Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и втори юли, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ива Иванова,
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско
дело № 12297 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по иск на Б.С.Г. срещу П.НАР.Б., за присъждане на сумата
75000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата
350,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разноски за защита
от адвокат сторени в наказателното производство, причинени в резултат на
повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 308, ал. 2, вр.
ал. 1 НК, за това, че на неустановена дата, за времето от 10.04.-17.11.2004г., в гр.София, съставил неистински официален
документ – свидетелство за регистрация на МПС, серия С № 556251, като положил
подписа си в графата „Подпис“, на трета страница на свидетелството за
регистрация на МПС, без да се явява длъжностно лице, оправомощено да подписва
такива документи, с цел този документ да бъде използван, за което е оправдан с
влязла в сила на 05.02.2015г. присъда по НОХД № 4202/2010г. на СРС от
20.01.2015г., ведно със законната лихва
върху главниците считано от 05.02.2015г. - датата на влизане в сила на
присъдата, с която е оправдан, до окончателното им изплащане.
Твърди, че по
образувано през 2004г. наказателно производство било установено, че е
осъществил престъпление по чл. 311, ал. 1 НК и в резултат с Постановление от
18.01.2010г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК,
с определена мярка за неотклонение „Подписка“. Впоследствие било прието, че
деянието не е извършено в качеството на длъжностно лице и обвинението било
прецизирано, като с Постановление от 18.01.2010г. му било повдигнато ново
обвинение за извършено престъпление по
чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК отново
определена мярка за неотклонение „Подписка“. По съставеният обвинителен акт било
образувано НОХД № 4202/2010г. на СРС, което започнало на 07.04.2010г. и приключило
с постановяване на оправдателна присъда на 20.01.2015г., влязла в сила на
05.02.2015г. или продължило 4 години, 9 месеца и 29 дни. Първото съдебно
заседание било насрочено след половин година и при общо четиринадесет
насрочвания били проведени 13 открити съдебни заседания, в които ищецът взел
участие лично. Наложената мярка за неотклонение „Подписка“ била отменена в
последното о.с.з. от 20.01.2015г.
Твърди, че към
момента на повдигане на обвинението бил служител на МВР с безупречна репутация,
която воденото наказателно производство сринало. Имал статут на лице с „висящо
дело“, от което пострадали неговата чест и достойноство. Изпитвал чувство на
несправедливост и угнетеност, допълнително и от това, че обвинението било
свързано с работата му, за която отдал целият си активен трудов живот. Името му
в обществото било дискредитирано. От наказателното производство преживял
притеснения, напрегнатост и ангажираност поради личното му участие в
следствените действия и съдебно производство, напрежение поради взетата мярка
за неотклонение „Подписка“. Изпитвал стрес, притеснения за бъдещето и
несигурност за настоящето. Пострадали взаимоотношенията му с близки и познати,
пред които се чувствал злепоставен и унизен. Заради воденото наказателно
производство бил принуден от началниците си да напусне работата си и да се
пенсионира. Жена му го напуснала и останал да отглежда сам детето си. И след
пенсионирането не съумял да поддържа нормални, приятелски отношения с колегите
си.
Твърди, че в рамките
на наказателното производство заплатил за защита от адвокат сумата 350,00лв.,
която съставлява претърпяни имуществени вреди.
Претендира ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата 75000,00лв. представляващи обезщетение за
неимуществени вреди и сумата 350,00лв. – обезщетение за имуществени вреди,
претърпяни в резултат на воденото наказателно производство, с присъда по което
е оправдан, ведно със законната лихва върху главниците считано от 05.02.2015г.,
когато е влязла в сила, до окончателното им изплащане.
В срока по чл.131 ГПК П.НАР.Б. не оспорва,
че срещу ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 308, ал. 2, вр.
ал. 1 НК, по което е оправдан с присъда по НОХД № 4202/2010г. на СРС от
20.01.2015г.
Оспорва
датата на влизане в сила на присъдата да е сочената от ищеца - 05.02.2015г.
В
евентуалност, ако се приеме, че присъдата е влязла в сила на 05.02.2015г.
възразява, че претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата за
неимуществени и имуществени вреди е неоснователна, като погасена по давност за
периода от влизане в сила на присъдата на 05.02.2015г., до 20.09.2016г., когато
е предявен иска, на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД или лихва ще се дължи считано
от датата на предявяване на иска - 20.09.2016г.
Възразява,
че обвинението за престъпление по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което се
претендира обезщетение е повдигнато на ищеца едва на 04.03.2010г., поради което
не следва да се присъжда обезщетение за евентуални вреди по първоначално
повдигнатото на 18.01.2010г. обвинение по чл. 311, ал. 1 НК, а и претенцията за
вреди по това обвинение е погасена с изтичане на 5-годишният давностен срок.
