Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1981
гр.
Пловдив, 31.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 29.10.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 6274/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на С.Н.С. против Наказателно постановление
№ 19- 1030-006736, издадено от Началник
група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на С.Н.С. е наложена глоба в размер на 150лв. за нарушение
на чл. 146, ал.1 ЗДвП и глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДвП
С
жалбата и в съдебно заседание се
навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП- а именно
неправилно установяване на фактическата обстановка и се моли за отмяна на
атакуваното НП.
Въззиваемата страна не взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно
провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице
основания за неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка: на 17.08.2019 г. около 22:45 часа в
гр.Пловдив на кръстовището на бул.Освобождение и ул.Св. Княз Борис
1-Покръстител наказаното лице управлява мотоциклет Хонда ЦБР 900 РР с рег.№ *****
лична собственост, като извършва следното: 1. мотоциклетът е с изменена конструкция- в момента
на проверката е премахнат оригиналния шумозаглушител и е монтиран трайно друг на негово място,
марка "SC PERFORMANS". 2. управлява МПС, табелата на което е преместена нагоре като не може да се
разчетат и видят номера и буквите.
Съдът намира, че така приетата за установена в
АУАН и НП фактическа обстановка остана недоказана по делото.
Съгласно задължителните указания
дадени с ППВС 10/1973 и ППВС 2/1978 АУАН губят презумптивната си доказателствена
сила при оспорване на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата
отразени в тях подлежат на установяване с всички доказателствени средства.
В конкретния случай фактическата
обстановка в АУАН е изрично оспорена, както с жалбата , така и в съдебно
заседание, поради което и АУАН няма презумптивна доказателствена стойност.
Относно нарушението по чл. 146, ал.1 ЗДвП.
Досежно това нарушение не се
спори по делото, а и се установява от показанията на разпитания актосъставител,
че оригиналния заглушител на процесния мотоциклет е заменен с друг марка "SC
PERFORMANS". Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че е извършена
промяна в конструкцията.
Легална дефиниция на това понятие е дадено в чл.3, ал.1 от НАРЕДБА
№ Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни
превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства,
регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, съгласно
която Изменение в конструкцията
на ППС е:
1. всяка процедура по промяна в техническите данни на ППС,
посочени в свидетелството му за регистрация или в конструктивни или технически
характеристики на ППС, които са заложени от производителя по време на неговото
производство или които са били одобрени по реда на наредбата;
2. добавянето на системи,
компоненти, отделни технически възли и оборудване.
При тълкуване на понятието
Изменение в конструкцията следва да бъдат съобразени и разпоредбите на Делегиран регламент (ЕС) № 44/2014
на Комисията от 21 ноември 2013 година за допълване на Регламент (ЕС) №
168/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с конструкцията на
превозните средства и общите изисквания към одобряването на дву-, три- и
четириколесните превозни средства текст от значение за ЕИП и на Регламент
(ЕС) № 168/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 15 януари 2013
година, които са имплементирани с посочената НАРЕДБА № Н-3 от 18.02.2013.
Съгласно т.9 от Преамбюла на Делегиран
регламент (ЕС) № 44/2014 Поради изискванията към безопасността при експлоатация
или екологичните характеристики се налагат ограничения на неразрешеното
изменение на определени типове превозни средства. За да не се затрудняват собствениците
при обслужването и поддръжката на превозните си средства, тези ограничения следва да обхванат само неразрешеното изменение,
което в значителна степен променя
отрицателно характеристиките на превозното средство, емисиите на замърсители и
шум, и безопасността при експлоатацията на превозното средство.
Съгласно чл. 2, т.1 от същия
регламент „мерки срещу неразрешено
изменение“ е съвкупност от технически изисквания и спецификации, имащи
за цел да се предотвратят, доколкото е възможно, неразрешените изменения на силовото предаване на превозното
средство, които могат да засегнат безопасността при експлоатация, а именно като
повишат показателите на превозното средство, и да окажат отрицателно
въздействие върху околната среда, и които не са разрешени съгласно
приложение II.
Съгласно чл.3, т.1 от същия Регламент За да се изпълнят
изискванията към конструкцията на превозните средства по член 18 и приложение
II към Регламент (ЕС) № 168/2013, производителите оборудват превозните средства
от категория L със системи, компоненти и отделни технически възли с отражение върху безопасността при
експлоатация и опазването на околната среда, които са проектирани,
конструирани и комплектувани така, че превозното средство да отговаря на
подробните технически изисквания и процедурите за изпитване при нормална
употреба и поддръжка съгласно инструкциите на производителя.
В чл.3, т.3 от Регламента пък е
посочено, че Производителите предприемат необходимото, за да могат резервните
части и оборудване, които предоставят на пазара или пускат в употреба в Съюза,
отговарят на съответните изисквания от Регламент (ЕС) № 168/2013, както е определено
с подробните технически изисквания и процедурите за изпитване по настоящия
регламент. Одобрено превозно средство от категория L, върху което е монтирана такава резервна част или
оборудване, трябва да отговаря на същите изисквания към изпитванията и
пределните стойности за експлоатационните показатели като тези за превозно
средство с оригинална част или оборудване, отговарящо на изискванията към
издръжливостта, определени до член 22, параграф 2 и членове 23 и 24
(включително) от Регламент (ЕС) № 168/2013.
Съгласно т.1.2 от Приложение 2
към Делегиран регламент (ЕС) № 44/2014. мерките
срещу неразрешено изменение на конструкцията включват специални
изисквания към маркировката на превозните средства относно максимална
мощност,максимална проектна скорост на превозното средства и нивото на шум при работа на място, върху задължителната табела
по член 39, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 168/2013
Съгласно т.10 от Преамбюла на Регламент
(ЕС) № 168/2013 Монтажът на
определени системи, компоненти или отделни технически възли след като
превозните средства са били пуснати на пазара, регистрирани или пуснати в употреба,
не следва да пречи на постигането на
целите на настоящия регламент. Поради това следва да се вземат подходящи
мерки, с които да се гарантира, че системите, компонентите или отделните
технически възли, които могат да
бъдат монтирани в превозните средства и които могат значително да нарушат
функционирането на особено важните за опазването на околната среда или за
безопасността при експлоатация системи, се контролират от одобряващ
орган преди да бъдат пуснати на пазара, регистрирани или пуснати в употреба
Следва да бъдат съобразени и
легалните дефиниции дадени в чл. 3 от същия регламент и по-конкретно:
т.1 съгласно която „одобряване на типа“ означава процедурата, с
която орган по одобряването удостоверява, че даден тип превозно средство,
система, компонент или отделен технически възел отговаря на съответните
административни разпоредби и технически изисквания; сертификат за одобряване на
типа“ означава документ, чрез който органът по одобряването официално
удостоверява, че даден тип превозно средство, система, компонент или отделен
технически възел е одобрен.
т.20. „оригинални части или
оборудване“ означава части или оборудване, които са произведени според спецификациите
и производствените стандарти, предвидени от производителя на превозното
средство за производството на части или оборудване за сглобяване на въпросното
превозно средство; това включва части или оборудване, които се произвеждат на
същата производствена линия като посочените части или оборудване.
т. 21. „резервни части“ означава
изделия, които се монтират във или на превозно средство, така че да заместят
оригинални части на това превозно средство, включително продукти като смазочни
материали, които са необходими за употребата на превозното средство, с
изключение на горивото;
т.77. „силово предаване“ означава компонентите и системите на превозно
средство, които генерират мощност и я насочват към пътя, включително
двигателя(ите), системите за регулиране на двигателя или контролни модули, устройства за контрол на замърсяването
на околната среда, включително устройства за контрол на емисиите и системи за
намаляване на шума, трансмисията и регулиращите приспособления към нея,
реализирани със скоростен лост, ремъчна или верижна предавка, диференциалите,
крайното предаване, както и задвижващите колела (със съответен радиус);
От систематичното тълкуване на
цитираните норми от българското и правото на Европейския съюз следва, че законът по принцип позволява ремонтът на
МПС, както и подмяна на
използваните при производството им части с други части, които са от одобрен тип.
Подмяната на използваните в
производството на МПС части с други оригинални или резервни части
само по себе си не е равнозначно на изменение в конструкцията.
Изменение в конструкцията е налице само когато в резултат от използваните части
в значителна степен се променят
отрицателно техническите характеристики на превозното средство, емисиите на замърсители и шум, и
безопасността при експлоатацията на превозното средство. Именно в тези случаи
промяната е подложена на разрешителен режим, като неспазването му е
съставомерно по чл. 146, вр. чл. 179 АЛ.1 Т.З. от ЗДвП.
Сведени към фактите от конкретния
случай гореизложените принципни положения водят до следните изводи.
Оригиналният шумозаглушител на
процесния мотоциклет е заменен с друг такъв- марка"SC PERFORMANS". Същият видно от
представеният като доказателство по делото сертификат е от одобрен тип, поради
което и може да се приеме за резервна част, с която е допустимо като принципно
положение да се заменят оригиналните части на МПС.
Предвид характера на подменената
част-шумозаглушител, за да се приеме, че
е изменена конструкцията на МПС следва да се констатира в значителна степен изменение в емисиите
на шум от процесното МПС. Този въпрос изобщо не е изследван от
контролните органи. Не е изследван въпроса каква е била оригиналната емисия на
шум на процесното МПС, не е замерено
каква е била емисията на шум с новия шумозаглушител, не е направена
съпоставка налице ли е значително изменение в емисията шум в резултата от
смяната на шумозаглушителя. По тези обстоятелства липсва каквото и да било
изложение на факти, както в АУАН, така и в НП. Нещо повече както в АУАН, така и в НП липсват въобще твърдения от страна на
наказващия орган, че емисията
на шум е променена в резултат от констатираната подмяна на орифгиналния
шумозаглушител
Посоченото налага извод, че
деянието, така както е описано в АУАН и НП е несъставомерно по чл. 146, вр. чл. 179 АЛ.1 Т.З. от ЗДвП.
Само за пълнота на изложението
следва да се отбележи, че липсата на изложение в АУАН и НП на факти, които
представляват съставомерни белези не може да бъде санирано от съда на етап
съдебно следствие чрез събиране на доказателства.
Безспорно е и в теорията и
практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и
предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи
на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу
тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение
в АУАН, съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на
нарушителя. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да
бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на
административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне на
АУАН. Очертаването на тези фактически
рамки на по-късен етап- на етапа на събиране на доказателства в хода на
започнало съдебно следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат
предявени на нарушителя с АУАН, доколкото наказаното лице се поставя в положение да разбира за кои факти се
наказва, след като наказанието вече е наложено.
На следващо място, както вече се
посочи АУАН очертава предмета на доказване в административно наказателния
процес, което означава, че административно наказателната отговорност на лицето,
сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата
посочени в АУАН се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се
субсумират под състава на определено нарушение. От сочения принцип следва, че
отговорността на нарушителя не може
да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на
съдебното следствие, но които не са
посочени в АУАН, защото те не са надлежно предявени на нарушителя и
респективно са извън предмета на доказване
Действително в чл.
53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че НП се издава и когато при съставяне на АУАН са
допуснати процесуални нарушения стига да са установени по несъмнен начин
извършването на деянието, извършителят и неговата вина. От граматическото и
телеологическото тълкуване на разпоредбата може да се направи извод, че
установено по несъмнен начин трябва да бъде извършването именно на деянието, което е описано в АУАН, характеризиращо
се като система от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието и
отличаващи се от всички останали телодвижения по своето естество и характер,
време и място на извършване. От гореизложеното следва, че няма как да бъде
установено по несъмнен начин извършването на деянието предмет на АУАН, освен
ако същото не е описано в същия АУАН с достатъчно белези, отличаващи го от
всички останали деяния, а именно – време на извършване, място на извършване, съставомерни признаци на състава на
нарушението. При непосочване в АУАН на времето и мястото на извършване
на деянието и неговите съставомерни
белези, разпоредбата на 53, ал.2 ЗАНН не може да намери приложение,
доколкото не съществува възможност да се провери идентичността на деянието, за
което се вменява че е нарушение и това за което в действителност са събрани
доказателства и е наказан дееца. Това тълкуване държи сметка и за баланса между
обществения интерес и правото на защита на нарушителя, който не позволява
наказването на лице, за деяние, което не му е известно и срещу което поради
тази причина не може да се защитава. Приложението на чл. 53, ал. 2 следва да се
сведе до липса в АУАН на реквизити, които не са свързани с очертаване на
съставомерните признаци от обективна и субективна страна на деянието, вменено
като нарушение. В този изричен смисъл е и трайната практика на Административен
съд Пловдив, според която разширително тълкуване според което по реда на чл.
53, ал.2 ЗАНН могат да се отстраняват и пороци свързани с индивидуализация на
съставомерните признаци на деянието е недопустимо, доколкото напрактика би се
обезсмислило изготвянето на АУАН и цялата законово уредена процедура по
неговото издаване- така Решение № 468 от
01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д. № 904/2015 г. на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2294 от 24.10.2013 г. по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив.
Относно нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП.
Видно от констатациите в НП
досежно това нарушение дееца е наказан, поради приетото от наказващия орган, че регистрационната табела на процесния
мотоциклет не е била разположена на определеното за това място, като е била
повдигната нагоре. Тези констатации обаче бяха напълно опровергани от
показанията на актосъставителя, който разпитан в съдебно заседание изрично
потвърди, че табелата е била
разположена на определеното за това място, но е била завъртяна на 90
градуса. Изложеното сочи, че нарушение на чл. 140 от ЗДвП не е допуснато от
жалбоподателя.
Действително установеното от
актосъставителя за първи път на съдебно следствие обстоятелство, че табелата е
била обърната /завъртяна на 90 градуса е възможно да представлява нарушение на
изискванията, очертани в приложение 14 към цитирания вече Делегиран регламент
(ЕС) № 44/2014. Доколкото обаче нито в
АУАН, нито в НП има изложени такива факти, за които засвидетелства
актосъставителят, нито пък позоваване на приложима норма от Регламента и
предвид изложените принципни съображения за ролята на АУАН, като процесуален
инструмент очертаващ предмета на делото и предмета на доказване, то за съдът не
съществува процесуална възможност да обсъжда и евентуално да накаже дееца по фактически и правни рамки на
вмененото нарушение, които биха му били предявени едва на етап постановяване на
съдебното решение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19- 1030-006736, издадено от
Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на С.Н.С.
е наложена глоба в размер на 150лв. за
нарушение на чл. 146, ал.1 ЗДвП и глоба в размер на 100лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.