Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.06.2019 год.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА Н.А
ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Андреева и в присъствието
на прокурор Марчева от СОП, като разгледа докладваното от съдия Игнатова ЧНД №
405 по описа на СОС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на чл. 16 от
Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПОУНВПМАС/ за
разглеждане на постъпило в Софийски окръжен съд на Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение №
2008/947/ПВР
на СЕ от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване
към съдебни решения и решения за пробация с оглед на
надзора върху пробационните мерки и алтернативните
санкции, издадено от съдебните власти на Република Р. и засягащо българския
гражданин Д.А., с ЕГН **********.
В
съдебно заседание представителят на СОП прокурор Марчева изразява становище за
признаване на решението за налагане на пробационни
мерки. Счита, че са налице законовите предпоставки за признаването на
наказателно решение, постановено от Съда В., обл. М.,
Република Р..
Засегнатият
А., редовно призован, се явява лично, заявява, че е уведомен за постановената
от румънския съд присъда и заема становище за уважаване на искането.
Софийски
окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото, взе предвид
следното:
С
Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение №
2008/947/ПВР
на СЕ от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване
към съдебни решения и решения за пробация с оглед на
надзора върху пробационните мерки и алтернативните
санкции, е представена за признаване и изпълнение Наказателна присъда № г.,
постановена от Съд В., обл. М., Република Р. по
наказателно дело № г., влязла в сила на г., с която на българския гражданин Д. Н.
А., с ЕГН **********,***, е наложено наказание една година и четири месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено условно с продължителност на
срока на отлагане 3 години, през който срок е постановено осъденият да търпи
посочените в присъдата пробационни мерки.
От
представената Наказателна присъда № г., постановена от Съд В., обл. М., Република Р. по наказателно дело № г., влязла в
сила на г. се установява, че на българския гражданин Д.А. за извършено на г.
престъпление, квалифицирано от румънските съдебни власти като управление на МПС
под влияние на алкохолни напитки по смисъла на чл. 336, ал. 1 от Наказателния
кодекс на Р., е наложено наказание една година и четири месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение е отложено условно с продължителност на срока на
отлагане 3 години, през който срок е постановено осъденият да търпи посочените
в присъдата пробационни мерки, както следва:
по
реда на чл. 93, ал. 1 от НК на Р.:
да
се отчете пред пробационната служба на сроковете,
посочени от тази;
да
приеме посещенията на назначения контролиращ пробационен
служител с наблюдаването му;
да
съобщава предварително за преместването му в ново жилище и всяко пътуване,
което надвишава 5 – дневен период;
да
съобщава за промяната на работното място;
да
съобщава информация и документи, позволяващи контрол на средствата му на
препитаване;
по
реда на чл. 93, ал. 2 от НК на Р.:
да
следва програма за социална реинтеграция, проведена
от пробационната служба;
по
реда на чл. 93, ал. 3 от НК на Р.:
да
извършва неплатен труд в полза на община Б. за време от 60 дни.
Обърнато
е внимание, че по силата на чл. 96 от НК на Р. осъденият е предупреден, че ако
по време на наблюдение няма да спазва надзорните мерки (злонамерено) или няма
да изпълни задълженията, наложени или установени по закона, съдът ще отмени
спирането и ще разпореди изпълнението на наказанието.
Наказателна
присъда г., постановена от Съд В., обл. М., Република
Р. по наказателно дело № г. е влязла в законна сила на г.
По
силата на Рамково решение чл. 6 от Рамково решение №
2008/947/ПВР
на СЕ от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване
към съдебни решения и решения за пробация с оглед на
надзора върху пробационните мерки и алтернативните
санкции Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството
по признаване на влязло в сила съдебно решение по наказателно дело, постановено
от чуждестранен съд и за изпълнение на наложените с този акт пробационни мерки.
Удостоверението
е издадено по образец, съгласно Приложение № 1 към чл. 6 от ЗПИИСРРПУНПМАС, в
писмена форма, постъпило е в превод на български език, от компетентен орган и
отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 6 от ЗПИИСРРПУНПМАС.
Изпратеното в СОС удостоверение в превод на български език съдържа необходимата
информация, съответстваща на данните в приложеното наказателно решение, чието
признаване се иска.
Касае
се за наказателно решение за налагане на пробационни
мерки, което съгласно нормата на чл. 3, ал. 1, б. "б" от
ЗПИИСРРПУНПМАС се явява съдебно решение с наложено наказание "лишаване от
свобода", изпълнението на което е спряно и е заменено с определени за
търпене пробационни мерки за определен срок. Актът е
на съдебен орган и се отнася за извършено на територията на издаващата държава
престъпление.
В
удостоверението и наказателната присъда се съдържа описание на деянието на Д.А..
Осъждането е за деяние, реализирано на територията на Република Р. (издаващата
държава), което се изразява в управление на МПС след употреба на алкохол, като
във взетата кръвна проба от осъдения концентрацията на алкохол е била съответно
2.20 промила по време на първото вземане на проби и 2.05 промила при второто вземане на проби.
Посоченото
деяние се явява наказуемо и по чл. 343 б, ал. 1 от НК на Р България, т. е. налице е
изискуемата двойна наказуемост по чл. 14, ал. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС.
А.
е български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, при което е спазено
изискването на чл. 14, ал. 3 от ЗПИИСРРПУНПМАС.
В
нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС са уредени основанията за отказ от
признаване и изпълнение. Съобразявайки данните в удостоверението и
наказателната присъда, съдът приема, че не е налице нито една от законово
регламентираните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на решението
на румънските съдебни власти, визирани в чл. 15, ал. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС.
Вземайки
предвид характеристиките на наложените пробационни
мерки, съдът намира, че на адаптиране към българското законодателство подлежат пробационната мярка по реда на чл. 93, ал. 1 от НК на Р.
осъденият да се отчете пред пробационната служба на
сроковете, посочени от тази (присъда); по реда на чл. 93, ал. 2 от НК на Р. да
следва програма за социална реинтеграция, проведена
от пробационната служба и по реда на чл. 93, ал. 3 от НК на Р. осъденият да извършва неплатен труд в полза на община Б. за време от
60 дни.
Пробационната мярка осъденият да се отчете
пред пробационната служба на сроковете, посочени от
тази (присъда) се обхваща от пробационните мерки,
предвидени в чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК вр. чл. 42б, ал. 1 и 2 от НК Р България, а именно:
"задължителна регистрация по настоящ адрес" и "задължителни
периодични срещи с пробационен служител".
Пробационната мярка „да следва програма за
социална реинтеграция“ съответства на пробационната мярка по чл. 42 а, ал. 2, т. 4, предл. 2, вр. чл. 42 б, ал. 4 от
българския НК включване в програми за обществено въздействие.
Пробационната мярка "да извършва
неплатен труд в полза на община Б. за време от 60 дни“ съответства на пробационната мярка, предвидена в чл. 42а, ал. 2, т. 6 и чл. 42б, ал. 5 от НК на Република България, а
именно: "безвъзмезден труд в полза на обществото". Доколкото
съобразно НК на Република България тази пробационна
мярка може да бъде с продължителност от 100 до 320 часа годишно за не повече от
три поредни години, наложената с присъдата от румънския съд пробационна
мярка "да извършва неплатен труд в
полза на община Б. за време от 60 дни“, равняващи се на 480 часа годишно,
следва да бъде адаптирана с максимално допустимата продължителност от 320 часа
годишно за три поредни години.
Мярката
"да съобщава преди преместване в ново жилище и всяко пътуване, което
надвишава период от 5 дни" не съответства на пробационната
мярка по чл. 42 а, ал. 2, т. 3 вр.
с чл. 42б, ал. 3 от НК на Р България, изразяваща се в
"ограничения в свободното предвижване", която включва забраната за
посещение на точно определение места, райони и заведения, за напускане на
населеното място за повече от 24 часа, без разрешение от пробационнен
служител или прокурора, за напускане на жилището, което обитава, за определен
период от денонощието. Това е така, защото наложената пробационна
мярка от румънския съд има уведомителен характер, докато по същността си пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 3 от НК на Р България има
характеристиките на ограничаваща и забранителна мярка. В този смисъл адаптиране
на пробационната мярка "да съобщава преди
преместване в ново жилище и всяко пътуване, което надвишава период от 5
дни" не следва да се допусне, тъй като същото би влошило
наказателно-правното положение на осъденото лице и би подменило волята на
решаващия съд.
По
отношение на останалите пробационни мерки, наложени
от румънския съд: да приеме посещенията на назначения контролиращ пробационен служител с наблюдаването му; да съобщава
предварително за преместването му в ново жилище и всяко пътуване, което
надвишава 5 – дневен период; да съобщава за промяната на работното място и да
съобщава информация и документи, позволяващи контрол на средствата му на
препитаване не би могло да се допусне адаптиране, тъй като същите не
съответстват на пробационните мерки, визирани в чл. 42а, ал. 2 от НК на Р България.
С
оглед изложеното, съдът намира, че следва да постанови признаване и изпълнение на
определените в наказателната присъда на румънския съд пробационни
мерки осъденият да се отчете пред пробационната
служба на сроковете, посочени от тази (присъда); по реда на чл. 93, ал. 2 от НК
на Р. да следва програма за социална реинтеграция,
проведена от пробационната служба и по реда на чл.
93, ал. 3 от НК на Р. осъденият да извършва неплатен труд в полза на община Б.
за време от 60 дни.
Прилагайки
нормата на чл. 5 от ЗПИИСРРПУНПМАС, т. е. чрез адаптирането на пробационните мерки към българското законодателство, в
частност към чл. 42а и следващите от НК, с цел упражняване на надзор
при изпълнението се установява, че тези мерки са обхващат от пробационните мерки, предвидени съответно в чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК вр. чл. 42б, ал. 1 и 2 от НК Р България; чл. 42 а, ал. 2,
т. 4, предл. 2, вр. чл. 42
б, ал. 4 от българския НК и чл. 42а, ал. 2, т. 6 и чл. 42 б, ал. 5 от НК на Република България.
Действително,
в разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК на Р България е предвидено, че когато
отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко то шест месеца, съдът
може да постанови една от пробационните мерки по чл.
42а, ал. 2, т. 1-4 през изпитателния срок. В конкретния случай се касае за
наказание с отложено изпълнение, чийто аналог според българското наказателно
право е условното освобождаване по чл. 66, ал. 1 от НК. Не следва, обаче,
наложените от румънския съд пробационни мерки, които
намират своя аналог в българското наказателно право, да се редуцират по брой,
като се приеме упражняването на надзор само върху една от тях, тъй като по този начин ще бъде извършено
недопустимо ревизиране на чуждия съдебен акт и това ще доведе до конфликт с
принципа на взаимното признаване, според който съд на една държава членка
трябва да приеме съдебното решение на друга държава членка на ЕС като свое
собствено дори когато според националното право би се стигнало до различно
разрешение. Несъвместимостта по характер ще е налице, ако изобщо не съществува
в националното право подобна мярка или санкция, или ако съществува сходна
такава, но изпълнението й би довело до утежняване на положението на осъденото
лице.
С
оглед на изложените фактически и правни изводи, СОС намира, че следва на
основание чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС, да уважи искането като
постанови признаване и изпълнение на наказателното решение на румънските
съдебни власти с посоченото адаптиране на пробационните
мерки, поради което:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
присъда № г., постановена от Съд В., обл. М.,
Република Р. по наказателно дело № г., влязла в сила на г., с която на
българския гражданин Д. Н. А., с ЕГН **********,***, е наложено наказание една
година и четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено условно
с продължителност на срока на отлагане 3 години, през който срок е постановено
осъденият да търпи посочените в присъдата пробационни
мерки, както следва:
по
реда на чл. 93, ал. 1 от НК на Р.:
да
се отчете пред пробационната служба на сроковете,
посочени от тази;
да
приеме посещенията на назначения контролиращ пробационен
служител с наблюдаването му;
да
съобщава предварително за преместването му в ново жилище и всяко пътуване,
което надвишава 5 – дневен период;
да
съобщава за промяната на работното място;
да
съобщава информация и документи, позволяващи контрол на средствата му на
препитаване;
по
реда на чл. 93, ал. 2 от НК на Р.:
да
следва програма за социална реинтеграция, проведена
от пробационната служба;
по
реда на чл. 93, ал. 3 от НК на Р.:
да
извършва неплатен труд в полза на община Б. за време от 60 дни.
ПОСТАНОВЯВА
изпълнението на Наказателна присъда № г., постановена от Съд В., обл. М., Република Р. по наказателно дело № г., влязла в
сила на г., като АДАПТИРА съдържанието на наложените пробационни
мерки на българския гражданин Д. Н. А., с ЕГН **********,***, както следва:
-задължителна
регистрация по настоящ адрес" и "задължителни периодични срещи с пробационен служител с явяване и подписване пред прбационен служител два пъти седмично".
-включване
в програми за обществено въздействие.
-безвъзмезден
труд в полза на обществото с продължителност 320 часа годишно.
Пробационните мерки да се изпълняват за три
поредни години, считано от влизане в сила на присъдата г.
На
основание чл. 16, ал. 8 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, препис от решението след влизането
му в сила незабавно да се изпрати на компетентния орган на издаващата държава и
на Министерство на правосъдието.
Препис
от решението да се връчи на засегнатото лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в петдневен срок, считано от
днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.