ОПРЕДЕЛЕНИЕ №675
гр. Варна,31.10.2018г.
Варненският апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов ч. гр. дело № 574/18г., намира следното:
Производството е образувано по частната жалба на М.С.М. чрез
адв. В.Д. *** против определение № 2195/29.08.18г. по в.гр.д. № 1970/18г. на
ОС-Варна, с което е прекратено производството по делото в частта относно
насрещната въззивна жалба на М.М., подадена лично и в качеството ѝ на
законен представител на детето Р. А. Т., поради просрочие на жалбата. В
частната жалба се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно. В
тази връзка се сочи, че съдът не е съобразил нормата на чл. 62, ал. 3 от ГПК,
тъй като в изпратеното на М. от ВРС съобщение с препис от въззивната жалба на
насрещната страна, ѝ е даден едноседмичен срок за писмен отговор на
въззивната жалба и за подаване на насрещна въззивна жалба. Именно в този
едноседмичен срок, започнал да тече на 25.07.18г., е подадена насрещната
въззивна жалба по пощата – на 31.07.18г. Поради това се счита, че жалбата е
подадена в законния срок, въпреки визирания в чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН по-кратък
срок. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото на ВОС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Насрещната страна А. Д. Т. от гр. Варна е подал отговор
на частната жалба чрез адв. Бр. Б.. Същата е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на
обжалваното определение. Счита се, че насрещната въззивна жалба по делото е
била подадена извън срока за отговор на подадената от ответника по делото
въззивна жалба, който е уреден като продължителност с нормата на чл. 17, ал. 4
от ЗЗДН, която се явява специална по отношение на тази по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срок,
от страна с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт, поради
което е допустима, а разгледана по
същество е основателна по следните
съображения:
Производството пред ОС-Варна по
в.гр.д. № 1970/18г. е било образувано по въззивна жалба на ответника А.Т.,
както и по насрещната въззивна жалба с вх. № 52059/02.08.18г. по вх. регистър
на ВРС, подадена от М.М., действаща лично и като законен представител на Р. Т., насочени срещу различни части
от решение № 2860/18.06.18г. по по първоинстанционното гр.д. № 5303/18г. на ВРС,
ХVІІІ с-в. При администрирането на въззивната жалба на Т. чрез връчването
ѝ на насрещната страна, е посочен 3-дневен срок за подаването на отговор
– разпореждане № 26493/05.07.18г. по делото на ВРС. Това съответства на нормата
на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН. В изпратеното до М.М. съобщение, с което ѝ е
връчен на 24.07.18г. препис от въззивната жалба, на същата е било указано, че „в едноседмичен/двуседмичен срок можете да
подадете писмен отговор, за който се прилагат съответно разпоредбите на чл.
259, ал. 2-4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и чл. 261 от ГПК”. Освен това в
съобщението е допълнено, че делото е по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ и на осн. чл. 61,
ал. 2 от ГПК сроковете не спират да текат през съдебната ваканция. Посочено е
още в това съобщение, че препис от ВЖ се изпраща на насрещната страна и на
ДСП-Варна и на страните следва да се
укаже възможността в ТРИДНЕВЕН срок от получаването ѝ да подаде отговор /л.
7 от в.гр.д. № 1806/18г. на ВОС, което е било първоначално образувано само по
въззивната жалба на Т./.
Горното обуславя извода, че на
страната са дадени множество и различни указания относно продължителността на
срока за подаване на отговор на връчената ѝ въззивна жалба, подадена от
насрещната страна по делото – едноседмичен/двуседмичен срок и ТРИДНЕВЕН срок.
Неяснотата следва да се тълкува в полза на страната, подала насрещната си
въззивна жалба в едноседмичен срок от получаването на въззивната жалба на
другата страна, по арг. от нормата на
чл. 62, ал. 3 от ГПК – срокът не се смята за пропуснат, когато съдът по
погрешка е определил по-дълъг от законово определения срок.
Обжалваното определение следва да
се отмени и делото да се върне на ВОС за разглеждане и на насрещната въззивна
жалба, подадена срещу решението на ВРС.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №
2195/29.08.18г. по в.гр.д. № 1970/18г. на ОС-Варна и ВРЪЩА делото на ВОС за продължаване на
съдопроизводствените действия по раглеждане на въззивната жалба на ответника и
на насрещната въззивна жалба на молителката, насочени против различни части от решение
№ 2860/18.06.18г. по гр.д. № 5303/18г. на ВРС, ХVІІІ с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: