Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260028
гр. Пловдив, 20.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание
на двадесет и осми септември две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при участието на секретаря
Мариана Апостолова, в присъствието на прокурора Светлозар Лазаров, като
разгледа докладваното от чл.съдията Милена
Рангелова в.н.о.х.д. № 395/2020 г.
по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХXI от НПК.
Образувано е по жалба на адв. К.В.,
сл. защитник на подсъдимия И.П.Г., срещу присъдата № 26/02.07.2020 г. по
н.о.х.д. № 421/19 г. по описа на СтОС, с която Г. е осъден за престъпления по
чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал.
1 НК и по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал.
1 НК, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК за първото от тях му е наложено
наказание четири години лишаване от свобода, на основание чл. 55, ал. 1 и 3 НК
за второто от тях му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от
свобода, а на основание чл. 23, ал.1 НК е определено общо най-тежко наказание
четири години лишаване от свобода, при „строг“ първоначален режим. Приложена е
разпоредбата на чл. 59, ал. 1 НК. Частично е уважен предявеният от пострадалата
Е.П.В. граждански иск за обезщетение на причинени вследствие на престъплението
кражба имуществени вреди (за сумата от 887.14 лева), а в останалата част до
пълния заявен размер от 2037.14 лева искът е отхвърлен. Съдът се е произнесъл и
за разноските, които са възложени за заплащане на подсъдимия.
В жалбата, която не е просрочена, се твърди
явна несправедливост на наложеното общо най-тежко наказание лишаване от
свобода. Сочат се смекчаващи обстоятелства, които не били взети предвид, и
такива, чийто потенциал бил подценен. Изразява се мнение, че част от
обстоятелствата, които били интерпретирани като отегчаващи, не притежавали
способността да утежнят наказанието. Формулирането искане е да се измени
присъдата, като размерът на общото най-тежко наказание бъде значително намален.
По повод жалбата е постъпило
становище от повереника на частния обвинител Е.В.. Адв. М.Р. обосновава мнение,
че наложените наказания лишаване от свобода се явяват справедливи и съобразени
с установените по делото индивидуализиращи обстоятелства.
При
пренията адв. В. потвърди искането за смекчаване на санкционирането, без да
внесе нещо ново към своята писмено изразената позиция. Неговият доверител се
присъедини към развитите доводи и претенция за изменение на присъдата.
Прокурорът и частното обвинение аргументираха становище, че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да се потвърди, а жалбата – да се остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и съображенията на страните, и служебно, на основание чл.314 от НПК, провери законосъобразността на атакуваната присъда, прие, че същата следва да се отмени поради процесуално нарушение и делото да се върне на първата инстанция за отстраняването му.
Нарушението се изразява в липса на обсъждане на основополагащите съображения за постановяване на присъдата. Касае се за
процесуалния порок липса на мотиви, който е от категорията на абсолютните
нарушения на процесуалните правила, посочени в ал. 3 на чл. 348 НПК, и е
поправим, но не от въззивната инстанция, а посредством ново разглеждане на
делото от друг състав на първата инстанция.
От писменото аргументиране на
присъдата е видно, че не са изпълнени изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК – нито
обвинителната, нито защитната теза са подложени на пълноценен анализ, като може
да се каже, че написаното носи качествата на проект на мотиви. Липсва разбор,
дори схематичен, на доказателствения материал и експертните изводи. Не това
обаче е същественият проблем, доколкото съдебното производство се е развило в
хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
1. Един от двата съществени проблеми се състои в липсата на обосновки
относно правната квалификация. Изискуемите обосновки са заменени с нищо
незначещо цитиране на правни норми. Освен това са допуснати и противоречия.
Особено фрапиращо е неизпълнението на задължението да се обоснове
квалификацията опасен рецидив. Очевидно е, че съдебната аргументация по тази
част на присъдата трябва да премине през посочване и съпоставяне на осъжданията
на подсъдимия с цел извод кои от тях са кумулируеми, а кои – в съотношение на
рецидив. От това зависи дали в дадения случай са осъществени и двете, или само
едната от хипотезите по чл. 29, ал. 1 НК. Не е мотивирана и отрицателната
предпоставка по чл. 30, ал. 1 НК. Защитата не формулира възражение срещу
приложения подход. ПАС обаче не може да неглижира допуснатата празнота в
мотивите, още повече че тя е последвана и от противоречия: на стр. 6 от
мотивите СтОС е приел, че са изпълнени и двете посочени хипотези – по буква „а“
и по буква „б“ (без обаче да каже от кои (от многобройните) осъждания на
подсъдимия извежда подобен извод), а в следващ абзац, на стр. 7, е отрекъл това
виждане, доколкото е фиксирал тезата, че деянието следва да се подведе само по
буква „б“ (на чл. 29, ал. 1 НК). Тъй като и тази теза не е мотивирана, а и в
диспозитива на присъдата са записани и двете букви, ПАС се оказа в невъзможност
да разбере действителната воля на съда от първата инстанция. А това не е
маловажен проблем, доколкото от броя на хипотезите на опасния рецидив зависи
тежестта на наказанието, от която пък се оплаква защитата.
2. Вторият съществен проблем е, че решаващата инстанция си е „спестила“
мотивиране и на решението относно наказанията. Изброени са смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, без да е пояснено дали влияят при определяне на наказанието
за едното или и за двете престъпления. Част от тези обстоятелства могат да се
отнесат и за двете, но пък при изброяване на отегчаващите думите деяние и
престъпление са употребени в единствено число.
Като особено сериозен се очертава пропускът да се изложат съображения относно избора на наказание за престъплението
по чл. 249 НК. СтОС е посочил, че „следва да се наложи наказание в размер на
една година и шест месеца лишаване от свобода с приложение на чл. 55, ал. 1 НК“. За да бъде приложена споменатата материалноправна норма, трябва да са
налице две предпоставки: смекчаващите обстоятелства да са многобройни или някое
от тях да е изключително и да се може да се направи извод, че и най-лекото
наказание е несъразмерно тежко. В случая не е ясно защо според окръжния съд тези
предпоставки са изпълнени. Мотивиране на присъдата в тази част би диференцирало
двете престъпления и двете наказания. По-нататък би изяснило защо за
престъплението по чл. 196 НК наказанието не само не е в минимума, а и почти
приближава средата, т.е. защо не се споделя идеята на защитата за справедливото
санкциониране. Така защитата би получила поне някакъв отговор на своята
претенция наказанието и за кражбата да се определи под минимума (по алгоритъма
на чл. 55 НК).
Без всякакво съмнение приложеният подход е лишил подсъдимия от
възможността да контрааргументира доводите на първата инстанция при
инстанционния контрол. Означава също, че въззивната инстанция е поставена в
невъзможност да извърши ефективна проверка на процеса по формиране на
вътрешното убеждение на тази инстанция.
В
заключение ПАС намира за необходимо да припомни, че предназначението на въззивното
производство е да подпомогне или детайлизира дейността на решаващата инстанция,
не и да я поеме изцяло. Това принципно положение следва да бъде съобразено при
новото разглеждане на делото от старозагорския съд.
По изложените съображения и на основание чл. 334 ,т. 1, пр. 2 вр. чл.
335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъдата № 26/02.07.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 421/2019 г. по
описа на Окръжен съд гр. Стара Загора, и ВРЪЩА делото на този съд за разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.