№ 841
гр. Русе, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Биляна С. Кисева
при участието на секретаря Наталия Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно
наказателно дело № 20234520201978 по описа за 2023 година
Образувано е по повод постъпила жалба от Р. П. Д.,
ЕГН:********** от гр.Русе, чрез адв. Г. С. – АК-Русе против НП №
8356/25.09.2023г. на Началник „Контрол по републиканската пътна мрежа“
към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София, с което на жалбоподателя е наложено наказание
на осн. чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за пътищата е наложено наказание
Глоба в размер на 2000.00 лв., за нарушение на чл.26, ал.2, т.2, бук.“а“, пр.2
от Закон за пътищата, вр. Чл.7, ал.1, т.5, бук.“в“, вр.чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1,
т.1, пр.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, Явява
упълномощения адв. Г. С. – АК-Русе, поддържа подадената жалба. Моли съда
да отмени наказателното постановление поради нарушение на материалния
закон.Моли се алтернативно да бъде намалено наложеното наказание.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща процесуален
представител. В подадена молба изразява становище, че жалбата е
неоснователна и моли съда да потвърди НП. Претендира разноски
1
РП-Русе редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 22.08.2023г. свидетелите А. и П. - служители към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София на път I-2, км. 11+500, на отбивна площадка
посока гр.Разград-гр.Русе на КПП Русе спрели за контрол товарен автомобил
МАН с рег.№ Р6012КТ. При проверката установили, че с автомобила
извършва обществен превоз на товар – камък от $Р. П. Д.. Направено било
измерване с електронна везна. Модел PW-10 № К 0200009 и ролетка №
1307/18/ (5м.), при което е констатирано, че разстоянието между осите 1,40
м., сумата от натоварване на ос на двойно задвижващата ос на МПС е 25.050
т., при максимално допустимо натоварване на оста 19.00 т., като
превишаването е с 6.050 т. Констатирали, че няма издадено разрешение за
дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, съгласно
изискванията на чл.8, ал.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС За така установените
нарушения бил съставен АУАН № 9702/22.08.2023г., въз основа на който е
издадено и обжалваното НП.
От приетият по делото трудов договор № 303259/28.06.2016 г. е
видно, че жпод.Д. работи в „СТРОИТЕЛ“ ООД на длъжност "шофьор
самосвал".
По делото са приложени заявление за последваща периодична
проверка и паспорт на електронна везна PW-10 № К 0200009.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля, АУАН, НП, както и останалите материали по
административно-наказателната преписка.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът констатира, че при издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно
2
длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на
нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити
по чл.42 от ЗАНН. Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя.
Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по
чл.34, ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите
реквизити по чл.57 от ЗАНН.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление,
нарушенията били описани пълно и ясно, като били посочени всички
елементи от обективната страна на съставите и на двете нарушения, както и
допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви
конкретно нарушения е ангажирана административно-наказателната му
отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в
крайна сметка той сторил в развилото се съдебно производство.
Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП се наказват с глоба от 1000 до 5000
лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл.
41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:
движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В
настоящия случай безспорно е установено от контролните органи, че
жалбоподателят е управлявал процесното ППС, с оглед на което по смисъла
на цитираната правна норма на чл. 53, ал. 1, т. 2, пр.2 от ЗП същият е лице,
което извършва дейност движение на Тежко ППС без разрешение на
собственика или администрацията управляваща пътя. Т. е. в случая
законодателят е имал предвид, че следва да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на лицето извършващо превоза,
а не на "превозвача" по смисъла на пар. 1, т. 5 от ДР на Закон за
автомобилните превози. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г.
на МРРБ за движение на извън габаритни и/или тежки пътни превозни
средства във вътрешността на страната съответните служби за контрол при
МВР и АПИ спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или
тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите
длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на
3
извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или
документ за платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. За да е налице такова
нарушение, то същото следва да се изразява именно в движението на
извънгабаритно и/или тежко ППС в обхвата на пътя без разрешение. Текстът
на чл. 26, ал. 2 си служи именно с термина "разрешение", а не с думата
"разрешително". Между двата термина е налице различие, те не са
еквивалентни синоними, не се припокриват. "Разрешителното" е документ,
издаден от определен оправомощен за целта орган при наличието на законово
регламентирани условия /р. ІV от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ/.
Разрешението е позволение за осъществяване на определено поведение или
дейност, което може да стане или при условията на издаване на такъв
документ /разрешително/ или директно на база реализацията на елементи от
хипотезата на състава на специална правна норма, която разрешава
/позволява, допуска, легитимира, легализира/ съответен тип поведение. Без
реализацията на тези елементи от състава на правната норма това поведение е
незаконно /забранено, недопустимо/ и за осъществяването му се носи
административно наказателна отговорност. Описаното в процесното НП
деяние е движение на посоченото извънгабаритно ППС без разрешение
/"разрешително или квитанция за платена пътна такса"/ и то съответства на
хипотезата на сочената като нарушена правна норма. Разпоредбата на чл. 26,
ал. 2, т. 1 забранява именно движението "без разрешение", каквото е посочено
от АНО, че липсва.
Според чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/2001 г. движението на тржки
ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се
разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се
използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат
разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на
пътищата. Тежките ППС могат да се движат с разрешително, издадено от
администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за
контрол при МВР. Според чл. 8, ал. 4 от наредбата на извънгабаритните и
тежките ППС в случаите по чл. 14, ал. 3 се разрешава да се движат след
заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално
допустимите норми по раздел II. Т. е. в този специален случай движението на
превозното средство, отговарящо на специфичните изисквания на така
посочената правна норма, също подлежи на "разрешаване" /а не на издаване
4
на разрешително/, но такова разрешаване става по силата на закона при
изпълнение на посоченото в него условие, а именно- заплащането на
съответната такса. При незаплащането й не се разрешава, съответно, и
движение на ППС. При движение на такова неговият водач осъществява
състава на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр.2 от ЗП, като се движи, без да му е
разрешено.
Правилно въз основа на така изложените факти АНО е стигнал до
извода, че в случая жпод. Д. е именно това физическо лице, което е
управлявало тежко ППС без разешително, съгласно изискванията на чл. 8, ал.
1 от Наредбата и съответно е осъществил състава на вмененото му във вина
административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр.2 от ЗП.
В случая превозното средство се явява тежко, по смисъла на чл. 3, т.
2 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, бук.“В“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, поради което
съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2 от същата наредба следва да има
разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено
ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя, тъй като не са
били налице основания за приложението на регламентираното в чл. 8, ал. 5 от
наредбата изключение от това правило.
За нарушение разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от ЗП санкционната
разпоредба на чл. 53, ал. 1 от ЗП предвижда глоба в размер от 1 000 до 5 000
лева. Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-
наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната
норма на чл. 53, ал. 1 от ЗП. Намира, обаче, че липсват мотиви от страна на
АНО по отношение на определения към максималния размер на санкцията. В
НП е вписано, че установеното административно нарушение е за първи път, а
при определяне размера АНО не е изложил никакви мотиви. Съдът намира, че
налагане на глоба в размер на 3 500 лева е неоснователно и недоказано. В
настоящият случай не са налични по делото доказателства продължило ли е
движението си тежкото ППС, управлявано от жалбоподателя и издадено ли е
или не разрешително, за да бъде взето предвид като отегчаващо вината,
обстоятелство.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказателната
5
отговорност е лична, а според разпоредбата на чл. 25 от ЗАНН, когато
извършителят на административно нарушение е действал в изпълнение на
неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, той не носи
административно-наказателна отговорност, ако заповедта не е съдържала
очевидно за него нарушение.
В случая Р. Д.. е в трудово правоотношение и изпълнява длъжността
"шофьор". Поради това той е длъжен да познава разпоредбите на Закона за
пътищата и подзаконовите нормативни актове, свързани с условията и редът
за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за
обществено ползване. Наред с изложеното бил запознат и с теглото на товара,
който превозва и в хода на производството не е установено категорично да
има издадена изрична заповед от работодателя да бъде извършен превоз с
тежко ППС, поради което не би могло да се счете, че са били налице
условията на чл. 25 от ЗАНН. Дори и да е имало такава заповед, нарушението
е било очевидно за жалбоподателя. В този смисъл то е извършено виновно
при пряк умисъл. Именно той, като водач, е следвало да изиска разрешение от
собственика, а при не представяне на такова, да не привежда в движение
превозното средство.
Действително обаче, наказващият орган не е съобразил в пълна
степен разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като е определил наказанието за
нарушението в размер на 3 000 лв. Липсват каквито и да е данни за
извършени от жалбоподателя предходни идентични нарушения, трудовото му
възнаграждение е в нисък размер, няма доказателства за други негови доходи
и не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид изложеното
наказанието следва да бъде ориентирано към минимума. В този смисъл
обжалваното наказателно постановление подлежи на изменение, като
наложеното наказание глоба в размер на 3000 лева се намали на 1000 лв.
И двете страни в настоящото производство са поискали присъждане
на разноски. Жалбоподателят претендира заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева. Съгласно представения
по делото договор за правна защита и съдействие уговореното
възнаграждение в размер на 500 лева е заплатено в брой. Макар и да не
направено възражение за прекомерност от ответната страна по жалбата, съдът
констатира, че претендираната сума не надвишава минимално установения
6
размер в чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес.
Ответната страна по жалбата претендира юрисконсултско
възнаграждение в представени писмени бележки по делото. Съгласно чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, което от своя страна препраща към
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата,
възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В
настоящото производство АНО е представляван от юрисконсулт, делото не
разкрива завишена фактическа и правна сложност, при което положение
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който съответства на минималния предвиден размер в Наредбата.
Доколкото съдът намира претенцията на жалбоподателя за
изменение на НП в частта относно намаляване размера на наложената
санкция за основателна, то съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК,
приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК, в който е проведен
принципът, че страните имат право на разноски, съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането. Следователно, по съразмерност и
на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 78, ал. 3 от
ГПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по
компенсация в размер на 420.00 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 8356/25.09.2023г. на Началник „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на Р. П. Д.,
ЕГН:********** от гр.Русе, е наложено наказание на осн. чл.53, ал.1, т.2,
пр.2 от Закона за пътищата е наложено наказание Глоба в размер на 2000.00
лв., за нарушение на чл.26, ал.2, т.2, бук.“а“, пр.2 от Закон за пътищата, вр.
Чл.7, ал.1, т.5, бук.“в“, вр.чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС , като
7
НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 2000 лева на 1000 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК, вр.
чл.144, вр.чл.78 от ГПК Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да заплати на Р. П. Д.,
ЕГН:********** от гр.Русе направените по делото разноски по компенсация
за един адвокат съобразно уважената част от иска в размер на 420.00 лв.
Решението може да се обжалва пред Русенския административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8