Р Е Ш Е Н И Е №
1271
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение -
девети състав, на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, след
публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти октомври 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретар Пенка Георгиева, след като
разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 1549 по описа за 2019 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, като се обжалва решение № 155 от 30.04.2019г., постановено по гр. д. № 1413/2018 г. по описа на Районен съд Карлово, ІІ гр. състав, уточнена с допълнително постъпила в ОС-Пловдив молба с вх. № 26862/13 септември 2019г. от жалбоподателя М.Ж., чрез адв. Ш., в която се конкретизира, че обжалва съдебното решение на първоинстанционния съд, както следва: 1. Предоставянето упражняването на родителските права върху родените от съвместното съжителство деца Д. Ж., И. Ж. и А. Ж.; 2. Постановеният режим на лични отношения с децата от страна на М.Ж.; 3. Присъдената месечна издръжка на детето Д. Ж., в размер на 155 лв., месечна издръжка на детето И. Ж., в размер на 145 лева и присъдената месечна издръжка на детето А. Ж., в размер на 140 лв. Сочи се, че в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на месечна издръжка за минало време, по текста на чл. 149 от СК решението би следвало да се остави в сила и да не се обжалва. Обжалва се и в частта на присъдените деловодни разноски, в размер на 633.60 лв. Като настоящият въззивен съд, понастоящем, приема, обжалваните разноски в смисъл като законна последица от изхода на правния спор. Доказателствени искания не се сочат. Постъпила е допълнително и писмена молба от жалбоподателя Ж. чрез пълномощник адв. Ш., с която се взема становище по същество.
С писмен отговор на въззивна жалба от З.С., ищец в първоинстанционното производство, се оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна и се моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд като законосъобразно и правилно. Претендират се разноски по делото, пред двете съдебни инстанции. Доказателствени искания не се сочат. Представена е и писмена защита, с която се взема становище по същество. С допълнително постъпила молба от адв. Ц., пълномощник на въззиваемата, отново, се моли да бъде оставена въззивната жалба на ответника , съответно, уточнена с допълнителна молба, като неоснователна.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество. Съобразно разпоредбата на чл.269 изр. второ от ГПК, въззивният съд разгледа оплакванията във въззивната жалба, становището на въззиваемата страна, като след преценка съгласно чл. 12 и чл. 235 ал. 2 от ГПК на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно
предоставяне упражняването на родителските права върху родените от съвместното
съжителство деца Д. Ж., И. Ж. и А. Ж..
Страните не спорят относно установени, с допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство, обстоятелства:
От съвместното си съжителство, до
преди 2014г., страните са станали родители на три малолетни деца – Д. М. Ж., с ЕГН **********; И. М. Ж., с ЕГН **********
и А. М. Ж., с ЕГН **********, понастоящем, съответно, на 8 години, на 6 години,
и на 5 години. Към датата на подаване
на исковата молба-04.10.2018г., децата са започнали да живеят, както и
понастоящем, заедно с майката З.С. и съжителстващото с нея лице Р. Г. Р. в
жилище на ул. „*****“ в село П., община Карлово.
Майката З. има и по-малко малолетно
дете от лицето, с което съжителства Р.,
а малолетният И. З. С. не е припознат от баща си и живее с майка си З.С..
Видно е от Удостоверение изх.
№УР-01-01/04.10.2018 г. и Удостоверение изх. №УР-01-02/04.10.2018г., че през
учебната 2018/2019 г. детето Д. М. Ж. е записан като ученик във втори клас в
Начално училище „Васил Левски“ – с. И., а детето И. М. Ж. е записана в
подготвителна група за задължителна предучилищна подготовка в същото училище.
От Служебна бележка изх. №60-06-05-44713/15.11.2018 г. от Агенция по
заетостта – гр. Карлово, се установява, че М.Г.Ж. е регистриран като безработно
лице от 2005 г. до настоящия момент.
От представените 2 броя епикризи се установява, че малолетният Д. М. Ж.
два пъти е постъпвал в детското отделение на „ МБАЛ „Д-р Киро Попов“ с диагноза
„****“ – първият път в периода 03.02.2016 г. – 08.02.2016 г., а вторият път –
от 22.12.2018 г. до 28.12.2018 г. Детето е изписано здраво и след двете
престоявания в МБАЛ“Д-р Киро Попов“ Детско отделение-гр. Карлово.
От изготвения по делото социален доклад
на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Карлово, се установява, че грижи за
трите деца полага тяхната майка, като живеят от около три години заедно с Р. Р.
в дома му на ул. „****“ в с. П**. С тях
живее и детето И. С., както и общото дете на З.С. и Р. Р.. Двамата са
безработни, като З.С. *** по реда и условията на чл.7 от ЗСПД и чл.9 от ППЗСП, а Р. Р.
упражнява сезонна дейност. Жилището, което те обитават заедно с петте деца се
намира в ромската махала на с. П., къща, състои се от една стая и един салон,
обзаведено е с минимално необходимите мебели за едно домакинство, електрифицирано
е, но не е водоснабдено. Хигиенните условия са задоволителни, отопляват се на
твърдо гориво.
В доклада е посочено и, че М.Ж.
съжителства от около три години с лицето М. К. А., с детето й. Живеят заедно в
дома му в ромската махала на с. П., къща, от две стаи и салон, електрифицирано
и водоснабдено, отоплението е на твърдо гориво; хигиената е на добро ниво. Ж.
също е безработен и се подпомага от ДСП Карлово по реда и условията на чл.7 от ЗСПД и чл.9 от ППЗСП. Същият споделя
със служителите на ДСП Карлово, че упражнява сезонна дейност, от която получава
допълнителни доходи.
В социалния доклад е констатирано
относно децата на страните: Децата Д. и И. посещават редовно учебни занятия и
нямат неизвинени отсъствия. Четиригодишният А. не посещава детска градина. И
трите деца са социално интегрирани в средата си. Затрудняват се при
използването на български език. Поддържат контакти с близките и на двамата
родители.
За грижите и възможностите на двамата
родители за отглеждане и възпитание на общите им три деца, по делото са разпитани
по двама свидетели на всяка от страните.
Видно е от показанията на свидетелката И.
С. М., майка на ищцата,че дъщеря ѝ живеела от 2017 г. в дома Р. на ул. „****“
в с. П. заедно с петте деца – А., Д., И. и И., които били от М., и Й., която
била от Р.. З. и М. се разделили, защото не се разбирали. Той не се грижел нито
за нея, нито за децата. Работел кърска работа и играел на „комар“. Според
свидетелката, когато някое от децата се разболявало, тя или З. влизала с него в
болницата. М. не им ходел на свиждане, занимавал се с други жени. Това била
една от причините да се разделят. М. изгонил З. и се оженил за друга жена. Тази
жена се държала лошо с децата на З. и М., когато оставали при тях – биела ги и
ги гонела. Преди време З. завела дело срещу М. за издръжка, но после оттеглила
молбата си, защото той обещал, че ще гледа децата Д. и И.. След два месеца
обаче децата сами се прибрали при майка си, защото М. ги тормозела.
Видно е от показанията на свидетелката М. Г. С.,
леля на ищцата З.С.,ищцата от четири години живеела с Р. Р. в неговата къща,
заедно с децата, четири от които били от М.Ж. и едно – от Р.. З. се грижела
добре за децата, а Р. ѝ помагал – той работел „на частно“. З. се
разделила с М., защото той имал връзки с други жени – така се говорело в
махалата. Къщата на М., в която живеели преди да се разделят, била съвсем близо
до тази на свидетелката и тя ги чувала като се карат. З. ревнувала М., че си
харчи парите по чужди жени. Когато М. я изгонил, тя още не била с Р.. З. отишла
при родителите си, а М. заживял с М.. Впоследствие З. отишла при Р. и искала да
съди М. за издръжка. Впоследствие оттеглила молбата си, защото се разбрали
децата И. и Д. да останат при баща си. Те били 15-20 дена при М. и новата му
жена, но тя се държала много лошо с тях – хокала ги, биела ги и ги гонела.
Свидетелката лично била виждала и чувала отношението на М. към децата на М. и З..
Децата не издържали на тормоза и се върнали при майка си в дома на Р..
Видно е от показанията на свидетелката М. М. С.,
същата познава страните по делото – с М. били съседи, а З. била дъщеря на неин
първи братовчед. Преди години М. и З. живеели заедно, но сега били разделени.
Всеки от тях имал друг човек до себе си, като родените от съвместното им
съжителство деца сега живеели при майка си. Първоначално децата останали при
баща си, а З. взела само най-малкото. До първия учебен ден през месец септември
децата били при баща си, но веднага след училище З. си ги взела. Свидетелката
не знаела причината. Докато децата били при него, М. се грижел добре за тях –
били нахранени, добре облечени и нищо не им липсвало. М. – жената с която
живеел, също се отнасяла добре с тях и не било вярно, че ги биела или им се
карала без причина. Дори когато З. взела децата, М. продължил да се интересува
от тях, като им давал пари и им купувал закуски. Това се случвало и в
присъствието на свидетелката. М. често водел децата на училище и ги вземал, а М.
ги водела на разходки. За разлика от тях, З. не проявявала такава отговорност и
докато били при нея, децата не посещавали учебни занятия.
Видно е от показанията на свидетелката М. К. А., б.р., живееща на семейни начала с ответника М.Ж. от две години и половина, че същата има
от Р.едно дете,като тримата живеят заедно в дома на М.Ж. ***. Преди да заживее
с М., свидетелката живеела с Р., но след като З. взела мъжа ѝ, тя взела
нейния. М. имал три деца от З. – И., Д. и А.. Първоначално И. и Д. живеели при М.
и свидетелката, но сега били при майка си. З.С. си ги взела през м. септември
2018 г., като една година преди това грижи за тях полагали свидетелката и баща
им М.Ж.. Свидетелката твърди, че се грижела за децата на М. като свои
собствени. Неговите родители ѝ помагали. Водели ги на училище, М. им
купувал дрехи, обувки и учебници. М. работел на „частно“ и при него било
по-хубаво, отколкото при Р..
Предвид гореизложените обстоятелства, въззивният
съд намира, че към настоящия момент, в интерес на трите малолетни деца на
страните, е те да живеят при майка им, на която да бъде постановено
упражняването на родителските права. Видно е, че всяка група свидетели, се
стреми да докаже, че майката, съответно, бащата е по-добрият родител, като
относно бащата се изтъква, че неговото жилище е по-добро – с една стая повече,
както и водоснабдено. В случая, и двете жилища представляват, съответно, къщи, в
едно и също село, като в къщата на ответника има две стаи и коридор, електрифицирана
и водоснабдена, а къщата на ищцата, в същото село, има една стая и коридор,
електрифицирана е, но къщата не е
водоснабдена. В жилището на ищцата живее тя, мъжът й Р., както и петте деца,
трите от които са на страните поделото. В жилището на ответника, живее той,
жена му М., с детето й – от Р.. Въпреки по-добрите жилищни условия в къщата на
ответника, въззивният съд намира, че в интерес на трите деца на страните,
същите да живеят при майка им З., с оглед сравнително ниската им възраст, която
предполага по-високата им привързаност към майката, която, въпреки, многото
деца, за които се грижи, все пак успява,
тъй като същите се явяват обгрижени от нея и от сегашния й партньор Р., като
посещават, съответно, училище и детска градина, а малкият А., все още, се
отглежда вкъщи. В тази насока, няма данни в социалния доклад за отношения между
майката и децата, които да водят до извода, че тя е по-неспособна да се грижи
за тях, в сравнение с ответника; майката е посочена като добър родител, при
което и не се налага децата да променят местоживеенето си при другия родител,
бащата, като на същия да се предостави упражняването на родителските права
върху трите им общи деца. Децата са привързани емоционално едно към друго, което, също, не води до извод,
че същите следва да бъдат и разделяни при предоставяне на родителските права
върху тях.
Предвид което и въззивният съд намира, че предоставянето на родителските права по
отношение на трите деца в лицето на тяхната майка З.С. се явява в интерес на
децата. В т.н., желанието на родителите относно упражняването на родителските
права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда,
съгласно константната практика на ВКС-Решение №331 от 01.11.2013 г.по
гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. ; като разделянето на децата е допустимо само по изключение и когато важни
причини налагат това, съгласно
Постановление №1/74 г. на Пленума на ВС. Поради което и въззивният съд намира,
че следва да бъде постановено децата Д.
М.Ж., И. М.Ж. и А. М. Ж. да живеят със своята майка, на адреса ѝ по
местоживеене, и да бъде предоставено упражняването на родителските права на
нея.
При което и в тази част, с която се постановява децата Д. М. Ж., И. М. Ж. и А. М. Ж. да живеят със
своята майка, на адреса ѝ по местоживеене, и се предоставя упражняването
на родителските права на нея, решението на районния съд като правилно, следва
да бъда потвърдено от въззивния съд.
Относно постановения режим на лични отношения с
децата.
В тази част, въззивният съд констатира, че
въззивната жалба на М.Ж. се явява бланкетна, без да съдържа конкретни
оплаквания относно определения от съда режим на лични отношения с децата. От
друга страна, се констатира от въззивния съд, че определеният в обжалваното
решение режим на лични отношения с децата, е в рамките на обичаен, типичен
такъв, при което и не е налице необходимост с въззивното решение режимът на
лични отношения с децата да бъде променян. При което и приема, че в тази част,
с която се постановява режим на лични отношения с децата, решението на районния
съд като правилно, следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Съответно, на
бащата следва да бъде потвърден определеният режим на лични отношения с всяко от децата,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с приспиване, от
10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на втория ден и един месец през лятото и
който не съвпада с отпуска на майката.
Относно размера на присъдените издръжки,
съответно,месечна издръжка от 155 лв, на детето Д. Ж., месечна издръжка от 145
лв на детето И. Ж., и месечна издръжка на детето А.Ж., в размер на 140 лв.
Въззивният съд констатира, че в тази й част, въззивната жалба се явява бланкетна, като не съдържа конкретни оплаквания относно определения от съда размер на издръжка за всяко едно от трите деца, който следва да бъде заплащан от страна на ответника,техен баща. В тази насока, съдът е присъдил, точно, колкото е поискано от ищцата в исковата й молба. Въззивният съд намира, че конкретният размер на издръжка за децата следва да се определи като резултат от конкретна преценка на нуждите на детето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, съгласно чл. 142 ал. 1 от СК.В случая, ответникът формално е безработен, регистриран е като такъв, работи сезонно, получава 20 лв на ден/св. показания, социален доклад-за сезонната работа/. Същият има задължение за издръжка на низходящи- три малолетни деца, на които е родител, заедно с ищцата. Децата нямат особена нужда от по-високи по размер средства, с оглед социалния си статут, в т.ч. и такива за медицински грижи, като няма данни да страдат от заболявания, които да изискват специални за тях грижи за здравословното им състояние.Ответникът, като родител на непълнолетни деца, има безусловно задължение да ги издържа – с оглед неговото здравословно и имуществено състояние. Като при съвкупната преценка на нуждите на децата и възможностите на родителя, ответник, следва да се определи за всяко едно от тях, и поради близката им възраст, и издръжка в минимален размер, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от СК, съгласно която
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата; респективно, в случая, издръжка за всяко едно от
трите деца в размер на 140 лева, месечно.
Предвид изложеното, в тази обжалвана част решението на районния
съд следва да бъде изменено, като за всяко едно от децата бъде присъдена в
минимален размер, /към настоящия момент/, месечна издръжка от 140 лева.
Относно присъдените
деловодни разноски в размер на 633.60 лева.
Въззивният съд намира,че
с оглед частична основателност на въззивната жалба - в частта й относно размера
на присъдените издръжки, следва да се измени и размерът на деловодните разноски
– за държавна такса, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, които ответникът следва
да заплати по сметка на съда. В случая, с оглед уважения размер на издръжките,
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда
държавна такса в размер общо от 604.80 лева, вместо присъдения размер от 633.60
лева.
Относно разноски,
направени по въззивното производство.
Въззивният съд не
констатира по въззивното дело да са налице доказателства за направени разноски
от страна на жалбоподателя, поради което и такива не му се присъждат с
настоящето решение на въззивния съд. В тази насока, към въззивната жалба е
приложен договор за правна защита и съдействие от 13.05.2019г., който е с
основание и предмет:“оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се
в:правна помощ и съдействие по гр.дело № 1413/2018г. по описа на Районен съд
Карлово“; но не е налице приложен договор за правна защита и съдействие по
въззивното дело. Не се констатира от въззивния съд да са направени разноски по
въззивното производство и от другата страна – въззиваемата З.С., поради което и
такива не се присъждат с настоящето решение на въззивния съд.
Решението на въззивния
съд може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 30.04.2019г. Решение№ 155на Карловски районен съд, втори
граждански състав, по гражданско дело № 1413 по описа на съда за 2018 година, В ЧАСТТА, с която ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на децата Д. М. Ж. с
ЕГН: **********, И. М. Ж., с ЕГН: ********** и А. М. Ж., с ЕГН: ********** на майката З.Й.С., с ЕГН: **********;
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на децата Д. М. Ж. с ЕГН: **********, И. М. Ж., с ЕГН: **********
и А. М. Ж., с ЕГН: ********** при
майката З.Й.С., с ЕГН: **********; ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата М.Г.Ж., с ЕГН: **********, адрес: *** с децата Д. М.
Ж. с ЕГН: **********, И. М. Ж., с ЕГН: ********** и А. М. Ж., с ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с
приспиване, от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на втория ден, един месец
през лятото и който не съвпада с отпуска на майката; както и В ЧАСТТА, с която ОСЪЖДА М.Г.Ж.,
с ЕГН: ********** да заплаща на
детето Д. М. Ж. с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител З.Й.С., с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер от 140 /сто и четиридесет/ лева, считано от датата
на подаване на исковата молба – 04.10.2018 г., до настъпване на законна причина
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от падежа ѝ до окончателното плащане; с която ОСЪЖДА М.Г.Ж., с ЕГН: **********
да заплаща на детето И.
М. Ж., с ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законен представител З.Й.С., с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер от 140
/сто и четиридесет/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
04.10.2018 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа
ѝ до окончателното плащане; с която ОСЪЖДА
М.Г.Ж., с ЕГН: ********** да
заплаща на детето А. М. Ж., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител З.Й.С.,
с ЕГН: **********, месечна
издръжка в размер на 140.00 лв. (сто и четиридесет лева), считано от датата на
подаване на исковата молба – 04.10.2018 г., до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от падежа ѝ до окончателното плащане; както и В ЧАСТТА,с която ОСЪЖДА М.Г.Ж., с ЕГН: ********** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Карлово държавни такси
върху присъдените издръжки общо в размер на 604.80 лева, /шестстотин
и четири лева и осемдесет стотинки/.
ОТМЕНЯ решението В ЧАСТТА,
с която ОСЪЖДА М.Г.Ж.,
с ЕГН: ********** да заплаща на
детето Д. М. Ж. с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител З.Й.С., с ЕГН: **********, месечна издръжка за разликата над
присъдения размер 140 лева до предявения размер 155.00 лв. (сто петдесет и пет лева), считано
от датата на подаване на исковата молба – 04.10.2018 г., до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска от падежа ѝ до окончателното плащане;
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения размер 140 лева до предявения размер 155.00 лв.
ОТМЕНЯ решението В
ЧАСТТА, с която ОСЪЖДА М.Г.Ж., с ЕГН: ********** да заплаща на детето И. М. Ж.,
с ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законен представител З.Й.С., с ЕГН: **********, месечна издръжка за разликата над
присъдения размер 140 лева до предявения размер 145.00 лв. (сто четиридесет и
пет лева), считано от датата на подаване на исковата молба – 04.10.2018 г., до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа ѝ до окончателното
плащане; като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер 140 лева до
предявения размер 145.00 лв.
ОТМЕНЯ
решението В ЧАСТТА, с която ОСЪЖДА М.Г.Ж., с ЕГН: **********
да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Карлово държавни
такси върху присъдените издръжки, за разликата над 604.80 лева до
присъдения размер 633.60 лв.
В
останалата част, решението на районния съд не е обжалвано, при което е влязло в
сила.
РЕШЕНИЕТО
на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/
