Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 09.02.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното
от съдия Желязкова гр.д. № 16076/2019 г.,
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н.А.А.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** чрез адв. В.В. от САК срещу „Ю.Б.” АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожността на клаузи от
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 41265 от 29.07.2008 г., като неравноправни по смисъла на 33П и Директива
93/13ЕИО на Съвета, както следва: чл.1, ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1 и ал.4, чл.6,
ал.2, чл. 21, ал.1, чл. 23 от договора, касаещи предоставянето на кредит в
швейцарски франкове и връщането му в същата валута, въпреки че реално са били
предоставени финансови средства в евро, както и на чл.3, ал.1, ал.3 и
ал.5, чл. 8, ал.2 и чл. 12, ал.1 от
договора за кредит, касаещи определянето на размера на дължимата
възнаградителна лихва и възможността за едностранната й промяна от страна на
банката. Установителните искове са обективно кумулативно съединени с осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на неоснователно
получена от ответника сума въз основа на първата група неравноправни клаузи в
размер на 15 971,27 евро, включваща и сумата от 100 евро такса за
управление на кредита за периода от 24.04.2013
г. до датата на подаване на исковата молба, съставляващи надплатена сума за месечни
анюитетни вноски и такси за управление на кредита поради валутната разлика
между швейцарски франк и еврото за периода от 24.04.2013 г. до 25.04.2018 г. (
датата на подаване на исковата молба), ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане и за сумата от 4600,69 евро, претендирана като заплатена въз основа на
неравноправни клаузи от договора от групата, регламентираща правото на банката
едностранно да измени договорената възнаградителна лихва и представляваща
разлика от предварително договорените месечни вноски и заплатените от ищеца
завишена такива за периода от 24.04.2013 г. до 25.04.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 25.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
евентуално сумата да бъде присъдена поради неправилно изчисление на дължимите
възнаградителни лихви,
В срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ю.Б.”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, с която се твърди, че
същата е неоснователна и се оспорват предявените искове по основание и по
размер. Излага се подробно становище за валидност на посочените от ищеца
договорни клаузи, както и за правилност на начислените и събрани суми по
процесния договор за кредит. Евентуално се заявява възражение за погасяване по
давност на претенциите ( три, евентуално пет годишна давност).
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи, намира за установено
следното:
По делото е представен договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 41265 от
29.07.2008 г., сключен между „Ю.Б.” АД, ЕИК ******** ( с предишно наименование
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД) и Н.А.А., ЕГН **********, от които се
установяват следните постигнати договорености между страните:
В чл. 1, ал. 1 от договора е уговорено, че БАНКАТА предоставя
на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността
в швейцарски франкове на 87 000 евро, по курс „купува” за швейцарския франк към
евро на Юробанк И Еф Джи България АД в деня на усвояване на кредита, както
следва: равностойността в швейцарски франкове на 67 600 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към
евро на Юробанк И Еф Джи България АД в деня на усвояване на кредита за покупка
на недвижим имот, описан в договора и равностойността в швейцарски франкове на
19 600 евро, по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на Юробанк И Еф Джи
България АД в деня на усвояване на кредита, за други разплащания, а кредитополучателят
се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и
при условията на настоящия договор. Съгласно ал.2 на този член общият
размер на предоставените суми по кредита в швейцарски франкове не може да надвишава
максималния размер на кредита по чл. 1, ал. 1 от договора. Ал.3 предвижда,
че в деня на усвояване на кредита
страните подписват приложение № 1 към настоящия договор, представляващо
неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува"
за швейцарския франк на Юробанк И Еф Джи България АД, както и конкретно
определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове.
Чл. 2, ал.1 от договора предвижда, че разрешенията
кредит се усвоява по блокирана банкова сметка ***еля и се полза от него при
условията на ал.4 и ал.5 – усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката
по ал.1 се превалутира служебно от банката в евро по търговския курс
„купува“ на швейцарския франк към евро
на банката за съответната валута в деня на усвояването като се превежда по
открита в банката сметка на кредитополучателя, посочена в договора. С
подписването на настоящия договор кредитополучателят дава своето безусловно и
неотменимо съгласие и оправомощава банката за служебното извършване на горните
действия. Съгласно ал.5 за превалутирането по ал.4, кредитополучателят не дължи
на банката определените съгласно действащата Тарифа за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си (Тарифата),
такси и комисионни.
В чл.6, ал.2 от договора за кредит е предвидено,
че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен
и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на
погасителната вноска по главницата и /или лихвата кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал.1, но
има средства в лева или евро в банката погасяването на кредита може да се
извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след
служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс продава
на банката за швейцарския франк към лева/ евро, за което кредитополучателят с
подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие
и оправомощава банката.
Съгласно чл. 21, ал.1 от договора страните са се
договорили, че кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира
предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в лева или евро като
за услугата се съгласява да заплати съответната комисионна, съгласно
действащата към датата на превалутирането Тарифа на банката.
Съгласно чл. 23 кредитополучателят декларира, че
е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс купува или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както
и превалутирането по чл. 21 от договора може да има за последици включително и
в случаите по чл. 6, ал.2 повишаване на размера на дължимите погасителни вноски
по кредита, изразени в евро/ лева като напълно приема да носи за своя сметка
риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички
вреди( вкл. и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове
и новите лихви по превалутирания кредит. С втората алинея на същия член
кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия
смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал.2 и чл. 21 и чл. 23 от
този договор, както и че е съгласен с настъпването им.
Съгласно чл. 3, ал.1 от договора за усвоения
кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на
БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния
период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1 пункт. Към
момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредите в швейцарски
франкове на 5%. Съгласно ал.3 на същия член при просрочие на дължимите
погасителни вноски както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата на редовната
главница, определена в ал.1 плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Ал.5
предвижда, че действащия БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.
Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити и
датата, от която той е в сила чрез обявяването му на видно място в банковите
салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят.
Чл.8, ал.2 от договора предвижда, че при частично
или предсрочно погасяване на кредита кредитополучателят дължи такса в размер на
4 % върху размера на предсрочно погасената главница.
Чл. 12, ал.1 от договора предвижда, че банката
запазва правото си по време на действие на настоящия договор да променя
Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага
при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски
франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21
от договора. Изменението в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от
деня на приемането от компетентните банкови органи и са задължителни за
страните по настоящия договор.
От представеното по делото Приложение № 1, в
изпълнение на чл. 1, ал.3, подписано от страните, е видно, че съобразно т. 2 към
20.08.2008 г. на кредитополучателят се предоставя в заем сумата от 143 253
швейцарски франка ( CHF).
