О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/…………………………….,
гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
гр.Варна, ХVІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември 2022 година в
състав:
СЪДИЯ: Мария Иванова
– Даскалова
като
разгледа адм.дело №2953 по описа за 2022г. на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166 от АПК, приложим на основание чл.172,
ал.5 и ал.6 вр. ал.1 от ЗДвП.
Образувано е по постъпила с вх.№19245/29.12.2022г. жалба на М.И.Я. от *** срещу ЗППАМ №22-0324-000322/01.12.2022г. издадена началник
РУ-Провадия към ОД на МВР- Варна, с която му е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП-временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца. В жалбата е направено искане да бъде постановено
определение, с което на основание чл.60 от АПК да бъде спряно предварителното
изпълнение на Заповедта и да бъде разпоредено връщане на СУМПС на Я.. Допуснатото предварително изпълнение
било без в нея да е включено изрично разпореждане за това в нарушение на чл.60,
ал.1 от АПК и липсвали мотиви за това. Твърди се, че предварителното изпълнение
на заповедта щяло да доведе до значителни и трудно поправими вреди за Я. и той
имал особено важен интерес от спирането му за да работи. Тъй като работел като строител
и ходел по най- различни обекти и разнасял материали и инструменти, а със
заповедта му било отнето свидетелството му за управление на МПС, което му било
нужно за да управлява автомобила за да извършва работата, от която осигурявал трудовите
си доходи. В случая настъпвали непоправими вреди и пропуснати ползи в
патримониума на М.Я., защото в следствие на незаконосъобразно издадената
заповед и неправомерно допуснатото предварително изпълнение се осуетявало
изпълнението на трудовите му задължения и той не бил в състояние да осъществява
дейността си и да се издържа и изхранва.
Ответникът – Началника на РУ-Провадия е представил под опис преписката по
издаване на заповедта без становище по искането за спиране на изпълнението й.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, достигна
до следните фактически установявания и правни изводи във връзка с искането за
спиране на изпълнението на Заповедта:
Искането за спиране е направено от адресата на заповедта, когото тя засяга
неблагоприятно и за който е налице правен интерес и активна легитимация да я
оспори с искане за спиране. Процесуална предпоставка за допустимост на искането
за спиране на заповед с правно основание чл. 171, т.1,б."б" от ЗДвП е
наличието на подадена жалба срещу Заповедта. В случая искането за спиране на
предварителното изпълнение на ЗППАМ е обективирано в подадената в срок жалба
срещу нея, пред компетентния да се произнесе съд, поради което е допустимо.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
В случая се иска спиране на предварително изпълнение на ЗППАМ
№22-0324-000322/01.12.2022г. издадена началник РУ-Провадия към ОД на МВР-
Варна, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. Това изпълнение е допуснато по силата на закона, по аргумент от чл.172,
ал.6 от ЗДвП, че обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира
изпълнението им.
Поради това изцяло неоснователни са оплкванията изложени от представителя
на жалбоподателя, че в случая е следвало издателя на заповедта да постанови
изрично и мотивирано разпореждане за допускане на предварителното й изпълнение.
Тъй като принудителна административна мярка се налага със заповед, на която
законово е допуснато предварително изпълнение, в тази хипотеза е налице
законова презумпция за съществуването на една, повече или на всички
предпоставки по чл.60 от АПК още при издаване на заповедта за прилагане на ПАМ,
която се издава при съставяне на АУАН за нарушение по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП,
когато се предвижда изземване на СУМПС на водача.
Тази съществуваща по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП презумпция е оборима,
но за разлика от хипотезата на допуснатото с разпореждане по чл.60 от АПК
предварително изпълнение, тежестта за оборването й лежи върху искащия спиране
на изпълнението и връщане на СУМПС-та.
В специалният ЗДвП няма забрана за спиране на предварителното изпълнение,
по аргумент от което и с оглед препратката в чл. 172, ал. 5 от ЗДвП към АПК
предпоставките за спиране на изпълнението на акт от вида по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП в хода на висящо производство по обжалване на Заповедта са разписани в чл.
166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК.
Искането за спиране на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП по чл. 166, ал. 2
от АПК зависи от преценката дали твърденията, че незабавното изпълнение на ПАМ
може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, противопоставима
по интензивност на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК са
доказани.
В конкретния случай ПАМ е наложена въз основа на АУАН, серия GA № 793205 от
01.12.2022г., с който на 01.12.2022г. е установено, че М.Я. е извършил нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 , пр.2 от ЗДвП- в *** управлявал лек
автомобил под въздействието на „амфетамин“, установено с техническо средство
„Дрегер Драг Тест 5000“. Съгласно чл.166, ал.2 от АПК към която препраща
чл.166, ал.4 от АПК изпълнението на обжалваната пред съда заповед може да бъде
спряно от съда като обезпечителна мярка, когато се установи от доказателствата
по делото, че от предварителното изпълнение на акта на жалбоподателя може да
бъде причинена значителна или трудно поправима вреда.
Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените
обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и
преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и
здравето на хората, са съображенията заради които е допуснато предварително
изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. поради това предпоставка
за постановяване на спиране е наличието на такъм противопоставим интерес за
жалбоподателя, който по степен на важност не само е съизмерим, а и превишава
интересите изброени в чл. 60, ал. 1 от АПК. В случая само се твърди в жалбата,
че се осуетява и препятства възможността на жалбоподателя да престира труда, от
които получава доходи за издръжката си. Не са представени никакви писмени
доказателства, че в преписката и с жалбата, че Я. работи като строител, че е
поел задължения за извършване на трудови функции, които изискват
транспортирането му в град Варна заедно с инстремунти и материали, че доходите
му пред предходните месеци – ноември, октомври, септември са от дейността му
като строител с най-различни обекти в град Варна, до които се предвижва само и
единствено с управляван лично от него автомобил и т.н.
Поради това не се установява след
издаване на заповедта да са настъпили такива нови факти и обстоятелства, които
да обосноват уважаването като основателно и доказано на искането за спиране на
изпълнението на оспорената заповед допуснато от закона, да обосноват извод за
възможност за Я. да настъпят такива значителни и трудно поправими вреди, които
са противопоставили и превишават по интензитет презумираните предпоставки по
чл.60, ал.1 от АПК. Направеното с жалбата искане за спиране на изпълнението на
ЗППАМ след като не е подкрепено с доказателства, не води до извод, че са налице
предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК за спиране предварителното изпълнение на
ЗППАМ. Интереса на жалбоподателя е засегнат от временното отнемане на СУМПС, но
не в степен, която да е противопоставима на обществения такъв, свързан със
здравето и сигурността гражданите при движението им по пътищата. По изложените
съображения съдът намира искането направено в жалбата за спиране на
изпълнението на заповедта за неоснователно.
Водим от това и на основание чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК вр. чл. 172,
ал. 6 от ЗДвП, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ направеното в жалба вх.№19245/29.12.2022г. от М.И.Я. от ***, искане да бъде спряно изпълнението на ЗППАМ №22-0324-000322/01.12.2022г. на
Началника на РУ-Провадия към ОД на МВР- Варна, с която му е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7- дневен срок от
съобщаването му пред ВАС- София по реда на глава ХІІІ от АПК.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и ответника.
СЪДИЯ: