РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Бургас , 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА Х. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20202120104834 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД против К. Г. М. и е за
установяване на дължимост от ответника на ищеца на сума, за която е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 2685/2020 г. по описа на БРС.
С определение 6362/26.10.2020 г. на ответника е назначен особен представител в
лицето на адвокат Д. И. Д., който депозира в срок отговор на исковата молба, с който
бланкетно оспорва иска по основание и размер.
В съдебно заседание представител на ищцовото дружество не се явява. Преди
съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, депозира писмено становище,
с което моли съда да уважи иска, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да отхвърли
иска.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
На 22.07.2017 г. около 23.30 часа в гр. Китен, на ул. Крайбрежна, в посока ул. Георги
Бенковски, ответникът управлява лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***,
като при разминаване с полицейски автомобил не оставя достатъчно странично разстояние и
се блъска в задната дясна част на паркиран автомобил марка „***“, модел „207“ с рег. №
***, собственост на А. Ц. П., като оставя следи от задирания с бял оттенък по заден десен
калник и откачена задна броня.
По повод инцидента е съставен протокол за ПТП № ***/22.07.2017 г. от
1
автоконтрольор към РУ – Приморско към ОДМВР – Бургас, в който като виновен водач е
отбелязан ответникът. Последният отказва да подпише протокола. Същият полицейски
служител установява също така, че М. е с отнето свидетелство за правоуправление, и му
съставя АУАН за това, че управлява МПС в срок на лишаване от правоуправление и при
разминаване не оставя достатъчно странично разстояние и блъска паркиран автомобил „***“
– нарушения по чл.150 и чл.44, ал.2 от ЗДвП. М. прави писмени възражения, че не той е
управлявал автомобила и отказва да подпише АУАН. Следва изрично да се посочи, че като
свидетели в АУАН са посочени различни лица от госпожа П., която като „пострадал“ би
била заинтересована при описание на произшествието. Нещо повече, като първи свидетел е
посочено лице, което е очевидец – присъствал на произшествието, което е полицейски
служител, тъй като адресът му, който е отразен в АУАН, е адресът на РУ – Приморско към
ОДМВР - Бургас, а именно – гр. Приморско, ул. ***.
Впоследствие, спрямо М. е издадено наказателно постановление № ***/08.10.2018 г.
от началник на РУ – Приморско към ОДМВР – Бургас, с което са му наложени наказания
„глоба“ за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП и чл.44, ал.2 от ЗДвП. То е връчено по реда
на чл.58, ал.2 от ЗАНН и е влязло в сила.
Към дата 22.07.2017 г. по отношение на автомобил „***“ има сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ с дружеството ищец.
На 27.07.2017 г. от името на госпожа П., която има сключена валидна застраховка
„Каско на МПС“ със ЗАД „Алианц България“, се подава уведомление за щета в
представителство на посочения застраховател. В уведомлението, неоспорено от особения
представител, се посочва, че автомобил „***“ е бил паркиран и „при разминаване с
полицейски автомобил“, „виновният водач“ удря спряното МПС. В ЗАД „Алианц България“
е образувана преписка по щета, като дружеството определя и изплаща на П. застрахователно
обезщетение в размер на 273,62 лева, което според заключението на вещото лице по
назначената съдебно-автотехническа експертиза е под средните пазарни цени.
Впоследствие ЗАД „Алианц България“ изпраща покана за доброволно изпълнение на
регресна претенция до ищцовото дружество, с която претендира възстановяване на сумата
от 288,62 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно с
ликвидационни разноски в размер на 15 лева. В резултат, при ищеца е заведена щета и на
ЗАД „Алианц България“ е изплатена сумата от 288,62 лева. До ответника е изпратена покана
за доброволно изпълнение, който да възстанови на дружеството ищец сумата от 303,62 лева,
включваща изплатено застрахователно обезщетение и разноски в размер на 15 лева, но
поканата се връща като непотърсена.
На 04.06.2020 г. дружеството подава заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу М., по което е образувано ч. гр. дело № 2685/2020 г. по описа на БРС. На 08.06.2020
г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № *** за сумата от 303,62 лева, от които
288,62 лева застрахователно обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски, дължими по
застраховка „Гражданска отговорност”, в следствие на осъществено от длъжника К. Г. М.
пътно транспортно произшествие на 22.07.2017 г. в гр. Китен, на улица Крайбрежна, в
паркинга на Хотел Сигма, при управление на лек автомобил марка ***, модел ***, рег. №
***, застрахован при „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД по застрахователна полица №
***/20.02.2017 г., със срок на валидност от 20.02.2017 г. до 19.02.2018 г., от което са
нанесени имуществени вреди на л.а. ***, модел 207, рег. № ***, като при настъпване на
ПТП длъжникът е бил неправоспособен водач. Тъй като заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, застрахователят предявява установителна претенция по
чл.422 ГПК, като е образувано настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, и заключението на
вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза.
2
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.500, ал.2 от
КЗ.
Според разпоредбата на чл.500, ал.2 от КЗ застрахователят има право да получи
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на
съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето
свидетелството за управление на моторното превозно средство. Установи се, че ответникът е
виновен за настъпилото на 22.07.2017 г. ПТП. Той е посочен като водач на автомобил „***“
в уведомлението за щети, тъй като „виновният водач“ съгласно протокола за ПТП, удря
спрелия автомобил. Видно от същото уведомление, когато настъпва произшествието, М.
прави „опит“ да се размине с „полицейски автомобил“, което се потвърждава и от
съставения АУАН, в който като свидетел очевидец е посочен полицейски служител.
На следващо място, при маневра „разминаване“, каквато е описана в протокол за
ПТП, се касае за „насрещно движещи се пътни превозни средства“ по смисъла на чл.44, ал.1
от ЗДвП, а не за паркирано МПС, което следва да се възприеме като „препятствие“ на
пътното платно по смисъла на чл.44, ал.2 от ЗДвП. В този смисъл, описанието на
произшествието в протокол за ПТП е „непълно“, но се установи, че разминаването е между
автомобила, управляван от ответника, и полицейски автомобил.
На последно място, произшествието настъпва в 23.36 часа, а протокол за ПТП е
съставен в 23.50 часа, т.е. само 14 минути по-късно, при това в документа е отразено, че
„вече“ са направени 8 снимки, което е доказателство, че полицейските служители
възприемат самото ПТП („извършено пред тях действие“ по смисъла на чл.179, ал.1 от
ГПК), респективно и водача на автомобил „***“, поради което за тези факти протокол за
ПТП е официален удостоверителен документ и обвързва съда с материална доказателствена
сила.
Установи се, че ответникът е управлявал автомобил „***“, след като свидетелството
му за правоуправление е отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП, което е констатирано от
служителя, съставил протокол за ПТП – „действие, извършено от него“ по смисъла на
чл.179, ал.1 от ГПК, т.е. в тази част протоколът е официален удостоверителен документ.
Ето защо дружеството ищец, като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ има право да получи от М. платеното обезщетение (в случая на застрахователя
по застраховка „Каско“ на увреденото лице), заедно с платените разноски или сумата от
288,62 лева, както и да получи ликвидационни разноски в размер на 15 лева или общо сума в
размер на 303,62 лева. Ето защо искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
Тук се налага следното уточнение:
С исковата молба дружеството претендира присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Искане за присъждане на законна лихва се съдържа в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, но заповедният съд е пропуснал да се произнесе по него в заповедта за
изпълнение. Ето защо законна лихва следва да се присъди от момента на подаване на
заявлението – аргумент и от т.4а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
По разноските:
При този изход на делото само ищцовото дружество има право на разноски, които в
заповедното производството са в размер на 385 лева, а в исковото – в размер на 595 лева,
3
съобразно списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че К. Г. М., ЕГН – **********, дължи на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК
– *********, сумата от 303,62 лева (триста и три лева и шестдесет и две стотинки), от които
288,62 лева изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица № ***/20.02.2017 г. и 15 лева ликвидационни
разноски, в следствие на осъществено по вина на М. при управление на лек автомобил
марка „***“, модел „***“, рег. № *** пътно транспортно произшествие на 22.07.2017 г. в гр.
Китен, от което са нанесени имуществени вреди, като при настъпване на произшествието
ответникът е с временно отнето свидетелство за правоуправление, ведно със законната лихва
върху тази сума от 04.06.2020 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 2685/2020 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА К. Г. М., ЕГН – **********, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК – *********, сумата от
385 (триста осемдесет и пет) лева, представляваща разноски по ч. гр. дело № 2685/2020 г. по
описа на БРС, и сумата от 595 (петстотин деветдесет и пет) лева, представляваща разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______(п)___________
Вярно с оригинала!
ММ
4