Възразява,
че твърдяните неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от
воденото наказателно производство по повдигнатото обвинение, по което лицето
впоследствие е оправдано. В евентуалност възразява срещу размера на
претендираните вреди. Възразява и, че не са настъпили и твърдяните имуществени
вреди.
Съдът след като
съобрази предметните предели
на производство очертани с исковата молба, възраженията на страните и
всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна
следното и формира следните правни изводи:
Предмет на
разглеждане в производството са искове с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3,
прил. първо ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди претърпяни в резултат на повдигнато обвинение за престъпление, за което
впоследствие е постановена оправдателна присъда.
За да се приеме, че
са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест настъпването на
твърдяните вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от
повдигнатото обвинение, по което впоследствие е оправдан.
В тежест на ответната
страна е да установи възраженията си по исковете.
Съгласно чл. 2, ал.
2, т. 3, прил. първо ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, П.и съда в посочените в закона
хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в
хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано, какъвто е и конкретният случай. Съгласно ТР № 7/2014г. на
ВКС, ГО П.наР.Б. участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ,
по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ). Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна,
следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на
правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна
претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.
Безспорно е
и съдът въз основа събраните писмени доказателства приема за установено, че
срещу ищеца е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 308,
ал. 2, вр. ал. 1 НК, за това, че на неустановена дата, за времето от
10.04.-17.11.2004г., в гр.София,
съставил неистински официален документ – свидетелство за регистрация на МПС,
серия С № 556251, като положил подписа си в графата „Подпис“, на трета страница
на свидетелството за регистрация на МПС, без да се явява длъжностно лице,
оправомощено да подписва такива документи, с цел този документ да бъде
използван, за което е оправдан с присъда по НОХД № 4202/2010г. на СРС от
20.01.2015г. Въз основа отбелязването извършено върху акта – присъда съдът
приема за установено, че същата е влязла в сила на 05.02.2015г.
Безспорно е и съдът
приема и, че по образувано през 2004г. наказателно производство е установено,
че ищеца е осъществил престъпление по чл. 311, ал. 1 НК и в резултат с
Постановление от 18.01.2010г. е привлечен първоначално като обвиняем за това
престъпление - по чл. 311, ал. 1 НК, с определена мярка за неотклонение
„Подписка“. Впоследствие е прието, че деянието не е извършено в качеството на
длъжностно лице и обвинението е прецизирано, като с Постановление от
18.01.2010г. му е повдигнато ново обвинение за извършено престъпление по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК и отново определена мярка за неотклонение
„Подписка“. По така съставеният обвинителен акт е образувано НОХД № 4202/2010г.
на СРС, което започнало на 07.04.2010г. и приключило с постановяване на
оправдателна присъда на 20.01.2015г., влязла в сила на 05.02.2015г. или
продължило 4 години, 9 месеца и 29 дни. Първото съдебно заседание било
насрочено след половин година и при общо четиринадесет насрочвания били
проведени 13 открити съдебни заседания, в които ищецът взел участие лично.
Наложената мярка за неотклонение „Подписка“ е отменена в последното о.с.з. от
20.01.2015г.
При така
установеното съдът приема, че обвинението е едно - първоначално за престъпление
по чл. 311, ал. 1 НК, впоследствие прецизирано - по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като за последното престъпление е изготвен и внесен в съда обвинителен акт
и образувано НОХД № 4202/2010г. на СРС. Затова приема за неоснователни
възраженията, че обезщетение не се дължи за евентуални вреди за обвинението по
чл. 311, ал. 1 НК, респ., че претенцията за вреди е погасена по давност.
Поради
изложеното приема, че е установено наличие на фактическия състав на
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, прил. първо ЗОДОВ, а именно повдигнато е
обвинение за престъпление и впоследствие постановена оправдателна присъда.
От
показанията на свидетелите Г.С.В.и Ц.Х.П.се установява, че ищецът, като
служител на МВР бил отдаден на работата си, стриктен и отговорен. Повдигнатото
обвинение го притеснявало, защото подронвало служебният му авторитет, този пред
колегите и в обществото. Колегите и близките му се дистанцирали от него и по късно
се пенсионирал, а на тези, които искали да го видят отказвал среща.
Съдът цени
показанията на свидетелите Г.С.В.и Ц.Х.П., като дадени в резултат на преки,
непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други
и с останалите доказателства по делото. Затова ги кредитира изцяло. Въз основа
тях приема, че ищеца е установил главно и пълно, че в резултат на повдигнатото
обвинение за престъпление и впоследствие постановена оправдателна присъда, за
него са настъпили твърдяните неимуществени вреди. Недоказано е останало, че
заради воденото наказателно производство е бил принуден от началниците си да
напусне работата си и да се пенсионира, както и, че обвинението е станало
причина жена му да го напусне.
Установено е, че
наказателното производство срещу ищеца е продължило 4 години, 9 месеца и 29
дни. Първото съдебно заседание било насрочено след половин година и при общо
четиринадесет насрочвания са проведени 13 открити съдебни заседания, в които ищецът
взел участие лично. Наложената мярка за неотклонение „Подписка“ е отменена в
последното о.с.з. от 20.01.2015г. Към момента на повдигане на обвинение ищеца е
на 54 години, семеен, с едно дете, упражняващ трудова дейност.
Предвид установените
субективни преживявания - негативни емоции в резултат на възприемане на
случващото се и неговото влияние върху личността на ищеца, и като отчете
обективните факти по видът на повдигнатото обвинение, извършените с участието
на ищеца процесуални действия, както и периода от време в който същите са
извършвани, съдът намира че на същия следва да бъде определено обезщетение по
справедливост в размер на 5000,00лева. За сумата 70000,00лв., която е разлика
над уважения размер от 5000,00лв. до пълно предявения от 75000,00 лева
претенцията за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Видно от преписката
по НОХД № 4202/2010г. на СРС ищецът е представил и е приет като доказателство
Договор № 6736/07,03,2006г. за правна защита и съдействие, от който е видно, че
е заплатил за адвокатска защита сумата 150.00лв., и Договор № 6736/07,03,2006г.
за правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатил за адвокатска
защита сумата 150.00лв. и Договор № 4413/18,01,2010г. за правна защита и
съдействие, от който е видно, че е заплатил за адвокатска защита сумата
200.00лв. При това положение съдът приема, че ищецът е сторил за защита от
адвокат по НОХД № 4202/2010г. на СРС разходи в размер на 350.00лв., до какъвто
следва да се приеме за доказан предявеният иск за имуществени вреди.
По отношение на
дължимата законна лихва и на основание ТР № 3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС-т.4,
съгласно което отговорността на Държавата по чл. 2 от ЗОДОВ възниква от момента
на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, от който
момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение, настоящият състав намира, че следва да съобрази
възражението за погасяване частично на претенцията по давност и независимо, че
присъдата е влязла в сила на 05,02,2015г., присъди законна лихва върху сумата
от 5000,00лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата
350,00лв. – обезщетение за имуществени вреди, считано от 05,02,2016г.,
до окончателно изплащане на задължението.
Предвид изхода от
спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част
от иска.
Претендираният размер
общо възлиза на 1800,50лв., от които 10,00лв. за държавна такса и 10790.50лв.
адвокатско възнаграждение за защита и съдействие определен по правилата на чл.
38 ЗА. Следователно в полза на ищеца следва да се присъди сумата 0.07лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебни разноски за държавна
такса и в полза на адв. Т.Н.М. сумата 766.00лв., представляваща възнаграждение
за защита от адвокат, съобразно на уважената част от иска, на основание чл. 38
ЗА.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НАР.Б. с административен адрес гр. София,
бул. „Витоша”№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.Г., ЕГН **********,***, ПК 1000, р-н „Триадица“,
ул. „*********, над партер, адв. Т.Н.М. - САК, сумата 5000,00 /пет хиляди/лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 350,00 /триста и петдесет/лв., представляващи обезщетение за
имуществени вреди - заплатен хонорар за адвокат в производството по НОХД №
4202/2010г. на СРС, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за
извършване на престъпление по чл. 308,
ал. 2, вр. ал. 1 НК, за това, че на неустановена дата, за времето от
10.04.-17.11.2004г., в гр.София,
съставил неистински официален документ – свидетелство за регистрация на МПС,
серия С № 556251, като положил подписа си в графата „Подпис“, на трета страница
на свидетелството за регистрация на МПС, без да се явява длъжностно лице,
оправомощено да подписва такива документи, с цел този документ да бъде
използван, за което е оправдан с влязла в сила на 05.02.2015г. присъда по НОХД
№ 4202/2010г. на СРС от 20.01.2015г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
неимуществени вреди за сумата 70000,00
/седемдесет хиляди/ лв., която е горница над присъдените 5000,00 /пет
хиляди/лв. до общо претендираните 75000,00 /седемдесет и пет хиляди/лв., ведно
със законната лихва върху главниците считано от 05,02,2016г., до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА П.НАР.Б. с административен адрес гр. София,
бул. „Витоша”№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.Г.,
ЕГН **********,***, ПК 1000, р-н „Триадица“, ул. „*********, над партер, адв. Т.Н.М.
- САК, сумата 0.07 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебни разноски за държавна
такса, съобразно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.НАР.Б. с административен адрес гр. София,
бул. „Витоша”№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на адв.
Т.Н.М. ***, ПК 1000, р-н „Триадица“, ул. „*********, над партер, в качеството
на процесуален представител на Б.С.Г., ЕГН **********, сумата 766.00 /седемстотин шестдесет и шест/лв., представляваща
възнаграждение за защита от адвокат, съобразно на уважената част от иска, на
основание чл. 38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД
– ГР.СОФИЯ.