Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 07. 06. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. дело № 1245 по описа на
Софийския градски съд за 2020 г., за
да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство “З.Д.Е.” АД, ЕИК ******седалище и адрес
управление *** (въззивник/застраховател) чрез процесуалния представител
юрисконсулт Д.З.срещу решение № 565010, постановено на 18. 12. 2018 г. от Софийския районен съд, 73-ти състав, по гр. дело № 21007 по описа за 2016 г. (обжалвано решение), изменено по реда на чл. 248 ГПК. С обжалваното
решение първоинстанционният съд частично е уважил предявения иск с
правно основание чл. 208, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) във връзка
с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Цената на иска е
под 5 000 лева.
Въззивникът обжалва решението в
частта, в която е осъден да заплати законна лихва върху главницата. Развива
доводи, че в случая е налице тотална щета. При това положение преди плащане на
застрахователното обезщетение намира, че трябва да бъде извършена дерегистрация
на застрахования актив, каквато липсва. Позовава се на практика на ВКС по
конкретни дела. Иска от въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и
да постанови друго, с което да отхвърли като неоснователна претенцията за
законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
Претендира разноски. С отделно писмено изявление прави възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца в първоинстанционното производство Националната
служба за съвети в земеделието, адрес град София, ул. “*********съдебен адрес ***,
№ 15 (въззиваем) чрез процесуалния представител адвокат П.В.. Оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Макар и да споделя правната теза на
насрещната страна, че лихви не се дължат преди моторното превозно средство да
бъде дерегистрирано, заявява, че всъщност процесното моторно превозно средство
е било снето от регистрация още на 14. 09. 2016 г. Заявява, че това
обстоятелство се установява от публичния регистър, наличието на документ за
дерегистрация при ответника и липсата на съответно възражение при отказа да
заплати обезщетение и при подаването на отговора на исковата молба. Иска от
въззивния съд да постанови съответен съдебен акт.
След като прецени твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският градски съд направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано
лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Представен е документ
за платена държавна такса в необходимия размер.
По тези съображения жалбата е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно и допустимо в обжалваната част. Въззиваемият-ищец е юридическо лице на
бюджетна издръжка (чл 2, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на
Националната служба за съвети в земеделието), поради което е надлежна страна в
процеса. Относно
правилността на решението в обжалваната част въззивният съд приема следното.
Предмет на делото е иск с правно
основание чл. 208, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) във връзка с чл.
79, ал. 1 ЗЗД. В тежест на въззиваемия-ищец по този иск е да докаже наличието
на валидно застрахователно правоотношение с насрещната страна, настъпването на
описаното в исковата молба застрахователно събитие (пътнотранспортно
произшествие) в периода на застрахователно покритие, имуществени вреди в
заявения размер и наличието на причинна връзка между застрахователното събитие
и настъпването на вредите.
Страните не спорят, а и от събраните по
делото доказателства се установява, че на 08. 01. 2015 г. те са сключили
застрахователен договор „Каско на МПС“, клауза „А - Пълно Каско“
(застрахователна полица № 00500100097266), по силата на който
въззивникът-ответник се задължил на заплати застрахователно обезщетение на
въззиваемия-ищец в случай на увреждане на моторното превозно средство марка и
модел „Опел Астра“, рег. номер ********, номер на шаси W0L0TGF697G139785
(лекият автомобил) от определени събития, вккючително пътнотранспортни
произшествия, а въззиваемият-ищец се задължил да заплати застрахователна премия.
Уговореният период на застрахователно покритие бил от 10. 01. 2015 г. до 09.
01. 2016 г.
На 11. 11. 2015 г. свидетелят Д.Д.,
който към този момент работел като главен експерт агроном и координатор при
въззиваемия-ищец, управлявал с несъобразена скорост лекия автомобил на пътя от
град Харманли в посока към град Хасково (ПП I 8, км: 317 + 470). Автомобилът
поднесъл и при маневра ляв завой се преобърнал, откъсвайки пътен знак.
Вследствие на преобръщането по лекия автомобил били причинени следните щети:
деформиране на предния капак, предната броня, предното панорамно стъкло,
багажника и други. Стойността на вредите по моторното превозно средство
била 9 248 лева и 98 стотинки, докато
действителната му стойност била 4 230 лева, тоест била налице тотална щета по
смисъла на чл. 193, ал. 4 от Кодекса за застраховането (отм.). Стойността на
запазените части била 846 лева.
На 16. 11. 2015 г. въззиваемият-ищец
уведомил застрахователя за настъпилото пътнотранспортно произшествие. На 07.
12. 2015 г. застрахователят отказал да заплати застрахователно обезщетение с
мотиви, че водачът е напуснал местопроизшествието, с което задълженията на
въззиваемия-ищец по застрахователния договор били съществено нарушени. Предвид
събраните свидетелски показания първостепенният съд обосновано е приел, че не е
налице подобно съществено нарушение на задълженията на въззиваемия-ищец по
застрахователния договор, при което е уважил иска до размера, който съответства
на приспадането на запазените части. Страните не спорят относно правилността на
тези изводи на първата инстанция.
Наред с това районният съд е присъдил
като законна последица от частичното уважаване на предявения иск законовата
лихва от деня на подаването на исковата молба, 15. 04. 2016 г., до
окончателното плащане. Страните спорят единствено относно така присъдената
лихва.
В общия случай на неизпълнение на
задължението за заплащане на застрахователно обезщетение застрахователят изпада
в забава от деня, в който е отказал заплащането му (чл. 107, ал. 1 от Кодекса
за застраховането - отм.). Тогава законова лихва се присъжда от този момент или
от всеки претендиран по-късен момент (например деня на подаването на исковата
молба). От друга страна, в случаите, в които предмет на договор за имуществено
застраховане е моторно превозно средство, по отношение на което е налице
тотална щета (какъвто е разглежданият случай), застрахователят изпада в забава
от момента, в който потребителят на застрахователната услуга му представи
доказателства за прекратяването на регистрацията на превозното средство (чл.
193, ал. 3 от Кодекса за застраховането - отм.), като този момент може да
предхожда подаването на исковата молба или да настъпи след това. В тежест на
потребителя на застрахователната услуга е да представи съответните доказателства,
защото той черпи права от тях. Вписването на данни за прекратяването на
регистрацията в публичен регистър само по себе си не може да постави
застрахователя в забава предвид текста на закона.
Ако съответни доказателства не са били
представени, но ищецът все пак претендира законова лихва от датата на исковата
молба, както е в настоящия случай, то при уважаване на претенцията за
застрахователно обезщетение съдът следва да присъди условно съизмерима лихва,
считано от деня на представянето им (решение № 44 от 02. 06. 2015 г. по т. дело
№ 775 по описа на ВКС, I т. о., за 2014 г.). При това положение първостепенният
съд неправилно е присъдил законовата лихва върху съответната главница от деня
на подаването на исковата молба, а е трябвало да присъди съизмерима лихва
условно от деня на представянето на доказателства за прекратяването на
регистрацията на моторното превозно средство. Като инстанция по същество
въззивният съд следва да присъди претендираната лихва вместо това от деня, в
който тези доказателства бяха представени с отговора на въззивната жалба, а
именно от 31. 07. 2019 г.
По изложените съображения обжалваното
решение е неправилно в частта, в която се присъжда законова лихва от деня на
депозирането на исковата молба до 31. 07. 2019 г. и е правилно в частта, в
която се присъжда лихва от 31. 07. 2019 г. до окончателното плащане.
Разноски. При този изход на делото в
полза на въззивника следва да бъдат присъдени сторените във въззивното
производство разноски. За тях въззиваемият е дал повод, защото неоснователно е
претендирал лихва от деня на исковата молба без да представи съответни
доказателства. Разноските се свеждат до държавната такса по въззивната жалба (в
размер на 92 лева и 68 стотинки) и юрисконсултското възнаграждение. Предвид
липсата на фактическа и правна сложност на предмета на въззивното производство,
въззивният съд определя размера на юрисконсултското възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК на общо 20 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 565010, постановено на 18. 12. 2018
г. от Софийския районен съд, 73-ти състав, по гр. дело № 21007 по описа за 2016
г., изменено по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс, в частта,
в която се присъжда законна лихва от подаване на исковата молба - 15. 04. 2016
г., до датата 31. 07. 2019 г. върху сумата 3 384 лева, като вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ искането на Националната
служба за съвети в земеделието, адрес град София, ул. “*********съдебен адрес ***,
№ **, срещу “З.Д.Е.” АД, ЕИК
******седалище и адрес управление ***, за заплащане на законна лихва, начислена върху сумата 3 384
лева, от подаването на исковата молба – 15. 04. 2016 г., до
датата 31. 07. 2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 565010, постановено на 18. 12. 2018 г. от Софийския районен съд, 73-ти
състав, по гр. дело № 21007 по описа за 2016 г., изменено по реда на чл. 248 от
Гражданския процесуален кодекс, в частта, в която се присъжда законна лихва
върху сумата 3 384 лева от 31. 07. 2019 г. до изплащането на сумата.
ОСЪЖДА Националната служба за С.В.З.да заплати в полза
на “З.Д.Е.” АД, ЕИК ******сумата в размер на 112 лева и
68 стотинки - разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.