Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260046

гр. Пловдив, 21.08.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ – ти н.с. в публичното заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №3774/2020г. по описа на ПРС, ХVІІІ-ти н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „М.  36“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Владая“ №2, представлявано от М. И. К. , срещу Наказателно постановление №511966-F543921 от 14.05.2020г., издадено от Заместник директор в ТД на НАП - Пловдив, с което на основание чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят,  „М.  36“ ЕООД, по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител в съдебно засдеание – ***. И.Н., моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се и разноски по делото, представляавщи адвокатско възнаграждение.  

Въззиваемата страна - ТД на НАП Пловдив, редовно призована, се представлява от ***. Б. Ш. , която по същество излага съображения за доказаност на извършеното административно нарушение. Иска потвърждаването на атакувания акт. Претендира разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Дружеството-жалбоподател „М.  36“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски,  ул. „Владая“ №2, представлявано от М. И. К. , извършвало търговска дейност - онлайн търговия с дрехи и аксесоари. На 14.01.2020г., същото подало Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. №303912000085635/14.01.2020г. В тази връзка започнала проверка за установяване наличието на основания за регистрация по ЗДДС от служители към ТД НАП – гр. Пловдив, сред които и свид. М.К., на длъжност „инспектор по приходите“. От изискани и представени от проверяваното дружество документи, справки, и писмени обяснения, както и писмени обяснения от трети лица, било установено, че първата продажба, свързана с дейността му, е направена на 15.04.2019г. Пратката била приета от Спиди АД /въз основа на сключен договор между Спиди АД и „М.  36“ ЕООД/ на посочената дата - 15.04.2019г.,  като при предаването й не бил издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ,  тъй като за извършваната търговска дейност, търговецът не е регистрирал ФУ.

Установява се, че дейността на „М.  36“ ЕООД  представлява „разносна търговия“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г., предвид, че същото извършва продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка”. По реда на чл.25,  ал.2 от Наредба № Н-18 /2006г. при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл.3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.

От извършена справка в информационната система на НАП  станало ясно, че М.  36 ЕООД няма регистрирано в НАП ФУ.

Въз основа на така извършените констатации, свидетелят М.К. съставила АУАН №F543921/14.04.2020г. срещу  „М.  36“ ЕООД за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Контролните органи приели, че с оглед спазване на нормативните разпоредби, извършените продажби, свързани с основната дейност на дружеството-продажби чрез електронен магазин, е следвало да бъдат отчитани чрез използването на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността в обекта в случая - първата изпратена по куриер пратка, а именно на 15.04.2019г., за която пратка не била издадена фискална касова бележка или друг документ по наредбата.

Въз основа на издадения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на „М.  36“ ЕООД, на основание чл.185, ал.2, от ЗДДС му е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното производство актосъставител М.К.. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото безспорно се установява, че дружеството–жалбоподател „М.  36“ ЕООД в процесното време и място извършвало търговска дейност - онлайн търговия с дрехи и аксесоари. От същото е било подадено и Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. №303912000085635/14.01.2020г. Безспорно, както вече се посочи извършваната от дружеството дейност отговаря на заложеното в   §1, т.1 от ДР на Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. определение за „разносна търговия“, състояща се в извършване на  продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка”. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.   при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл.3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата. В тази връзка подзаконовият нормативен акт в ал.7 и ал.8 на същата разпоредба указва на онлайн магазините, извършващи продажби, времето, в което да издават съответно фискален бон на хартиен носител или такъв, генериран в електронен вид.

В този смисъл безспорно лицата, занимаващи се с търговия през интернет за продажба на стоки следва да отчитат продажбите си по реда, определен в Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Наредба №Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредба №Н-18/2006г./ и когато не са налице изключенията, предвидени в наредбата.

При извършената служебна проверка, обаче, настоящата инстанция констатира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правили при съставяне на АУАН и издаване на НП, което обуславя отмяната на последното.

За да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.7, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, следва да възникне задължение за ДЗЛ да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД, то следва да е длъжно и да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД.   

Според разпоредбата на чл.3 от Наредбата наличието или отсъствието на задължение за издаване на фискална касова бележка зависи от начина на заплащане на стоката или услугата, като изрично е посочено, че такава не е необходима при плащане извършено чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Т.е. в горепосочените хипотези на изключение и в зависимост от вида плащане на стоката или услугата, отпада задължението на правния субект да монтира и въвежда в експлоатация фискално финансово устройство, щом липсва и задължение за издаване на фискална касова бележка.   

В конкретния случай, описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП, е сведено до това, че   жалбоподателят, ДЗЛ, занимаващо се с онлайн търговия на дрехи и аксесоари, за извършената доставка на стока на 15.04.2019г., приета от Спиди, не е издал фискален касов бон или друг документ, отговарщ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, тъй като за извършваната търговска дейност, търговецът не е регистрирал фискално устройство. Така отразеното описание на нарушението е непълно, неточно и неясно, доколкото е допуснато пълна липса на изложение на съставомерни факти и обстоятелства, относно вида на заплащането на стоката, за да се направи преценка, има ли задължение жалбоподателят да издаде фискален бон, а от там и да носи отгорност за немонтирано и нерегистрирано фискално устройство. Не става ясно какъв е и този „друг документ“ по наредбата. По този начин е допуснато нарушение на процесуалните правила по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Коментираното нарушение е от категорията на съществените, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на наказаното лице, принудено да гадае срещу какви факти от административното обвинение следва да се брани.    

Допуснатото съществено процесуално нарушение обосновава незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото и на осн. чл.63, ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 384 /триста осемдесест и четири/ лева, тъй като такива са претендирани  и са налице доказателства, че са платени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът

Р Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №511966-F543921 от 14.05.2020г., издадено от Заместник директор в ТД на НАП - Пловдив, с което на „М.  36“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Владая“ №2, представлявано от М. И. К. , на основание чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ДА ЗАПЛАТИ на „М.  36“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Владая“ №2, представлявано от М. И. К. , сумата от 384 /триста осемдесет и четири/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.                                                             

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                      /п/

Вярно с оригинала!

ВК