Р
Е Ш Е
Н И Е № 28
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр.Добрич 11.03.2020 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на двадесет и седми
февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА
При секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ.............................. и в присъствието на прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..........Т.д.№190
от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Я.И.И. ЕГН ********** ***,с постоянен адрес-***,чрез
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО“Я. И СЪДРУЖНИЦИ“,със седалище и адрес на управление гр.Д. ,представлявано
от адв.Я. и адв.З. срещу Застрахователно дружество „***“АД ,ЕИК *** ,със
седалище и адрес на управление-гр.София ,представлявано от С.В.П.и ***с цена на
иска сумата от 50 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди и 1 650
лв.-имуществени вреди и правно основание чл.45 във вр.с чл.51 от ЗЗД,чл.429
ал.1 и ал.2 от КЗ във вр.с чл.432 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
С допълнителната искова молба
размерът на иска за неимуществени вреди е увеличен до сумата от 80 000 лв.
Исковата молба е приета за редовна
и допустима.Искът е местно и родово подсъден на Добрички окръжен съд.
В исковата молба се излагат
следните обстоятелства:
На 24.03.22019г. по път ІІ-71 в
с.Бранище в посока –с.Стефаново,обл.Добричка,непосредствено преди
бензиностанцията на „Рам Петрол“ водачът на л.а. марка“Мерцедес“,модел „Е
200“,с рег.№******е допуснал ПТП.На същата дата около 19,10ч. ІІ-71,от обратната
страна,където е разположена бензиностанцията на „Ром Петрол“,на границата на
пътното платно,в затревената част се е движел Я.И.И.,бутайки своя велосипед.
Водачът на лекия автомобил се е
движил с несъобразена скорост,поради което допуска ПТП,нарушавайки чл. чл.20
ал.1 и ал.2 от ЗДвП и причинява телесна повреда на ищеца по делото,а
именно закрита фрактура на дясната му
бедрена кост.
Пострадалият е приет по спешност
в спешно отделение на МБАЛ- Добрич АД,а
на 28.03.2019г. е претърпял оперативна интервенция-репозиция под
рентгеноскопичен контрол и серклаж.Тежкото общо състояние на ищеца наложило
двуседмичен престой в Отделение по ортопедия на МБАЛ –Добрич АД,след което
пострадалият е изписан за домашно лечение.
Лечението е свързано с много
разходи,които са непосилни за болния и семейството му.Сами по себе си
причинените физически увреждания предполага трайно влошаване на качеството на
живот на ищеца по делото,отразяват се върху неговата трудоспособност и
самочувствие.Поради причинените травми в областта на десния долен крайник той
не е в състояние да извършва каквато и да е физическа дейност,придвижването му
е затруднено,изпитва болки в крака,а след проведената рехабилитация и принуден
да използва патерици.Предвид настоящото си здравословно състояние ищецът е
неработоспособен и разчита на грижите на
своите близки.Отчаян и депресиран е притеснява се за здравето си и кога ще
стане отново работоспособен.Опасява се и относно разходите ,които ще възникнат
във връзка с лечението му.
Лекият автомобил
марка“Мерцедес“,модел „Е 200“,с рег.№***,при управлението на който виновно е
причинено ПТП е застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество,по силата на полица №BG /02/118002664234,валидна
от 10.09.2018г.до 09.09.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.380
ал.1 от КЗ е предявена претенция към застрахователя за изплащане на
претърпените от ищеца неимуществени вреди,образувана е преписка по щета
№**********,но застрахователното дружество не се е произнесло по претенцията.
Това поражда правния интерес на
ищеца да заведе настоящото дело с искане за присъждане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди.
С молба-уточнение на исковата
молба от 13.01.2020г., ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба
,като е описал точно механизма на настъпилото ПТП.Става ясно,че ударът между
лекия автомобил и движещия се,бутан от пострадалия велосипед в затревената част на банкета вдясно от
пътното платно е настъпил вследствие на отклоняване на траекторията на автомобила вдясно и навлизането му в затревената част от
банкета,поради това,че водачът е загубил управлението на автомобила си.
С подаден в срок отговор на
исковата молба ответното дружество излага следното:
Оспорва се основателността на
предявения иск.Спори се да е налице деликт ,причинен от Божидар Генчев,в
качеството му на водач на застрахования лек автомобил,липсва причинно
следствена връзка между поведението му и настъпилите неимуществени вреди.
В представения протокол за ПТП от
24.03.2019 г. не са описани обстоятелствата,необходими за уточняване на схемата
на ПТП,не е отбелязана и причината за
произшествието.В протокола не е посочено кой има вина за твърдяните от ищеца
имуществени вреди.Оспорва се законосъобразността на издадения на 24.03.2019г.протокол
№1914,който е издаден в нарушение на материалния закон-Наредба І-з 41 от 12.01.2009г.за документите и реда на
съставянето им при ПТП и реда за
информиране между МВРКФН и Гаранционния фонд.
Евентуално се прави и възражение
за съпричиняване на вредите от страна на увредения.Твърди се ,че пътно
транспортното произшествие е настъпило по изключителната вина на ищеца по
делото.Пострадалият не е имал сигнална жилетка,не е бил обозначен по никакъв
начин нито той,нито велосипеда.Увреденото лице със своето поведение е създало
предпоставки за настъпването на вредите.
Оспорва се размера на
претендираните неимуществени вреди като прекомерно завишен.Изпитаните болки и
страдания не са дълготрайни и не са по-големи от обичайните.
С допълнителна искова
молба,подадена в законоустановения срок ищецът се позовава на формалната
доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ,какъвто е протокола
за установяване на ПТП,съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му.С
оглед на обвързващата материална доказателствена сила на протокола за ПТП
ответникът следва да проведе пълно обратно доказване на направеното от него
оспорване.
По отношение на оспорването на
вината на водача на лекия автомобил и причинно следствената връзка между
деянието му и настъпилите вреди ищецът излага следното:
Тези твърдения в исковата молба ще
бъдат доказани с назначените по делото автотехническа и съдебно медицинска
експертиза.Допуснато е нарушение на правилата на чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП .
Съставеният Протокол за ПТП
напълно съответства на чл.3 ал.1 от
посочената наредба.
Оспорва се наличието на
съпричиняване от страна на ищеца на настъпилия вредоносен
резултат.Доказателствената тежест за установяване на обективния факт на
съпричиняването е на ответника по делото,който го твърди.Твърденията,че ищецът
не е носил светлоотразителна жилетка са неоснователни.
Размерът на предявения иск е
изцяло съобразен със съдебната практика и с понятието „справедливост“,свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,които
следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
В представения по делото
допълнителен писмен отговор ответникът поддържа изложеното в отговора на
исковата молба.
В съдебно заседание страните
поддържат твърденията си,изразени в разменените между тях книжа.
Окръжният съд,като се запозна с
представените по делото писмени доказателства,свидетелските показания и
заключенията на допуснатите и изслушани съдебно-автотехническа и съдебно медицинска
експертизи,прие за установено следното:
По делото е представен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №24001914,относно ПТП ,настъпило на
24.03.2019г. на пътя ІІ-72 в посока с.Бранище –с.Стефаново,от който се
установява настъпването на описаното в исковата молба ПТП,получените щети по
лекия автомобил с ***,управляван от ***и травмите на пострадалия Я.И.И. ЕГН **********
***.Протоколът е оспорен от ответника по делото,но доколкото той представлява
официален документ,издаден от длъжностно лице в рамките на предоставените му
правомощия,същият се ползва с материална доказателствена сила за отразените в
него обстоятелства.Не е проведено доказване на оспорването на протокола от
страна на ответното дружество,в чиято доказателствена тежест е оспорването
му-чл.193 ал.3 от ГПК,изр.първо.Съпоставен с всички представени по делото доказателства –автотехническа и медицинска
експертиза и писмени доказателства,относно причинените на ищеца травми,протоколът
вярно отразява установените от съставителя му обстоятелства,свързани с
пътно-транспортното произшествие.
От представената по делото епикриза на Ортопедично отделение при
„МБАЛ-Добрич „АД се установява,че
пострадалият при инцидента ищец е постъпил в ортопедично отделение на 24.03.2019г.
с множествена фрактура на бедрената кост.Назначено е оперативно
лечение,извършена е операция на 28.03.2019г.,при която е извършена репозиция на
костта,поставена е DНS плака и серклаж.На 08.04.2019г.пациентът е изписан за домашно лечение,като
му е препоръчано да не натоварва крайника и да се придвижва с помощни средства.
Отправена е претенция до застрахователя
за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,но застрахователното
дружество не се е произнесло по претенцията в срока по чл.496 ал.1 от КЗ.
По отношение на имуществените
вреди,представляващи необходими разходи във връзка с лечението на ищеца са
представени като писмени доказателства –ф-ра №**********/27.03.2019г. и ф-ра
№**********/08.04.2019г. и касови бонове към тях,удостоверяващи заплащане на
сумата от 1 580 лв.—за медицински ортопедични изделия, сумата от 58
лв.потребителска такса и сумата 12,00лв.-за лекарство.
Общо са направени разходи
,свързани с лечението в размер на 1 650лв.,за които експертът по
назначената съдебно медицинска експертиза потвърждава ,че са необходими.
Не се спори по делото ,че за
автомобила,причинил уврежданията на ищеца по делото е налице сключена
застраховка ГО на автомобилистите при ответното дружество.
По делото е изслушана
автотехническа експертиза,която е изготвена въз основа на представените писмени
доказателства по ДП №88/2019г.по описа на Второ РУ Добрич,която дава следното
заключение за механизма на пътно-транспортното произшествие:
На 24.03.2019г. ,около 19.00 ч. по
път ІІ-72 в с.Бранище,общ.Добричка,по посока от гр.Добрич към центъра на селото се е движел
л.а.“Мерцедес“,модел „Е 200“,с рег.№***,управляван от ***Г..ПТП е станало през
тъмната част на денонощието,при ясно време и добра метеорологична
видимост.Пътната настилка в района на произшествието е била
асфалтова,суха,запазена,без неравности и повреди по нея.Наближавайки мястото на
произшествието,автомобилистът вижда в огледалото за обратно виждане близко движещ
се зад него лек автомобил и в същото време е заслепен от светлините на насрещно
движещи се по пътя няколко автомобила.Вероятно по тази причина водачът на
автомобила навлиза в затревения банкет
вдясно от пътя.
В същото време в противоположна
посока –от центъра към изхода на селото се движи пешеходецът Я.И. ***,който
бута велосипед.В резултат на попадането на пешеходеца с велосипед в коридора на движение на лекия автомобил
настъпва удара между предната дясна част на автомобила и тялото на
пешеходеца.След първоначалното съприкосновение дясната част на тялото му се
приплъзва по предната дясна странична част на автомобила,последва удар в
дясното огледало за задно гледане и
падането му върху затревения банкет.Мястото на удара се намира върху
затревената част вляво от пътното платно и вдясно от десния край на платното за
движение ,спрямо посоката на движение на лекия автомобил.Автомобилът е навлязъл
в коридора за движение на пешеходеца в затревения десен банкет.
В съдебно заседание вещото лице
обяснява,че от деформациите и следите по
велосипеда може да се заключи ,че ищецът е бутал велосипеда в затревения банкет
и там е настъпил удара с автомобила,в противен случай по велосипеда би имало
съвсем различни деформации.Същото може да се заключи и от оставената от
автомобила спирачна следа от левите му
колела и от извършения оглед на местопроизшествието.
По делото е изслушано и заключение
на съдебно медицинска експертиза,от което се установява,че Я.И. е получил
множествено счупване в областта на лявата бедрена кост,поради което е извършено
открито наместване по оперативен път с
вътрешна фиксация.По вида на удара може да се заключи ,че увреждането е
настъпило по начина и механизма ,посочен от пострадалия и е налице
причинно-следствена връзка между удара с висока скорост и настъпилото увреждане
на крака на ищеца
И двете експертизи на бяха
оспорени,изключая правните изводи,които са направени от вещото лице по
автотехническата експертиза.Дадените заключения отговарят на медицинската
документация по делото,както и на материалите ,приобщени като писмени
доказателства по делото по ДП №88/2019г.на Второ РУ на МВР Добрич.
По делото са разпитани като
свидетели-св.Д.***,тъст на пострадалия и св.Г.Г.,без родство.
Според св.*** пострадалият е
пребивавал петнадесет дни в болница,с екстензия и е имал нужда от
придружител.След изписването му заживял в дома на свидетеля и дъщеря си.Месец и
половина –два месеца не можел въобще да се движи.Не можел да се къпе сам и да
ходи до тоалетната.Имал гипс на крака.Нуждаел се за всички свои нужди от
помощта на близките си.Преди бил овчар,а сега не можел да работи,защото не
можел да извършва тежка физическа работа.И до настоящия момент има оплаквания
от болки в крака и кръста и не е същия човек.Станал нервен и за най-малкото
нещо се ядосвал.Пие болкоуспокояващи и му предстои втора операция ,за да му
махнат импланта.На третия месец проходил с бастун.
В същия смисъл са и показанията на
св.Г.,който е съсед на пострадалия ищец.Питал често зет му и дъщеря му как се
чувства,при което отговорът бил-„На легло е.“След третия месец започнал да
ходи,зет му го извеждал с инвалидна количка.Сега ходи с бастун и накуцването му
е забележимо.
Свидетелите дават непротиворечиви
показания,поради което съдът ги кредитира изцяло.
При така събраните
доказателства,съдът счита,че искът е доказан в своето основание и частично
доказан по размер по следните съображения:
Предявена е претенция по чл.380
ал.1 от КЗ,поради което искът е допустим.
Не се спори за наличието на
валидно застрахователно правоотношение за автомобила,причинил увреждането,а
именно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“,с период на покритие ,в който е възникнало застрахователното
събитие.
Налице са всички елементи на
непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД,както и основания за
ангажиране на отговорността на ответното дружество,предвид разпоредбата на
чл.432 ал.1 от КЗ.
Противоправното деяние на водача
се изразява в несъобразяването му с конкретната пътно транспортна
обстановка.Съгласно чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато превозните средства ,които управляват.“Те са длъжни
при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия,релефа на местността ,състоянието на пътя и превозното средство,с
превозвания товар ,с характера и
интензивността на движението,с конкретните условия на видимост,за да бъдат в
състояние да спрат при всяко предвидимо
препятствие.“
Излизането на автомобила извън
лентата му за движение и навлизането му в затревената част от банкета е в
резултат от несъобразяване на водача с конкретната пътно транспортна
обстановка,която е била натоварена и с видимостта-произшествието е станало в тъмната
част на денонощието.
Между противоправното поведение на
автомобилиста и настъпилия сблъсък с бутащия в затревената част на банкета своя велосипед пешеходец е налице пряка
причинно следствена връзка,която се установи както от заключението на медицинската,така
и от заключението на автотехническата експертиза и приложените към делото
материали-протокол за оглед,скица на местопроизшествието,експертизи по
ДП№88/2919г.на Второ РУ Добрич.Ако не беше излязъл от платното си за движение и
не беше навлязъл в затревената част на десния пътен банкет ,водачът на
автомобила не би причинил удара и съответно уврежданията на ищеца.
Вината се предполага до доказване
на противното,съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД.Оборването на презумпцията за вината
на водача не беше направено от страна на ответника по делото,в чиято
доказателствена тежест е това.
Направеното възражение за
съпричиняване съдът намира за неоснователно по следните съображения:
Тъй като ищецът не е управлявал
велосипеда,а го е бутал в затревената част на банкета,той има качеството на
пешеходец-чл.107 т.2 от ЗДвП,поради което не е задължително да носи
светлоотразителна жилетка.Пешеходецът е длъжен да се движи по тротоара или по
банкета на пътното платно-чл.108 от ЗДвП.В случая пешеходецът се е движел по банкета
на пътното платно.От своя страна водачът има задължението по чл. 116 от
закона,а именно да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.
В случая не се констатира
поведение на пострадалия,с което обективно да е допринесъл за настъпване на
описаното пътно транспортно произшествие.Фактът ,че е употребил алкохол не се е
отразило върху поведението му,тъй като същият правомерно е бутал велосипеда си
извън платното за движение на леките автомобили.
По тези съображения не следва да
се приеме,че е налице съпричиняване по обективен начин на настъпилите увреди от
страна на ищеца.
Що се отнася до размера на
обезщетението,съдът го определя по справедливост,като във всеки конкретен
случай преценява обстоятелствата ,при които са настъпили уврежданията,вида и
тежестта им,периода на възстановяване на увредения,личността му и
професионалните му занимания,както и икономическите условия в страната към
момента на настъпването на пътно-транспортното произшествие.
В настоящия случай пострадалият е претърпял
оперативна намеса,с поставяне на вътрешна фиксация,която следва да бъде
премахната с повторна операция.Ищецът е работил като овчар,а след
произшествието не може да упражнява тежък физически труд,поради
увреждането.Опитите му да намери работа са останали безуспешни.Травмата е
довела до обездвижването му за около два –три месеца,като в първите от тях не е
могъл да се обслужва без чужда помощ.Претърпял е физически болки и
страдания,които и до момента търпи.Психиката му е увредена,станал е нервен и
раздразнителен.Предвид и напредналата му възраст –шестдесет и осем годишен към
момента,същият вероятно няма да е в състояние да намери работа,от която да се
издържа.На тази възраст болките и страданията му ще отшумяват в
по-продължителен период от време.Ищецът не може да разчита на помощ от
съпругата си,а единствено на тази на своя зет и дъщеря.
С тези мотиви съдът намира,че
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания е присъждане
на сумата от 40 000 лв.,а в останалата си част до 80 000 лв.искът е
недоказан и подлежи на отхвърляне.Лихва за забава върху главницата се дължи от
изтичане на срока по чл.496 ал.1 от КЗ.Тримесечният срок за произнасяне на
застрахователното дружество по претенцията е изтекъл на 09.08.2019г.-тя е
заведена в ответното дружество на 09.05.2019г.,като в установения срок липсва
произнасяне от застрахователя.
Искът за сумата от 1 650
лв.-имуществени вреди,претърпени от ищеца,представляващи разходи за ортопедични
изделия,лекарства и болничен престой ,е изцяло основателен и доказан и следва
да бъде уважен.
Дължат се сторените по делото
съдебно деловодни разноски от ищеца,пропорционално на уважената част от
иска,които се претендират на основание чл.38 от ЗА.Представен и списък на
разноските на ищеца по делото,от който е видно,че се претендира адвокатски
хонорар, при условията на чл.38
ал.1 от ЗА в размер на 3 516,00 лв.с ДДС.Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на ответника по делото.Определеното
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да се определи към
минимума по Наредба№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,а
именно в размер на 1 793,50 лв.,предвид ниската фактическа и правна
сложност на спора,на основание чл.78 ал.5 от ГПК..
Съобразно на отхвърлената част от
иска ищецът дължи на ответника заплащане на адвокатско възнаграждение,което е
претендирано в размер на сумата от 2 495,40лв.Направено е възражение от
страна на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответника.Тъй като делото не е с висока фактическа и правна
сложност на ответника следва да бъде заплатено редуцирано към минимума по
наредбата възнаграждение в размер на 1 793,50лв.,на основание чл.78 ал.5
от ГПК.
Дължи се държавна такса ,от която
ищецът е освободен .За уважената част от иска тя е в размер на 1 666
лв.,които следва да се заплатят от ответника по делото по сметка на Добрички
окръжен съд,както и сумата от 200лв.-сторени разноски от бюджета на
съда,пропорционално на уважената част от иска.
Водим от гореизложеното Окръжният
съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „***“АД
,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление-гр.София ,представлявано от С.В.П.и
***да заплати на Я.И.И. ЕГН ********** ***,с постоянен адрес-***,чрез
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО“Я. И СЪДРУЖНИЦИ“,със седалище и адрес на управление гр.Д.
,представлявано от адв.Я. и адв.З. сумата от 40 000лв./четиридесет хиляди
лева/,представляващи обезщетение на неимуществени вреди,претърпени болки и
страдания в следствие на ПТП,състояло се на 24.03.2019г.,ведно със законна
лихва върху главницата ,считано от 09.08.2019г.до окончателното й
изплащане,както и сумата от 1 650 лв./хиляда шестстотин и петдесет
лева/-имуществени вреди,вследствие на описаното пътнотранспортно
произшествие,ведно със законна лихва,считано от 09.08.2019г.до окончателното му
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди в размер над присъдените
40 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв.,като недоказан.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество
„***“АД ,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление-гр.София ,представлявано
от С.В.П.и ***да заплати на Добрички окръжен съд сумата от 1 666
лв./хиляда шестстотин шестдесет и шест лева/дължима държавна такса по делото и
сумата от 200 лв./двеста лева/-разноски,авансирани за сметка на бюджета на
съда,платими по сметка на Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „***“АД
,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление-гр.София ,представлявано от С.В.П.и
***да заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО“Я. И СЪДРУЖНИЦИ“,със седалище и адрес на
управление гр.Д. ,представлявано от адв.Я. и адв.З. сумата от 1 793,50
лв.,/хиляда седемстотин деветдесет и три лева и петдесет стотинки/-адвокатско
възнаграждение,платимо при условията на чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА Я.И.И. ЕГН ********** ***,с
постоянен адрес-***,чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО“Я. И СЪДРУЖНИЦИ“,със седалище и
адрес на управление гр.Д. ,представлявано от адв.Я. и адв.З. ***“АД ,ЕИК ***
,със седалище и адрес на управление-гр.София ,представлявано от С.В.П.и ***сумата
от 1 793,50 лв.,/хиляда седемстотин деветдесет и три лева и петдесет
стотинки/-адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: