Решение по дело №451/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по чл. 145 и сл. От АПК във връзка с чл. 172, ал.5 и чл.171,т.2, б"м" от Закон за движение о пътищата-ЗДвП

 

Образувано е по жалба на МЕДЖИК КОНСУЛТ ЕООД чрез адв. М. Х. гр.В. Търново, [улица]ет.2 офис 1 против Заповед за прилагане на ПАМ с изх. № 24-1275-000357/23.5.2024г. на Началник Сектор Пътна полиция към ОД на МВР В. Търново.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на издадената Заповед за налагане на ПАМ, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Посочва, че по делото не е категорично установено твърдяното от органа нарушение- използване на пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, извършено от водача С. К., доколкото фактическата обстановка е останала неизяснена. Не са били разпитани останалите свидетели на твърдяното от органа нарушение, не са взети предвид възраженията на водача, не е изчакано произнасянето на АНО досежно административно- наказателната отговорност на това лице, а органът единствено се е позовал на съставения АУАН, който е приел, че има материална доказателствена сила. Всички тези нарушения могат да се субсумират под нарушение на чл. 34 и чл. 35 от АПК. Освен това неправилно е приложен и материалния закон, тъй като след като не доказано твърдяното нарушение, не е изпълнена хипотеза на чл. 171,т.2, б „м“ от ЗДвП и следователно Заповедта за налагане на ПАМ е и материално незаконосъобразна. Освен това е посочено, че актосъставителите не са снели обяснения от страна на водача, не са го запитали за целта на използване на пътя, поради което същата е останала неустановена . От съда се иска да отмени обжалваната Заповед.

В о.з. се представлява от адв. Х. Х., която поддържа така подадената жалба. Представя подробно писмено становище. Претендира направените по делото разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

 

Ответник жалба – Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР В. Търново не заема становище по спора. Прави възражение за прекомерност на претендираните от страната разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото вкл. служебно доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед за прилагане на ПАМ с изх. № 24-1275-000357/23.5.2024г издадена от Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР В. Търново на основание чл. 171, т.2 б.м от ЗДв П е спрян временно от движение ППС лек автомобил Ш. К. цвят бордо с рег. № ***за срок от три месеца, считано от 21.5.2024г.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 21.5.2024г. в 14:20 часа в гр. В. Търново ул Н. Г. и ул. С. К. в посока улица Магистрална мл. А. А. И. – служител СПП В. Търново е издал АУАН серия № 1252590/21.05.2024г. за това, че на посочената дата водачът на горепосоченото ППС С. И. е използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като е преминал със задната част на управляваното от него ППС от своята в съседната пътна лента, съпроводено с форсиране на двигателя и свистене на губи, създавайки предпоставка за ПТП с останалите участници в движението. Административният орган след като е установил собствеността на ППС е на дружеството – жалбоподател е издал процесната Заповед, в която е посочил, че в качеството си на собственик същото е допуснало ППС да се управлява от лице, което е извършило горепосоченото нарушение на чл. 104б т.2 от ЗДвП. В административната преписка освен горепосочения АУАН се съдържа, подаденото в срок срещу него възражение от С. И., издаденото спрямо него НП № 24-1275-001360/6.06.2024г., обяснение на водача, от което е видно, че същият намира, че извършената от него маневра е била именно, за да избегне ПТП като заобиколи движещо се с голяма скорост в кръговото движение друго МПС- бял джип, Докладна записка с рег. № 1275р-5817/5.06.2024г. изготвена от инспектор И. К., която е снела обясненията на полицаите, които са упражнявали контрол върху пътя и са се намирали близо до МОБАЛ „Ч.“ и които се явяват очевидци на извършеното нарушение.

За доказване на компетентността на органа, издал Заповедта е приложена Заповед № УРИ :366з-2605/28.6.2022г. на МВР в която в т.1.2 Началниците Сектор при ОД на МВР могат да издаван ПАМ по чл. 171,т.1 , т.2,т.2а,т.4,т. 5 б.а и т. 6 от ЗДвП.

От ответник жалба е изискана справка за часовия график за работа на нарядите от КПД при Сектор ПП В. Търново, от който е видно , че мл. И. А. И. и мл. Инспектор [населено място] са били назначени наряд за времето от 7:00 часа до 19:00 часа на 21.5.2024г.

Освен приетата по делото административна преписка за установяване на фактическата обстановка са допуснати и изслушани като свидетели: П. Г. Р., Д. С. К. , М. С. Д., С. К. И.- последният водач на МПС

Освен това като доказателства са приети: извлечение от счетоводството на жалбоподателя, от което е видно, че процесният автомобил е бил зачислен като актив, предварителен договор за покупко- продажба на МПС от 17.05.2024г. и схема на кръговото движение с посочване на всеки един от МПС.

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на индивидуалния административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес от оспорване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:

Предмет на настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 2,б“м“ от ЗДвП, който гласи: за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:.т.2 спиране от движение на МПС б“м“ (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца;

Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава,съгласно чл. 170, ал.1 от ЗДвП. Законодателят е възприел два подхода за определяне на службите за контрол – пряко или чрез делегиране на правомощия. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно представена Заповед № УРИ :366з-2605/28.6.2022г. на МВР в която в т.1.2 Началниците Сектор при ОД на МВР могат да издават ПАМ по чл. 171,т.1 , т.2,т.2а,т.4,т. 5 б.а и т. 6 от ЗДвП. По силата на чл. 165, ал.1 т.1 от ЗДвП, определени от Министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като при изпълнение на функциите си по този закон и на основание чл. 165, ал 2 т.2 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1 /свидетелството за правоуправление, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство. В този смисъл оспорената заповед е постановена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по правилата на материалната и териториална компетентност.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, очертаваща нарушението по повод което се прилага ПАМ, посочено е и правното основание за издаване на заповедта, а именно чл. 171, т.2 б“м“ ЗДвП, както и правната квалификация на извършеното нарушение чл. 104б,т.2 от ЗДвП. Съобразно изискването на чл. 59, ал.2 т. 4 от АПК Административният орган е посочил установената от него фактическа обстановка, както и въз основа на какви доказателства е станало това. Твърдените от жалбоподателя факти, различни от описаните в акта на АО не касаят изискването за форма, а нарушението на процесуалните правила вкл. Чл. 35 от АПК изискващ постановяване на акта едва след пълно изясняване на фактите и за правилното приложение на материалния закон. Следователно не са налице нарушения на изискването за форма по чл. 59, ал.2 от АПК и чл. 172,ал.1 от ЗДвП , които сами по себе си да са основание за отмяна на ИАА на това основание.

Жалбоподателят прави конкретни оплаквания за нарушение на процесуалните норми,а именно не е категорично установено твърдяното от органа нарушение- използване на пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, извършено от водача С. К., доколкото фактическата обстановка е останала неизяснена. Не са били разпитани останалите свидетели на твърдяното от органа нарушение, не са взети предвид възраженията на водача, не е изчакано произнасянето на АНО досежно административно- наказателната отговорност на това лице, а органът единствено се е позовал на съставения АУАН, който е приел, че има материална доказателствена сила. Всички тези нарушения могат да се субсумират под нарушение на чл. 34 и чл. 35 от АПК . Съгласно оплакванията на жалбоподателя и на основание чл. 168 от АПК , който изисква съдът да извърши проверка за наличието на всички отменителни основания по чл. 146 от АПК, настоящата инстанция намира, че такива съществени нарушения, представляващи сами по себе си основания за отмяна на заповедта не са допуснати от АО. Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал.1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на принудителна административна мярка, но не и по отношение на реда за нейното издаване. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като е налице констатирано нарушение на ЗДвП чрез съставяне на АУАН. В производството административният орган е съблюдавал основните принципа на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност – чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал.2 от АПК. Към административната преписка са приложени и Докладни записки на присъствали на проверката.

Конкретно по направените оплаквания от страна на жалбоподателя:

Разпитаните в хода на производството свидетели, както са посочени по- горе твърдят, че на посочената дата 21.05.2024г.около 14:00 часа всички те са се движели по кръговото кръстовище, в следната поредност : М. Д.,С. И., П. Р., а св. Д. К. е бил пътник на дяната седалка в процесния автомобил, като всички те се познават, всички са отивали до един и същи сервиз, находящ се до бивш Изчислителен център, всички са присъствали на съставяне на АУАН, всички твърдят, че не са ги разпитали като свидетели, че на мястото не е имало полицейски автомобил, както ,че двамата полицаи не са огледали автомобила. Идентични са показанията им и досежно твърдението, че всички те са видели бял Джип, който е бил с голяма скорост в кръговото движение и за да избегне удара водачът И. е навлязъл в друга лента.

Въпреки гореизложеното, съдът не кредитира показанията на тези свидетели, доколкото малко вероятно е посочените четири лица да се намират на едно и също място, да имат еднакъв маршрут, като единственото логическо обяснение е, че всъщност същите са участници именно в такова нерегламентирано състезание. По никакъв начин, съдът не намира, че с тези показания може да се обори материалната доказателствена сила на съставеният официален документ, какъвто се явява АУАН – чл. 179 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. След като посочените полицейски органи са били наряд, което се установява от Уведомлението на съда, същите са били непосредствени очевидци на нарушението, съдът не счита, че същите следва да бъдат игнорирани за сметка на

По приложението на материалния закон съдът намира, че са изложени достатъчно мотиви по- горе, но следва да се конкретизира, че с нормата на чл. 172, т.2 б „м“ от ЗДвП (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) се урежда възможността на АО да постанови ПАМ "временно спиране от движение на пътно превозно средство" на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца; В хода на производството, АО е доказал, че жалбоподателят се явява собственик на МПС, който факт не се и оспорва и се доказва от представената извадка от неговото счетоводство. Освен това е изпълнена и втората предпоставка от правната норма- да е налице нарушение на водача на МПС, изразяващо се в използване на пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Направеното възражение, че е следвало полицейските органи да изяснят целта на движение на МПС, а именно – да се предвижи до автосервиз е неоснователно, като в случая изискваната от закона специална цел не може да бъде игнорирана с твърдението, че всеки един автомобил в крайна сметка стига до определено място. В случая като такава се явява посочената – използване на пътя по предназначение за превоз на хора и товари в съответствие с правилата за движение по пътищата. Именно използването на пътя за нерегламентирани състезания се явява използване не по предназначение. Срокът е определен правилно съгласно действащата материално- правна норма, доколкото същият е в абсолютен размер три месеца с оглед голямата обществена опасност на такъв вид нарушения. Правно ирелевантен е фактът, че жалбоподателят е сключил предварителен договор за продажба на МПС преди датата на събитието, доколкото правото на собственост се преценява към датата на нарушението, а съответно това е безспорно в настоящото производство и се установява вкл. От извлечението от счетоводството на жалбоподателя. Доколкото не се касае за административно- наказателно производство, то не следва да се има предвид института на допустителство Съгласно принципа на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН и на "допустителството" по чл.10 от ЗАНН, в този случай се носи отговорност, тъй като не е упражнил необходимия контрол върху дейността на трети лица именно поради което е допуснато извършването на нарушение. За да възникне отговорността му е необходимо да е налице конкретен управленчески акт, с който недостатъчно добре се организира дейността поради което е допуснато нарушението или пък бездействие при дължимо действие по организиране на конкретната дейност и упражняване на контрол. В конкретния случай се изисква единствено същият да е собственик на МПС и именно в това си качество същият е следвало да упражнява контрол върху ползването на МПС, и след като не го е осъществил същият става адресат на процесния административен акт. С оглед на това правно ирелевантен е фактът, че водачът сам е взел ключовете от МПС, според неговите показания.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че е налице несъответствие на тежестта на нарушението и наложената санкция по следните съображения: първо производството не е санкционно такова, не се развива по правилата на ЗАНН, а по правилата на АПК. Наложените ПАМ не са санкции, съгласно общата норма на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В съзвучие с този общ принцип нормата на чл. 171 от ЗДвП прокламира че принудителни административни мерки се налагат с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Някои от тези мерки имат за задача постигането точно на така формулираните цели. При прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2 б“м“ от ЗДвП органът действа при обвързана компетентност, поради което неоснователен се явява доводът за нарушение на принципа на съразмерност регламентиран в чл. 6 от АПК.

По изложените съображения съдът приема, че оспорваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен административен орган, при спазване на установената форма и при липса на съществени нарушения на административно-производствени правила, при правилно приложение на материалния закон. Спазена е целта на закона – осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.

При този изход на делото от страна на ответника не се претендират разноски, поради което такива не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 предл първо от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на МЕДЖИК КОНСУЛТ ЕООД чрез адв. М. Х. гр.В. Търново, [улица]ет.2 офис 1 против Заповед за прилагане на ПАМ с изх. № 24-1275-000357/23.5.2024г. на Началник Сектор Пътна полиция към ОД на МВР В. Търново.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 175, ал.2 изр. Второ от ЗДвП

 

Препис от решението да се изпрати на страните по чл. 137 от АПК