№ 18804
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110100604 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „ТЕСДО“ ЕООД, уточнена с молба с вх. №
258604/12.08.2024г., с която срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 214,59 лева,
представляваща платена без основание от ... в полза на „ВИВУС.БГ“ ЕООД такса за бързо
разглеждане по Договор за кредит № ..... от ..г., сключен с „ВИВУС.БГ“ ЕООД, в качеството
му на заемодател, и ..., в качеството й на заемополучател, които вземания са прехвърлени в
полза на ищеца по силата на договор за цесия от 02.06.2023 г., ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.01.2024г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищцовото дружество твърди, че въз основа на Договор за цесия от 02.06.2023г. в
полза на ищеца било прехвърлено вземането за процесната сума по Договор за кредит № .....
от ..г., сключен с „ВИВУС.БГ“ ЕООД, в качеството му на заемодател, и ..., в качеството й на
заемополучател. По силата договора за кредит ответникът предоставил на праводателя на
ищеца сумата от общо 1100 лева, при посочени размери на ГЛП 40,99 % и ГПР 49,70 %.
Уговорено било заемът да се върне на 13.07.2021 г., ведно с дължимата възнаградителна
лихва. Поддържа, че договорът и общите условия към него предвиждали заплащането на
такса за бързо разглеждане на искането на потребителя да му бъде отпуснат кредит в размер
на сумата от общо 226,94 лева. Твърди, че ...... недължимо заплатила на ответника сумата в
размер на 214,59 лева. Развива подробни съображения за нищожност на договора за кредит,
евентуално на клаузите от анекса и договора, предвиждащи заплащане на такси за бързо
разглеждане. Позовава се на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, с оглед което и счита, че всичко,
1
освен главницата, е било платено без основание и подлежи на връщане. Длъжникът бил
уведомен за цесията на 10.07.2023г., но не погасил задължението си. Моли за уважаване на
предявения иск и за присъждане на законна лихва и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която ответникът
оспорва предявения иск. Заявява възражения за нередовност на исковата молба. По
съществото на иска оспорва същия, като го намира за неоснователен. Развива съображения,
че в договора за цесия и придружаващите го книжа липсвала адекватна и прецизна
конкретизация на вида, размера и основанието, от което е възникнало всяко едно от
вземанията. Не ставало ясно както точно е прехвърлено с договора за цесия – част от
главница, лихва, някаква такса или друг вид разноски. Счита, че ищецът злоупотребява с
права. Оспорва договорът за цесия да е бил валидно сключен, като се позовава на вписания в
ТРРЮЛНЦ предмет на дейност на ищеца. Излага подробни доводи в подкрепа на тезата си
за нищожност на договора за цесия на заявените с отговора основания. Оспорва да е
надлежно уведомен за цесията.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е отделено като
безспорно обстоятелството, че между ... като заемополучател и „4финанс“ ЕООД /с актуално
фирмено наименование според служебно извършена справка в ТР „ВИВУС.БГ“ ЕООД/ като
заемодател е сключен договор за паричен заем № ...../..г., по силата на който дружеството е
предоставило на заемополучателя парична сума в размер на 1100.00 лева срещу насрещното
му задължение да върне същата в срок до 30 дни, дата на връщане - 13.07.2021, както и да
заплати възнаградителна лихва в размер на 40.99% и ГПР 49.7%. Предвидено е, че
кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане в размер на 226,96 лева, като
общо дължимата сума била 1364 лева.
На следващо място страните не спорят и видно от представената разписка /на л.29 от
делото/ заемополучателят ... е погасила изцяло задълженията си към „ВИВУС.БГ“ ЕООД,
като е заплатила сумата от 1351,65 лева на 13.07.2021г. с основание “номер на кредита .....“.
Като доказателство по делото е приет договор за цесия № ........ г., сключен между
ищеца и ..., по силата на който последната, в качеството на цедент, е прехвърлил на ищеца, в
качеството му на цесионер, вземания, които има към ответника „Вивус.Бг“ ЕООД общ
размер на 886,75 лева. Като т. 4 от договора е посочено, че се прехвърлят вземания към
ответника, свързани с процесния договор за кредит в размер на общо 226,94 лева,
представляващи заплатени от потребителя без основание суми. Страните по договора за
цесия са уговорили, че прехвърлените вземания преминават у приобретателя ведно с всички
принадлежности, в т.ч. и изтекли лихви. С чл. 12 от договора за цесия цедентът е
упълномощил цесионера да изпрати от негово име съобщение до длъжниците, с което да ги
уведоми за прехвърляне на вземанията в съответствие с разпоредбите на чл. 99 ЗЗД.
Договорът съдържа изрично изявление за потвърждаване на прехвърлянето на вземанията от
2
страна на цедента.
Към исковата молба е приложено уведомление за цесия, адресирано до „Вивус.Бг“
ЕООД от ... чрез пълномощника „Тесдо“ ЕООД, с което длъжникът е уведомен за сключения
на 02.06.2023 г. договор за цесия, с който са прехвърлени вземания на физическото лице,
възникнали във връзка с процесния договор за кредит от .. г.. Договорът за цесия и
уведомлението до длъжника за цесията са подписани за „Тесдо“ ЕООД от ..........,
упълномощен представител на дружеството на длъжност „юрисконсулт“. Представено е и
пълномощно в полза на Андреева да подписва от името и за сметка на ищеца договори за
цесия. Приложено е уведомление от „Тесдо“ ЕООД до „ВИВУС.БГ“ ЕООД за извършената
цесия, като в представената товарителница има данни, че същото е било връчено на
адресата още преди завеждане на производството - на 10.07.2023г.. Уведомлението за
цедирането на вземането е връчено на насрещната страна и по реда на чл. 131 ГПК като
приложение към исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи, че праводателят му е заплатил процесната сума на ответника, както и че
вземането е било прехвърлено с валиден договор за цесия, респ. че длъжникът е уведомен за
цесията. В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, в т.ч. и
наличието на правен интерес да оспорва като нищожен договор за цесия, по който не е
страна, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и
ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от
сключването на договора, т.е. че е налице основание да получи и задържи заплатените му от
ищеца по процесния договор суми.
В случая ищецът се позовава на нищожност на договора за потребителски кредит,
поради противоречие с императивни норми на закона, тъй като в същия не е бил посочен
реалният ГПР.
От събраните по делото писмени доказателства се установява и страните не спорят,
че между ответното дружество и лицето ... е сключен договор за потребителски кредит
/заем/, описан по-горе, по който заемната сума е предадена на заемополучателя. Договорът
съдържа някои от съществените елементи - размер на заема и валута, в която се предоставя,
срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор), възнаградителна
лихва, както и постигнато между страните съгласие за начисляване на такса за експресно
разглеждане. Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски
договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната сума,
е финансова институция, която може да предоставя в заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/.
Лиценз за банкова дейност не е необходим, защото заемодателят е финансова институция, а
не банкова. При все това, заемодателят е вписан в публичния регистър, поддържан от БНБ
3
по силата на чл. 3 а ЗКИ.
Установено е също, че към датата на депозиране на исковата молба, носител на
вземанията по договора е ищеца. Уведомлението за цесията е било осъществено преди
подаване на исковата молба, а и с връчване на книжата по делото, което е признат способ за
валидно известяване на цесията на длъжника, съгласно непротиворечивата практика на
съдилищата по този въпрос, обективирана в множество актове (така и в Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК). По този начин, изпълнена се явява и
разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, съгласно която прехвърлянето на вземане има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор, като практиката приема еднозначно, че това съобщаване може да се
изпълни и от цесионера, ако е бил упълномощен за това от цедента, както е в настоящия
случай (така и в Решение № 137/02.06.2015г. по гр.д.№ 5759/2014г. на ВКС, III ГО).
В договора за цесия в пълнота са описани страните по тях и техния предмет, като
вземанията са индивидуализирани в достатъчна степен - по размер и договор за паричен
заем с номер, въз основа на който са платени.
Напълно неоснователни са и възраженията на ответника относно предмета на дейност
на ищеца, доколкото не е налице ограничение относно субектите, които могат да бъдат
цеденти по договори за цесия, сключени с потребители, независимо от вписания предмет на
дейност.
Останалите възражения на ответника относно нищожността на договора за цесия не
следва да бъдат подробно обсъждани. Длъжникът не е легитимиран да оспори валидността
на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в предвидените от закона
случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично
установени условия, които не са спазени (Решение № 60256 от 7.03.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 3590/2020 г., IV г. о., ГК). Установените в практиката на ВКС разрешения относно
правния интерес на длъжника да заяви недействителност на договор, в който не участва, са
ясни и безпротиворечиви. Налице е правен интерес за предявяване на иска по чл. 26 ЗЗД за
трети спрямо атакувания договор лица, само когато се засягат техни права и признати от
закона интереси /определение № 372/2015 г. ч. т. д. № 244/2015 на ВКС, I т. о, решение №
90/2015 г. по гр. д № 4406/2014 г. на ВКС, III г. о и др. /, която преценка е конкретна за всеки
отделен случай. Длъжникът не е страна по договора за прехвърляне на вземането, но
действието на цесията спрямо него има за последица правото на цесионера да иска
изпълнение от длъжника и съответно - задължение длъжникът да престира на цесионера.
Цесията е предвиден в закона случай по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗЗД. След съобщаване на
цесията по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, старият кредитор се счита за заменен с новия кредитор,
като се постига резултат, аналогичен на активната субективна новация, но без длъжникът да
е страна по договора между цедента и цесионера. С уведомяването на длъжника за
извършената цесията, интересът му е изцяло защитен – от този момент нататък той знае, че
следва да престира на новия кредитор, като му противопостави всички свои възражения,
които произтичат от договора с цедента и които имат отношение към конкретно
4
прехвърленото вземане. За длъжника не би следвало да има значение кому престира
(личността на кредитора). Всички уговорки между цедента и цесионера са въпроси,
свързани с правоотношението между тях. От тук и ответникът не е легитимиран да прави
възраженията за нищожност на договора за цесия, релевирани с отговора на исковата молба.
При извършената проверка относно действителността на сключения между страните
договор и на клаузи от него, съдът констатира следното:
Представеният договор за потребителски кредит съдържат недействителна клауза - за
такса за бързо разглеждане, която противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Тази такса е
свързано с отпускането /усвояването/ на кредита, поради което не се дължи. Включването на
същата като задължение за потребителя по договора за кредит чрез клаузите от ОУ,
регламентиращи същата /дадената дефиниция, чл. 2, ал. 2 – ал. 5/, се явява в пряко
противоречие с нормата на чл. 10а ЗПК, с оглед което и е нищожна на основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД. Освен това посочената клауза се явява и неравноправна, доколкото възлага
допълнителна финансова тежест за потребителя, оскъпява цената на кредита и по
съществото си представлява реализирана за кредитора печалба.
На следващо място в договора е посочен по - нисък процент на годишните разходи от
реалния в нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. При цялостния анализ на договора за
кредит е видно, че сключването му и получаването на сумата по кредита е било обвързано
от задължението за заплащане на такса за бързо разглеждане. Ето защо, несъмнено
възнаграждението по договора за гаранция следва да се включи в общия размер на ГПР.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да се бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по
кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи
определените по ал. 4 размери, са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В процесния случай ГПР,
посочен в договора за потребителски кредити, е близък до максимално допустимия размер -
49.7%, но с включването на такса за бързо разглеждане многократно го надхвърля.
Наред с гореизложеното, в т. 90 от решение на СЕС по дело С-377/14 се приема, че,
както обаче се посочва по същество в съображения 31 и 43 от Директива 2008/48, от основно
значение е потребителят да е получил информация за общия разход по кредита под формата
на процент, изчислен съгласно единна математическа формула. Всъщност, от една страна,
предоставянето на тази информация допринася за прозрачността на пазара, тъй като
позволява на потребителя да сравни офертите за кредит. От друга страна, тя му позволява да
прецени обхвата на поетите от него задължения /вж. в този смисъл решение от 4 март 2004
г., Cofinoga, C-264/02, EU:C:2004:127, т. 26 и определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovosf,
C-76/10, EU:C:2010:685, т. 70/. Съображения в същия смисъл са изложени и в решение по
дело С-42/15. От анализа им следва, че целта на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е да
гарантира възможността потребителят на финансови услуги: 1/ да може да сравни процента
на разходите по кредитите на отделните институции като общ сбор; 2/ да може да сравни
5
условията на отделните кредитни институции, като има данни какви задължения се
включват в посочения от кредитора ГПР за всеки конкретен договор за кредит. Именно
затова законодателят изисква в договора да е подробно разписан начинът на формиране. В
противен случай за средния потребител би било невъзможно обективно да сравни
условията, предлагани от различните институции, респ. да вземе информирано решение
услугите на коя да избере.
От анализ на процесния договор за потребителски кредит следва извод, че в същия се
съдържа единствено общ размер на ГПР, който е и некоректен, поради което несъмнено не е
в съответствие с изискванията на ЗПК, а доколкото накърнява съществени права на
потребителя, недействителността на договора на това основание е пропорционална санкция.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може
да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая
не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор
относно определянето на възнаградителната лихва и определянето на годишния процент на
разходите по кредита не могат да бъдат заместени по право от повелителните норми на
закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не са включени
такива клаузи, като се изхожда от възмездния характер на договора и от обстоятелството, че
включването на такива клаузи е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
ЗПК. Следователно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е неприложима в случая и
нищожността на посочените клаузи от процесния договор обуславя недействителност на
целия договор поради противоречие с конкретни императивни разпоредби на ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
С оглед принципа за диспозитивното начало в процеса и доколкото ищецът
претендира сумата от 214,59 лв. за платената такси за бързо разглеждане, съдът е обвързан
от поисканото и следва да уважи този иск в цялост.
По разноските
При този изход право на разноски има само ищецът поради което и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на същия се присъждат общо 450 лева, от които 50 лева за държавна такса и
400 лева за платен адвокатски хонорар.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на „ТЕСДО“
6
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил
Левски“ № 70, ет. 2, ап. 8 на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД
сумата от 214,59 лева, представляваща платена без основание от ... в полза на „ВИВУС.БГ“
ЕООД такса за експресно разглеждане по Договор за кредит № ..... от ..г., сключен с ..., което
вземане е било прехвърлено на „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за цесия от 02.06.2023
г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
02.01.2024г., до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 450 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7