№ 470
гр. София, 29.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110216000 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Б. П., ЕГН ********** чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. С.Ц. от САК срещу
наказателно постановление № 35/28.07.2016 г., издадено от Р. Г.ев Н. –
началник отдел „Рибарство и контрол – Западна България“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с което на основание чл. 88 от
Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА, обн. в ДВ бр. 41 от 24.04.2001
г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000,00
/хиляда/ лв. за нарушение на чл. 88 ЗРА.
В депозираната въззивна жалба са инвокирани оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и за
некоректно приложение на материалния закон. Релевирани са и доводи за
изтекли преследвателска и изпълнителска давност. Отправена е молба за
цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и
незаконосъобразен, а в условията на евентуалност като нищожен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
1
явява, представлява се от адв. С.Ц. от САК, с пълномощно по делото, който
поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Претендират се и
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк.
Иво Папазов, с пълномощно по делото, който пледира за недопустимост на
жалбата, поради нейното просрочие, алтернативно за нейната
неоснователност и за пълна доказаност на твърдяното административно
нарушение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Отправено е
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспезивен и
деволутивен ефект.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано с акт за установяване на административно нарушение №
8702/20.07.2016 г., съставен против жалбоподателя П. за извършено на
20.07.2016 г. в с. Негован, район Нови Искър административно нарушение по
чл. 88 ЗРА.
Впоследствие, отговорността на въззивника е ангажирана с
наказателно постановление № 35/28.07.2016 г., издадено от Р. Г.ев Н. –
началник отдел „Рибарство и контрол – Западна България“ при ИАРА.
По делото липсват данни препис от оспореното наказателно
постановление да е бил връчен лично на П., респективно при условията на чл.
58, ал. 2 ЗАНН, който алтернативен способ за връчване е приложим при
наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки - нарушителят да не е
бил намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен,
като е необходимо наказващият орган да отбележи посоченото обстоятелство
2
върху санкционния акт и същият ще се счита връчен от деня на самото
отбелязване. Обстоятелството, че пратката е върната в цялост на 28.07.2016 г.
с отбелязване, че не е потърсена, по никакъв начин не формира еднозначен
извод, че жалбоподателят е променил своето местоживеене, съответно, че
новият му адрес не е известен на органите на изпълнителната власт,
инициирали административнонаказателното производство. В материалите по
преписката са приложени и констативни протоколи от 02.09.2016 г. /петък/ и
19.09.2016 г. /понеделник/, в които са обективирани посещения на адреса на
въззивника П., като в същите е извършено подробно описание на недвижимия
имот, но липсват сведения дали са открити физически лица, които евентуално
да получат книжата. Тези фактически данни също не мотивират извод, че
жалбоподателят е променил своя адрес, имайки предвид, че посещението е
било осъществено в делнични дни и че не е събрана информация от други
лица, в т.ч. и съседи, в очертаната насока. Ето защо, съдът намира, че
позоваването на фикцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 58, ал. 2
ЗАНН е некоректно, доколкото сложният фактически състав не е осъществен.
До извод в противната насока не би могло да се достигне и от евентуалното
уведомяване на П. през 2019 г. за образуваното изпълнително производство с
оглед принудителното събиране на глобата от органите по приходите, тъй
като липсва правна възможност същото да се приеме за сурогат на редовното
връчване на санкционния акт съобразно предписанията на чл. 180, ал. 1 и ал. 2
НПК.
При така установените фактически положения, съдът достига до
следните изводи от правна страна:
Издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено, с
оглед наличието на формално основание за това, а именно – изтекла
абсолютна давност за ангажиране на административнонаказателна
отговорност /АНО/ на жалбоподателя с влязъл в законна сила
правораздавателен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН: ” По въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата
част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда
3
друго”. Под “обстоятелствата, изключващи отговорността” законодателят е
имал предвид тези релевантни факти или юридически събития, които са
пречка не само за възникване, но и за реализиране на АНО. Последната е вид
юридическа отговорност, която се реализира в рамките на конкретно
правоотношение, породено от извършването на административно нарушение,
като в нейното съдържание са включени правомощията на държавата да
наложи определено административно наказание на нарушителя, да изпълни
така наложеното наказание и на последно място – да третира нарушителя като
наказван в рамките на определен период от време, най-вече с оглед
опасността от извършване на повторни нарушения /т. нар. “специален
рецидив”/.
В контекста на изложените разсъждения, тъй като правомощията да
държавата да ангажира АНО се реализират по принудителен ред, то
наличието да изтекла давност за осъществяване на първото правомощие – да
се наложи определено административно наказание на нарушителя с влязъл в
материална законна сила правораздавателен акт, представлява своеобразна
пречка за осъществяването и на останалите две правомощия. Това е така,
защото давността се определя като продължителен период от време на
бездействие на компетентните длъжности лица, с изтичането на който се
компрометира идеята за своевременност и неотвратимост на АНО и същата
следва да се приложи “ex officio”, като тези права на държавата не остават да
съществуват в някакъв естествен, латентен вид.
Съобразно константната съдебна практика на СРС и
Административен съд София-град, не съществува пречка давността за
наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, респективно наличието на
абсолютна такава по чл. 81, ал. 3 НК да се приложи субсидиарно, съгласно
чл. 11 ЗАНН, тъй като този материалноправен институт не е уреден изрично в
ЗАНН /в този смисъл и т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II-ра
колегия на ВАС, докладчици-съдиите Лозан Панов и Румен Петков/.
Солиден аргумент в тази насока е и обстоятелството, че извършителите на
престъпни деяния не могат да бъдат поставяни в по-благоприятно правно
положение от лица, който нарушават “установения ред на държавно
управление” /чл. 6 ЗАНН/.
4
Безспорно установено е, че твърдяното нарушение е извършено на
20.07.2016 г., а абсолютният давностен срок по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80,
ал. 1, т. 5 НК от четири години и шест месеца е изтекъл на 20.01.2021 г., след
която дата всички правомощия на държавата, досежно този вид юридическа
отговорност, са прескрибирани “ex lege” /т.е. по силата на самия
закон/.
По изложените съображения съдът намира, че така издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, поради
наличието на изтекла абсолютна давност за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника с влязъл в законна
сила правораздавателен акт, а административнонаказателното производство –
прекратено. Посоченото обстоятелство обезпредметява обсъждането на
останалите релевирани от страните доводи и възражения, както и въпросът за
правилността на атакувания санкционен акт. В тази връзка, с изцяло
дидактична цел следва да се отбележи, че позоваването в жалбата на
изпълнителската давност по чл. 82 ЗАНН е некоректно, имайки предвид, че
същата е предвидена за изпълнението на наложено с влязъл в законна сила
правораздавателен акт наказание, а оспореното НП все още не е придобило
юридически стабилитет. Не би могло да бъде удовлетворено и искането на
адв. Цеков атакуваният санкционен акт да бъде прогласен за нищожен,
отчитайки спецификите и характера на настоящото съдебно производство,
което е такова по чл. 59 - 63 от ЗАНН и се развива по жалба срещу
наказателно постановление, а не срещу административен акт. В доктрината и
съдебната практика няма спор, че наказателното постановление е
правораздавателен /юрисдикционен/, а не административен акт и в съдебното
производство по оспорването му съдът разполага с правомощия, които са
посочени изчерпателно и лимитативно в разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗАНН, а
именно – да потвърди, да измени или отмени същото. В производството пред
районния съд, което има характера на въззивно такова, не е приложима
разпоредбата на чл. 172, ал. 2 АПК, доколкото в чл. 84 ЗАНН законодателят
изрично предвижда субсидиарно прилагане единствено на правилата на НПК,
но не и на тези, предвидени в АПК.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид изрично отправеното
5
искане в очертаната насока. От представения договор за правна защита и
съдействие е видно, че въззивникът е заплатил в брой сумата от 550,00 лв. за
процесуално представителство от адвокат С.Ц. от САК, като същевременно
на етапа на съдебните прения юрк. Папазов е релевирал възражение за
прекомерност. Отчитайки незначителна фактическа и правна сложност на
делото и обстоятелството, че е проведено едно о.с.з., настоящият съдебен
състав намира, че на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН ИА „Рибарство и
аквакултури“ следва да бъде осъдена да заплати разноски за адвокатско
възнаграждение в редуциран размер, а именно 400,00 лв. /арг. от чл. 18, ал. 2
във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /обн. в ДВ 64 от 23.07.2004 г.,
приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 09.07.2014 г./.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 6 във вр. ал. 2, т. 3
във вр. с чл. 11 ЗАНН във вр. с чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 във
вр. с чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, Софийски районен съд,
НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 35/28.07.2016
г., издадено от Р. Г.ев Н. – началник отдел „Рибарство и контрол – Западна
България“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с
което на основание чл. 88 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА,
обн. в ДВ бр. 41 от 24.04.2001 г./ на жалбоподателя Г. Б. П., ЕГН **********
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000,00 /хиляда/
лв. за нарушение на чл. 88 ЗРА, поради наличието на изтекла абсолютна
давност за ангажиране на административнонаказателната отговорност с
влязъл в законна сила правораздавателен акт.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство
по НАХД № 16000/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 106
състав.
6
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗАНН, ИА
„Рибарство и аквакултури“ да заплати на жалбоподателя Г. Б. П., ЕГН
********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
/четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София - град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7