№ 87
гр. Кюстендил, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20231500500095 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и девета „Защита срещу
изпълнението“, Раздел Първи „Обжалване действията на съдебния изпълнител“,
чл.435 – чл.438 от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 1736/19.12.2022 г. по описа на ДСИ при
ДРС, подадена от П. К. К., с ЕГН **********, с адрес с. Сапарево, общ. Сапарева баня,
обл. Кюстендил, *****, в качеството му на взискател по изп.д. № 164/2010 г. по описа
на ДСИ при ДРС, насочена против Постановление за прекратяване на изпълнителното
производство от 24.11.2022 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Към жалбата не са приложени доказателства.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК по делото не е постъпило становище от
другата страна по изпълнителното производство – длъжника Г. С. Н..
По реда на чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени
мотиви по обжалваните действия. Счита, че жалбата е неоснователна. Сочи, че делото
е перемирано по право, а с акта си само е констатирал това. Твърди, че последната
молба, съдържаща посочване на изпълнителен способ, взискателят депозирал на
24.09.2020 г., поради това позоваването на чл. 3 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., намира за неоснователно. Сочи, че в молбата си взискателят последно
поискал да бъдат описани и изнесени на публична продан възбранени имоти на
длъжника, но това било невъзможно с оглед забраната на чл.444, т. 5 от ГПК.
След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени
доказателства, съдът констатира следното:
От фактическа страна е установено, че с молба от 15.12.2010 г. взискателят е
представил изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 748/2010 г. на ДРС и е поискал
1
образуването на изпълнително дело против длъжника Е. С. Н..
От приложеното копие на изпълнително дело е видно, че същото е образувано
на 16.12.2010 г.
Установено е по делото, че длъжникът Е. С. Н. е починал на 25.02.2018 г.,
заради което са изискани справки за наследници и родствени връзки. От представеното
удостоверение за наследници, издадено от Кметство - Сапарево – на л. 154, се
установява, че починалото лице е оставило наследници по закон, сред които и
длъжникът Г. Н. – негова майка, като останалите му наследници са заявили отказ от
наследство.
Извършени са действия по удовлетворяване на вземането, като част от сумите са
били събрани.
С молба от 24.09.2020 г. взискателят посочил изпълнителен способ, но след това
не проявил активност. Искането му е било възбранените имоти да бъдат изнесени на
публична продан, като бъде описано и продадено възбраненото моторно превозно
средство на длъжника.
При тези установени обстоятелства съдебният състав приема следното от
правна страна:
Жалбата, насочена против постановлението за прекратяване е подадена от
надлежна страна и срещу действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване
от взискателя по чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК, в законоустановения двуседмичен срок,
респ. процесуално допустима.
В частта, в която се иска съдът да задължи съдебният изпълнител …“да обяви
най-сетне публична продан за имотите на длъжника“ обаче, тя не може да бъде
разгледана. За да е допустимо обжалването в тази част, както и обжалването на всяко
друго действие на съдебния изпълнител, е необходимо то да е извършено, респ.
съдебният изпълнител да е постановил изричен отказ от извършване на действие, за
което е бил надлежно сезиран. В случая не е налице такъв постановен отказ, заради
което не се намери и предмет на обжалването в посочената част.
Разгледана по същество в допустимата й част жалбата е основателна,
поради следните съображения:
Досежно правилността на обжалвания акт съдът е обвързан от посоченото във
въззивната жалба – спр. чл. 269, ал. 2 от ГПК.
В случая се твърди, че не са налице основания за прекратяването на
изпълнителното дело, т.к. по време на въведеното в страната Извънредно положение
процесуалните срокове са спрели да текат, като освен това съдебният изпълнител
бездействал, като не е предприел действия по реализиране на посочените способи за
принудително изпълнение от взискателя в негова молба от 24.09.2020 г., които пък
свои бездействия съдебният изпълнител обосновава с приложимостта на забраната по
чл. 444, т. 5 от ГПК.
За изясняването на повдигнатия спор е необходимо да се посочи, че институтите
на перемцията и давността са различни не само поради различията в основанията,
които ги пораждат, а и поради различните правни последици, които следват при
проявлението им. В този смисъл позоваването в жалбата на постановките в
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСКТК на ВКС, в частта досежно това кои са
действията, прекъсващи давността, в случая е неотносимо към спора. Неговите
указания безспорно са споделими, но неприложими към настоящия случай. Не
2
съществува съмнение, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е процесуален, преклузивен
срок и като такъв не подлежи на спиране и прекъсване. Процесът на давността пък, се
регулира с материално-правни норми, като може да се спира и прекъсва по правилата
на ЗЗД. И да, прекратяване на изпълнителното производство, поради т. нар.
