МОТИВИ ПО НОХД № 401 /2015 година

 

 

 

РП гр. Мездра е внесла обвинителен акт по реда на чл. 247 ал.1 т.1 НПК срещу подс. Ж.Г.Г., ЕГН:**********, роден в гр. Мездра, българин, български гражданин, неженен, живущ ***, без образование, безработен,неосъждан,

за това, че  при условията на продължавано престъпление, за времето от   23.06.2015 година  до 13.07.2015 година , на паркинг пред блок №7 в гр. Роман, противозаконно е повредил чужди движими вещи, както следва:

На 23.06.2015 година , противозаконно е повредил  лек автомобил марка „Мерцедес” Ц220ЦДИ с ДК № Вр 5255 ВХ, собственост на  И.Т.  И. *** , на стойност 4200 лева, причинявайки му вреда, на стойност 360.00 /триста и шестдесет / лева и на 13.07.2015 година противозаконно е повредил  лек автомобил марка „Опел – Вектра”  с ДК № Вр 4176 ВХ, собственост на  Т.И. Т.В  *** , на стойност 2600 лева, причинявайки му вреда , на стойност 340.00 / триста и четиридесет / лева- престъпление по чл. 216 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК.

В с.з. от 04.12.2015 година е уважено искането  на подсъдимия  съдебното производство да протича по реда на глава 27 НПК при условията на чл. 371 т.2 НПК.

Постъпил е  и е приет за разглеждане гр. иск  от  пострадалият И.Т.И. за причинени  от деянието имуществени вреди  в размер на 360.00 лева , ведно със законната лихва върху тази сума, както и разноските  по делото.

Постъпил е  и е приет за разглеждане гр. иск  от  пострадалият  Т.И.Т. за причинени  от деянието имуществени вреди  в размер на 340.00 лева , ведно със законната лихва върху тази сума, както и разноските  по делото.  Към молбата за граждански иск от двамата пострадали  е приложено пълномощно  за изготвяне на гражданският иск с платено възнаграждение в размер на 200 лева.

И.И. и Т.И. са конституирани по реда на чл. 84 НПК в качеството на граждански ищци.

В съдебно заседание  РП гр. Мездра поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт.  Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното обвинение. При определяне на наказанието се иска приложение на чл. 373 ал.2 НПК, поради факта на проведено съкратено съдебно следствие ,като размерът на предвиденото наказание “Лишаване от свобода” бъде в рамката на закона    с приложение на чл.66 НК за неговото отлагане поради чистото съдебно минало при наличие на реабилитация по право за предходно осъждане .  Прокурора намира гражданските искове  за доказани по основание   и размер, поради което същите  следва да бъдат уважени   в пълен размер.

Гражданските ищци  поддържат иска  и молят за уважение в пълен размер и присъждане на разноските по неговото изготвяне.

Защитникът адв. К. ***  поддържа изложеното от представителя на прокуратурата, като прави възражение единствено  по отношение претенцията за разноските.

Подсъдимият   по реда на чл. 372 ал.1  вр. чл. 371 т.2 НПК признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт.  Съжалява за извършеното.  Изтъква мотив, че  гр. Ищец И.И. , като полицай му бил нанесъл побой.

Съдът, след като обсъди  събраните  в хода на досъдебното производство  и съдебното следствие доказателства и доказателствени средства,  както  и доводите на страните в процеса, приема за установено следното:

 

От фактическа страна:

Св. И.Т.И. *** притежавала лек автомобил марка „Мерцедес“ Ц220 с № Вр 5255 ВХ. На 22.06.2015 година вечерта паркирал автомобила  пред бл. №7 в гр. Роман. Подс. Ж.Г. бил в лоши отношения с него. След полунощ  подс. Г. преминал покрай автомобила и с камък счупил  предното панорамно стъкло, след което се прибрал в домът си.  На следващата сутрин И. забелязал повредата за което уведомил органите на РУ МВР- роман. В хода на полицейската проверка Г.  заявил  на полицай Б.Ц.  за извършеното от него.

Св. Т.И.Т.  е баща на И.И. и притежава  автомобил „Опел Вектра“ с № Вр 4176 ВХ. На 12.07.2015 г. вечерта автомобила бил паркиран на паркинг пред бл. № 7, в  гр. Роман. Същата вечер подсъдимия употребил значително количество алкохол , като около 01,45 часа на 13.07.2015 година се намирал пред бл. №7.Същия взел камък от земята   и ударил предното  стъкло на автомобила на св. Т., което било забелязано от живущите в блока  П.Д.  и С.Г., който бил на гости в домът на Д.. Подсъдимия се отдалечил от мястото . На сутринта Т. забелязал повредата по автомобила за което подал жалба в РУ-Роман.  Същия ден  С.Г. разказал на Т. какво е видял.  В хода на полицейската проверка подс. Г.  признал пред  полицай Ц. увреждането и на този автомобил. 

Щетата съгласно СОЕ възлиза на 360 лева  за автомобилът  собственост на И.И. и 340 лева  за автомобилът  собственост на Т.Т..

 

 

По доказателствата:

По искане на подсъдимия  делото е разгледано при условията на глава 27 НПК при хипотеза на чл. 371 т.2 НПК.

Съдът с определение  по реда  на чл. 372 ал.1 НПК запозна  подсъдимият  с този   съкратен ред за разглеждане на делото, при което същият   направи самопризнания,   съобразно  разпоредбата на 372 ал.1  вр.чл.371 т.2 НПК. Разяснено му бе , че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата .

 По реда на чл. 372 ал.4 НПК, съдът установи, че  така дадените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, като съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва това самопризнание  без да се събират доказателства за фактите  изложени в обстоятелствената част на обвинителният  акт.

Съгласно чл. 373 ал.3 НПК в случаите по чл. 372 ал.4 НПК,  съдът в мотивите си на присъдата  следва да приеме  за установени обстоятелствата  изложени  в обвинителния акт, като  се позовава  на направеното самопризнание и на доказателствата събрани в досъдебното   производство, които  го подкрепят.

    Обвинението  се доказа от събраните в хода на досъдебното производство доказателства:  показания на свидетелите  И.И., С.Т., Т.Т., С.Г.,Е.Х.,П.Д. и Б.Ц., СОЕ, справка за съдимост,  декларация за имотно състояние , характеристика,  фактура от 17.07.2015 година  за закупено  стъкло от И.И.,  СРМПС на името на И.И., фактура за закупено стъкло за автомобил  марка „Опел Вектра“ , график за полицейски наряд в гр. Роман, СРМПС на името на Т.И...

     Подсъдимият не  се признава за виновен във  фаза на досъдебно производство. В съдебна фаза признава  всички факти и обстоятелства отразени в ОА,кореспондиращи  с показанията на разпитаните свидетели, СОЕ и сочените писмени доказателства .   

Всички тези гласни и писмени доказателства са логични , последователни и взаимно допълващи се ,поради което в съвкупност по един категоричен начин подкрепят обвинението и не го разколебават дори в минимална степен . Самият подсъдим се признава за виновен и не оспорва обвинението и доказателствата върху който се базира ,поради което не следва да се анализират в детайли именно поради еднородност и насоченост към несъмнено подкрепяне на обвинителната теза ,още повече , че анализ се прави при противоречие на доказателствената маса по аргумент на чл.305 ал.3 НПК , а такова противоречие не е налице . 

 

От правна страна:  

При тези  обстоятелства и  след събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по безспорен начин е установено, че подс. Ж.Г.Г., при условията на продължавано престъпление, за времето от   23.06.2015 година  до 13.07.2015 година , на паркинг пред блок №7 в гр. Роман, противозаконно е повредил чужди движими вещи, както следва:

На 23.06.2015 година , противозаконно е повредил  лек автомобил марка „Мерцедес” Ц220ЦДИ с ДК № Вр 5255 ВХ, собственост на  И.Т.  И. от гр. Роман , на стойност 4200 лева, причинявайки му вреда, на стойност 360.00 /триста и шестдесет / лева и на 13.07.2015 година противозаконно е повредил  лек автомобил марка „Опел – Вектра”  с ДК № Вр 4176 ВХ, собственост на  Т.И. *** , на стойност 2600 лева, причинявайки му вреда , на стойност 340.00 / триста и четиридесет / лева- престъпление по чл. 216 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК.

Престъплението е продължавано, като се касае за две еднородни деяния извършени през непродължителен период от време, при една и съща   обстановка и при еднородност на вината, при което  последващото се явява  продължение на предходното.

Причина за извършване  на престъплението  са свързани с  не зачитане нормите охраняващи  чуждата собственост. Мотив за извършеното съдът намира в желанието на подсъдимият да увреди чуждо имущество , поради влошени личностови отношения.

  Деянието е извършено виновно, с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2  пр.1 НК – подсъдимият   е съзнавал обществен опасният му  характер, предвиждал е неговите обществен опасни последици и е искал тяхното настъпване. 

Субектът на престъплението е лице на млада възраст, неграмотен, безработен, неженен, не  разполага с доходи и имущество, не осъждан – реабилитиран  на основание чл. 86 ал.1 т.1 НК  на 17.12.2013 година.

 

 По вида и размера на наказанието:

При тези съображения на основание чл.303 ал.2 НК, съдът намери подсъдимият  за виновен  в извършеното  престъпление по чл.216 ал.1  вр. чл. 26 ал.1 НК  , като на основание чл.373 ал.2 НПК постанови осъдителна присъда при императивното приложение на чл. 58а НК.  Разпоредбата указва  определяне на наказание  в законните предели , като  същото следва да се  намали с една трета и се наложи остатъка от две трети. За това престъпление  не е налице долна граница на наказание  “Лишаване от свобода “  , предвид което бе определено наказание лишаване от свобода  за срок от една година   и  същото бе намалено по реда на чл. 58а ал.1 НК с 1/3, като по този начин   бе наложено наказание в размер на  осем месеца   лишаване от свобода. Видът на наказанието  бе определен при условията на чл. 54 НК без да са налице   многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.  Размерът  на определеното преди редукцията наказание “лишаване от свобода”  е към  долния праг на законоустановеното и бе съобразен с   чистото съдебно минало /реабилитиран,което заличава последиците по предходното осъждане за което реабилитацията е относима / ,   съжаление за извършеното, млада възраст, които наред с липсата на доходи  определят превес на смекчаващите отговорността обстоятелства над отегчаващото такова  изведено от  лошата характеристика.  .

Изпълнението на наказанието  бе отложено  на основание чл. 66 ал.1   НК  за минимално предвиденият от закона срок в размер на три години, тъй като   подсъдимият  не е осъждана на лишаване от свобода  /реабилитиран / и за постигане целите на наказанието  и преди всичко за  поправяне на осъдения  не е наложително това наказание да се изтърпи   ефективно.

Така определеното по вид и размер  наказание  е съобразено с обществената опасност на  деянието и дееца  и ще  постигне целите  посочени в чл. 36 НК.

 

По гражданският иск ,  разноските и веществените доказателства:

За съвместно разглеждане в наказателният процес е приет гр. иск от името на пострадалите И.И. и Т.Т.  за причинени от деянието  имуществени вреди за първият в размер на 360.00 лева за И. и за Т.  в размер на 340.00 лева  , ведно със законната лихва върху тази сума  от деня на увреждането до окончателното изплащане  , както и разноските по делото.

Гражданският иск е доказан по основание и размер , тъй като безспорно е установено, че  в инкриминирания период подсъдимият  е извършил престъпление по чл. 216 ал.1 вр. чл. 26 ал.1  НК , което е резултатно  и се изразява в увреждане на  два автомобила частна собственост, като доказателствата  сочат  И.И. като собственик на автомобила „Мерцедес“ и Т.Т. като собственик на автомобил „Опел Вектра“.  Установена е причинно следствената връзка между  деянието ,дееца  и причинената  щета по двата автомобила.  При гражданският иск  е достатъчно наличието на негова основателност без значение мотивът  водещ към деянието  с което е причинено увреждането  ,стига то да   е виновно и  на деликтно основание. Случаят е точно такъв.

Настъпилите вредни последици са в пряка причинна връзка  с неправомерното поведение на подсъдимият и той дължи  обезщетение на И.И. в размер на 360 лева за причинени  имуществени вреди , ведно  със  лихвата върху тази сума, считано от деня на увреждането до окончателното  изплащане. Обезщетение в размер на 340 лева се дължи от подсъдимия  и на пострадалия Т.Т. за причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума  от деня на увреждането до окончателното изплащане. От представеното пълномощно  е установен и разход в размер на 200 лева направен солидарно от И.И. и Т. Томов във връзка с изготвяне на гр.  Иск, при което в тежест на подсъдимия бе възложена и  пропорционално тази сума  да бъде изплатена  в размер на 100 лева  като направена от постр. И.И. и в размер на 100 лева като направена от постр. Томо Т..

Подсъдимият дължи в полза на държавата върху уважената сума  по двата граждански иска  сумата от по 50 лв. за всеки , представляваща държавна такса върху уваженият размер на всеки граждански иск съгласно чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК / в сила от 01.03.2008 г. / .

По делото са  направени разноски в размер на общо на 20 .00 / двадесет / лева за СОЕ  , които се дължат от подсъдимият  и следва да бъдат заплатени в полза на държавата по сметка на направилият разходите ОД-МВР –Враца , поради което бяха възложени в негова тежест, съгласно  чл. 189 ал.3 НПК.

ВД не са налице, поради което съдът не се произнесе по тях .

 

 

Воден от изложените мотиви , съдът постанови  присъдата  си.

 

 

                                                                       Районен съдия: