№ 50
гр. Оряхово, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на втори март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.ВК.С.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц
като разгледа докладваното от И.ВК.С. Гражданско дело № 20221460100605
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от С. В. С., с ЕГН **********
от с.Липница, общ. Мизия, ул. „Васил Левски“ № 22, чрез адв. М. В. М. - АК Пловдив
против „Вивус БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от З.С.Р. и А.М. за прогласяване на
нищожността на такса „бързо разглеждане“ предвидена в Договор за Кредит №
*********/29.01.2021 г., на осн.чл.10а, чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.чл.22 ЗПК на основание чл.26
ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП, както и за осъждане на ответника, да заплати
на ищцата на осн.чл.55 ал.1 ЗЗД, сумата от 190.63 лв., представляваща недължимо платена
като „такса бързо разглеждане“ по Договор за кредит № **********/29.01.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на ИМ в съда, до окончателното изплащане на
сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че на 29.01.2021 г. ищцата сключила с ответното
дружество Договор за кредит № ********** г., по силата на който на ищцата е отпуснат
паричен заем в размер на 1 200 лв., при фиксиран годишен лихвен процент на разходите
49.70%, годишен лихвен процент 40.43% при срок на кредита от 30 дни. Съгласно Договора
за кредит, ищцата трябва да заплати и такса за бързо разглеждане в размер на 190.63 лв.
Сочи се също, че ищцата е погасила цялото си задължение по договор за кредит №
**********/29.01.2021 г. в размер на 1200 лв. главница, 40.43 лв. лихва и 190.63 лв. такса за
бързо разглеждане.
Счита, че така уговорената такса експресно разглеждане е нищожна на осн.чл.10а,
чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.чл.22 ЗПК на основание чл. 26 ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.143 ал.1 и чл.146
от ЗЗП. Услугата „такса експресно разглеждане“ представлява услуга с възможност за
улеснената процедура за получаване на парични средства. Т.е., тази услуга по своята
същност представлява дейност по усвояване и управление на кредита и е в пряко нарушение
на чл. 10а от ЗПК.
На следващо място счита, че така уговорената такса бързо разглеждане е нищожна на
осн.чл.143 ал.1 от ЗЗП. Така уговорената такса е във вреда на потребителя и не отговаря на
изискванията за добросъвестност и справедливост и дови до неравновесие в правата на
1
страните, като по този начин е в ущърб на ищцата като потребител. Посочените клаузи са
неразбираеми и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора-чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП.
Счита и че така уговорената такса бързо разглеждане е нищожна на осн.чл.146 ал.1 от
ЗЗП. Съгласно чл. 146 ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално.
Счита, че така уговорената такса бързо разглеждане предвидена в процесния договор и
Анекс към него не се явява индивидуално уговорена по смисъл на чл. 146 ал.2 ЗЗП. Видно
от самия договор, по безспорен начин се установява, че клаузата е част от едни стандартни и
бланкетни отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат
възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключването им.
Счита и че таксата бързо разглеждане е нищожна и поради това, че се стига до
нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на
осн.чл.26 ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр.чл.19 ал.4 от ЗПК.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника чрез юр.к. Десислава Димитрова, е
постъпил писмен такъв. В отговора се оспорва изцяло предявеният иск за прогласяване
нищожността на такса „бързо разглеждане“ като неоснователен и недоказан. Сочи се, че
предоставената допълнителна незадължителна услуга, която ищцата изрично е заявила,
съответства изцяло на законовата възможност, уредена в чл. 10а, ал.1 ЗПК, съгласно която
„Кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит“. Сочи се също, че именно такъв е характерът
на такса „Бързо разглеждане“. В случая таксата се начислява за услуга, която е
пожелателна, допълнителна и незадължителна и която се предоставя само по изрично
искане на Кредитополучателя, съобразно Тарифа на Кредитора. Оспорваната такса е именно
такава, която гарантира насрещна престация от страна на Кредитора спрямо
Кредитоискателя и която не е свързана по никакъв начин нито с усвояване и управление на
кредита. Оспорваната такса е подробно описана в Общите условия, които са неразделна
част от Договора за кредит, приложими и по процесния договор. Това е такса, която е
допустима и напълно отговаряща на разпоредбата на чл. 10а, ал.1 от ЗПК.
В отговора се сочи и че са неоснователни твърденията за нищожност, поради
нарушаване на чл. 26 ал.1 пред.3 от ЗЗД и изискванията на ЗЗП. Сочи се и че с подписване
на искането за кредит и на самия Договор за кредит, ищцата е изявила съгласието си, че
желае да ползва услугата бързо разглеждане, при отразената в специалните условия на
договора цена. Възнаграждението е дължимо за реално извършена услуга, чиято стойност е
обусловена от краткото време от 15 минути, в което следва да бъде предоставена. Сочи се
също, че в искането си ищцата е заявила искане за ползване на услугата по приоритетно
разглеждане, поради което това е изрично отбелязано в искането и за кредит. В процесния
договор за кредит изрично и самостоятелно е уговорена такса за ползване на тази услуга,
поради което за ищецът е възникнало задължение за заплащане на тази такса.
В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се
представлява.С писмено становище процесуалния представител на ищеца – адв. М., заявява,
че поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи.
За ответникът редовно призован, не се явява представител.С писмено становище
процесуалния представител на ответника – ю.к. Д.Димитрова, оспорва предявените искове и
моли съда да ги отхвърли изцяло.
Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. чл.10а, чл.19, ал.4 от
ЗПК, вр.чл.22 ЗПК на основание чл.26 ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП за
прогласяване на нищожността на уговорената такса „бързо разглеждане“ предвидена в
Договор за Кредит № *********/29.01.2021 г., и иск с пр.осн.чл.55 ал.1 ЗЗД за осъждане на
2
ответника, да заплати на ищцата, сумата от 190.63 лв., представляваща недължимо платена
като „такса бързо разглеждане“ по Договор за кредит № **********/29.01.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на ИМ в съда, до окончателното изплащане на
сумата.
По делото не е спорно, че страните са в облигационни отношения по сключен Договор
за Кредит № *********/29.01.2021 г. С цитираният договор, на ищцата е отпуснат кредит в
размер на 1 200 лв. със срок на погасяване 30 дни – до 28.02.2021г., при фиксиран процент
40.99% и договорна лихва в размер на 40.43 лв. Съгласно Договора за кредит, ищцата
трябва да заплати и такса за бързо разглеждане в размер на 190.63 лв.
Ищцата счита, че платената сума по договора за кредит в размер на 190.63 лв.- такса за
бързо разглеждане е недължима, тъй като клаузата за бързо разглеждане е нищожна на осн.
чл.26 ал.1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави и противоречие на разпоредбите на чл.
10а, чл.19 ал.4 вр. чл.22 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите
нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства.
Ищцата се позовава на първата хипотеза на чл. 26, ал. 1 ЗЗД по отношение на
атакуваната клауза от договора като твърди, че същата е нищожна поради накърняване на
добрите нрави, както и противоречаща на разпоредбите на чл. 10а, чл.19 ал.4 вр. чл.22 ЗПК
и чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Съгласно установената съдебна практика „добри нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1 пр.3
от ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от
юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на
обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните
доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния
правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“, злепоставя чужди
интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът
прави извод дали договора е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Такива могат
да бъдат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване
на друг. Ако уговорените престации са за предоставена услуга и уговорената за това цена,
ще бъде нарушен принципът на добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност
между двете престации.
В случая по процесния договор за паричен заем на ищцата е предоставена в заем сума
от 1 200 лева, при уговорен ГПР в размер на 49.7%, като уговорената допълнителна такса за
бързо разглеждане е в размер на 190.63 лв., начислена към вноската, която следва да върне
ищцата води до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на
заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на
договора, които да оправдават договарянето на такава такса за бързо разглеждане, поради
което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна.
Макар и да е обективирана в договора за кредит уговорката за такса възниква за услуга,
която не е обусловена от самия договор за кредит, доколкото такъв може и изобщо да не се
сключи, независимо дали търговецът е осигурил предимство на конкретния потребител при
влизането в преговори по отпускане на заем. Липсата на връзка между основанието, въз
основа, на което възниква вземането на кредитната институция за такса бързо разглеждане и
самия договор за кредит, с който е уговорена, сочи за наличие на противоречие с чл. 10а, ал.
1 от ЗПК, който предвижда, че кредиторът по договор за потребителски кредит може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, но свързани с договора
за потребителски кредит. Също така, чл. 10а, ал. 2 ЗПК императивно въвежда забрана да се
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива волята на
3
законодателя да бъде прокарана разделителна линия между таксите, дължими за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и таксите, предвиждани
за действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и забранява
вторите.Бързото разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на
кредита, тъй като предхожда сключването му в темпорален аспект. На същото основание не
спада и към допълнителните услуги. Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко
отношение към съществените престации, които при договора за кредит са предоставяне на
парична сума (от банката) и връщане на същата, заедно с уговорената възнаградителна
лихва на определения падеж (от кредитополучателя). Такива са издаването на различни
удостоверения от банката, включително заверени копия от договора/погасителен план,
известяване със sms или по телефон за получено плащане, дължимо плащане, срок за
плащане, и др. Всички тези действия са свързани с кредита, но не попадат в съществените
задължения на страните, нито са задължително присъщи на договора за кредит, поради което
е обосновано за предоставянето им банката да въведе такса, тъй като не са предвидени или
предвидими при калкулиране на обичайните административни разходи по отпускането или
управлението на един кредит. Бързото разглеждане на документите на потребителя няма
пряко отношение към съществените престации при договора за кредит и от тази гледна
точка може да бъде определено като допълнителна услуга. Но, тъй като предхожда по време
сключването на договора и по същността си е цена за приоритетното им придвижване, то не
може да бъде споделено виждането, че тази услуга е свързана с договора за потребителски
кредит. Когато е предвидил връзката между договора и услугата, като елемент от
фактическия състав на нормата, законодателят е имал предвид съществуващ договор. Или
може да се обоснове извод, че атакуваната клауза противоречи на цитираните норми на ЗПК,
поради и което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не поражда задължение за
ищцата да я заплати на ответника.
С оглед изложените съображения съдът намира че предявения иск с правно основание
на осн.чл.10а, чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.чл.22 ЗПК на основание чл.26 ал.1, пр.3 от ЗЗД за
прогласяване на нищожността на уговорената такса „бързо разглеждане“ предвидена в
Договор за Кредит № *********/29.01.2021 г. е основателен и следва да се уважи.
Страните не спорят, а и от представеното от ответника извлечение по процесния
договор за кредит се установява, че по ищцата изцяло е заплатила начислената такса „бързо
разглеждане“ към Договор за Кредит № *********/29.01.2021 г., в размер на 190.63 лева,
поради което предвид установената нищожност на клаузата е предвиждаща заплащането й,
по Договор за Кредит № *********/29.01.2021 г., сумата е платена на ответника без
основание, поради което подлежи на връщане.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният осъдителен иск с пр. осн.
чл.55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 190.63
лева представляваща недължимо платена сума „такса бързо разглеждане“ по Договор за
кредит № **********/29.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
ИМ в съда, до окончателното изплащане на сумата е основателен и доказан и следва да бъде
уважен изцяло.
С оглед изхода на делото на осн. чл.78 ал.6 от ГПК тъй като делото е решено в полза
на ищцата, която е освободена от държавна такса и от разноски по производството,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда, по сметка на РС – Оряхово
първоначална д.т за разглеждане на исковете в размер на 100.00 лева на осн. чл.1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от адв.М. М. –
процесуален представител на ищеца, адвокатското възнаграждение да бъде определено при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие, не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на
материално затруднено лице, поради което адвокатът има право на адвокатско
4
възнаграждение съобразно изхода на делото за двата иска, с цена съгл. чл.69 ал.1 т.4 от ГПК
в размер на по 400.00 лева или общо в размер на 800.00 лева, съгласно чл.7, ал.1, т.1 от
НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД , нищожността на предвидената
такса за „бързо разглеждане“ по Договор за Кредит № *********/29.01.2021 г. сключен
между С. В. С., с ЕГН ********** от с.Липница, общ. Мизия, ул. „Васил Левски“ № 22
и„Вивус БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от З.С.Р. и А.М., като противоречаща
на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Вивус БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от З.С.Р. и А.М., ДА
ЗАПЛАТИ на С. В. С., с ЕГН ********** от с.Липница, общ. Мизия, ул. „Васил Левски“ №
22, на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД сумата от 190.63 лв. /сто и деветдесет лева и
шестдесет и три стотинки/ представляваща недължимо платена сума по нищожна „такса
бързо разглеждане“ от Договор за потребителски кредит № *********/29.01.2021 г. ,
сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 10.10.2022
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Вивус БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от З.С.Р. и А.М., ДА
ЗАПЛАТИ на адв.М. В. М. от АК – Пловдив, сумата от 800.00 лева / осемстотин лева и нула
стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „Вивус БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от З.С.Р. и А.М., ДА
ЗАПЛАТИ на осн. чл.78 ал.6 от ГПК по сметка на РС-Оряхово първоначална д.т за
разглеждане на исковете по чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл. 55 ал.1 от ЗЗД в размер общо на 100.00
лева /сто лева и нула стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Враца в
двуседмичен срок, от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
5