перемпция, настъпва по силата на закона, ако взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, доколкото и в случая не е налице
изключението по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – изп. дело не е за издръжка, НО по аргумент
от разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, самото искане от взискателя за извършване
на изпълнително действие съставлява валидно поискано изпълнително действие по
смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което ще осуети прекратяване на принудителното
изпълнение на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. За да е налице поискано
изпълнително действие по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е достатъчно съдебният
изпълнител да е сезиран с писмена молба от взискателя, в която се посочва конкретно
изпълнително действие, както и предпоставките, необходими за извършването му, или
да е овластен ЧСИ от взискателя с писмена молба на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Дали поисканото изпълнително действие може да бъде реално предприето е въпрос от
значение за приложимостта на чл. 116 б. "в" ЗЗД, а не за чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Самото
искане пречи на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК да настъпи, но ако не е
извършено поисканото изпълнително действие, давността за вземането няма да бъде
прекъсната.
При тези съществени разлики на посочените правни институти значимо в случая
е дали, респ. кога е било перемирано изпълнителното дело.
Проверката в този смисъл е следвало да се извърши както от органа на
изпълнението – под страх от дисциплинарна отговорност, така и от самия взискател – в
изпълнение на задължението си да поддържа изпълнителното дело с действията си, а и
под страх, че евентуални действия при прекратено по закон производство биха били
незаконосъобразни.
От данните по приложеното изпълнително дело тук се установява, че
предприетите изпълнителни действия са по искане на взискателя, който е посочвал
изпълнителни способи в свои молби, последната от които, депозирана на 24.09.2020 г.
От тази датата е започнал да тече период, в който взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия. Следва да се отчете обаче фактът, че
поисканите действия с молбата не са били извършени, като причините за това остават
неясни, но последиците от това не могат да бъдат в тежест на страната. За насрочения
опис на 29.10.2020 г. в кориците на делото не се намери протокол, съставен и подписан
от съдебния изпълнител, който, наред с това, не се е произнесъл и по искането за
извършване на опис, касаещо движимите вещи на длъжника – в случая МПС. Няма
данни да е искано съдействие от взискателя за заплащане на такси и разноски по
посочените способи, което той да не е изпълнил. Липсват и указания до него за
евентуално поправяне на молбата му, ако са били налице предпоставките за това.
Така, при наличието на предприети изпълнителни действия, поискани от
взискателя, без данни да са реализирани в хода на изпълнителното производство, но не
по причина, за която той отговаря, следва да се приеме, че последиците на перемцията
не са настъпили. В този смисъл Решение № 37/24.02.2021 Г. по гр. д. № 1747/2020 г на
ВКС, IV г. о. на ГК и Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III
г. о., ГК и др.
Не се намира основание за приложението на защитата по чл. 444 от ГПК, което
да е пречка поисканият способ да бъде изпълнен, както сочи ДСИ в своето становище.
3
Действително в чл. 444, т. 5 от ГПК е предвидено, че изпълнението не може да бъде
насочено срещу земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ
общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на
стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и
семето за посев - за една година. За да се ползва от тази несеквестируемост обаче
длъжникът физическо лице следва да има качеството земеделски стопанин.
Действително ГПК използва този термин, за който не е налице легална законова
дефиниция. Изхождайки обаче от въведената такава с пар. 1, т. 1 от ЗАКОН за
подпомагане на земеделските производители "Земеделски производители" са
физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена
растителна и/или животинска продукция. В чл. 1 от НАРЕДБА № 3 от 29.01.1999 г. за
създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Загл. изм. – ДВ, бр. 31
от 2015 г., в сила от 28.04.2015 г.) е посочено, че "С тази наредба се определят
условията и редът за регистриране на земеделските стопани съгласно чл. 7, ал. 1 от
Закона за подпомагане на земеделските производители". А съгласно чл. 3 от същата
"На регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица,
навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват
производство на земеделска продукция. ".
От това следва извод, че според законодателя земеделски стопанин и земеделски
производител са равнозначни термини. И земеделският стопанин, и земеделският
производител следва да стопанисват земеделска земя и да произвеждат замеделска
продукция. За да придобият това си качество обаче е необходима съответната
регистрация изискуема от чл. 3 от Наредбата посочен по-горе. В чл. 5 от НАРЕДБА №
3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани е
предвидено, че "Всеки земеделски стопанин физическо лице или едноличен търговец
се вписва в регистъра с регистрационен номер, съответстващ на единния граждански
номер", както и че тази регистрация се подновява всяка година, а ако не се спази това
изискване земеделския стопанин губи правата си.
Въз основа на цитираните законови и подзаконови нормативни актове съдът
приема, че за да притежава качеството земеделски стопанин, което е необходимо, за да
се ползва от несеквестируемостта на чл. 444, т. 5 от ГПК, длъжникът физическо лице
не само трябва да притежава земеделска земя и да я обработва, а и да е надлежно
регистрирано в Регистъра на земеделските стопани без да е загубило съответните права
за стопанската година.
В конкретния случай длъжникът Г. Н., конституирана в това й качество като
наследник на първоначалния длъжник, не е била регистрирана като земеделски
производител, видно от писмо с рег. №ПО-061-27-1/10.04.2019 г., респ. не притежава
качеството на земеделски стопанин и закрилата по чл. 444, т. 5 от ГПК не се
разпростира върху притежаваните от нея земеделски имоти, респ. принудителното
изпълнение може да се насочи върху собствени на длъжника части от земеделски земи,
който способ е поискан в настоящия случай.
Вън от горното, при описаното по-горе активно поведение на взискателя,
съдебният изпълнител е насрочил дата за опис на недвижими имоти – 29.10.2020 г. със
своя резолюция, поставена на самата молба. За това са били уведомени всички
съсобственици, т.к. е било установено, че длъжникът притежава само част от правото
на собственост върху тях – 1/75 ид. ч. В този случай е била приложима нормата на чл.
500 от ГПК, която в първата си алинея сочи, че когато изпълнението бъде насочено
върху съсобствен имот за дълг на някой от съсобствениците, имотът се описва изцяло,
4
но се продава само идеалната част на длъжника. Според ал. 2 пък имотът може да бъде
продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено. Така,
макар всички съсобственици са изразили несъгласие да бъдат продадени техните части,
имотът е следвало да се опише от съдебния изпълнител изцяло (дори без да изчакват
становищата на съсобствениците), но да се продава само идеалната част на длъжника
(чл. 483-484 ГПК).
Изложеното е още едно основание да се приеме, че поисканите действия по
изпълнението, заявени с последната молба на взискателя от 24.09.2020 г., не са
предприети, без надлежно основание. Последиците от това не следва да търпи
взискателят, т.к. стъпките при реализирането на посочения от него способ са били
изцяло в компетентността на съдебния изпълнител. Друг е въпросът дали и доколкото
евентуалното извършване на поискания опис би довело до удовлетворяване на
кредитора.
За пълнота на мотивите си съдът следва да поясни също, че не следва да се
анализира евентуалното приложение на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, т.к. в самата жалба се сочи, че
последното искане за извършване на изпълнителни действия е от 24.09.2020 г. Преди
този момент с отправянето на регулярни искания от взискателя изпълнителният процес
е поддържан висящ. Нормата е приложима от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение с пар. 13 от Закона за здравето, ДВ бр. 44/2020 г., според
който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник" – на
13.05.2020 г., поради което срокът е започнал да тече отново на 20.05.2020 г. Очевидно
този период обхваща време доста преди последната молба на взискателя от 24.09.2020
г.
По разноските:
В настоящето съдебно производство не се претендират разноски, поради което и
произнасяне в т.см. не се следва.
По обжалваемостта:
Този съдебен акт подлежи на обжалване пред по-горен съд само в частта, в която
производството е прекратено – арг. от разп. на чл. 278 от ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от
ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Постановление за прекратяване на изпълнителното производство
по изп.д. № 164/2010 г. по описа на ДСИ при ДРС от 24.11.2022 г. на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, образувано по молба на взискателя П. К. К., с ЕГН **********,
с адрес с. Сапарево, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, *****.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 1736/19.12.2022 г. по описа на
ДСИ при ДРС, подадена от П. К. К., с ЕГН **********, с адрес с. Сапарево, общ.
Сапарева баня, обл. Кюстендил, *****, в качеството му на взискател по изп.д. №
5
164/2010 г. по описа на ДСИ при ДРС, съдържаща искане съдът да задължи съдебния
изпълнител …“да обяви най-сетне публична продан за имотите на длъжника“, КАТО
НЕДОПУСТИМА и
ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване – арг. от чл. 437, ал. 4
ГПК, с изключение на прекратителната му част, в която е с характер на определение
и подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Заверен препис от решението ДА СЕ ИЗПРАТИ на ДСИ при ДРС по изп.д. №
164/2010 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6