Определение по дело №362/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.

Срещу частта от Решение № 3431/23.12.2010 г., постановено по Г.д. № 983/2010г. по описа на РС-С., в която съдът е отхвърлил предявените искове, над уваженото от съда, до размера на претендираното от ищеца, е депозирана пред ОСБ, въззивна жалба от А.В. П., в качеството и на пълномощник на М. Л. С., с адрес на призоваване: Г. С., У. “Ц. И. Ш.” № 3, вх. Б, . 2/над П..

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението в атакуваната му част поради необоснованост и нарушаване на материалния и процесуалния закон. Акцентира се, че основния въпрос за правилното решаване на делото в обжалваната част е изясняването на въпроса дали начислените възнаграждения с анекса към трудовия договор има характер на трудово възнаграждение, като се изразява становище в жалбата, че е налице хипотезата на чл. 6 ал.1 т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и са касае за допълнителни трудови възнаграждения, поради което изводите на съда с които е отхвърлил предявените искова в тази им част е неправилен и незаконосъобразен. Възразява се, че първостепенният съд необосновано от събраните доказателства е счел, че с приложените по делото заповеди изплащането на тези допълнителни възнаграждения е било спряно, като не е съобразил нормата на чл. 118 ал. 3 от КТ, според която работодателят може едностранно само да увеличава трудовото възнаграждение, но не и да го намалява без съгласието на работника или служителя. Оспорват се и заповедите на които съдът се е позовал при тези си изводи, като се възразява че същите не са подписани от работодателят на ищеца по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ, като същите са били оспорени по реда на чл. 193 от ГПК и съдът погрешно и в нарушение на процесуалните правила е счел, че ищеца върху който е била доказатлествената тежест на оспорването не е провел същото успешно, като е счел оспорването за недоказано. Възразява се също, че съдът неправилно ги е определил като официални документи и неправилно е разпределил доказателствената тежест във връзка с откритото производство по реда на чл. 193 от ГПК. Навеждат се в жалбата оплаквания и срещу изводите на първоинстанционния съд за извършени плащания от работодателя на основание представените по делото “справки”, които нямат подпис, печат на дружеството и данни за вероятния им издател, като същите не могат по никакъв начин да бъдат кредитирани като счетоводни документи, като се възразява във въззивната жалба, че същите не биха могли да бъдат и доказателства годни изобщо да удостоверяват отбелязаното в тях. Наведени са от жалбоподателят доводи и срещу решението на първоинстанционния съд същите да бъдат разисквани като извлечение от счетоводните книги на дружеството работодател, тъй като същите не притежават характеристиките да бъдат квалифицирани като такива. Подобни са възраженията изложени и срещу представените пред първата инстанция РКО. След изложените във въззивната жалба доводи срещу процесуалната годност на представените пред първата инстанция писмени доказателства, възразява се от жалбоподателят и неговия пълномощник по делото, че съдът без каквото и да е основание е кредитирал и заключенията на експерта по допуснатите и изслушани съдебно икономически експертизи, които се основават на проверка основно на представените по делото писмени доказателства. Акцентира се върху редица неточности на експерта в експертното му заключение, които съдът не е обсъждал при разглеждането на делото пред първата инстанция. Оплакването на жалбподателят във въззивната жалба е, че заключенията на експерта на които първоинстанционния съд се е доверил са непълни, неточни и некомпетентно изготвени. Според жалбоподателят първоинстанционният съд превратно е тълкувал доказателствата, като неправилно е приложил закона. От въззивния съд се иска да бъде отменен обжалвания съдебен акт, в частта в която исковата претенция е отхвърлена като неоснователна и не е уважена в претендирания пълен размер, като неправилен, необоснован, постановен в нарушение на материалния и процесулания закон, като бъде постановен нов съдебен акт, с който да бъде уважена и тази част от предявените искове. Във въззивната жалба не е направено искане за събиране на нововъзникнали или новооткрити доказателства или каквито и да било доказателствени искания във връзка с направените във въззивната жалба възражения.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата е депозирала писмен такъв. Въззиваемият Ч. процесуалния си пълномощник оспорва предявенана жалба и счита същата за неоснователна. Изказва се становище, че всички оплаквания във въззивната жалба срещу процесуалната годност и съдържанието на представените и приети от първоинстанционния съд писмени доказателства са неоснователни, като съдът след проверка за тяхната достоверност и относимост, правилно ги е кредитирал и основал решението си позовавайки се на тях. Възразява се и срещу доводите наведени от жалбоподателя срещу изслушаните от първата инстанция и възприети изцяло експертни заключения. В отговора си въззиваемият Ч. процесуалния си пълномощник моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд като законосъобразно и правилно и да остави въззивната жалба без уважение.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като съдържа всички изискуеми реквизити.

Делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 128 от КТ във връзка с чл. 245 ал.2 от КТ и чл. 84 и 86 от ЗЗД, като първоинстанционният съд правилно е приел същите за разглеждане, след като е счел че предявените искове са допустими, а исковата молба е редовна. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС - относно приложимия материален закон и неговото тълкуване, поради което същите са по съществото на делото съда не намира за нужно да дава указания на страните по въпросите, визирани в чл.312 ГПК.

С оглед горното и липсата на доказателствени искания съдът насрочва открито съдебно заседание по делото.

Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 17.02.2011 г. от 09.30 часа, за която дата да се призоват страните.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, с указание, че в едноседмичен срок от получаването му могат да вземат становище във връзка с доклада.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: