Определение по дело №424/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 416
Дата: 11 октомври 2019 г.
Съдия: Вера Иванова Иванова
Дело: 20195000500424
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 416/ 11.10.2019г., Пловдив

 

 

Апелативен съд - Пловдив                                             ІІI граждански състав,

на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година                                                 

в закрито заседание в следния състав:

                                                

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                             ЧЛЕНОВЕ : Величка Белева

                                                                             Христо Симитчиев

 

Като разгледа докладваното от съдия Симитчиев

частно гражданско дело  № 424 по описа за 2019 година

и за да се произнесе взе предвид следното:

         

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

          Образувано е по молба вх.№6958/05.09.2019г. от В.В.К., чрез адв.М. за изменение на Определение №354/28.08.2019г. по ч. гр. дело  № 424/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта му за разноските, с която „*****************/с предходно наименование „*****************/, със седалище и адрес на управление *****************по описа на съда на *****************е осъдено да заплати на осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адв. С. П. М.,***, сумата от 200 лв за адвокатско възнаграждение..

          В молбата се поддържа, че съдът неправилно е определил размера на дължимото от другата страна, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение. Счита се, че размерът на същото следва да се определи съобразно нормата на чл.7, ал.1, т.7 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. 1/3 от минималния размер на възнаграждението за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл.11, а не според чл.11 от същата. В тази връзка, посочва, че след направеното от ищеца изменение на иска, интересът по делото е увеличен от 100000 лв на 243928,55 лв, поради което, на основание чл.7, ал.1, т.7 от горепосочената наредба, дължимото от ответното дружество адвокатско възнаграждение за производството по настоящото дело следва да е 1/3 от минималния размера на дължимото при посочения материален интерес адвокатско възнаграждение, т.е. 2136,19 лв.

Ето защо, моли да се допусне поисканото изменение, като бъде осъдено ответното да заплати на осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адв. С. П. М., сумата от 2136,19 лв за адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 ЗА.

Другата страна „Х.“ Г. взема становище за неоснователност на молбата, за което излага подробни съображения.

          Съдът намира, че молбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и изхожда от легитимирано лице. По същество, молбата се явява неоснователна, по следните съображения:

          Правната уредба относно присъждането на разноските в гражданското съдопроизводство се съдържа в чл.78 от ГПК, а в ал.1-4 от същия са установени основните положения и хипотези на разпределението им в зависимост от изхода на делото. Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, „Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.“ Видно е, че всички алинеи на чл.78 ГПК уреждат правила за присъждане на разноските при приключване на спора по същество или при прекратяване на делото.  

С определението си, чието допълване в частта за разноските се иска, ПАС потвърждава Определение № 1126/11.06.2019г., постановено по гр.д.№ 1736/2018, ПдОС, с което е оставена без разглеждане като недопустима молба вх.№10980/05.04.2019г., подадена от „Х.“ Г., за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба.

Очевидно е, че в развилото се производство пред ПАС, по което се иска допълване на постановения в същото акт, чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в по-голям размер, не е разрешен по същество нито предмета на спора, нито друг самостоятелен въпрос, обуславящ изхода на делото или преграждащ неговото развитие. В рамките на същото е разрешен един чисто процесуален въпрос, касаещ преклудиране на правото на ответника да иска продължаване на срока за подаване на отговор, който не касае същинския спор по делото и материалния интерес по същия. На практика, исковото производство, отклонение от което се явява и производството пред ПАС, образувано във връзка с молбата на ответника за възстановяване на срок за отговор, още е висящо и спорът по същото не е разрешен с влязъл в сила съдебен акт.

Според разбирането на настоящия въззивния състав, целта на законодателя при създаване на цитираната уредба на чл.78 ГПК относно присъждане на разноските на страните в гражданския процес е била този въпрос да се разрешава едва при приключването на спора пред съответната инстанция (с решение по същество или с определение за прекратяване на делото), при което, с оглед изхода на делото, ще се присъдят съответно и сторените до момента разноски от всяка от страните. По този начин, другата страна няма да бъде лишена и от възможността да възрази относно прекомерност на платения от противника й адвокатски хонорар, както е в настоящия случай, при депозиране на претенцията за присъждане на разноски с отговора на частната жалба, при което жалбоподателят няма процесуална възможност да възрази по реда на чл.78, ал.5 ГПК.

За пълнота, ще се посочи, че така например ще се процедира и относно разноските на ищеца по обезпечаване на бъдещ иск, които в исковото производство ще му се присъдят съразмерно с уважената част от иска едва с решението на съда, а не по-рано, независимо че, формално, производството по чл.390 ГПК, по което е допуснато обезпечение на иска му, е приключило в негова полза.

 Ето защо, съдът намира, че на адв. С. П. М. изобщо не се следва присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в рамките на така проведеното пред ПАС производство по чл.274 ГПК, развило се паралелно с основното производство по чл.124 ГПК, образувано пред ОС-П. Такива могат да се претендират и съответно да се присъдят от първоинстанционния съд едва при окончателното приключване на делото пред същия, като се вземе предвид изхода на спора.

Ето защо, молба вх.№6958/05.09.2019г. от В.В.К., чрез адв.М. за изменение на Определение №354/28.08.2019г. по ч. гр. дело  № 424/2019 г. на П. апелативен съд, в частта му за разноските, ще се остави без уважение.

По изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№6958/05.09.2019г. от В.В.К., чрез адв.М. за изменение на Определение №354/28.08.2019г. по ч. гр. дело  № 424/2019 г. на П. апелативен съд, в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в седмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ :1.                          

 

 

 

2.