РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Смолян , 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на единадесети декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Мария А. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20205400500451 по описа за 2020 година
С Решение № 103/14.08.2020 г. по гр. д. № 374/2019 г. Мадански районен съд
е отхвърлил предявения иск от „кредит Инс“ ООД да се признае за
установено по отношение на Ю. М. П., че дължи на „Кредит Инс“ ООД
следните суми: главница в размер на 592, 07 лева на основание договор за
потребителски кредит от 19.10.2018 г., договорна лихва в размер на 54 лева за
периода от 19.10.2018 г. до 14.08.2019 г., договорна вноска „Гарант“ в размер
на 378, 75 лева за периода от 19.10.2018 г. до 14.08.2018 г., законна лихва в
размер на 24, 88 лева за периода от 20.03.2019 г. до 14.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, както и съдебни разноски в заповедното
производство в размер на 325 лева и в исковото производство пред районния
съд в размер на 650 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът
„Кредит Инс“ АД, правоприемник на „Кредит Инс“ ООД, чрез пълномощник
адв. Р. Д., с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно.
Изразява се несъгласие с извода на съда, че не са представени
доказателства за постигнато съгласие между страните и за валидно сключен
договор за предоставяне на кредит от разстояние под формата на електронен
документ; твърди се неправилно тълкуване разпоредбата на чл. 18 ал. и ал. 2
от ЗПФУР, във вр. с чл. 2 ал. 1 и ал. 2 от ЗЕДЕУУ /с предишно наименование
ЗЕДЕП/, като се твърди противоречие с практиката на ВКС – Решение №
1
70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ІV г.о. на ВКС, според която
електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител, с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ /чл. 3
ал. 1 от ЗЕДЕП/. Сочи се, че електронното изявление е предоставено в
цифрово изражение словесно изявление, което може да съдържа и несловесна
информация; същото се счита подписано при условията на чл. 13 ал. 1 от
ЗЕДЕП – за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване
на неговото авторство. В тази връзка се сочи, че видно от данните, посочени в
заявката на ответника, в тях фигурира информация, която логически е
свързана само и единствено с ответницата П., като ищцовото дружество няма
откъде да я получи, ако тя не е предоставена лично от ответницата. Сочи се в
жалбата, че съгласно константната съдебна практика, съдържащите се в
договора лични данни на ответника-заемател, а именно данни от лична карта,
настоящ и постоянен адрес и електронен адрес, са достатъчни, за да се
приеме, че договорът установява размяна на изявления и обективира съгласие
на страните за неговото сключване по смисъла на ЗПФУР.
Твърди се, че въвеждането на лични данни от страна на ответника
в системата на ищцовото дружество, съгласяването му с условията на същия,
потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен електронен адрес и
телефонен номер, е равнозначно на подписване на това цифрово словесно
изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕП.
Сочи се от жалбоподателят, че ответницата Порязова е усвоила
предоставената по договора сума на 19.10.2018 г. на каса на „Изипей“ АД,
като се е подписала и е изписала собственоръчно имената си, т.е. налице е
редовно предаване на заемната суми, което обстоятелство потвърждава
съгласието на ответницата за сключване на договора за кредит.
Сочи се, че ответницата чрез упълномощен представител е
признала иска за главница и лихва.
По отношение претенцията за такса „Гарант“ в жалбата се твърди,
че противно на всяка житейска и правна логика, съдът прави служебно
прихващане на сумите, заплатени преди образуване на настоящото
производство от ответницата, при липса на направено възражение за
прехващане от нейна страна. Сочи се, че дори да се приеме, че с включването
на таксата „Гарант“ се надвишава размера на годишния процент на разходите,
то нищожни са само клаузите, надвишаващи същия, а не целия договор.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде
уважена, при съобразяване на извършеното в хода на производството
плащане; претендират се разноски.
В срок не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ответницата по иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
За въззиваемата пълномощникът й адв. Р.Д. оспорва въззивната
2
жалба.
Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално
допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна,
ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:
Между страните е сключен онлайн Договор за потребителски
кредит „екстра“ на 19.10.2018 г., според който на П. е предоставен кредит в
размер на 1 500 лева, със срок на погасяване осем месеца. Според чл. 3 дългът
по кредита се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36 %
и годишен процент на разходите в размер на 49, 7 %. Според чл. 4 от
договора кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира
дружество гарант, за гарантиране връщане на вноските му по кредита, за
което се е съгласил да заплати в полза на кредитодателя „такса гарант“,
разсрочена към месечните му вноски, съгласно приложения към договора
погасителен план. Според погасителния план размера на всяка месечна
вноска е 331, 74 лева, от които главница в размер на 187, 15 лева, лихва в
размер на 18 лева и такса гарант в размер на 126, 24 лева.
Според заключението на съдебно-икономическата експертиза,
договорената сума в размер на 1 500 лева е усвоена от кредитополучателят П.
еднократно на касата на EasyPay на 19.10.2018 г., П. е извършила плащане на
обща сума в размер на 1 632, 74 лева, с които са погасени пет вноски, като е
погасена главница в размер на 910, 54 лева, договорна лихва в размер на 90
лева и погасена „такса гарант“ в размер на 631, 20 лева. Според заключението
размерът на дълга след приспадане на погасените вноски с направените
погашения възлиза на 1 022, 18 лева, в това число за главница в размер на
589, 46 лева, лихва в размер на 54 лева и непогасена „такса гаранция“ в
размер на 378, 72 лева.
Съдебно-икономическата експертиза дава вариант, при който с
направените вноски от ответникът се погасяват само главница и лихва. При
това вариант остатъкът от кредита е в размер на 12, 26 лева главница.
Според представените на л. 34 и л. 47 от делото на районния съд
платежни документи, П. на 20.03.2020 г. е внесла сумата от 200 лева и на
13.05.2020 г. сумата от 50 лева по сметка на ищцовото дружество.
Съгласно чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние.
3
По делото са представени писмени доказателства, представляващи
електронна кореспонденция относно сключването на договора за кредит. Не
е налице оспорване в срок от ответната страна на представената електронна
кореспонденция. Ответната страна не е оспорила и получаването чрез каса на
„Изипей“ на заемната сума. Извършените частични плащания на
задълженията по кредита също сочат на признание за неговото сключване.
Поради това настоящата инстанция счита, че между страните е
сключен договор за кредит, който е валиден по отношение главницата и
договорената възнаградителна лихва.
По отношение клаузата на чл. 4 от процесния договор и
задължението за заплащане на „такса гарант“ съдът съобрази:
Не се твърди и не се установява кредитополучателят да е бил
информиран надлежно съгласно изискванията на чл. 5 от ЗПК за
възможността да не поема задължение за заплащане на „такса гарант“ или че
договорът за кредит би бил сключен и това задължение.
Отделно от това, размера на сумата за „такса гарант“, съставлява
близо 70 % от заемната сума, което сочи на нищожност на клаузата за
застраховка по смисъла на чл. 143 ал. 1 и ал. 2 т. 20 от ЗЗП като
неравноправна кауза, тъй като е в ущърб на икономически по-слабата страна,
която е принудена да приема неблагоприятни договорни условия. Отделно от
това, оскъпяването на кредита доближава 80 %.
Видно е, че под формата на „такса гарант“ се прикрива оскъпяване
на кредита, реално цената на кредита не е възнаградителната лихва, а към нея
се добавя и т. нар. „такса гарант“, при което възнаградителната лихва
надхвърля значително установеното изискване тя да не надвишава
трикратния размер на законната лихва.
Наред с това, доколкото съдът приема, че се касае за
възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, същото
следва да са включени в годишния процент на разходите – чл. 19, ал.1 от
ЗПК, като уговарянето му като отделно възнаграждение има за цел
заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера
на ГПР, приложима по отношение на процесния договор, доколкото е влязла
в сила преди сключването му. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в
договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна.
Разпоредбата на чл. 16 от ЗПК предвижда императивно
задължение за кредиторът да оцени кредитоспособността на потребителя
преди да предостави кредит на последния, поради което клаузата за такса
„гарант“ де факто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежеспособността на
длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличение на
4
задълженията по договора. Т.е клаузата за предоставяне на обезпечение
противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети
безотговорната търговия с кредитни продукти.
Всъщност, след като според чл. 4 от договора е ангажирано
дружество гарант за гарантиране връщане на вноските по кредита, за което
гарантиране кредитополучателят заплаща „такса гарант“, би следвало
задълженията към ищеца да бъдат изплатени от това дружество гарант, а то
след това да претендира от кредитополучателят заплатеното на ищеца и
„такса гарант“.
Като нищожна, клаузата за задължение за заплащане на „такса
гарант“ не следва да се прилага, поради което кредитополучателят дължи
заплащане на главница и договорна лихва. Поради това следва да се
възприеме варианта на съдебно-икономическата експертиза, при който
извършените плащания от кредитополучателят погасяват главница и лихва,
при което остатъка от кредита е 12, 16 лева, а с оглед последвалото плащане
на сумата от 250 лева, този остатък е изплатен и ответникът няма задължения
към ищцовото дружеството по процесния договор за кредит.
Поради това отхвърляйки иска, районният съд е постановил
законосъобразно и обосновано решение, което следва да бъде потвърдено, а
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Водим от горното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 103/14.08.2020 г. по гр. д. № 374/2020 г. на
Мадански районен съд.
ОСЪЖДА „Кредит Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на
Ю.М. П., ЕГН **********, деловодни разноски за въззивната инстанция в
размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване с оглед ограниченията
на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6