МОТИВИ
по НОХД №998/2008 година по описа на ЛРС
VІІІ – ми наказателен състав
Срещу подсъдимия С.А.Й.,***, било предявено обвинение за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и 2, т.5 и т.7 от НК, за това, че за времето от 14.04.2008 г. до 16.04.2008
г. в с.Славщица, ул. «Александър Стамболийски», обл.Ловешка, при условията на повторност и предварителен сговор със М.М.М. ***, чрез използвано
моторно превозно средство л.а. марка „Форд - фиеста"
с рег. №
ВТ 23 97
АТ, собственост
на Калина Илиева Спартянова от гр. В. Търново и
техническо средство ключ,
отнел от товарен автомобил марка „Прага" с рег. № ОВ 41
94 АР, собственост на В.К.Ф. *** - 2 бр. акумулаторни батерии марка „МОNВАТ", модел ДИНАМИК-12 V 154 Ач на обща стойност 328.00 лв.,
без съгласието на собственика
с намерението противозаконно да
ги присвои, като случая не е маловажен.
С
внесения обвинителния акт, било предявено обвинение и на М.М.М. *** за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и 2, т.5 и
т.7 от НК, за това, че за времето от 14.04.2008 г. до 16.04.2008 г. в с.Славщица, ул. „Александър Стамболийски,
обл.Ловешка, при условията на повторност и предварителен
сговор със С.А.Й. ***, чрез използвано моторно превозно средство л.а марка „Форд - фиеста"
с рег. №
ВТ 23 97
АТ, собственост
на Калина Илиева Спартянова
от гр. В. Търново и техническо
средство ключ, отнел
от товарен автомобил марка
„Прага" с рег. № ОВ 41 94 АР, собственост
на В.К.Ф. *** - 2 бр. акумулаторни батерии марка „МОNВАТ", модел ДИНАМИК-12 V 154 Ач на
обща стойност 328.00
лв., без съгласието на
собственика с намерението противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен.
С
протоколно определение № 55/25.03.2009год. по
НОХД №998/2008 год., първи наказателен състав в публично заседание на 25.03.2009 год. е одобрил споразумение по силата на което подс. М. е признат за виновен и на
основание чл.195, ал.1, т.4, пр.1, пр.2, т.5 и т.7 и чл.55, ал.1, т.1 от НК, му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален общ режим. На осн. чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение
определеното на подс. М. общо най - тежко наказание по присъди по НОХД №761/2006 год. и НОХД №533/2006 год.
и двете по описа на ЛРС, в размер на седем месеца лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначално общ режим. На осн. чл.24, ал.3 от НК е било прекратено
наказателното производство по НОХД № 998/2008 год. по описа на ЛРС срещу
подсъдимият М.. Съдът е принесъл НОХД № 998/2008 год. по описан на ЛРС на
Председателя на ЛРС за определяне на нов съдия – докладчик по делото, с цел
продължаване на съдопроизводствените действия срещу подсъдимия Й.. С
разпореждане от 27.03.2009 год. на Председателя на ЛРС е определен за съдия –
докладчик по НОХД №998/2008 год. по описа на ЛРС – съдия Йорданка Вутова. С
разпореждане от 09.04.2009 год. Йорданка Вутова съдия – докладчик на VІІІ
наказателен състав при ЛРС е намерила, че са налице условията за разглеждане на
делото в с.з.
В
съдебно заседание представителят на РП – Ловеч поддържа обвинението така
както е предявено с обв. акт. Излага, че
от събраните в хода на ДП доказателства, и тези събрани в хода на
съдебното производство се установило по
безспорен начин че подс. Й. при условията
на предварителен сговор със св. М. е осъществил от субективна и обективна
страна състава на престъпление по смисъла
на чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и т.7 от НК. Излага, че не
следвало да се кредитират показанията на св. М. дадени в съдебно заседание, а
тези дадени от него в хода на ДП, приобщени по реда на чл.281 от НПК. Излага,
че се касаело за тежко умишлено
престъпление извършено при условията на пряк умисъл при което дееца е
съзнавал последиците от деянието си и е целял настъпването на
резултата. Моли на подс. Й. да се наложи наказание лишаване от свобода,
при условията на чл.54 от НК към минимума определен в закона, което наказание
да бъде изтърпяно реално от подс. Й. при първоначален строг режим в затвор.
Моли на основание чл.68, ал.1 от НК съдът да приведе и наказанието по НОХД №
81/2007 год. по описа на РС Тетевен, при първоначален общ режим в затворническо
общежитие от открит тип.
Подсъдимият
С.А.Й. редовно призован се явява в с.з. с адв. Вл. М. от ЛАК, дава обяснение по
делото, като излага, че не е осъществил деянието за което е предаден на съд.
Излага, че не е ходил да краде, че не е продавал нищо и не е вземал пари. Защитникът
му адв. Вл. М. моли съда да признае подсъдимия за
невиновен по повдигнатото обвинение и да го
оправдае. Излага, че по делото нямало никакви доказателства относно
съпричастността на подсъдимия по повдигнатото обвинение. Излага, че данните по
делото ясно показвали, че има едно
режисиране на обвинението започнало от разследващия полиций и това режисиране личало на всеки един момент
от разследването. Излага, че раследващия орган бил племенник на адв. С.,
защитник на М.М.М., и че при тези обстоятелства, защитника следвало да си
направи отвод. Излага, че с неотвеждането на адв. С. е опорачено досъдебното
производство. Излага, че следвало да се кредитират показанията на св. М. и св. М.С.
дадени в съдебно заседание от които се установявало, че подс. Й. не е осъществил
състава на престъплението за което е предаден на съд. С оглед на гореизложеното
моли съда да признае подзащитният му за невинен и да го оправдае.
От събраните по време на досъдебното
производство и съдебно следствие доказателства, от показанията на разпитаните
свидетели: В.К.Ф., Р.Л.К., М.И.С. и М.М.М., от приобщените по реда на чл.281,
ал.1, т.1 от НПК показания на св. М.И.С. и приобщените по
реда на чл.281, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от НПК обяснения на св. М.М.М.,
от заключението на вещото лице по назначената съдебна – автотехническа експертиза,
както и от обясненията на подсъдимият, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Свидетелят М.М.М. и подсъдимият С.А.Й. ***. Познавали се отдавна, като и двамата завършили основно образование в основното училище в същото село.
От 2001 година свидетелят В.К.Ф. притежавал товарен автомобил марка „Прага" с рег. № ОВ 4194 АР. През месец септември на 2006година Ф. закупил от магазин, находящ се срещу градинката под болницата в гр. Ловеч, два броя акумулаторни батерии за товарния си автомобил. Те били марка «МОNВАТ"-ДИНАМИК,12v154аh 1100A/ЕN/. Старите били вече негодни за употреба и за това решил да си закупи чисто нови. За същите заплатил
сумата от 360 лв. На 12.11.2007 година св. Ф.
оставил товарния автомобил в с. Славщица, обл. Ловешка, за да можел, св. Р.Л.К. да извозва изсечените дървета, собственост на Енчо Василев Мирчев. За последно
св. К. управлявал товарния автомобил на 12.04.2008 година. След това
започнали да валят дъждове и нямало възможност да се работи, поради което
паркирал товарния автомобил пред дома на Енчо Василев в с. Славщица, обл. Ловешка на ул. "Александър Стамболийски" №18. През една от вечерите около 22,00 ч., за времето от 14.04.2008г. до 16.04.2008 г., св. М. и подс. Й. се срещнали на
центъра на с. Галата, обл. Ловешка. По това време св. М. управлявал моторно превозно средство л.а. марка „Форд-Фиеста" с рег. № ВТ 2397 АТ, собственост на Калина Илиева Спартянова от гр. В. Търново. Още същата вечер св. М. и подс. Й. се уговорили да отидат, с управляваното от М. ***, за да крадат акумулаторни батерии. Около 01,00 ч. пристигнали
в с. Славщица, обл. Ловеч. Пътувайки с МПС по ул. "Ал. Стамболийски" видели паркиран товарен автомобил марка "Прага", който бил собственост на св. В.К.Ф. ***. Св. М., след като подминал въпросния товарен автомобил спрял малко по - надолу МПС-то, което управлявал.
М. и Й. слезли от лекия автомобил и тръгнали към товарния автомобил. Подс. Й. през това време споделил на св. М., че св. М.С. си търсел акумулаторни
батерии за неговия автомобил, който бил марка „ИФА" V - 50. Подс. Й.
казал също, че товарния
автомобил Прага е с два броя акумулатори и отворил лявата врата на автомобила. В следващия
момент Й. откачил шофьорската седалка и я поставил върху двигателя на автомобил, който се намирал в купето. След това махнал една ламарина и се показали
акумулаторите. С помощта на техническо средство - ключ, който намерили в автомобила, разбили клемите на акумулаторите, които били марка «МОNВАТ"-ДИНАМИК,12v154Ач. Веднага след това
ги свалили от товарния
автомобил и принесли в
багажното
отделение на лекия автомобил, с който пристигнали в с. Славщица. От същото село Й. *** избор, за да намерят св. С., който
работел, като нощен пазач на Добревски. След пристигането си на паркинга
пред охраняваната постройка
около 04,00 часа, Й.
и М. видели, че св. С. бил задрямал в личния си автомобил марка „Опел Астра" пред сръбската скара. Св. М. слязъл от автомобила, който управлявал, чукнал по прозореца на автомобила на св. С. и той се събудил. Веднага след това С. слязъл от него и попитал: Дали е тавава цената от 160 лв.? Св. М. му отговорил, че е това цената и св. С. се съгласил да ги закупи. Двамата свалили акумулаторите от автомобила на М. и ги прехвърлили в багажника на св. С.. По време на разговора между св. М. и св. С. и прехвърлянето на акумулаторите от едното МПС в другото, подс. Й. не слязъл от автомобила на М.. Той седял на предната
дясна седалка в автомобила, но св. С. го разпознал, че е подс. Й.. В това време св. С. не разполагал със сумата от 160 лв. уговорили се двамата със
св. М. да им заплати акумулаторите, след като
дойдат в дома на св. С. след
09,00ч. на същия ден. М. се съгласил и отишъл сам до дома на С.,***. С. му дал сумата от 160 лв., която по късно била разделена от М.
и Й.. Още на същия ден С. монтирал акумулаторните батерии на своя камион.
Той не знаел, че
същите са били заредени обратно, вследствие на което се запалил камионът му. На 18.04.2008 г. св. К.
решил да отиде и да запали камиона,
тъй като времето предразполагало за работа в гората. При пристигането до товарния автомобил установил, че люка
бил отворен, вратите били отключени и сандъка на акумулаторите бил отворен, а същите
липсвали. Шофьорската седалка била захвърлена
настрани в купето на камиона. Св. К., като видял всичко това решил да се обади на
св. Ф., за да го уведоми за случилото
се. Той не успял да дойде веднага, тъй като работел към
В и К и имало авария в района, който
обслужвал. На същия ден след обяд Ф. пристигнал и
видял, че акумулаторите липсват и
подал жалба в
РПУ - Угърчин. На същия ден бил извършен оглед на местопроизшествие. От проведените ОИМ се установило, къде се намирали вещите предмет на престъпление. С
оглед неотложността на случая, за да се избегнело опасността от укриване на вещите било
извършено претърсване и изземване в с. Торос,
обл. Ловешка в дома
на св. С.. При претърсването и изземването се намерили вещите, собственост на св. Ф.. Същите били върнати с разписка
от 21.05.2008 година на собственика.
Видно
от заключението на съдебно авто-техническата
експертиза стойността на отнетите вещи, към датата на извършване на деянието възлизала на 328,00 лв.
При така установената
фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият С.А.Й.,***,
е осъществил от обективна и субективна страна, признаците от състава на
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и 2, т.5 и т.7 от НК,
като за времето
от 14.04.2008 г. до 16.04.2008 г. в
с.Славщица, ул. „Александър Стамболийски,
обл.Ловешка, при условията на повторност и предварителен
сговор със М.М.М. ***, чрез използвано моторно превозно
средство л.а марка „Форд - фиеста" с рег.
№ ВТ 23
97 АТ, собственост на Калина
Илиева Спартянова от гр. В. Търново и
техническо средство ключ,
отнел от товарен автомобил марка „Прага" с рег. № ОВ 41
94 АР, собственост на В.К.Ф. *** - 2 бр. акумулаторни батерии марка „МОNВАТ", модел ДИНАМИК-12 V 154 Ач на обща стойност 328.00 лв.,
без съгласието на собственика
с намерението противозаконно да
ги присвои, като случая не е маловажен.
Настоящата
инстанция приема, че по време на съдебното следствие по безспорен начин бе
установено, че подсъдимия Й. и св. М. са автори на престъплението, за което са
предадени на съд. Съдът намира, че двамата са осъществили изпълнителното
деяние, чрез действие, като са преустановили фактическата власт на собственика
на вещите и са установили свое владение върху тях. Същите са осъществили
изпълнителното деяние при условията на предварителен сговор, и кражбата не
представлява маловажен случай, поради което деянието е квалифицирано по т.5 на
чл. 195, ал. 1 от НК. Й. и М. предварително
се уговорили да отидат, с
управляваното от М. ***, за да крадат акумулаторни батерии.
Били разпределили ролите си по между си – Й. и М. с
помощта на техническо средство - ключ, който намерили в автомобила управляван от М., разбили клемите на акумулаторите, които били марка «МОNВАТ"-ДИНАМИК,12v154Ач. Веднага след това
ги свалили от товарния
автомобил и принесли в
багажното
отделение на лекия автомобил, с който пристигнали в с. Славщица. Двамата
извършили предварителна подготовка за престъплението /М. осигурил л.а. с
който да отидат да отидат в района на гр. Угърчин да крадат акумулатори, Й.
знаел, че св. М.М. имал нужда от тези акумелатори, и че ще ги купи/. Кражбата не е извършена при
обикновено съучастие, защото не е резултат на внезапно и спонтанно възникнал
общ умисъл, а е резултат на престъпна дейност, за която участниците
предварително са се споразумели да я извършат. В представеното им съдържание
предварително е бил формиран престъпният умисъл да извършат кражбата, обективиран
впоследствие в извършеното деяние в изпълнение на предварително взетото
решение.
Престъплението е извършено чрез използване на
моторно превозно средство / л.а марка „Форд - фиеста"
с рег. №
ВТ 23 97
АТ, собственост
на Калина Илиева Спартянова от гр. В. Търново/ и техническо средство /ключ/, поради което деянието е квалифицирано по чл.195,
ал.1, т.4, пр.1-во и 2 -ро от НК.
Подсъдимият Й. е извършил деянието при условията
на повторност по смисъла на чл.28 от НК. Видно от
приложената справка за съдимост Й. е бил осъждан два пъти за умишлени
престъпления от общ характер, като същите са за посегателства срещу
собствеността на различни лица. С присъда по НОХД
№81/2007 год. на РС Тетевен, влязла в сила на 26.04.2007 г. на подс. Й. е било
наложено наказание в размер на три месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено
за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Ето защо с оглед степента на обществена опасност на подсъдимия, и стойността на предмета на престъплението, конкретния случай не следва да се преценява като маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК, поради което съдът прие, че е налице потворност по чл.28 от НК, и прие, че квалификацията на престъплението е по
чл.195 ал.1, т.7 от НК и случая се явява немаловажен.
От
субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира заключението на в.л., на реализираните в
хода на досъдебното производство съдебно автотехническа експертиза с в.л. П.Д.,
и го приема за научно обосновано и кореспондиращо със събраните по делото
доказателства.
Съдът
намира, че обвинението срещу подс. Й. е доказано по безспорен и несъмнен начин, и че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи категоричен извод, че подс. Й. е
автор на престъплението за което е предаден на съд, поради което направените в
тази връзка възражения от адв. М. се явяват неоснователни. Съдът намира, че
даденото от подс. Й. обяснение, видно от което последния категорично отрича да
е извършил деянието за което е предаден на съд, за негова защитна теза, и не
кредитира тези негови обяснения, тъй като цялостния доказателствен материал и
обективните данни по делото опровергават категорично обяснението на подсъдимия
и доказват приетата по горе фактическа обстановка. Съдът стигна до този извод
съпоставяйки обясненията на подс. Й. със събраните по делото писмени
доказателства, с показанията на св. Ф. и К., с приобщените по реда на чл.281 от НПК показания на св. М.С. и М.М., със
заключението на изготвената на досъдебното производство експертиза. Съдът
изцяло дава вяра на показанията на св. Ф. и К., и приобщените по реда на чл.281
от НПК показания на св. М.С. и М.М., които
са непротиворечиви, логични и убедителни, и които съответстват на изготвената
по делото експертиза, и събраните по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло
показанията на св. М.С. от досъдебното
производство, тъй като последните са логични, последователни и
се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото. Св. С. е бил разпитан пред
съдия непосредствено след деянието, в спокойна обстановка, чувствайки се
защитен. Показанията му от досъдебното
производство се подкрепят и от показанията на свидетелите Ф.,
М. и К., както и от изготвеното заключение по назначената и изготвена на досъдебното
производство експертиза. Видно от показанията на св. С. «..Пристигнаха
на резсъмване след 4 часа с червен Форд – Фиеста, който го управляваше М., но
номера на автомобила не мога да кажа…М. чукна на стъклото на автомобила, в
който почивах и ми каза, че има акумулатори за моя камион….Отвори багажника на
Фиестата, огледах ги и у ги платих…Имаше и друг човек с М. с качулка, който
стоя в колата, не е слизал и мисля, че беше С...» Съдът не кредитира
показанията на св. С. дадени в хода на съдебното следствие като счита, че на
първо място, същите са вътрешно противоречиви. От тях личи пристрастност и
стремеж на С. да оневини подс. Й.. С оглед поведението на св. С. в съдебната
зала при даване на показанията, обърканите отговори на зададените му въпроси, съдът
намира, че промяната в показанията на св. С. се дължи на указаното му от страна
на подс. Й. въздействие. Промяната в показанията на св. С. се дължи и на страха
от последствията, които би имала върху него една осъдителна присъда. Когато е
проведен разпитът пред съдия, подс. Й. не е имал възможност да въздейства на С., поради което не се е налагало да го оневинява.
Затова, настоящата инстанция кредитира показанията на св. С., дадени на досъдебното
производство и приобщени по предвидения в НПК ред към доказателствения
материал. При закрепването на тези показания по реда на чл.223 от НПК не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като разпитът на св. С. пред съдия е проведен преди подс. Й. да бъде привлечен като обвиняем,
и към момента на депозиране показанията на свидетеля пред съдия, Й. не е имал процесуално качество
на обвиняем, което да налага неговото и на защитника му осигуряване пред съда. Показанията на св. С. се
подкрепят и от приобщените по реда на чл.281 от НПК обяснения на св. М.М.,
дадени в хода на досъдебното производство, от които се установява „….Вечерта
след 20.30ч. се видяхме със С. *** и се разбрахме да отидем из този район да
крадем акумулатори и отидохме за акумулатори в това с. Славщица. Минавайки по
улицата, за която ме питате видяхме спрян товарен автомобил „Прага” и С. ми
каза, че М.С. му е поръчал два акумулатора за камион. От С. рабрах, че Прагата
е с два акумулатора до този момент не съм знаел. Спряхме малко по надолу и
отидохме до камиона. С. го отвори и намери акумулаторите под седалката на
шофьора. Той махна една ламарина и от там извадихме два големи акумулатора и с
ключ свалихме клемите и двамата. Натоварихме ги на Форд Фиестата, с която бяхме
отишли…От с. Славщица тръгнахме за с. Български извор, за да намерим М., който
работи като пазач на Добревски. ….през нощта когато намерихме М., за да му
дадем акумулаторите С. присъства, той беше в колата. Аз карах и той беше до
мене…”. Съдът кредитира изцяло обясненията
на св. М. от досъдебното
производство, тъй като последните са логични, последователни и
се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото. Св. М. е бил разпитан пред
съдия непосредствено след деянието. Обясненията му от досъдебното производство
се подкрепят и от показанията на свидетелите Ф.,
С. и К., както и от изготвеното заключение по назначената и изготвена на досъдебното
производство експертиза. Съдът не кредитира показанията
на св. М. дадени в хода на съдебното следствие като счита, че на първо място,
същите са вътрешно противоречиви. От тях личи пристрастност и стремеж на М. да
оневини подс. Й.. С оглед поведението на св. М. в съдебната зала при даване на
показанията, обърканите отговори на зададените му въпроси, съдът намира, че
промяната в показанията на св. М. се дължи на указаното му от страна на подс. Й.
въздействие. От показанията на св. М. дадени в хода на съдебното производство, се
установява, че последния излъгал на досъдебното производство, че подс. Й. е участвал
в кражбата на двамата акумулатора, понеже искал да му отмъсти, тъй като подс. Й.
му счупил стъклото на л.а. през лятото на 2009 год. Установява се, че тъй като
седмица преди проведеното на 30.03.2010 г. с.з. подс. Й. му платил счупеното
стъкло, той решил да каже истината пред съда. Установява се, и че не е участвал
в кражба с подс. Й. през 2009 год., а в случая се касае за извършена през 2008
год. кражба. С глед обстоятелството, че св. Й. говори за счупено през лятото на
2009 год. стъкло на л.а. БМВ, а процесната кражба е извършена през април 2008
год., като от доказателствата по делото се установява, че към този момент св. М.
е управлявал л.а. «Форд Фиеста», както и като взе предвид, че съответно и
обясненията пред съдия са дадени през 2008 год., съдът намира, че няма как св. М.
да е бил ядосан на подс. Й. за нещо, което последния извършил една година по
късно. Ето защо с оглед констатираните от съда противоречия в показанията на
св. М. ***., съдът кредитира обясненията на св. М. от досъдебното производство.
При закрепването на тези обяснения по реда на чл.222 от НПК
не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като разпитът
на обв. М. пред съдия е проведен
преди подс. Й. да бъде привлечен като
обвиняем, и към момента на депозиране обясненията на обвиняемия пред съдия, Й. не е имал процесуално
качество на обвиняем, което да налага неговото и на защитника му осигуряване
пред съда.
Съдът цени показанията на св. С. ***.,
като опит да помогнат на подсъдимия, да изгради защитната си теза.
Съдът не споделя изложеното от адв. М., че по делото не било
установено, че подзащитният му е извършител на деянието за което е предаден на
съд, като съображения за това са изложени по горе.
Относно възражението на адв. М., че
водещия разследването на досъдебното производство мл. дознател Илиян Илиев е
племенник на адв. С., съдът намира, че по делото липсват каквито и да било
доказателства, че между дознател Илиян Илиев и адв. С. съществува родствена
връзка, обстоятелство, което не е известно на съда, а от друга страна от
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства и
проведеното разследване не се установява пристрастност, необективност или
заинтересованост от страна на разследващия орган, поради което намира това
възражение за неоснователно. От доказателствата по делото се установява, че при
провеждането на разпита пред съдия на св. С., който е проведен на 21.04.2008
год. в 18.50 ч., адв. С. все още не е бил ангажиран от обв. М., като защитник
по делото, тъй като видно от Постановлението за привличане на обвиняем на обв. М.,
последния е бил привлечен като такъв на 21.04.2008 год., като последния е
казал, че не желае адвокат. От протокола за разпит пред съдия от 21.04.2008
год. се установява, че разпита на обв. Млаяденов пред съдия е започнал в 19.10
ч., т.е. бил е проведен след разпита на св. С., и при този разпит обв. М. е
заявил, че не желае да има адвокат. Т.е. горепосочените процесуално следствени
действия са били извършени преди адв. С. да встъпи като защитник в процеса,
поради което няма как заради него да са опорочени.
Предвид така
изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен
и го осъди.
Причини за извършване на престъплението, се явяват, както стремежа към облагодетелстване по
лесно осъществим и неправомерен начин, така и нежеланието да се съобразява с Конституционно
установената неприкосновеност на частната собственост.
Приетата
за установена фактическа обстановка се доказва от писмените доказателства по
делото, показанията на разпитаните свидетели: В.К.Ф., Р.Л.К., М.И.С. и М.М.М.,
от приобщените по реда на чл.281 от НПК показания на св. М.И.С. и св. М.М.М..
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия Й. съдът взе в предвид обществената опасност на дееца
и деянието, съдебното минало на Й., който към момента на извършване на деянието
е бил осъждан за тежки умишлени престъпления от общ характер и деянието по
настоящето дело се явява извършено в изпитателния срок на отложеното по реда на
чл.66, ал.1 от НК изпълнение на наказание наложено му с присъда по НОХД №81/2007
год. по описа на РС Тетевен, процесуалното му поведение, както и начина на
извършване. Съдът намери, че предишните присъди не са изиграли необходимото
възпитателно въздействие спрямо Й. и деянието е извършено при явно
несъобразяване със закона, поради което за престъплението по чл.195, ал.1, т.4, пр.1, пр.2, т.5 и т.7
от НК при условията на чл.54 от НК му наложи наказание 1 /една/ година лишаване
от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Тъй
като подс. Й. е извършил настоящето деяние в изпитателния срок на наложеното му
с присъда №49/10.04.2007 год. по НОХД №81/2007 год. по описа на РС Тетевен,
влязла в сила на 26.04.2007 год., наказание, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от НК е било отложено с 3 годишен изпитателен срок, то на осн. чл.
68, ал.1 от НК, съдът постанови Й. да изтърпи ефективно и това наказание в
размер на три месеца лишаване от свобода, при първоначално общ режим в
затворническо общежитие от открит тип.
Съдът прие, че с оглед постигане
целите на специалната и генерална превенция по чл. 36 от НК, реалното
изтърпяване на наказанието ще окаже необходимото възпитателно и възпиращо
въздействие.
Съдът не намери многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона
наказание за конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко, поради което
и не приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства
мотивираха съдът да наложи на подс. Й. посоченото по горе наказание.
При
този изход на процеса съдът осъди подсъдимия Й. *** сумата от 25.00 лева за в.л.,
и на Ловешки районен съд сумата от 69.00 лева разноски по делото за в.л. и свидетели.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: