Р Е Ш Е Н И Е
№ 78/6.2.2020г. 06.02.2020 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 04.02.2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря С.М.
като разгледа докладваното от съдия
Христова
гражданско дело № 1972 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е за делба, във фазата по допускането й.
Образувано е по предявен от Н.М.П. против Г.Х.П. иск за делба на МПС, подробно описано в
исковата молба, придобито по време на брака на страните.
В
исковата молба се посочва, че страните са бивши съпрузи, които по време на
брака си са придобили процесното МПС, чиято делба се иска при равни за страните
квоти. Освен това , и т.к. автомобилът се ползвал от ответника ищцата моли
същият да бъде осъден да й заплаща обезщетение за ползването в размер на 80 лв.
месечно до приключване на делбеното производство.
С
депозирания отговор предявеният иск за делба не се оспорва. Оспорва се
претенцията за заплащане на наем, за което се излагат съображения, включително
ответникът сочи, че не е ползвал и не ползва автомобила. Последният също
претендира ищцата да бъде осъдена да му заплаща по силата на чл. 344,ал.2 от ГПК месечен наем в размер на 80 лв.
В с.з. ищцата лично и чрез упълномощен
адвокат поддържа претенциите си.
Ответникът, не се явява и не се
представлява.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно
между страните и видно от представеното решение № ***/12.03.2019 год. по
гр. дело № ***/2018 год. на ЯРС, влязло в сила, страните са бивши съпрузи,
сключили граждански брак на 26.11.1989 год., прекратен с развод по чл. 50 СК.
Представено
е Удостоверение от 06.01.2020 год. на Сектор ПП при ОД на МВР – Я., от което се
установява, че делбеното МПС е регистрирано на 17.03.2014 год. на Г.Х.П. и
продължава. Приети са и справки от АИС КАТ.
Ищцата е представила още удостоверение за
застрахователна стойност на автомобила, както и справка от системата на ФГ,
видно от която за процесното МПС има сключена валидна застраховка ГО за периода
12.03.2019 – 11.03.2020 год.
По
делото са събрани и гласни доказателства.В показанията си св. П. посочва, че
знае, че по време на брака си страните са придобили МПС – Рено Еспейс, сиво –
синьо. Към настоящия момент МПС не се ползвало от Н..Свидетелката смята, че
мъжът й го ползва, т.к. колата е пред неговата къща, което лично е видяла.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения
иск е с правно основание чл.34 ЗС, както и претенция по чл. 344,ал. 2 от ГПК.
По силата на чл.344,
ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът следва да се
произнесе по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и
каква е частта на всеки съделител. Когато предмет на делбата са
движими вещи е необходимо да се установи също и тяхното съществуване, както и в
чие държане се намират към момента на приключване на съдебното дирене в първа
фаза на делбеното производство. Движими вещи, които към този момент не
съществуват, тъй като са погинали или чието местонахождение е неизвестно, не се
допускат до делба, тъй като поделянето на несъществуваща вещ е невъзможно. Дали
вещите съществуват или не е въпрос по основателността на иска за делба, а не по
неговата допустимост. Ако съделителите спорят относно съществуването на
движимите вещи към момента на приключване на съдебното дирене в първа фаза на
делбеното производство, то тежестта да докаже спорния факт се носи от този,
който е поискал включването на вещта в делбената маса.
В процесния случай от
съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
включително изявлението на ответника в отговора/в последствие оттеглено от
процесуалния му представител/, че не оспорва иска за делба, съдът приема, че
страните са съсобственици на делбената вещ- МПС, че същата е придобита и
регистрирана по време на брака им, включително че към момента на приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция вещта съществува, включително е ясно
местонахождението й – пред къщата на ответника.
Съгласно
чл. 21 , ал. 1 от СК- вещните права придобити по време на брака , принадлежат
на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. В процесния случай и
т.к. по делото не са релевирани възражения за определяне на по-голям дял на
някой от бившите съпрузи, съдът счита, че делбата на процесното МПС следва да бъде допусната при равни квоти.
Относно искането на ищцата и
ответника за присъждане на обезщетение, поради лишаване от ползването на
съсобствената движима вещ, в размер на 80лв. месечно до окончателното разделяне
на имуществото:
Предявеното искане е привременна
мярка, с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК и представлява претенция за
периодични плащания, считано от влизане в сила на акт на съда, до приключване
на делбеното производство. Съгласно чл. 344 ал. 2 ГПК, в решението по ал.
1 или по-късно, ако всички наследници не ползват наследствените имоти съобразно
правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от
кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми
едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Легитимирано лице, по
смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК, е всеки съделител, който не ползва съсобствения
имот, съобразно правата си. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК цели да
охрани правата на съделителите, като осигури възможност всеки от тях да ползва
реално имотите - предмет на делбата или да получава съответното обезщетение,
ако е лишен от това ползване. Характерът на искането касае постановяване
на привременна мярка в процеса, т. е. произнасянето на съда представлява
съдебна администрация на граждански правоотношения. Съдебният акт, който се
постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено
нещо, тъй като не се разрешава окончателно материално-правен спор между
страните.
В конкретния случай такова искане са
заявили и двамата съделители, поради което и съдът приема, че искането изхожда
от легитимирано лице. Исканията и на двамата съделители в тази насока обаче
останаха недоказани. На първо място и въпреки указаната доказателствена тежест
с доклада по делото, никой от съделителите не
е ангажирал годни доказателства установяващи от кого реално се ползва делбената
вещ. Не се приемат за такова доказателство и показанията на разпитаната
свидетелка П., т.к. същата сочи единствено, че вижда колата пред дома на ответника,
но не и да е виждала или да знае последният да ползва реално същата по предназначение.
Освен това в искането е за плащане на обезщетение. Съгласно константната
практика, в този случай размерът на
обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при
съобразяване обема, за който ползващия общата вещ съсобственик надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността, като следва да се има предвид, че не се касае за наемно правоотношение
между страните, а за обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствен имот, т. е. касае само отношенията между съделителите, като такива,
без да се отчитат права на трети лица /дете и пр./. Въпреки указаната
доказателствена тежест страните не са релевирали доказателства установяващи
размерът на обезщетението. Ето защо претенцията остава недоказана и по размер.
Доколкото искането по чл. 344 ал. 2 ГПК не е иск, а привременна мярка, то по
него не се дължи отхвърлителен диспозитив.
Разноски в първа фаза на делбеното
производство не се присъждат.
Мотивиран от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Н.М.П., ЕГН ********** и Г.Х.П.,
ЕГН ********** по отношение на :
1.Лек
автомобил,“Рено Еспейс“ с рег.№ У 0083 АР, рама VF8JEOA0516632871 , двигател F3RJ768I002190, при квоти по ½ ид.ч. за
всяка от страните.
Решението в частта за произнасянето по чл.
344, ал. 2 ГПК и имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна
жалба, в едноседмичен срок, а в останалата част в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните пред Окръжен съд-Ямбол.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: