отегчаващите за сметка на
смекчаващите. Индивидуализацията на наказанието се подчинява на
принципа за справедливост, като съгласно разпоредбата на чл. 57 НК съдът
едновременно прави преценка на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства както при определяне на вида, така и на размера на
наказанието. Касае се за единен мисловен и оценъчен процес в работата на
съда по определяне на наказанието. За да извърши индивидуализация на
наказанието на подсъдимия Г. районният съд е отчел многобройните му
осъждания, които не влияят на квалификацията на деянието като опасен
рецидив, и е преценил, че следва да му бъде наложено наказание почти в
средния размер на предвиденото за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 от
НК - лишаване от свобода в размер на 4 години. Съдът е индивидуализирал
неправилно наказанието, като се е позовал приоритетно на отегчаващите
вината обстоятелства, а същевременно е наложил наказание малко под
средния размер. Същият е посочил като смекчаващо обстоятелство
единствено искреното разкаяние на подсъдимия, като такова в интерес на
истината липсва както в материалите на досъдебното производство, така и в
съдебното. В случая, районният съд не е отчел наличните по делото
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства - ниската стойност на
отнетите вещи, както и съдействието на подсъдимия по време на досъдебното
производство. С поведението си, подсъдимият е спомогнал за разкриване на
престъплението и това поведение следва да се отчете като смекчаващо
обстоятелство. Съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, в процедурата по
глава двадесет и седма от НПК, направеното самопризнание следва да се
оценява с оглед "характеристиките и съдържанието на самопризнанието като
форма на съдействие при установяване на обективната истина и ако същото е
спомогнало за своевременно и съществено разкриване на престъпното
посегателство и неговия извършител още на досъдебното производство".
Видно от обясненията на подсъдимия на досъдебното производство, същите
покриват тези изисквания.
С оглед гореизложеното, съдът намери искането на подсъдимия за
намаляване размера на определеното му наказание лишаване от свобода за
основателно. Присъдата следва да бъде изменена, като се намали размера на
наказанието наложено на подсъдимия. Според въззивния съд подходящото
наказание за деянието на подсъдимия Г. е съответно към минималния размер,
предвиден в чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, а именно в размер на три години
лишаване от свобода. В съответствие с разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК
наказанието следва да се намали с 1/3, и на подс. Г. следва да се определи
наказание съответно за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК в размер
5
на две години лишаване от свобода.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира
основания за изменение на обжалваната присъда в останалите ѝ части, както и
да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради
което в останалата й част присъдата следва да бъде потвърдена.
Мотивиран така и на основание чл. 337, ал.1, т.1 вр. чл. 334, т.3 от НПК
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №74 от 26.04.2023 г., постановена по НОХД № 326/2023
г. по описа на Районен съд - Сливен В ЧАСТТА относно размера на
наложеното наказание, като го намалява от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 58, ал.1 от НК НАМАЛЯВА размера на така наложеното
наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с една трета на ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6