О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/29.10.2018г.
гр. Варна.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито
заседание, проведено на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
1676
по описа за 2018г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЦИ:
1/ П.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***;
2/ В.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу
ОТВЕТНИЦИ:
1/ П.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
2/ А.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответниците по делото са депозирали отговор на исковата молба, намира, че на
основание чл.140, ал.3 ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които
да се съобщи проект за доклад по делото.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.11.2018г. от 09:30 часа, за която дата и час да
се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЦИТЕ твърдят,
че са родители на Александър П.И., ЕГН **********, починал на 15.07.2013
г. при изпълнение на водолазна дейност. Твърдят, че със семейството на сина им
и неговия тогава 11 месечен син живеели заедно и
били в отлични отношения. След смъртта на сина
им ищците помагали на майката в
отглеждането на внука
им. Сочат, че смъртта на
обичания им син им причинило
огромна мъка, която не били
преодоляли до момента. След погребението му, което заплатили, първият от ищците
получил тик - при разговор за сина им
и за самата злополука започвал да заеква,
което затруднявало комуникацията му с
хората и водело до отчуждение от тях. След смъртта и за
двамата лекарите установили хипертония и започнали
лечение, което продължавало и до момента.
Твърдят,
че е налице хипотезата на непозволено увреждане, като в резултат на
бездействието на двамата ответници е настъпила смъртта на техния син. Твърдят, че двамата ответници следвало да
отговарят солидарно по аргумент от чл. 53 ЗЗД.
Излагат,
че за злополуката със сина им не били подавали жалба по чл.123 ал.1 от НК в
Окръжна прокуратура гр. Варна, независимо от това, че давностният срок по чл.80
ал.1 т.З от НК не бил изтекъл. Произшествието било обслужено от ВОВП поради
това, че синът им бил военнослужащ и делото било прекратено от тях.
Твърдят, че на 14.07.2013 г. моторен кораб КТЩ
„Бяла" с бордови № 2133, собственост на А.Т. ***
излязъл на риболов в Черно море срещу нос „Черни нос". Екипажът
на кораба се състоял от капитан П.А.Т., син на собственика А.Т., /който също
бил и член и на екипажа/, Дончо Йорданов Митков / пом. капитан /, Ивелин
Цветанов Симеонов и Костадин Г.Г.. В следобедните
часове на 14.07.201Зг. екипажът на кораба осъществил риболов чрез тралене на
морското дъно с помощта на два трала, на около 17 морски мили североизточно от
пристанището на гр.Бяла, обл.Варна, и на около 9 морски мили, източно от н.
„Черни нос". По време на риболова
единият от траловете се закачил на морското дъно, което наложило екипажът
да откачи въжето, което го свързвало с кораба, обозначили мястото
с шамандура и извършили засичане с Джи Пи Ес за да бъде същото открито и тралът
изваден.
Първият
ответник П.Т. се свързал със сина на ищците Александър П.И. - матрос от военно
формирование 18 360"Г"-Варна, за който знаел, че е водолаз, с молба
да слезе на морското дъно и да освободи трала. На 14.07.2015г. Александър И.
бил наряд и напуснал поделението сутринта на 15.07.2015 г., след което се е
прибрал в дома си. След това със собствения си автомобил отишъл на пристанището
в гр. Бяла. На 15.07.2013г. около 10.45 ч. екипажът на кораба, заедно със
собственика А.Т., синът на ищците – Александър И. и Янко Димитров Янков/ който
бил близък с екипажа/ отплавали от гр. Бяла към мястото в морето на потопения
трал. По време на пътуването Александър разговарял с всички членове на екипажа,
които не забелязали необичайно поведение или пък той да направи пред тях каквито
и да са оплаквания от здравословни или от друго естество. Около 13.00ч.
пристигнали до обозначено с шамандура място, където дълбочината на морското
дъно била около 32 метра. В морето имало вълна около един бал- 30 сантиметра
височина.На дъното нямало течение, но на повърхността се усещало югоизточно
такова около 4 километра, което било засечено от капитана П.Т. по скоростта на
кораба в посока и обратно. По повод на усложнената обстановка за спускане под
вода П.Т. попитал Александър И. дали ще се справи, който отговорил, че за него
нямало проблем. С кораба застанали над трала, който бил вързан за метална
проволка, а към нея било вързано сезалено въже. Последното било вързано към
друго по-тънко въже, което го свързвало с шамандурата, която Дончо Митков
хванал. При маневра на кораба тънкото въже се закачило на котвата на носа и се
скъсало. Александър И. носел със себе си водолазно оборудване за спускане под
вода, като вече бил облякъл водолазния си костюм. Виждайки въжето във водата,
което потъвало на около метър от повърхността й, той скочил в морето и след
гмуркане успял да го хване. След това излязъл заедно с него на кораба и чрез
лебедката била извадена металната проволка и след обиране на луфта корабът
застанал точно над трала. Действията му в този момент показват, че той е бил в
много добро физическо и психическо състояние и виждайки опасността от загубата
на въжето за трала, скочил в морето и
предотвратил създадения проблем.
П.Т. бил взел
на борда негова водолазна бутилка, която бил напълнил чрез компресор с кислород
в дома си. При включването на компресора не напълнил същата правилно с нормално
налягане на въздуха в резерв. Изправността на бутилката не била проверена вкл.
и на борда на кораба. Александър
И. поставил водолазното оборудване с бутилката и се спуснал от кораба на
морското дъно. На палубата Митков придържал въжето и го отпускал бавно, за да
бъде опънато и засякъл времето на потопяването на водолаза. Това било единственото
„подсигуряване" на водолаза. След като изпълнил възложената му работа по освобождаването
на трала, като бил достигнал до 33 м. дълбочина, Александър И. тръгнал към
повърхността. След общо около 8-9 минути от потапянето му излязъл на водната
повърхност. Времето било отразено в корабнияя дневник, воден от пом. капитана.
След излизането си с ръка, вероятно, направил знак към екипажа на кораба, че всичко
било наред или просто бил вдигнал ръка след изплуването си. Митков го придърпал
чрез сезално въже към стълбата на борда на кораба, защото при спускането си той
не бил вързан и подсигурен с друго въже.
Окачващата
се на борда на кораба стълба била придържана от капитана П.Т. и Симеонов.
Двамата трябвало да поемат екипировката на водолаза, която с тежестите на кръста
му и бутилката със самара тежали общо 33.7 кг. и да му помогнат да се качи на
борда, защото не бил осигурен с въже. След захват от водата Александър И.
изкачил 2 или 3 стъпала на стълбата, поставена на борда и излязъл от водата,
като само главата му се виждала над борда. Там започнал да сваля плавниците от
краката си. Симеонов държал стълбата да не се откачи от борда, а капитанът го
придържал за самара на бутилката, поставена на гърба му с лявата си ръка. Казал
му първо да подаде бутилката, която вероятно поради трудното й откачване не
била свалена първа. Тогава той подал плавниците си и направил крачка към
горното стъпало, но капитанът не успял да го задържи и изпуснал самара на
бутилката, след като Александър И. паднал от стъпалата по гръб във водата.
Успял за кратко да се хване с едната си ръка за най-долното стъпало, но го
изпуснал под напора на течението, което го понесло, като тялото му било
хоризонтално във водата. Капитанът взел въже и го хвърлил във водата с надежда
той да успее да се захване за него. След първоначален успешен захват с лявата
ръка и опит с дясната да постави дихателния апарат в устата си Александър бил
придърпан няколко метра, но след това изтървал въжето и бил отнесен от
течението под и пред носа на кораба, което било наблюдавано от екипажа.
Капитанът
на кораба/също правоспособен водолаз/ по нареждане на баща си, се оборудвал с
акваланг и скочил във водата и се опитал да се потопи, но след около 3-4 метра
се върнал и с помощта на хвърлено във водата въже от екипажа се качил на борда.
Казал, че в морето не може да плува защото не може да си поема въздух. Бил уплашен
и притеснен. Обадил се в дежурната част на гранична полиция по канал 8 от
радиостанцията на кораба за инцидента, при който Александър И. потънал във водата.
Продължили да наблюдават мястото до пристигането на катер и хиликоптер.
На
19.07.2013г. водолазна група от Военно-морските сили-Пункт за базиране -Варна,
в състава на водолазен катер с бордови №223 открила тялото на Александър И.,
облечен във водолазен костюм сух тип, марка „Тайфун" със спускателен
клапан на гърдите тип „Апекс". Изпускателният клапан тип „Бърз" се
намирал на левия подлакътник. На дясната китка на ръката били прикрепени на
една каишка електронен часовник, компас и механичен дълбокомер, който показвал
33 метра. Манометърът за високо налягане на кислородната бутилка показвал, че е
празна. Механизмът на бутилката бил правилно поставен. Автоматът на бутилката
също. Клапанът на бутилката бил в отворено до край положение. В кислородната
бутилка имало минимално налягане на остатъчен въздух. Клапанът на резервата от
въздух бил в затворено положение. Самарът на кислородната бутилка бил надежно
захванат към тялото. Около кръста на пострадалия имало поставен водолазен колан
с оловни тежести с обща тежест от 16 килограма.
Причината
за смъртта била газова емболия /при декомпресионна болест/, която се
потвърждавала от наличието на мехурчета газ, изтичащи от кухините на сърцето;
пенеста кръв в сърцените кухини; розова пенеста материя в бронхите, трахеята и
изтичаща от устата и ноздрите. Смъртта била настъпила бързо, което личало от
установените точковидни кръвоизливи по серозите и тъмната течна кръв. Въздушната
или газова емболия се причинявала от мехурчета газ в кръвното русло и се
срещала като усложнение приблизително при всеки 7 от 100 000 водолази. Газовата
емболия при водолаза и кесонната болест можело да възникне по два
начина-баротравма на белите дробове и декомпресионна/кесонна болест/. За баротравмата
на белите дробове твърдят следното: Въздушните мехурчета са резултат от масивна
травма на белите дробове и висцералната плевра от рязко изменение на налягането
и нахлуване въздух в кръвообръщението. Пострадалият достигал повърхността на
водата със силна болка и респираторен дистрес и отделял пяна или храчка от
кръв. Баротравмата била очевидна и доста различна от декомпресионната болест.
От друга страна за декомпресионната болест сочат: При бърза смяна от повишено
към нормално налягане /нарушаване режима на декомпресия при изплуването на
водолаза/, разтворените газове не можели да се отделят с издишания въздух и се
развивала декомпресионна болест.При венозната газова емболия, смъртта можело да
настъпи, когато голям газов мехур останел в сърцето, блокирайки кръвта от
дясната камера към белите дробове. При артериалната газова емболия газовите
мехури спирали директно кръвния поток към снабдяваното с кръв място и се
развивала исхемия. Симптомите зависели от големината на полето, което се
хранело от съответната артерия -можело да настъпи инсулт или инфаркт. В
конкретния случай това обяснявало и острите исхемични промени в близост до
прекарания инфаркт.
При
изследване на кръв и урина, взети от трупа на пострадалия по метода на Видмарк
било установено наличие на летливи редуциращи вещества в кръвта 3.3% и летливи
редуциращи вещества в урината 0.8%. Установената концентрация на алкохол в
кръвта отговаряла на тежка степен на алкохолно повлияване във фаза на
резорбция.
Ищците
сочат, че не били обжалвали постановлението за прекратяване на ВОВП в тази
част, но възразяват, че посочената концентрация на алкохол в кръвта не
съответствала на действията, които бил извършил техният син от тръгването си с
автомобил сутринта от поделението си в гр.Варна, пристигането му в гр.Бяла,
отиване на пристанището, пътуване по море и действията му след установяване на
кораба на мястото на трала. Пияното състояние не било констатирано от капитана
и корабособственика, нито от друго лице на борда и Александър И. бил допуснат
от двамата да извърши водолазна дейност. С
допълнителна уточняваща молба действително признават неблагоприятния за тях
факт, че било налице съпричиняване от страна на сина им Александър И. на
вредоносния резултат в размер на до 30%. Съпричиняването се изразявало в
употребата на алкохол от страна на последния преди двукратното влизане във вода
- първоначално само с водолазен костюм, за да хване откъсналото се въже, а след
това и с потапяне с кислородна бутилка. Този факт следвало да бъде проверен и е
бил известен и на двамата ответници, които не следвало да допуснат изобщо
влизане във вода след употреба на алкохол, с което били допуснали и последното
си нарушение.
В допълнителна уточняваща молба ищците сочат, че
собственикът на кораба - А.П.Т., както и неговият син – капитанът на
кораба П.А.Т. били предприели действия
по изваждането на потъналия трал, като те възложили на Александър И.
изваждането на трала. Твърдят, че
двамата ответници били предприели действия по изваждане на трала, изразяващи се в подготовка на кораба,
събиране на екипажа, доставяне на оборудване за водолазна дейност, излизане на
море и пр.
Твърдят, че ответниците са извършили следните противоправни действия, с
които са нарушили общата забрана да не се вреди другиму и са причинили смъртта
на Александър И. в пряка причинно-следствена връзка:
1/ Корабособственикът
следвало да поиска и да работи според разрешение, получено от Държавна агенция
Морска администрация / ДА"МА"/, а капитанът на плавателния съд бил
длъжен да изиска тези документи преди отплаване и да работи съобразно дадените там
предписания и нормативни изисквания по план за безопасност и здраве. В
настоящия случай не било поискано и не било налично такова разрешение, с което не били спазени изискванията на Наредба № 24 от
05.08.2011г. за изваждане или изтегляне на потънало имущество в териториалното
море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища на Република България/НИИПИТМВМВВПРБ/.
2/ Двамата ответници не
били взели необходимите мерки за безопасното спускане на водолаза и неговото
излизане на палубата на кораба, с което нарушили Наредба № 7 от 23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване /НМИЗБУТРМИРО/ - чл.1 ал.З т.4,
чл.71 т.4, чл.73, чл.17, чл. 215 Б и Г, чл.216., чл.217 и др., както и параграф
1 т.2 и т. 4, т.6 , т.7 и т. 10 от ДР, както и чл. 14 от ЗБУТ, като:
-Ответниците
не били предприели никакви действия, с които да елиминират възможностите за
падане и подхлъзване от стълбата към палубата на кораба. Конструкцията на
самата стълба и нейното поставяне не осигурявали ефективна възможност за добър
захват и изтегляне на излизащия водолаз.
-Ответниците
не били имали план за осигуряване на безопасно гмуркане, създадена организация
и подготвен екип за „бърза евакуация и оказване на помощ" в случай на
наличен спешен случай, какъвто възникнал след изпълнение на възложената работа
и падане на Александър И. в морето.
Планът за безопасност следвало да се изготви от капитана, а
корабособственикът бил длъжен да го изиска от последния преди отплаване за
запознаване и одобрение.
-Ответниците
не били подсигурили постоянна двустранна връзка между водолаза и подсигуряващия
екип. Връзката можело да е телефонна, звукова или чрез сигнално въже.
-Ответниците
били допуснали спускането на Александър И., като не са осигурили не по-малко от
трима водолази и един осигуряващ водолазните работи, липсвали са лодка с оборудване, спасителни пояси, осигурително въже,
не е извършено и задължително медицинско осигуряване – не е проверено кръвно налягане и пулс,
каквито
били изискванията при спусканията на дълбочина над 20 м. и при влизане в режим
на декомпресия;
Твърдят в
тази връзка, че никой на кораба, вкл. и двамата ответници не са знаели какво
става под водата с Александър И., до кой метър дълбочина бил стигнал, дали
спазвал необходимия режим на декомпресия, пропуснал ли бил декомпресия и на
каква дълбочина/спирка/ било станало това, за да реагират чрез подаване на
сигнал към гмуркащия се. От палубата на кораба член на екипажа, /който не бил и специално инструктиран от ответниците за
тази дейност/ само бил придържал въжето и го отпускал бавно, за да бъде опънато
и засякъл времето на потопяването на водолаза. Това е и единственото
„подсигуряване" на водолаза, в което освен това и двамата ответници не са
участвали.
Претендират ответниците при условията на солидарност да им заплатят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦИТЕ е постъпил отговор на исковата молба, с който
твърдят, че исковете са допустими,
но неоснователни.
Считат, че
не следвало да се ангажира солидарно отговорността на двамата ответници. Нито
едно от действията или бездействието на който и да е от ответниците не били
ясно изложени и не били в пряка причинно -следствена връзка с настъпилия деликт
-смъртта на Александър И.. Видно от Постановление за прекратяване на
наказателно производство по ДП № 32-Рп/2013г., че причина за смъртта на лицето
била настъпила газова емболия, като ищците следвало да изяснят кои действия или
бездействия на ответниците били довели до настъпването и съответно били причина
за настъпилата смърт. В исковата молба били цитирани множество нормативни
документи и изисквания, които според ищците били нарушени от двамата ответници.
Считат, че дори и да имало нарушение на някои нормативни изисквания, макар че
считат, че такова нарушение не било налице, то евентуалното констатиране на
такова нарушение в хода на производството не било в пряка причинно- следствена
връзка с настъпилия деликт.
Твърдят,
че така установената концентрация на алкохол в кръвта на Александър И.
отговаряла на тежка степен на алкохолно повлияване във фаза на резорбция. При
тежка степен на алкохолно повлияване били налице тежки смущения в дишането и
сърдечната дейност, тежко подтискане на централната нервна система, дори до
коматозно състояние. Видно било от експертното заключение по назначената комплекса
медицинска и водолазно-техническа експертиза, че водолазният комплект и
оборудване позволявали извършване на водолазни спускания на работната
дълбочина. Експертизата била установила, че въпреки мотивацията и вероятната
индивидуална устойчивост на алкохол, при 3.3 промила в кръвта алкохол,
безусловно рязко се влошавали способността за ориентация, оценка на
обстановката и извършване на работа под вода. Спецификата на водолазната работа
изисквала концентрация на вниманието, а някои дейности да се познават и
изпълняват до степен на автоматизъм. При аварийни ситуации, дори не сложни и
без бърза динамика, с такава концентрация на алкохол действията не можели да
бъдат адекватни, целенасочени и координирани до степен на безпомощност, без
възможност за самостоятелно спасяване. В тази връзка ответниците твърдят, че
напълно възможно било вследствие на това пострадалото лице да не било извършило
правилно декомпресията при изплуване на повърхността, но това по никакъв начин
не е можело да бъде контролирано от двамата ответници. Видно било също така и
от изложеното от самите ищци в исковата молба, че водолазът е бил подсигурен с
въже при спускането си.
В исковата
молба се излагали твърдения, че бутилката с въздух не е била напълнена правилно
от ответника П.Т. с нормално налягане на въздух в резерв. От физико- химичния
анализ на въздуха от бутилката, обаче, било установено, че показателите на
съставките му отговаряли на изискванията на българския държавен стандарт и
поради липсата на вредни компоненти в него, нямало пряко отношение към
настъпилата смърт на пострадалия. Няма данни за неизправност на бутилката
довели до настъпилата смърт.
Твърдят,
че отрицателната плавучест и данните за затлъстяване III степен допълнително
усложнявали обстановката на пострадалия. Сочат, че по медицински изследвания
водолазът не отговарял на стандартите за годност във ВМС и не можел да извършва
водолазни спускания при изпълнение на служебните си задължения. В медицински
аспект това недвусмислено показвало необходимост от силно ограничение на
параметрите на водолазните спускания до степен на забрана, независимо от
мотивите и техния характер. Пострадалият имал известно време преди това
прекаран сърдечен инфаркт, което обстоятелство имало значение за функционалните
възможности на сърдечно- съдовата му система в условията на водолазни
спускания.
На никого
от ответниците не са били известни изложените факти още повече наличието на
алкохол в кръвта на пострадалото лице. До кораба то е пристигнало само,
шофирайки личния си автомобил и не е показвал никакви външни признаци на
употреба на алкохол. След като е нямало каквито и да е външни признаци на
употреба на алкохол, не можело да се вмени във вина на капитана допускането до
гмуркане на лицето. Твърди се, че пияното състояние не е констатирано от
капитана, което едва ли можело да му се
вмени в задължение, а не че същия е допуснал лице да извършва водолазна дейност
след като бил констатирал употребата на алкохол. Освен това ответниците не били
знаели за неговите здравословни проблеми и за това, че Александър И. е имал
забрана за извършване на водолазна дейност. Тези факти са изяснени едва в хода
на досъдебното производство видно от постановлението за прекратяване на
наказателното производство по ДП№32-Рп/2013г.
В тази
връзка дори самите ищци излагали противоречиви твърдения в исковата си молба, а
именно от една страна се съгласявали с констатираното от съдебната експертиза
след като сами определят процента му съвина вследствие употребата на алкохол, а
от друга желаели събирането и ангажирането на доказателства, че синът им не бил
употребявал алкохол преди да пристигне на кораба.
В исковата
молба били посочени множество нарушения на норми, според ищеца, извършени от
двамата ответници. Същите обаче не били в пряка и непосредствена връзка с настъпилия
деликт и в частност не се посочвало нарушаването на която и да е от нормите по
какъв начин е довело до настъпването на газовата емболия, причина за смъртта на
пострадалото лице.
Цитираната Наредба
№24 от 05.08.2011г. за изваждане или изтегляне на потънало имущество в
териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища на
Република България не задължавала капитана преди отплаване да се снабди с план
за безопасност и здраве. Ставало въпрос за съвсем друг план, чието издаване
било със съвсем друга цел, а не за определянето на някакви норми за безопасност
и здраве на водолаза извършващ водолазна дейност.
Цитирани били
и нарушения на разпоредбата на чл.6 от Наредба № Н-7 от 12.06.2008г.
за извършване на водолазна и друга подводна дейност. По никакъв начин обаче
отново не можело да се направи връзка как евентуалното нарушаване на тази
разпоредба, която така или иначе считат за неприложима в настоящия случая била
довела до смъртта на пострадалото лице. Още повече, че ал.2 на този член била
относима за случаите на отдалечаване на водолазната група на отстояние повече
от 20 метра от мястото на спускане, а не за случаите на гмуркане на дълбочина повече
от 20 метра, както се сочело от ищците.
Много от
посочените в исковата молба изисквания за осъществяване на водолазна дейност са
от „Правилата за водолазна дейност в Министерството на вътрешните работи"
одобрени със Заповед на Министъра на вътрешните работи, но в никакъв случай не
можело да се твърди, че те били задължителни за всички други водолази или пък
ответниците е следвало да са запознати с тези правила.
От
приложеното по делото Писмо с № В-1268/ 28.06.2018г. било видно, че във връзка
с инцидента от страна на ДМА-Варна е извършена проверка на документите на
кораба, от която било установено, че плавателният съд е отговарял на
изискванията за безопасност. Не са съставяни актове за установяване на
административни нарушения и наказателно постановление. В тази връзка са
абсурдни твърденията на ищците за липсата на спасителен пояс или други
спасителни средства на борда на плавателния съд.
Молят съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА:
Предявени са от ИЩЦИТЕ 1/ П.Г.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** и 2/ В.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу ОТВЕТНИЦИТЕ: 1/ П.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
и 2/ А.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, кумулативно субективно съединени
искове с правно основание чл.45 ЗЗД да бъдат осъдени солидарно
двамата ответници да заплатят на всеки един от ищците сумата от по 84 000 лв.
/осемдесет и четири хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания – огромна мъка, причинена
от противоправното поведение на двамата ответници, осъществено на 15.07.2013г.,
довело до смъртта на Александър П.И.,
настъпила на 15.07.2013г., което противоправно поведение се изразявало в действия или
бездействия на двамата ответници: 1/ не било изискано необходимото разрешение
от
Държавна агенция Морска администрация за изваждане на
потъналия трал; 2/ не били взети
необходимите мерки за безопасното спускане на водолаза и неговото излизане на
палубата на кораба - конструкцията на самата стълба и нейното
поставяне не осигурявали ефективна възможност за добър захват и изтегляне на
излизащия водолаз, не бил съставен план за
осигуряване на безопасно гмуркане, не била подсигурена
постоянна двустранна връзка между водолаза и подсигуряващия екип, не
са били осигурени не
по-малко от трима водолази и един осигуряващ водолазните работи, липсвали са лодка с оборудване, спасителни пояси, осигурително въже,
не било извършено и задължително
медицинско осигуряване – не е проверено кръвно налягане и пулс преди
потапянето.
Заявена за разглеждане е и акцесорната претенция с правно основание чл. 86 вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД за
присъждане на законната
лихва върху главниците, считано от датата на увреждането – 15.07.2013г. до окончателното изплащане на задълженията.
III. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест на всяка от страните по делото е да установи
фактите, на които основава своите
искания и възражения, т.е. тези факти и обстоятелства, от които черпи изгодни
за себе си правни последици.
В тежест на всеки един от ищците е да установи в условията на пълно и главно
доказване всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане:
деянието, което може
да се изразява в действия или бездействия;
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
както и вина на извършителите, като последната се
предполага до доказване на противното. Действията или
бездействията, които са посочени като основание от ищците трябва да се
установят от ищците, като доказването на отрицателните
фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти
/индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно твърдяните отрицателни факти. В тази връзка в
тежест на ищците е да установят фактическите си твърдения, че: 1/ не било
изискано необходимото разрешение от Държавна агенция Морска администрация за изваждане на потъналия трал; 2/ не били взети
необходимите мерки за безопасното спускане на водолаза и неговото излизане на
палубата на кораба - конструкцията на самата стълба и нейното
поставяне не осигурявали ефективна възможност за добър захват и изтегляне на
излизащия водолаз, не бил съставен план за
осигуряване на безопасно гмуркане, не била подсигурена
постоянна двустранна връзка между водолаза и подсигуряващия екип, не
са били осигурени не
по-малко от трима водолази и един осигуряващ водолазните работи, липсвали са лодка с оборудване, спасителни пояси, осигурително въже,
не било извършено и задължително
медицинско осигуряване – не е проверено кръвно налягане и пулс преди
потапянето. Ищците също следва да установят в условията на пълно
и главно доказване противоправността на действията и бездействията, описани в
точки от 1 и 2. На следващо място
да установят вредите и техния размер, както и причинно -следствената
връзка между всяко едно от действията и бездействията
и вредите, че именно посоченото като противоправно поведение е
довело до смъртта на Александър П.И..
В тежест на ответниците е да установят
фактите по възраженията си, от които черпят изгодни
за себе си последици. Ответниците следва да установят, че са положили
необходимата грижа, както и възраженията си, че Александър П.И. е бил в пияно
състояние и негоден да осъществява възложената му работа, поради медицински
причини, за което не е уведомил надлежно ответниците.
IV. УКАЗАНИЯ ДО СТРАНИТЕ ЗА КОИ ОТ ТВЪРДЯНИТЕ ОТ ТЯХ
ФАКТИ НЕ СОЧАТ ДОКАЗАТЕЛСТВА
УКАЗВА на ищците, че не сочат доказателства за:
- извършените
действия и бездействия по т.2 и тяхната противоправност, а именно, че не били
взети необходимите мерки за безопасното спускане
на водолаза и неговото излизане на палубата на кораба - конструкцията
на самата стълба и нейното поставяне не осигурявали ефективна възможност за
добър захват и изтегляне на излизащия водолаз, не бил съставен план
за осигуряване на безопасно гмуркане, не била подсигурена
постоянна двустранна връзка между водолаза и подсигуряващия екип, не
са били осигурени не
по-малко от трима водолази и един осигуряващ водолазните работи, липсвали са лодка с оборудване, спасителни пояси, осигурително въже,
не било извършено и задължително
медицинско осигуряване – не е проверено кръвно налягане и пулс преди
потапянето.
- причинната
връзка между деянието и вредите;
ПО ДОПУСКАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба писмени
документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с отговора на исковата
молба писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА ДП
№ 32-Рп/2013г. по описа на Военно-окръжна прокуратура- Варна, като при постъпване на делото страните ще бъдат
уведомени, за да посочат кои доказателства от същото желаят да ползват.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца П.Г.И.
съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от „Гранична
полиция" Варна за записаните данни от съобщение/ сигнал по канал 8 от
радиостанция за инцидент на 15.07.2015 г. около 13 - 13.30 ч., при който
Александър П.И. е паднал от стълбата на моторен кораб КТЩ „Бяла" с
бордови № 2133, собственост на А.П.Т.,
ЕГН ********** ***, в района на Черно море срещу нос „Черни нос" и
е потънал във водата, като в удостоверението да бъде посочен точен час на
приетото обаждане, неговото съдържание и лицата подали и приели сигнала, като УКАЗВА на ищците да заплатят дължимата
държавна такса от 5 лева за съдебното удостоверение по сметка на Окръжен съд – Варна
в тридневен срок от
получаване на съобщението с препис от настоящото определение. УКАЗВА на ищците, че следва да
представят посоченото доказателство, от което ще се ползват и за което се
издава и съдебното удостоверение най-късно в първото открито съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца П.Г.И.
съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от
Териториална дирекция „Морска администрация" гр. Варна, от което да е
видно:
1/ постъпвало ли е в Дирекцията
на основание чл. 8 от Наредба № 24/05.08.2011 г. искане от корабособственика
или капитана на КТЩ „Бяла"с бордови № 2133, собственост на А.П.Т., ЕЕН **********
***, за вадене на потънало имущество в района на Черно море срещу нос „Черни
нос", където е останал потънал на 14.07.2013 г. трал и получено ли е
такова разрешение, съгласно Наредбата за изваждане или изтегляне па потънало
имущество в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни
пътища на Република България /НИИПИТМВМВВПРБ/, за извършване на такава дейност
на 15.07.2013 г. с участието на водолаз, както и да предоставят в копие всички
документи по водената преписка за издаване на разрешението;
2/ да посочат дали в
дирекцията по повод инцидента с Александър П.И. на 15.07.2013 г. е била
извършвана проверка на КТЩ „Бяла" с бордови № 2133, собственост на А.П.Т.,
ЕГН ********** *** и какви са били
констатациите им относно оборудването на кораба, вкл. и за действия с участието
на водолаз / наличие на спасителни пояси, въжета, лодки за придружаване на
водолаз при спускане на дълбочина над 20 м., стълба пригодена за работа в
открити води и пр. /, както и да предоставят копия от всички документи по
извършената проверка, както и за собствеността на кораба и неговия екипаж към
14/15 юли 2013 г., които се съхраняват при тях,
като
УКАЗВА на ищците да заплатят
дължимата държавна такса от 5 лева за съдебното удостоверение по
сметка на Окръжен съд – Варна в тридневен
срок от получаване на съобщението с препис от настоящото определение. УКАЗВА на ищците, че следва да
представят посоченото доказателство, от което ще се ползват и за което се
издава и съдебното удостоверение най-късно в първото открито съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца П.Г.И.
съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от
Командира на военно формирование 18 360"Г"-Варна относно това, дали
Александър П.И., ЕГН **********, е служил като матрос –водолаз, дали същият е
бил наряд на 14/15 юли 2013 г., кога е приключило дежурството му и дали по
време на това дежурство/наряд са констатирани дисциплинарни нарушения от негова
страна и кога отново е следвало да се яви в поделението, като
УКАЗВА на ищците да заплатят
дължимата държавна такса от 5 лева за съдебното удостоверение по
сметка на Окръжен съд – Варна в тридневен
срок от получаване на съобщението с препис от настоящото определение. УКАЗВА на ищците, че следва да
представят посоченото доказателство, от което ще се ползват и за което се
издава и съдебното удостоверение най-късно в първото открито съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца П.Г.И.
съдебно удостоверение, което да послужи пред МБАЛ „ Св. Марина" и по
силата, на което да се снабди с копие от протокола за извършена аутопсия от
съдебен експерт доц. Буролянова или от съдебен лекар д-р Боряна Стефанова към
МБАЛ „ Св. Марина", извършена на 19.07.2013 г. на военен водолаз
Александър П.И., ЕГН **********, като УКАЗВА
на ищците да заплатят дължимата държавна такса
от 5 лева за съдебното
удостоверение по сметка на Окръжен съд – Варна в тридневен срок от получаване на съобщението с препис от
настоящото определение. УКАЗВА на
ищците, че следва да представят посоченото доказателство, от което ще се
ползват и за което се издава и съдебното удостоверение най-късно в първото
открито съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА ищците, на основание чл. 190 от ГПК, най
– късно до датата на насроченото първо съдебно заседание да представят заверено за вярност
копие на цялата здравна книжка на Александър П.И.. УКАЗВА на ищците,
че непредставянето на документите се преценява
съгласно чл.161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА и двамата ответници да се явят лично в насроченото
първо съдебно заседание, на осн. чл. 176 ал.1 от ГПК и всеки един от тях да
даде отговор на следните въпроси:
1/ Възлагал ли е на Александър П.И.
задача за подводно гмуркане на дълбочина от 33м. на 15.07.2013г.?
2/ Имало ли е на борда на кораба
спасителни пояси?
3/ Имало ли е на разположение лодка, с която да се извърши подсигуряване на
водолаз под вода при евентуален инцидент?
4/ Подготвен ли е корабът за
посдигуряването на водолаз при гмуркане на дълбочина от 33м.?
УКАЗВА на всеки един от двамата ответници, че съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, за изясняването на които страната не се яви или откаже да
отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни
отговори.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за задаване на въпрос към П.Т. дали е правоспособен
водолаз, както и към двамата ответници дали са разбрали какво е здравословното
състояние на Александър П.И..
ПРЕДОСТАВЯ на ищците възможност в тридневен
срок от получаване на настоящото определение с писмена молба да посочат
пред кого желаят да им бъде издадено съдебното удостоверение и по силата, на
което да се снабдят с копие от документите, удостоверяващи, че П.Т. е
правоспособен водолаз.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане на ищците двама свидетели при режим на водене, които
да установят обстоятелствата как се е отразила на всеки един от
ищците преждевременната смърт на сина им.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищците за допускане на двама свидетели
при режим на водене за установяване на състоянието на пострадалия след
излизането му от военното поделение и преди качването на борда до открито
съдебно заседание и уточняване на конкретните факти и обстоятелства, за които
се прави искането, доколкото така формулирано не е за установяване на конкретни
факти и обстоятелства, които са оспорени. УКАЗВА
на ищците, че следва да водят поисканите свидетели за датата на съдебно
заседание, като ги предупреждава, че в случай, че не ги води и с това причини отлагане
на делото или затрудни хода на производството, то съдът ще наложи глоба.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищците и на ответниците за допускане на
двама свидетели при режим на призоваване – Янко Димитров Янчев и Ивелин
Цветанов Симеонов до открито съдебно заседание и уточняване на конкретните
факти и обстоятелства, за които се прави искането.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответниците за допускане на трима свидетели
при режим на водене за опровергаване на твърденията на ищцовата страна и
доказване на твърденията на ответниците до открито съдебно заседание и уточняване
на конкретните факти и обстоятелства, за които се прави искането. УКАЗВА на ответниците, че следва да
водят поисканите свидетели за датата на съдебно заседание, като ги предупреждава,
че в случай, че не ги води и с това причини отлагане на делото или затрудни
хода на производството, то съдът ще наложи глоба.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕ на КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА, със
задачи на вещите
лица след запознаване с материалите по делото и извършване на личен преглед на всеки един от ищците, да дадат
заключение по следните въпроси: 1/ От какви заболявания страда всеки един от ищците и кога
за първи път са диагностицирани тези заболявания, съобразно приложената
медицинска документация по делото?; 2/ Какво е към момента
на провежданата експертиза психо-емоционалното
състояние на всеки един от ищците? 3/ Как се е
отразила върху психичното състояние на родителите настъпилата смърт на техния син – довела ли е загубата до смущения и/или нарушения в психично или психологичното
здраве на ищците? Ако „да“ – в какъв аспект и с каква
клинична симптоматика, налага ли се лечение на
тези заболявания? 4/ Преодолели ли са ищците
към настоящия момент загубата на своя син, респективно налице
ли са остатъчни негативни последици? 5/ Възможно ли е в случай, че са констатирани заболявания по т.1, те да са
получени и да са се развили в резултат на преживян стрес от смъртта на сина на
ищците?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит
за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на заключението в размер на 400
/четиристотин/ лева, платими
от ищците по сметка на ВОС в тридневен срок от
получаване на съобщението за настоящото определение, като в същия срок ищците следва да представят доказателства за
извършеното плащане по делото.
НАЗНАЧАВА на основание чл.195,
ал.1 ГПК в качеството на вещи лица
по изпълнение на поставената задача д-р Татяна Аврамова и д-р Добринка
Радойнова,
които да бъдат уведомени
за изготвяне на експертизата. УКАЗВА на всяко от вещите
лица задължението да информира
съда с мотивиран отказ в седемдневен срок от уведомяването, в
случай, че не може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест
или друга обективна причина или в определения срок, както и да представи
заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно заседание, на
основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността, която носи по
чл. 86 ГПК. УКАЗВА на вещото лице,
че за определяне на окончателен размер на възнаграждението, е необходимо да
представи към заключението си справка – декларация, съгласно чл.23, ал. 2 и
чл.26, ал. 1 от Наредба №2/29.05.2015г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищците за допускане на СТЕ и по искането на
ответниците за допускане на комплексна медицинска и водолазно –техническа
експертиза до съдебно заседание.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към
постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното
производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна
такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към
МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може
да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да
приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез
медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията
може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" №
12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се
обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052
62 33 62, както и на e-mail:.
За
предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на постигане на спогодба следва да уведомят
съда преди насроченото открито съдебно заседание.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозирания отговор на исковата молба – на ищците по
делото, с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6
от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани
с връчването по ГПК.
ДА СЕ ОТБЕЛЕЖАТ в списъка за призоваване съдебните адреси на двамата ответници, съобразно
посоченото на страница последна от депозирания отговор.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: