Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №...
гр. ВРАЦА, 24.01.2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в
публичното заседание на 23 януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател:Рената Г. Мишонова-
Хальова
Членове:Мария Аджемова
Мирослав
Досов
с участие на секретар Х. Ц.
като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N` 768 по описа за 2014 год., за да се
произнесе взе предвид:
Делото е образувано по
въззивна жалба на
"ЧЕЗ Разпределение България" АД гр.София срещу решение от 16.04.2014
год., постановено по гр. дело № 1079/2013 год. по описа на Районен съд гр. Б.С.,
ГО, 1 с-в, с което предявеният отрицателен установителен
иск по чл. 124 ГПК за сумата от 393,29 лв. и за периода от 25.07.2013 г. до 22.10.2013
г. е уважен изцяло.
С горепосоченото решение съдът е приел за
установено по отношение на въззивника и ЧЕЗ
"Електро България" АД, че В.Г.В.
не дължи сумата от 393,29 лв.,
представляваща потребена,но неотчетена и незаплатена
ел. енергия за периода от 25.07.2013 г. до 22.10.2013 г.
Въззивникът ЧЕЗ "Разпределение България"АД
гр.София поддържа, че постановеното решение недопустимо и следва да бъде
обезсилено, тъй като фактурата по делото за процесната
сума е издадена от ЧИЗ"Електро
България"АД гр.София. Алтернативно е посочено ,че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и доказателствата по делото.Излагат
подробни съображения.Намират, че цитираната в атакуваното решение задължителна
практика на Върховния касационен съд не е относима
към настоящия казус, тъй като посочените решения са постановени, преди да са
приети новите Правила за измерването на количеството електрическа енергия от
14.10.2013 г.,и съответно не са съобразени с тях. Поради тази причина се сочи,
че посочената съдебна практика не следва да се взема предвид от съда при
разрешаването на правния спор. Твърди се още, че трябва да бъде съобразено
изменението на Закона за енергетиката, което е в сила от 17.07.2012 г. и да се
приеме, че осъществената от о дружеството- въззивник проверка на измервателния уред на въззиваематастрана в.В.,е извършена по предвидените в
закона ред и условия. Въз основа на подробно изложените във въззивната
жалба аргументи се моли настоящата инстанция да обезсили решението по отношение
на ЧЕЗ"Разпределение България" АД като недопустимо или да отмени решението на БРСъд и постанови
ново с отхвърлителен диспозитив
за предявения установителен иск. Претендират се
направените пред двете съдебни инстанции разноски
В срока по чл.
263, ал.1 ГПК по делото не е постъпил отговор от въззиваемия
В.В..
В проведеното пред
настоящата инстанция съдебно заседание въззивникът
поддържа подадената жалба. Ответникът не ангажира становище.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови
доказателства.
Врачанският окръжен
съд,след като прецени събраните по делото доказателства,и взе предвид наведените
във въззивната жалбапороци
на атакувания съдебен акт както и
становището на насрещната страна пред първата инстанция, намира за установено
следното от фактическа страна:
Пред Районен съд гр. Б.С.
е предявен за разглеждане отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който въззиваемият
В.В. от Б. Слатина иска да се установи в отношенията му с ЧЕЗ
"Електро България" АД и ЧЕЗ"разпределение България" АД, че
не дължи сумата от 393,29 лв, представляваща
консумирана, но незаплатена ел. енергия за периода от 25.07.2013 г до
22.10.2013 г.
Безспорно в отношенията между страните е
обстоятелството, че въззиваемата страна има качеството на потребител на електрическа
енергия в качеството и на ползвател, като за обитавания от него и семейството му
имот има открита партида с клиентски номер 300232270454 за обект: гр. Б.С., ул.Х.К."
№ *,на името на ответника в.Г.В..Не се спори между страните и относно
обстоятелството, че през месец октомври 2013 г. въззиваемият
В. е получил от "ЧЕЗ Разпределение България" АД гр. София, отдел
"Нетехнически загуби" констативен протокол № 3008592/22.10.2013 г. за
проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия.По
делото е представен и горепосоченият констативен протокол, съгласно който на 22.10.2013
г. представители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД гр. София
извършили проверка на средство за търговско измерване /електромер/ с фабр. номер 74874387, отчитащ консумираната ел. енергия на
адреса на въззиваемия. Видно от представения
протокол, по време на проверката В.в. е присъствал и
е подписал констативния протокол, като проверката е извършена в присъствието на
двама свидетели. От обстоятелствената част на съставения протокол е видно, че в
резултат на извършената проверка било установено, че проверяваното средство за
измерване се намирало на табло, поставено на електрически стълб. Констатирано
е, че същото било без пломба на щита,а фирмената и метрологичната пломба били
със срязана пломбирана тел и залепена след това.Холограмните
стикери били срязани в среддната част.Отразено е, че
след замерване с еталон се установило, че средството за измерване на
консумираната ел. енергия отчело грешка – минус 90,11 процента,като по този начин
част от консумираната ел.енергия не се отчитала и съответно заплащала.
Електромерът бил заменен с нов, по БДС.
По делото е
представено писмо от 23.10.2013 г., адресирано до титуляра
на партидата В.В., с което го уведомяват от "ЧЕЗ
Разпределение България", отдел "Нетехнически загуби", че
вследствие на извършената проверка и съставения констативен протокол ще бъде
извършена корекция на сметката на абоната,за което ще бъде уведомен от другия въззивник.
За извършената
корекция въззиваемия е уведомен от "ЧЕЗ Електро България" АД с
представеното по делото писмо с изх. № *********/29.10.2013 г., като на
основание чл. 17 от Общите условия за продажба на електрическа енергия била дотаксувана сумата от 393,29 лв. за консумирана, но
незаплатена електрическа енергия. За тази сума била издадена фактура с № **********/28.10.2013
г.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По предявения
отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл. 124 ГПК, в тежест на въззивника по делото е да докаже съществуването на
оспореното вземане.
Основният спорен между страните въпрос е дали "ЧЕЗ
Електро България" АД има право да извършва едностранна корекция в сметката
на въззиваемата страна за изминал период в следствие
на извършената проверка и съставения констативен протокол.
За извършената от въззивното дружество корекция на сметката на въззиваемата за минал период, въззивникът/"Чез Електро България" АД/ сочи, че проверката от
ЧЕЗ"България Разпределение" АД
е осъществена по реда и съобразно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР) по т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, обявени
на електронната страница на ДКЕВР на 16.10.2013 г. Сочи се още, че следва да се
вземе предвид и разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, в сила от 17.07.2012
г.
Настоящият състав
приема, че разпоредбата на чл. 98а ал. 2, т. 6 ЗЕ действително следва да намери
приложение в настоящия случай, тъй като проверяваният период /25.07.2013 г-
22.10.2013 г./ и извършената проверка са след влизането в сила на законовия
текст. Посочената разпоредба предвижда, че част от задължителното съдържание на
публично известните Общи условия, уреждащи отношенията между потребителите и
крайния снабдител, следва да е редът за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1 т. 6 ЗЕ. Разпоредбата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ от своя страна предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система
се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Съгласно чл.
83, ал. 2 ЗЕ тези правила се приемат от ДКЕВР по предложение на енергийните
предприятия и се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет
страниците им.
Съдът приема, че законовата делегация на чл. 83 ЗЕ относно установяването
на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия е само към ПИКЕЕ, а не и към Общите условия, каквото е твърдението на въззивника. Публично известните общи условия са приложими
съгл. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ само относно реда за уведомяване на клиентите при
извършване на корекция на сметка съгласно ПИКЕЕ. Ето защо, следва да се даде отговор на въпроса дали приетите ПИККЕ са
приложими в настоящия случай?
Въззивникът твърди, че в случая цитираните ПИККЕ
следва да намерят приложение, тъй като са влезли в сила от датата на
публикуването им на интернет страницата на ДКЕВР /16.10.2013 г./, доколкото
влизането им в сила не е обвързано с обнародването им в "Държавен вестник".
Обосновават твърдението си с отмяната на разпоредбата на чл. 13, ал. 8 ЗЕ /ДВ,
бр. 54 от 2012, в сила от 17.07.2012 г./, която, в редакцията си преди
отмяната, е предвиждала обнародване на общите административни актове. Съдът
намира, че посочените от въззивниците аргументи са
неоснователни. Делегацията на чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ предвижда приемането на нормативен административен акт, а не на
общ административен акт. Значението на приетите ПИККЕ като нормативен, а не
като общ административен акт се определя от факта, че съдържа административно правни норми,
отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати и имащи многократно
правно действие. В този смисъл характерът на приетите правила отговаря на
условията по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК, а не на тези, предвидени за общите
административни актове в чл. 65 и сл. АПК /актове с еднократно правно действие, с
които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права,
свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат
такива актове/.
След като се посочи, че
приетите ПИКЕЕ представляват нормативен административен акт, следва да се
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 АПК същите подлежат на
обнародване в "Държавен вестник". Приетите ПИКЕЕ са обнародвани в ДВ, бр.98 от 12.11.2013 год. Тъй като в тях не е посочено друго, се считат за влезли в законна сила три
дни след тази дата съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на
Република България, т.е те са в сила
считано от 16.11.2013 г. Проверката
на СТИ от служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД в настоящия
случай е извършена на 22.10.2013 г., т.е. преди влизането в сила на
горепосочените ПИКЕЕ, към който момент са действали Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране с Решение № П-1 от 10.04.2007 г., обн.,
ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г. В действащите за процесния
случай правила, обаче не е налице уредба на установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия.
В процесния
период, както и към момента на извършване на проверката, между страните са
действали Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 059 от 07.11.2007 г. и изменени и
допълнени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР. В същите е предвидена
процедура за едностранна корекция на сметки за изминал период при неизмерване
или при неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Правото на ЧЕЗ
"Електро България" АД да извърши едностранно корекцията на сметки е
предвидено с разпоредбите на чл. 17 и чл. 18 от Общите условия. Както се посочи
по-горе, настоящият състав приема, че законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т.
6 ЗЕ е само относно ПИКЕЕ, а не и по отношение на действащите между страните
общи условия. С оглед на гореизложеното, и при липсата на предвидена възможност
в действащото към 22.10.2013 г. законодателство за едностранна промяна от
доставчика за доставено количество електрическа енергия и сметките за минал
период, не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите
условия. Доколкото Общите условия не са били уговорени индивидуално с въззиваемия В. , то въпреки спецификата при доставянето на електрическа
енергия, следва да се държи сметка за равнопоставеността
между страните, и в частност - гарантиране на сигурността в интересите на
потребителите, каквато е и законовата повеля на чл. 2, ал. 2 ЗЕ. След като е
получил лицензия за определените дейности в енергетиката, доставчикът на
електрическа енергия е длъжен да осигурява не само надеждно, качествено и
непрекъснато снабдяване на потребителите, но и измерване и отчитане на потребената електрическа енергия чрез монтиране и
поддържане в изправност на средствата за търговско измерване /чл. 69, чл. 116,
чл. 120 ЗЕ, чл. 84 и чл. 87 от Наредба за лицензиране на дейностите в
енергетиката/. В този смисъл е и
задължителната според разясненията в т.1 от Тълкувателно
решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС за съдилищата практика / № 165 от
19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 104 от
5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 26/04.04.2011
г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 189 от 11.04.2011 г. по
т. д. № 39/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
Следва да се отбележи, че възражението на въззивника
за неприложимост на посочените съдебни решения в настоящия случай е
неоснователно.Той обосновава становището си с факта, че цитираната практика е
постановена при разглеждането на казуси, при които не е било налице
нормативното изменение, свързано с приетите от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147
от 14.10.2013 г. ПИКЕЕ. Съдът обаче посочи по-горе, че приетите ПИКЕЕ са влезли
в законна сила на 16.11.2013 г., а не на 16.10.2013 г., каквото е твърдението
на въззивниците, от което се налага извод, че
посочената практика е относима и в настоящия случай,
тъй като се явява постановена при действащата за казуса нормативна уредба.
Разпоредбите на чл. 17 и
чл. 18 от действащите между страните първия въззивника
и въззиваемия Общи условия регламентират едностранно
от доставчика на електрическа енергия коригиране на сметките за изминал период
от време, без да бъде отчетена реално консумираната електрическа енергия.
Съгласно посочените разпоредби едностранната
корекция се осъществява въз основа на представени от електроразпределителното
дружество констативни протоколи и справки за начислена енергия. Посочените уговорки следва да се считат за
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 ЗЗП, респ. нищожни на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като представляват уговорки във вреда на потребителя, не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на доставчика и потребителя. В този смисъл е и
задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Налага се
извод, че "ЧЕЗ Електро България" АД по делото не е имал право да
извърши едностранна корекция на сметката на въззиваемата към момента на нейното извършване.
Поради изложените съображения, съдът
намира, че предявеният отрицателен установителен иск
е основателен и следва да бъде уважен, поради което постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно.
Същото следва да бъде потвърдено.Въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.Доводите на въззивника "Чез
Разпределение България" АД за недопустимост на решението спрямо
него,поради липса на правен интерес от предявяване на иск /спрямо
него/,настоящият състав намира за неоснователни,доколкото процесната
сума е резултат на извършена проверка и предложение за корекция именно от този въззивник.
Претенцията на въззиваемия В. произтича от
правоотношение по доставка на електрическа енергия, характеризиращо се със
специфика, свързана с комплексния характер на доставката. Правоотношението не
се изчерпва единствено със снабдяване с ел.енергия, осчетоводяване стойността
на потреблението и събиране на фактурираната цена, а включва и разпределението
и пренасянето на енергията, отчитането и контрола върху измерващите средства и
пр. Тази специфична престация е поделена между две
дружества и се регламентира с отделни договори при общи условия, но нейната
неделимост пряко се отразява в редица разпоредби относно консумацията на този
вид стока. В конкретния случай В. цели да установи, че не е налице основание за
плащане на ел.енергия в обема, посочен в издадената от ответника "ЧЕЗ
Електро България" АД фактура. Доколкото обаче тази фактура е издадена на
базата на констативен протокол за неточно отчитане на консумирана ел.енергия и
предложение за корекция на сметка, съставени от служители на "ЧЕЗ
Разпределение България" АД, то за въззиваемата страна
е налице правен интерес да защити правата си и срещу съставителя на тези
документи.
С оглед изложеното въззивната жалба се явява
неоснователна и като такива следва да се
остави без уважение,а обжалваното решение – потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното ,въззивният състав при Врачанския Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №96 от 16.04.2014 год., постановено по гр. д. № 1079/2013 год. по
описа на Районен съд гр. Б.С..
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/