Представено е и допълнително споразумение към
договора за кредит от 11.11.2011 г., с което страните са констатирали, че към
момента на сключването му дългът е само в размер на редовна главница в размер
на 139 847,46 швейцарски франка и е уговорен 12 месечен период на
облекчено погасяване, през който се начислява фиксирана лихва в размер на 5,15%
и се заплаща вноска в размер на 600 шв.франка. След изтичането на този период е
уговорено погасяването да продължи при лихва в размер на БЛП намален с 0,01
пункта.
По делото са представени два договора за цесия,
от които се установява, че вземанията по процесния кредит са били прехвърлени
от ответника на трето лице, което впоследствие е прехвърлило същите обратно на
банката. Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, че всички заплатени от
ищеца суми за отишли в негова полза, въпреки че в определен период от време
вземането е било прехвърлено на трето лице. Не са представени и доказателства
за плащания в полза на това трето лице, нито за уведомяване на ищеца за
извършена цесия.
Представена е методология на банката за
определяне на базисните лихвени проценти, която е взета предвид при изготвянето
на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и представените
по делото множество банкови извлечения.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза,
заключението на която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена.
Съобразно същото се установява, че надвзети под формата на лихви за периода от
24.04.2013 г. до 24.04.2018 г. ( датата на подаване на исковата молба) в резултат
от увеличение на лихвата по кредите, представляващ разликата между платената
лихва и дължимата такава при договорения лихвен процент от 6% са в общ размер
на 7 589,71 шв. франка или 4 600,69 евро. Сумите за месечни
погасителни вноски ( анюитетна вноска и такса) надвзети от банката под формата
на курсови разлики за периода от 24.04.2013 г. до 24.04.2018 г. в резултат на
увеличението на курса на шв. франк и погасяване
на кредита в шв. франкове или тяхната равностойност, вместо в евро,
преизчислена съгласно курса на БНБ за шв. франк към датата на всяка една от погасителните
вноски е в размер на 15 971,27 евро.
В заключението се посочва още и че в деня на
усвояване на кредита - 20.08.2008
г. - блокираната сметка на
кредитополучателя в швейцарски франкове е била заверена със сумата от
143 523 шв.франка. На същата дата банката е купила сумата от
143 522,90 шв.франка от Д.Й., срещу което е продала сумата от
87 000,03 евро по курс 1,0649688 CHF за 1 евро.
Ищецът се е разпоредил със сумата в евро, която му е била преведена по
посочената в договора сметка като е заплатил за покупката на недвижимия имот
сумата от 37 500 евро.
Сметката, по която са преведени в полза на ищеца
шв.франкове е блокирана за целия период на действие на договора за кредит, като
по нея са извършвани само операции по постъпления на заема и погасяване на
вноски по кредита в шв.франкове. Титулярът на
сметката не може да тегли суми от нея и да извършва плащания към трети
лица.
Съобразно Методология за определяне на лихвен
процент (БЛП) и стойностите на БЛП, той се определя като сбор от следните
компоненти: трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Трансферната
цена на ресурса се формира от разходите, които Банката прави при привличане на
паричен ресурс, в това число: пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители -
Софибор, Юрибор, Либор; рисковата премия, приложима за Банката при привличане
на финансов ресурс; директните нелихвени разходи на Банката по привличания
паричен ресурс - минимални задължителни резерви (МЗР), фонд за гарантиране
на влоговете в банките (ФГВБ) и др. Буферната надбавка
включва: оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-
кредитоспособните клиенти; абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените
нива в размер до 0.5090 (на годишна база).
Съгласно методологията, при промяна на един или
повече от изброените компоненти, е налице основание за актуализация на БЛП.
Отговорен орган за първоначалното определяне и следващи промени в размера на
БЛП е Комитетът по управление на активите и пасивите към банката. Нивата на БЛП
се разглеждат и при необходимост се актуализират при всяко заседание на
Комитета по управление на активите и пасивите (не по-рядко от веднъж
месечно). Рисковата премия, посочена в Методологията, е използван
кредитният риск за Страната като са използвани стойностите на 5-годишния
кредитен суап за България представлява застраховките срещу фалит на България -
т.нар. Credit Default Swaps CDS, който
е извънборсов показател. Този конкретен показател обаче не е изрично посочен в
методологията. В методологията липсва конкретна формула, по която да
се изчисли базовият лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски
франкове, която тематически да обвърже посочените в методологията показатели.
В процесния период БЛП по жилищни кредити в
шв.франкове са били както следва: от 01.01.2008 г. до 19.08.2008 г. - 4,50%,
07.07.2008 г. – 5,00%, 10.10.2008 г. – 7,20 % и на 10.09.2012 г. – 6,95 %.
Приложимия към процесния кредит лихвен процент е бил както следва: 01.01.2008
г. до 19.08.2008 г. – 0,00%, 20.08.2008 г. до 15.10.2008 г. – 6%, 16.10.2008 г.
до 09.12.2011 г. – 7%, 10.12.2011 г. до 09.12.2012 г. – 5,15%10.12.2012 г. до
27.03.2019 г. – 6,94%
Месечната анюитетна вноска( главница и лихва) в
евро към датата на сключване на договора, изчислена по начин, първоначално
указан в договора и върху усвоена от ищеца сума в размер на 87 000 евро е
в размер на 500,40 евро. При това положение за периода от 24.04.2013 г. до
датата на подаване на исковата молба ищецът е
надплатил сумата от 19 210,55 евро. Ако се приеме, че договорната
главница е в шв.франкове, то към датата на подаване на исковата молба
неплатения остатък от главницата е в размер на 119 352,16 шв.франка, а към
датата на изготвяне на заключението -
117 192,75 шв.франка. Ако се приеме, че главницата е в евро, то
незаплатения остатък е в размер на 75 559,38 евро.
Ищцовата страна е заплатила директно по сметката
за погасяване на кредита в шв.франкове сумата от 104 355,00 шв.франка.
Търговският курс на банката за шв.франк се определя в зависимост от обективни
пазарни движения на валутните курсове на шв.франк на междубанковия пазар и е
близък до тези стойности, като банката определя точния му размер. Промените в
курса на банката следват тези на БНБ, тъй като последните също са резултат от
обективните пазарни движения на валутните курсове на шв. франк на междубанковия
пазар.
Съобразно заключението на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза, ако се вземе предвид размера на вноските по
първоначално уговорения погасителен план за периода от 24.04.2013 г. до
24.04.2018 г. ищецът е надплатил в резултат от увеличението на курса на
шв.франк и погасяването на кредита в шв.франкове или в тяхната равностойност,
вместо в евро сумата в размер на 14 188,54 евро.
По делото е изслушан един свидетел – А.А., без
дела и родство със страните, но работещ при ответника, който от 2008 г. до 2018
г. се занимава с жилищното кредитиране.
Свидетелят установи в показанията си, че процедурата по отпускане на кредит
започва по искане на клиента, след което банката провежда такава по преценка на
представените от него документи и преценява дали да отпусне кредита или не.
Валутата на кредита се избира от клиента. Няма пречка всеки клиент да поиска
промяна в условията по вече отпуснат кредит, като в практиката на свидетеля
имало много такива искания и те били одобрявани. Свидетелят
посочи, че през 2017 – 2018 г. банката е направила предложение на ищеца да
превалутира кредита в лева, като по този
повод са се срещали в посочения период. Предложението е направено във
връзка с искане на клиента. Описва външния вид на ищеца с цел да установи, че
си спомня конкретния човек и случай, въпреки работата с много клиенти. Посочва,
че при превалутиране на кредита размерът на новите кредити, които банката
предлага се получава като остатъка от кредита във франкове се превалутира по
текущия курс на банката към лева и банката погасява част от размера на получения
кредит за нейна сметка. При срещите с клиента не бил доволен от новите условия,
които му се предлагали, тъй като не удовлетворявали в достатъчна степен
неговите очаквания. Свидетелят посочва и че през 2008 г. лихвите по кредитите в
шв.франкове са били по-ниски от тези в лева или евро. Предоставени били на
клиента швейцарски франкове и именно в тази валута той изплащал кредита си. Ако
искал да плати в левове, курсът се определял към деня на плащането. От 2008 г.
курсът на шв.франк се изменял в посока увеличение. През 2008 г., когато се
очаквала финансовата криза банката не е насочвала клиентите си да сключват
договори в шв.франкове.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По предявения отрицателен установителен иск за обявяване на нищожност поради
неравноправност, в частта, касаеща разпоредбите на чл.1,
ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1 и ал.4, чл.6, ал.2, чл. 21, ал.1, чл. 23 от
договора, уреждащи предоставянето на кредит в швейцарски франкове и връщането
му в същата валута, въпреки че реално са били предоставени финансови средства в
евро съдът намира следното:
Клаузата на чл.1, ал.1 урежда
задължението на банката да предостави на кредитополучателя парична сума във
чужда валута – швейцарски франкове в равностойността на 87 000 евро.
Конкретния размер на паричната сума съобразно чл. 1, ал.3 се установява с
подписване на Приложение № 1, което е представено по делото и от него се
установява ( т. 2), че размерът на предоставения в шв.франкове кредит е
143 523 шв.франка. От своя страна чл. 6, ал.2 от договора за кредит урежда
задължението на кредитополучателя да върне отпуснатия кредит в валутата, в
която е разрешен и усвоен, а именно в шв. франкове. Чл.2, ал.1 и ал.4 са
клаузи, които имат пряко отношение към механизма на усвояване на кредита. В
пряка връзка с валутата, в която се предоставя и следва да се връща кредитът е
и уговорката на чл. 23 от договора, която прехвърля върху кредитополучателя изцяло
рискът от промяна на валутния курс на националната парична единица или еврото,
приемана като валута, с постоянен и известен курс към националната парична
единица към шв.франк.
С решението на Съда на ЕС по
дело № С-186/16 по преюдициално запитване във връзка с приложението на
Директива 93/13/ЕИО съдът е приел, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, който кореспондира с чл. 145,
ал.2 ЗПК, трябва да се тълкува в смисъл, че понятието
„основен предмет на договора“ по смисъла на тази разпоредба обхваща договорна
клауза в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, която не е била
индивидуално договорена и по силата на която кредитът трябва да се погасява в
същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, след като посочената
клауза определя основна, характеризираща този договор престация. Поради това
такава клауза не може да се счита за неравноправна, при условие че е изразена
на ясен и разбираем език. В т. 55 от мотивите на решението по дело С-186/16 СЕС е приел, че клауза, включена в договорите за кредит, изразени в
чуждестранна валута, която изисква месечните вноски за погасяване на кредита да
се извършват в същата валута, в случай на обезценяване на националната парична
единица спрямо тази валута, поставя курсовият риск в тежест на потребителя.
С оглед посочената практика на СЕС,
постановена по преюдициално запитване на държава членка и задължителна за
настоящия съд, съдът приема, че процесните клаузи са част от основания предмет
на договора, поради което могат да бъдат преценяване от гледна точка на критериите
за неравноправност единствено и само, ако не са договорени индивидуално и са
неясни и неразбираеми. В настоящия случай сочените клаузи не са индивидуално
уговорени, доколкото презумпцията на чл. 146, ал. 4 ЗЗП не е
оборена от ответника, като по делото не са ангажирани доказателства,
установяващи, че потребителят е имал възможност да изрази становище по
съдържанието им и да повлияе върху него. ( така решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г.
на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на
ВКС, ТК, II т. о.). Съответно същите подлежат на преценка по
отношение на наличие на неравноправност, при условие, че не са изразени на ясен
и разбираем език.
С посоченото горе решение по
дело № С -186/16 по преюдициално запитване във връзка с приложението на
Директива 93/13/ЕИО и т. 1 от диспозитива на определението по дело
С-119/17 съдът е приел, че изискването
договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при
договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на
кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат
решения, основани на добра информираност и благоразумие. Във връзка с това
посоченото изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да
бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се
разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но
и по отношение на конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не
само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната
валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите
икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. В т.
68 от мотивите на решението от 20.09.2018 г. по дело С-51/17, EU: C: 2018: 750
СЕС е пояснил, че договорните клаузи, отнасящи се до въпроса за валутния риск
спадат към чл. 4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО, като преценка на техния
неравноправен характер не се извършва, ако след самостоятелно изследване на
всеки отделен случай компетентната национална юрисдикция приеме, че са били
изразени от продавача или доставчика на ясен и разбираем език.
В т. 2 от диспозитива на решението по дело С-186/16 и т. 3 от диспозитива на решението по дело С-51/17 СЕС е посочил, че чл.
4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че
"изискването договорната клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език
предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да
предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява
да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Това
изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван
в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен /клауза относно валутния
риск/, се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна
точка, но и по отношение на конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден
потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване
на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени
потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
финансовите си задължения". В т. 50 от мотивите на решението по дело
С-186/16 и т. 75 от мотивите на решението по дело С-51/17 СЕС е изяснил, че
"от една страна, потребителят трябва да е добре осведомен, че със
сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на
определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде
икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава
доходите си, спрямо чуждестранната валута, в която е отпуснат кредита. От друга
страна, продавачът или доставчикът, в случая банковата институция, трябва да
представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с
вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато потребителят
кредитополучател не получава доходите си в тази валута. При това положение
националната юрисдикция следва да се увери, че продавачът или доставчикът е
предоставил на съответните потребители цялата относима информация, която им
позволява да преценят икономическите последици от клаузата за финансовите им
задължения". Следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна
практика на СЕС въведената с Директива 93/13/ЕИО система на защита на
потребителите се основава на идеята, че потребителят е в положение на
по-слабата страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка, както на
възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност, като
това положение води до приемането от негова страна на условията, установени
предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на
съдържанието им /решение по дело C-34/13, EU: C: 2014: 2189, т. 48; решение по
дело C-26/13, т. 39; решение по дело C-169/14, ЕU: C: 2014: 2099, т. 22;
решение по дело С96/14, т. 26 и др./. В т. 3 от диспозитива и т. 54 и т. 56 от
мотивите на решение по дело С-186/16 СЕС се е произнесъл, че разпоредбата на
чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО, транспонирана в чл. 145, ал. 1 ЗЗП, трябва
да се тълкува в смисъл, че "преценката на неравноправния характер на
дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на
разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът
или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се
отразят на понататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може
да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на
изпълнение на договора. Националната юрисдикция трябва да направи оценка
относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на
посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото и отчитайки
по-специално експертната компетентност и познанията на банката относно
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута /най-напред евентуалното неспазване на изискването
за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна
неравнопоставеност по смисъла на чл. 3, § 1 от Директива 93/13/". За да
установи "дали клаузата води в разрез с принципа на добросъвестност до
значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и
задълженията, произтичащи от договора, националният съд трябва да провери дали,
като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или
доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна
клауза след индивидуално договаряне" /решение по дело С-186/16, т. 57;
решение по дело C-415/11, EU: C: 2013: 164, т. 68 и 69/. В т. 2 от диспозитива
на определението по дело № С-119/17 е постановено, че чл. 3 до чл. 5 от Директива
93/13/ЕИО, транспонирани в чл. 143, чл. 145 и чл. 147 ЗЗП, следва да се
тълкуват в смисъл, че може да бъде преценена от националната юрисдикция като
неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора. В постановеното решение № 295/22.02.2019 г. по т. дело № 3539/2015
г. на ВКС, ТК, Второ отделение, съдебният състав е приел, че "изключенията
на чл. 144, ал. 3 ЗЗП не намират приложение, тъй като сред посочените хипотези не
попада клауза, регулираща валутните рискове при договаряне на кредит в
чуждестранна валута /щвейцарски франкове/ и погасителни вноски, дължими в
същата валута." Посочено е, че договорът за кредит не представлява сделка
с ценни книжа, нито сделка с финансови инструменти, в който смисъл е и
постановеното от ВКС по реда на чл. 290 ГПК решение № 95/13.09.3016 г. по т. д.
№ 240/2015 г. на ВКС, II т. о./. Изразено е разбирането, че цената на кредит в
чуждестранна валута по смисъла на чл. 144, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 143, т.
12 ЗЗП е единствено възнаградителната лихва, но не и допълнителните разходи, които
прави кредитополучателят вследствие поемането на валутния риск, включително
разликата в обменния курс. Неприложимостта на чл. 144, ал. 3, т. 2 ЗЗП
произтича от обстоятелството, че договорът за кредит в чуждестранна валута не
представлява договор за покупка или продажба на чужда валута, пътнически чекове
или международни парични преводи в чужда валута. Изложените съображения изцяло
се споделят в настоящото съдебно решение.
Следва да се има предвид, че
към настоящия казус, имащ за предмет договор за кредит, отпуснат в чужда
валута, при поето задължение той да бъде върнат отново със същата валута,
независимо, че реално кредитополучателя е предоставена сума в евро, както и
независимо от това, че в договора е предвидена възможност за преобразуване на налични по банковата сметка на
кредитополучателя ликвидни средства в националното платежно средство или евро във валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месечните
вноски, не следва да се приравнява на
кредит, индексиран в чужда валута и съответно приложение не намират приетите
изводи на СЕС по дело С-26/13, съобразно изрично изложеното в т. 20 от определението от 22.02.2018 г. по дело
С-119/17, постановено по чл. 99 от Процедурния правилник на СЕС.
Освен това следва да се има
предвид, че при разглеждането на настоящия правен спор съдът разглежда еврото
като валута приравнена на националната, доколкото то има постоянен курс към
българския лев.
Като съобрази посочената горе
практика на СЕС, както и практиката на ВКС основаваща се на нея ( пр. решение № 294 от 27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017
г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, решение № 67 от 12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018
г., т. к., І т. о. на ВКС, решение № 384 от 29.03.2019 г. по т. д. №
2520/2016 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и д.) съдът намира, че разглежданите клаузи от договора за банков кредит
- чл.1, ал.1( в частта, с която е договорено
предоставяне на кредит в швейцарски франкове без да се засягат уговорките за
размера на кредита в евро) и ал.3, ведно с т.2 от Приложение № 1, чл.2, ал.1 и
ал.4, чл.6, ал.2 и чл. 23– са обективирани на неясен и неразбираем език и са
неравноправни, поради следните съображения:
Разглеждани в своята
систематична съвкупност посочените договорни клаузи (чл.
145, ал. 1 ЗЗП) не отговарят на изискването за яснота и разбираемост. Ответната банка не е
предоставила на кредитополучателя преди сключване на договора за кредит в
чуждестранна валута достатъчна информация, която би му позволила да извърши
разумна преценка относно икономическите последици, които има сключения договор в чужда валута спрямо задълженията по
кредита и валутния риск, който носи кредитополучателя при промяна на курса на
валутата по кредита и еврото, което се характеризира като валута, която макар и
да е национална парична единица има стабилен курс към последната. От това
следва изводът, че потребителят не е имал реалната възможност да прецени потенциално значимите икономически последици върху
финансовите си задължения при евентуално обезценяване на валутата, в която
получава доходите си, спрямо чуждестранната валута, в която е отпуснат кредита.
Факта, че в договора изрично е
посочено, че е възможна една такава промяна и че кредитополучателя ще носи
финансовата тежест от нея, не означачава, че потребителят е достатъчно информиран, съобразно приетото в изложената горе практика на СЕС. Кредитополучателят е физическо лице - потребител и
е сключил договор за кредит за покупка на недвижим имот - апартамент в
швейцарски франкове, като по делото е установено, че имотът е реално е закупен в евро, като се установява и
че на потребителят никога не са били реално предоставени швейцарски франкове.(
не е спорно между страните и е видно от заключението на СЧЕ). В същото време в договора е предвидена клауза,
възпрепятсваща реалното предоставяне на потребителя на необходимия му паричен
ресурс в швейцарски франкове, предвид наличието на блокирана сметка. В тази връзка ответникът е оспорил твърдението,
че сметката е била блокирана и кредитополучателят не е имал възможност да
използва средствата по нея, но това е видно от самите условия на договора,
който е подписан от банката и съответно установява това неблагоприятно за нея
обстоятелство. От посочените
обстоятелства може да се направи извод, че потребителят е приел предложението
на банката за кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността
в швейцарски франкове на определена сума в евро като по-изгоден с оглед
по-нисък лихвен процент и предположението за стабилност на швейцарския франк
като една от основните световни валути. Кредитополучателят - потребител е
икономически по-слабата страна в преддоговорното и впоследствие в договорното
правоотношение спрямо банката от гледна точка, както на възможностите си да
преговаря, така и на степента си на информираност. Поради това банката като
икономически по-силната страна в правоотношението и с оглед на експертната си
компетентност и познания относно възможните промени в обменните курсове на
швейцарския франк в краткосрочен и дългосрочен план, в посока на значимо
поскъпване и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, е
следвало при спазване на принципа на добросъвестност да предостави на
потребителя достатъчна информация относно прогнозите за промяната на
швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с
каквато информация банката следва да разполага, предвид професионалната й
дейност, както и какви действия кредиторът би могъл да предприеме за
минимализиране на валутния риск. Липсват доказателства, че банката е
представила на кредитополучателя подобна информация и че му е разяснила реално
икономическите аспекти и рискове на превалутирането на кредита в швейцарски
франкове. В тази връзка следва да се има
предвид и изложеното в показанията на изслушания по делото свидетел, който ясно
излага, че през 2008 г. е била очаквана от банката промяна на валутния курс на
шв.франк, тъй като „предстоеше финансова криза“, което потвърждава извода на
съда, че въз основа на специалните си знания в областта, банката е знаела за
предстоящите промени във пазара на валута и за нея те не са били изненадващи и
непредвидими. Доколкото банката не е предоставила ясна информация на
кредитополучателя за възможните промени в курса на валутата, в която получава
кредита и то при положение, че тази промени са били дори очаквани от нея, тя е
лишила потребителя от възможност да прецени правилно икономическите последици
от поемането на задължението в чужда валута и така го е постановила в
неравноправно положение. Така банката като икономически по-силна страна е
нарушила принципа на добросъвестност, като впоследствие след сключване на
договора в хода на неговото изпълнение, конкретно клаузата на чл. 23,
ал. 1 е довела до значителна неравнопоставеност между страните. Тук следва да се има предвид и че задължението
на банката е на фиксирана стойност в евро и не се влия от промените на курса на
шв.франк, но това на потребителя е изцяло зависимо от тези промени. Следва да се има предвид и че
потребителят не е защитен по никакъв начин от наличната в чл.21 от договора
възможност да договори превалутиране на кредита. Упражняването на това право е
предпоставено от съгласието на банката, а тя има противоположни на кредитополучателя икономически интереси и би се
съгласила на превалутиране единствено при неизгоден валутен курс за
кредитополучателя. Налице е значителна неравнопоставеност в ущърб на
потребителя между правата и задълженията, произтичащи от договора, тъй като ако
банката беше постъпила добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло
да се очаква, че относително осведомен и обичайно наблюдателен потребител би се
съгласил с клаузата за поемане на риска от промяна на посочената чуждестрана
валута и понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне. В тази връзка следва да се има предвид, че
преценката се прави по отношение на средния потребител и не се повлиява от
наличието на определено образование на кредитополучателя, което само по себе си
не е гаранция, че той има достъп до информация за световните пазари и
развитието на икономическите въпроси и съответно да направи преценка на риска
от сключения в чужда валута договор за кредит. По същите съображения следва да се приеме за неравноправна и клаузата на
чл. 6, ал. 2 от договора, която дава право на банката при липса на осигурени
средства в швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 на съответния падеж
на погасителната вноска по главницата и/или лихвата и наличие на средства на
кредитополучателя в лева по сметките му в банката, погасяването на кредита да
се извърши от банката с тези средства след служебното им превалутиране в
швейцарски франкове по курс "продава" на банката за швейцарския франк
към лева. Тази клауза е проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на
чл. 23 от договора валутен риск и всички вреди от промяната на обявения от
банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев,
които могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по
кредита, изразени в лева, приета по изложените по-горе съображения за
неравноправна.
С оглед изложеното съдът
намира, че процесните клаузи - чл.1, ал.1( в частта,
с която е договорено предоставяне на кредит в швейцарски франкове без да се
засягат уговорките за размера на кредита в евро) и ал.3, ведно с т.2 от
Приложение № 1, съставляващ неразделна част от този член, чл.2, ал.1 и ал.4,
чл.6, ал.2 и чл. 23 от договора създават значително неравновесие
между правата на икономически по-силната страна и потребителя по смисъла на чл. 143, ал.1 и ал.2, т. 19 ЗЗП, предвид което са нищожни на основание чл.,26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Искът е предявен по отношение
на целите посочени горе разпоредби от договора за кредит, предвид което съдът
намира, че той следва да се отхвърли в частта, с която се иска прогласяване на
нищожност поради неравноправност на чл.1, ал.1, който определя размера на
престацията на кредитодателя, а именно - 87 000
евро.
По отношение на искането за прогласяване нищожност на
клаузата на чл. 21 от договора за кредит, съдът намира, че същият следва да се
отхвърли като неоснователен, доколкото макар и същата да не е индивидуално
уговорена, тя не накърнява равновесието между двете страни в отношението, тъй
като предоставя право на потребителя по всяко време на действие на договора и
независимо от причините да поиска превалутиране на договора за кредит. Това
съставлява изменение на условията на двустранния договор, което по правило се
извършва по взаимно съгласие на страните.
По отношение на претенцията за обявяване за нищожни поради неравноправие на
клаузите от договора за кредит, касаещи уговореното възнаграждение за банката
за предоставянето на сумата и неговото изменение – чл.3, ал.1, ал.3 и ал.5 и
чл.12, ал.1, съдът намира следното:
При съобразяване на посочената
горе практика на СЕС и ВКС и правилото на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, съдът приема, че клаузата на
чл.3, ал.1 от договора
касае основния предмет на
договора - цената на договора, а именно - определянето на размера на
възнаградителната лихва като сбор от две компонентни - константна надбавка (1 пункт) и БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (5% към момента
на сключване на договора), поради което въпросът за неравноправността й може да
бъде разглеждан единствено и само, ако уговорката е неясна и неразбираема. Тази договореност урежда "изначалните условия" на договора за кредит към момента на
сключването му, като страните са били напълно наясно с тях и с подписването на
договора са изразили съгласието си с конкретния размер на БЛП към сключването
на договора, съответно с цената на предоставения кредит и погасителния план към
него. Доколкото клаузата касае съществен елемент на договора - неговата цена,
приемането на тази клауза за нищожна би довело до нищожност на целия договор.
Последица от това би било възникване на вземане на банката за връщане, поради
начална липса на основание, на целия предоставен от нея паричен ресурс, което
не покрива интереса на потребителите, договорили връщането му разсрочено за продължителен период от време. Следва да се има предвид, че независимо, че
договорът за кредит не предвижда възможност за реално използване от потребителя
на чуждестранната валута, кредитът следва да се погаси в чуждестранната валута,
поради което този договор не може да се приравни на договор за кредит,
индексиран в чуждестранна валута (т. 20 от определението по С -119/17 на СЕС).
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит е ясна и
разбираема за средния потребител, поради което същата не се явява
неравноправна. (така и решение № 384 от 29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016
г., т. к., ІІ т. о. на ВКС).
Член 3, ал.5 от договора, който
предвижда, че „действащия БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.
Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити и
датата, от която той е в сила чрез обявяването му на видно място в банковите
салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят“ следва да се
тълкува систематично с чл. 6, ал.3 от договора,
който предвижда, че „В случай, че
по време на действието на настоящия договор банката промени Базовия лихвен
процент на Юробанк и ЕФ Джи България АД за жилищни кредити, размерът на
погасителните вноски, определени по, ал. 1, се променя автоматично, в
съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на
настоящия договор дава своето неотменяемо и безусловно съгласие" и чл.12, ал.1, предвиждаща, че „банката запазва
правото си по време на действие на настоящия договор да променя Тарифата за
условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при
операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски
франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реса на чл. 21
от договора. Изменението в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от
деня на приемането от компетентните банкови органи и са задължителни за
страните по настоящия договор.“.
Съдът намира, че посочените
горе клаузи от договора са неравноправни на основание чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП. По делото не са събрани доказателства, клаузите да се индивидуално
уговорени, поради подлежат на проверка по реда на ЗЗП.
В задължителното за националните юрисдикции
Решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело C-472/10, е
прието, че "националната юрисдикция следва да прецени с оглед на член 3,
параграфи 1 и 3 от Директивата неравноправния характер на клауза, съдържаща се
в договор с потребители, с която продавач или доставчик едностранно предвижда
промяна в свързаните с предоставяната услуга разходи, без обаче да описва ясно
начина на определяне на тези разходи или да посочва основателно съображение за
тази промяна. В рамките на тази преценка посочената юрисдикция трябва
по-специално да провери и дали съобразно
общите условия и националното законодателство начинът на промяна на свързаните
с предоставяната услуга разходи са уточнени по ясен и разбираем начин и
евентуално дали потребителите имат право да прекратят договора".
"Основателно
съображение" по смисъла на това решение представлява всяко обективно
обстоятелство, извън волята и контрола на страните по договора, което е било
уговорено или установено преди или при сключване на потребителския договор, и
което обективно води до увеличаване на цената на стоката или услугата.
Предвид горното и съобразно
събраните по делото доказателства следва да се прием, че възможността за
едностранна промяна в БЛП, който е втория кумулативен компонент от формирането
на възнаградителната лихва не почива на "основателно съображение за
едностранна промяна на възнаградителната лихва". От процесния договор е
видно, че в него не е посочен никакъв механизъм или методология за извършването
на едностранната промяна, като съответно не са установени и обективни критерии,
извън волята на банката, които при настъпването им да обосновават изменение на
вече уговорената цена по сделката. Следователно, банката е обезпечила за себе
си правото произволно, при упражняване на дискреция да изменя БЛП, като
увеличава със ставка, която тя счете за целесъобразна. По този начин се
накърнява принципът на добросъвестност, който е основополагащ в частноправните отношения
при упражняване на породените от договора субективни права. Изискването за
добросъвестно поведение от страна на по-силната икономически страна означава,
че тя следва да прояви честно и почтено поведение при сключване на сделки за
потребление. А добросъвестната търговска практика представлява съвкупност от
правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и
обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Не съответства на
това поведение установената от банката произволна възможност за промяна на
възнаградителната лихва по кредита с потребителя.
Обезпечаването на възможността
банката едностранно да измени стойността на насрещната парична престация -
възнаградителната лихва, при неустановени в договора конкретни показатели, при
все че потребителят на банкови услуги няма възможност да се откаже безусловно
от договора, поставя ищеца в неравноправно положение по смисъла на чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП, поради което следва да се приеме, че
предявеният иск е основателен по отношение на разпоредбите на чл.3, ал.5, без
да се засяга последното изречение „ Договорените в настоящия договор надбавки
не се променят“ и на чл. 12, ал.1 от договора.
По отношение на чл. 6, ал.3, който съдът провери поради систематичната
му връзка с останалите разпоредби, ищецът не е предявил отрицателен
установителен иск, поради което съдът не може да се произнесе в диспозитива на
съдебното решение.
В конкретния казус, противно на
поддържаното в отговора на исковата молба, не намира приложение и разпоредбата
на чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП. За да се приложи това изключение е
необходимо: 1) доставчика на финансовата услуга да е поел задължението да
уведоми другата страна за извършените без предизвестие едностранни промени в
лихвения процент в 7-дневен срок и 2) другата страна по договора да може (да
има право) незабавно да го прекрати. Въпреки че първата предпоставка е налице,
аргумент за което може да се изведе от предвидената в чл. 3, ал. 5 от договора
възможност банката да уведоми потребителя чрез обявяването на променения БЛП на
видно място в банковите салони, втората предпоставка не е уговорена. В договора
липсва клауза, която предоставя такава възможност на потребителя. Извод за
противното не следва от предвиденото в чл. 8 от договора право за прекратяване
на договора, при предсрочното му погасяване от страна на потребителя. На първо
място, едностранното прекратяване на договора поради промяна в условия на
сключване е нещо различно от прекратяването поради предсрочното му изпълнение. На
следващо място, правото на потребителя едностранно да прекрати договора
съгласно чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП налага прекратяването да може да се
упражни свободно, т.е. без да се пораждат за потребителя насрещни
неблагоприятни последици, като плащане на допълнителни такси, лихви, комисионни
и т.н., каквито обаче са предвидени за заплащане като задължение от страна на
кредитополучателя в клаузата на в чл. 8 от договора.
По отношение на претенцията за обявяване на нищожност поради
неравноправност на клаузите на чл. 3, ал.3, който предвижда, че „при просрочие
на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата на редовната
главница, определена в ал.1 плюс наказателна надбавка от 10 пункта.“ съдът
намира следното:
Предсрочната изискуемост на кредита е обусловена от
забавата на кредитополучателя, т. е. от виновно неизпълнение на задължението за
плащане в срок на дължимите погасителни вноски по кредита, поради което е
допустимо кредитополучателят да бъде санкциониран за неизпълнението. В
конкретния случай санкционирането е под формата на наказателна надбавка и
възлагането й в тежест на неизправния кредитополучател по никакъв начин не
нарушава изискването за добросъвестност, а също и равновесието между правата и
задълженията на кредитора и кредитополучателя. Липсва неяснота в договореностите между страните към момента на
сключване на договора.( така и решение № 92 от
09.09.2019 г. по т. д. № 2481/2017 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС).
По отношение на искането за обявяване нищожност поради неравноправност на
клаузата на чл. 8, ал.2 от договора, предвиждаща, че „при частично или
предсрочно погасяване на кредита кредитополучателят дължи такса в размер на 4 %
върху размера на предсрочно погасената главница.“ съдът намира следното:
Клаузата на чл.8, ал.2 от договора съдържа отнапред уговорено обезщетение
при предсрочно погасяване на отпуснатия кредит, а не цена по договора. Същата противоречи на изскването за
добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя и се явява във негова
вреда, т.е. на общото основание по чл.143 ЗЗП за неравноправен характер на клаузите в
потребителските договори. Включването на клаузата за заплащане на обезщетение
на банката при предсрочно погасяване на кредита принципно не представлява
уговорка във вреда на потребителя, доколкото произтича от възмездността на
договора за кредит. С предсрочното погасяване на сумата по кредита
кредитополучателят не дължи лихви на банката за остатъка от срока на договора
съгласно чл.70, ал.3 ЗЗД, като се намалява уговореното и очаквано възнаграждение,
което търговецът ще получи за ползването на предоставената парична сума.
Преценката за неравноправност на клаузата следва от конкретната уговорка в
договора, предвиждаща заплащане на такса в размер - 10% . Определеният размер на обезщетението се явява
необосновано висок, сравнен с размера на възнаграждението на търговеца и с
правото на потребителя по всяко време да погаси задължението си и да се
освободи от лихвите и другите разноски по кредита. При лихва по кредита в
размер на 6 %, заплащането на такса от 10 % представлява почти двойно увеличение. Действително
таксата се плаща еднократно, а не на годишна база, но в този случай е от
значение моментът, в който ще се извърши предсрочното погасяване. Възможни са
различни хипотези – при минимален остатък до края на срока, когато непогасената
сума също е минимална, в началото или в течение на изпълнението, когато от
значение ще са погасената главница и съответно погасените до този момент лихви,
респ. какъв е бил погасителният план в частта за съотношението между плащането
на главница и лихви в анюитетните вноски. Тези обстоятелства са съществени, тъй
като в клаузата не е предвидено приспадане на вече платени лихви, начислени за
целия срок на договора, които евентуално биха могли да се включени в
първоначалните и вече погасени анюитетни вноски.
В този смисъл в специалния закон ЗКНИП са
разписани забрани относно уговорките за обезщетение, включително и ограничаване
на размера му до максимален праг от 1 %, наред с въведени допълнителни
изисквания. Тези ограничения обаче могат да
служат само като ориентир при преценката на съда за добросъвестността на
банката, тъй като законът е влязъл в сила след подписването на процесния
договор.
Предвид горното съдът намира,
че уговорената
такса в посочения размер би могла да има възпиращ ефект относно предсрочното
погасяване на кредита и като резултат накърняване на правото на потребителя да
изпълни задължението преди срока и да се освободи в значителен размер от
дължимите лихви и разходи по кредита. Съответно същата е във вреда на потребителя, противоречи на
добросъвестността и може да има за резултат създаване на значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По
изложените съображения клаузата на чл.8, ал.2 от договора за кредит следва да
се обяви за неравноправна.(
така и решение от 06.11.2019 г. по т.д.№
848/ 2017 г. по описа на ВКС, I
т.о.)
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на
неоснователно получена от ответника сума въз основа на първата група неравноправни
клаузи в размер на 15 971,27 евро, съставляващи надплатена сума за месечни
анюитетни вноски и такси за управление( включително сумата от 100 евро, претендирана
като надплатена такса за управление на кредита, за периода от 24.04.2013 г. до
датата на подаване на исковата молба), поради валутната разлика между
швейцарски франк и еврото за периода от 24.04.2013 г. до 25.04.2018 г. ( датата
на подаване на исковата молба), ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане, съдът намира следното:
В случай на установена
нищожност на отделна клауза от договора всяка от страните следва да върне на
другата това което е дала в изпълнение на съответната договореност. В рамките
на настоящето производство съдът обявява нищожност на разпоредбите на чл.1,
ал.1 ( в частта, с която е договорено предоставяне на кредит в швейцарски
франкове без да се засягат уговорките за размера на кредита в евро) и ал.3,
ведно с т.2 от Приложение № 1, съставляващ неразделна част от този член, чл.2,
ал.1 и ал.4, чл.6, ал.2 и чл. 23 от договора, предвид което заплатеното от
ищеца въз основа на тези клаузи, предвиждащи поемането от негова страна на
целия риск от промяна на курса на валутата, в която е сключен договора, следва
да бъде върнато от банката.
Съобразно приетата по делото
СЧЕ сумите за месечни погасителни вноски ( анюитетна
вноска и такса) надвзети от банката под формата на курсови разлики за периода
от 24.04.2013 г. до 24.04.2018 г. в резултат на увеличението на курса на шв.
франк и погасяване на кредита в шв.
франкове или тяхната равностойност, вместо в евро, преизчислена съгласно курса
на БНБ за шв. франк към датата на всяка една от погасителните вноски е в размер
на 15 971,27 евро. Предвид установеното искът се явява основателен за
целия предявен размер, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Доколкото съдът приема претенцията за основателна, то
следва да разгледа направеното от ответника възражение за погасяването й въз
основа на три, евентуално пет годишната давност. Приложимо в случая е правилото за общата пет годишна давност, тъй като връщане на даденото без основание не представлява
периодично плащане, независимо, че даването е било осъществено през определени
периоди от време. Давността за връщането на даденото без основание започва да тече от датата
на даването. Исковата претенция е за периода от 24.04.2013 г. и предвид датата
на подаване на исковата молба следва да се приеме, че претенцията не е погасена
по давност.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за 4600,69 евро, претендирана като заплатена въз основа на неравноправни
клаузи от договора от групата, регламентираща правото на банката едностранно да
измени договорената възнаградителна лихва и представляваща разлика от
предварително договорените месечни вноски и заплатените от ищеца завишена
такива за периода от 24.04.2013 г. до 25.04.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 25.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, съдът намира
следното:
Съобразно заключението на
приетата по делото СЧЕ надвзета под
формата на лихви за периода от 24.04.2013 г. до 24.04.2018 г. ( датата на
подаване на исковата молба) в резултат от увеличение на лихвата по кредите, представляваща
разликата между платената лихва и дължимата такава при договорения лихвен
процент от 6% е сумата в размер
4 600,69 евро. Съответно предявеният иск се явява основателен за пълния
предявен размер, ведно с претендираната законна лихва от датата на подаване на
исковата молба 25.04.2018 г. до окончателното изплащане.
При горния извод за
основателност на претенцията съдът следва да разгледа направеното от ответника
възражение за погасяване на вземането по давност въз основа на три евентуално
пет годишната давност. В тази връзка съдът намира следното:
Приложимо в случая е правилото
за общата пет годишна давност, тъй като връщане на даденото без основание не представлява периодично плащане,
независимо, че даването е било осъществено през определени периоди от време. С оглед датата на подаване на исковата молба
вземанията по този иск не са погасени за претендирания период, започващ от
24.04.2013 г.
Предвид уважаването на иска по
чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 4600,69 евро, надвзета под формата на лихви за
периода от 24.04.2013 г. до 24.04.2018 г. ( датата на подаване на исковата
молба) в резултат от увеличение на лихвата по договор за кредит HL 41265, сключен на 29.07.2008 г. въз основа на неравноправни клаузи, ведно със
законната лихва, считано от 25.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, предявения при условията на евентуалност иск
за сумата от 4600,69 евро, претендирана като надплатена възнаградителна лихва
за периода от 24.04.2013 г. до 25.04.2018 г., поради неправилно изчисление на
дължимата възнаградителна лихва, ведно със законната лихва, считано от
25.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, следва да се остави без
разглеждане.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, при който са уважени 80%
от предявените претенции, ищецът има право на направените от него деловодни
разноски в размер на 1751,52 лв.( заплатена държавна такса и разноски за СЧЕ).
Ищецът е претендирал да му бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 4000 лв. съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Видно от договора за правна защита и съдействие обаче договореното и изплатено
възнаграждение е в размер на 3911,66 лв.( съобразно курса лев/евро БНБ). Към
датата на подписване на договора – 16.03.2018 г. минималния размер на адвокатското възнаграждение
за предявените осъдителни искове на основание чл.7, ал.2, т. 4( ДВ бр.
84 от 2016 г.) от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 1735,05 лв. Минималния размер на адвокатското
възнаграждение за представителство по неоценяеми искове съобразно чл.7, ал.1
т.4 (ДВ,
бр. 2 от 2009 г.) от Наредбата е в размер на 150 лв. Съответно общия
размер на минимално дължимото адвокатско възнаграждение на ищеца по делото е в
размер на 1885,05 лв. Като вземе предвид изложеното и прецени фактическата и
правна сложност на делото, включваща и съобразяване на практика на
СЕС относно трапспонирано общностно право и съобрази и процесуалното
поведение на адвоката на ищеца, съдът намира за основателно направеното от
ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, като приема, че същото следва да бъде намалено до размера от 2500
лв. Предвид факта, че предявените претенции са уважени за 80% в тежест на
ответника следа да се присъди да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 2000 лв.
При този изход
на правния спор ответникът също има право на направените от него разноски
пропорционална на отхвърлената част от исковете – 20%. Съответно ищецът следва
да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 170 лв.
деловодни разноски ( депозит за СЧЕ). Съдът намира, че на основание чл.78, ал.8
вр. чл. 23, т.4 и чл. 25, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за
осъщественото процесуално представителство следва да се определи възнаграждение
в размер на 250 лв.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по иска
Н.А.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** чрез адв. В.В. от САК срещу „Ю.Б.”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
26, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 143 вр. чл. 143, ал.1 и ал.2, т. 19 ЗЗП клаузите
на чл.1, ал.1, в
частта, с която е договорено, че банката предоставя кредит в швейцарски
франкове без да се засягат уговорките за размера на кредита в евро и ал.3,
ведно с т.2 от Приложение № 1, съставляващ неразделна част от този член, чл.2,
ал.1 и ал.4, чл.6, ал.2 и чл. 23, ал.1 и ал.2 от договор
за кредит HL 41265, сключен на 29.07.2008 г. между Н.А.А., ЕГН ********** и Ю.Б.” АД, ЕИК ********, както
и клаузите на чл. 3, ал.5 ( без частта „ Договорените в настоящия
договор надбавки не се променят“) и чл. 12, ал.1 от
договора на основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП, както
и на клаузата на чл. 8, ал.2 от
договора на основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 143, ал.1 ЗЗП, като ОТХВЪРЛЯ иска за прогласяване на нищожност на чл. 1, ал.1 от договора, в частта, с която банката се задължава
да предостави банков кредит в размер на 87 000 евро– 67 000 евро за
закупуване на недвижим имот и 19 500 евро за други разплащания, както и досежно
клаузата на чл. чл. 3, ал.5, в частта „
Договорените в настоящия договор надбавки не се променят“, както и по отношение на клаузата на чл. 3, ал.1 и ал. 3 и чл. 21, ал.1 от договор за кредит HL 41265, сключен на 29.07.2008 г. между Н.А.А.,
ЕГН ********** и Ю.Б.” АД, ЕИК ********.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1,
пр.1 ЗЗД Ю.Б.” АД, ЕИК ******** да заплати на Н.А.А., ЕГН **********
сумата от 15 971,27 евро, представляваща надплатени в полза на
банката месечни погасителни вноски (анюитетна вноска и такса управление) под
формата на курсови разлики за периода от 24.04.2013 г. до 24.04.2018 г. в
резултат на увеличението на курса на шв. франк и погасяване на задължението по договор за кредит HL 41265, сключен на 29.07.2008 г. между Н.А.А.,
ЕГН ********** и Ю.Б.” АД, ЕИК ******** в шв. франкове или тяхната
равностойност, вместо в евро, преизчислена съгласно курса на БНБ за шв. франк
към датата на всяка една от погасителните вноски, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 25.04.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД Ю.Б.” АД, ЕИК ******** да заплати на Н.А.А.,
ЕГН ********** сумата от 4600,69 евро, надвзета под формата
на лихви за периода от 24.04.2013 г. до 24.04.2018 г. ( датата на подаване на
исковата молба) в резултат от увеличение на лихвата по договор за
кредит HL 41265, сключен на 29.07.2008 г. въз основа на неравноправни
клаузи, ведно със
законната лихва, считано от 25.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предвид
уважаването на иска по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 4600,69 евро, надвзета
под формата на лихви за периода от 24.04.2013 г. до 24.04.2018 г. ( датата на
подаване на исковата молба) в резултат от увеличение на лихвата по договор за кредит HL 41265, сключен на 29.07.2008
г. въз основа на
неравноправни клаузи, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата,
предявения при условията на евентуалност иск за сумата от 4600,69 евро, претендирана като надплатена възнаградителна
лихва за периода от 24.04.2013 г. до 25.04.2018 г., поради неправилно
изчисление на дължимата възнаградителна лихва, ведно със законната лихва,
считано от 25.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, Ю.Б.” АД,
ЕИК ******** да заплати на Н.А.А., ЕГН ********** сумата от 1751,52 лв.
деловодни разноски и 2000 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, Н.А.А., ЕГН **********
да заплати на Ю.Б.” АД, ЕИК ******** сумата от 170 лв. деловодни разноски и 250
лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :