Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 15.08.2019 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Двадесет и трети април две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Адриана Хаджипеткова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
АНДело № 541
по описа за 2018 година,
За да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила жалба от К.Д.А. против наказателно постановление № 18-1204-000697/27.04.2018
г. на началник група, сектор ПП при ОД на МВР София, с което за нарушение на
чл. 139 ал.5 от ЗДвП на основание чл. 179 ал.3 т.4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв. и за нарушение на 74 ал.1 от ЗДвП на
основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20,00 лв.
Жалбоподателят моли атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган заявява становище за неоснователност на жалбата.
Ихтиманският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.04.2018 г. на територията на Община Костенец, по автомагистрала
Тракия, жалбоподателят управлявал МПС – л.а. „БМВ 318 Д“ с рег. № СВ 0874 МВ, в посока към гр. София. На 54 км. на
автомагистралата, около 23,12 ч. , жалбоподателят бил спрян от контролни органи
по ЗДвП. Причина за това било обстоятелството, че посоченият участък от пъта
бил осветен, а превозното средство се движело с включени дълги светлини. При
проверката на документите на водача и автомобила, служителите на ОД МВР София,
установили че на предното стъкло на превозното средство не е залепен валиден
винетен стикер и тъй като водачът не им представил квитанция за платена винетна
такса от категория К-3, счели че за МПС не е заплатена такава. Посочените
обстоятелства били отразени от
актосъставителят – св.П. в съставения от него АУАН с бл. № 478870, в
който било отбелязано, че А. управлява л.а. „БМВ 318 Д“ с рег. № СВ 0874 МВ, за
която автомобил не е заплатена валидна винетна от категория К-3, съгласно чл.10
ал.1 т.1 от ЗП и че водача неправилно използва светлини и поведението на
жалбоподателя било квалифицирано, като нарушения съответно на чл. 139 ал.5 от ЗДвП и на чл.74 ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на А., който го подписала без възражения. Впоследствие
от същия били депозирани такива, в които се сочи че за автомобила към момента
на проверката е имало закупен седмичен винетен стикер, който обаче не е бил
залепен на стъклото. Като счел, възраженията за неоснователни, въз основа на
акта, на 01.12.2017 г. административнонаказващият орган издал и атакуваното НП,
в което за виновно нарушени посочил нормите на чл. 139 ал.5 от ЗДвП и чл. 74
ал.1 от ЗДвП и ангажирал отговорността на жалбоподателя с налагане на
административно наказание “глоба” в размер на 300 лв. на основание чл. 179 ал.3
т.4 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв. на осн.
чл. 185 от ЗДвП. В наказателното постановление, словесното описание на нарушенията
е идентично с описанието, дадено им в АУАН, като по отношение на първото от тях
е конкретизирано, че за управляваното от жалбоподателя превозно средство не е
заплатена винетна такса по чл. 10 ал.1
т.1 от ЗП, и че превозното средство е такова за превоз на пътници с 8 или по – малко
места с мястото на водача, а по отношение на второто че водача неправилно
използва допълнителни светлини.
Съдът намира за установено горната фактическа обстановка, въз основа
показанията на свидетеля по акта - св. Б.. Същия изяснява и обстоятелството, че
второто от санкционираните нарушение се е състояло в използването на дълги
светлини при движение на МПС на осветен участък от магистралата. Като противоречащи
на сочените гласни доказателства, съдът не кредитира показанията на допуснатата
по искане на защитата свидетелка Тотева. Освен, че са дадени от заинтересован
от изхода на делото свидетел, същите са житейски нелогични и вътрешно
противоречиви. При твърдяното наличие на закупена годишна винетка, която не
могла да бъде намерена преди тръгване на жалбоподателя с автомобила, което и
наложило закупуване на нова седмична такава за пътуването, необяснимо остава
защо последната също не е била поставена на стъклото на ПС, според обясненията
на самия жалбоподател.
В
хода на административнонаказателното производство, жалбоподателят е представил,
като писмени доказателства копия от касов бон и бар код на седмичен винетен стикер, а към
жалбата си срещу процесното НП представя копие на годишен винетен стикер. Представените
доказателства, не установяват твърденията на жалбоподателя, че към момента на
проверката от контролните органи той е имал закупена винетка за управлявания от
него автомобил. Действително касовия бон е с дата 21.04.2018 г., но в
съдържанието му отсъства час на неговото издаване, респективно час на закупуване
на винетката, а представеното копие на годишен винетен стикер, макар и валидно
от 28.02.2018 г., не може да бъде отнесено по никакъв начин към автомобила управляван
на посочената в НП дата.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните
съображения:
Като
издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени от
закона, атакуваното постановление се явява законосъобразно от формална страна.
Що
се отнася до това, извършено ли е първото
от санкционираното нарушение и извършено ли е то от жалбоподателя виновно,
съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл. 139 ал.5 от ЗДвП допуска движение на определена категория пътни превозни
средства по републиканските пътища след заплащане на съответната такса за тях определена
в Закон за пътищата. Съставомерното по смисъла на чл. 179 ал.3 от ЗДвП деяние
на водача на ППС се изразява в това че същия управлява ПС по републикански
пътища, за което винетна такса не е заплатена. В случая, бе установено че по
отношение на управляваното от жалбоподателя МПС не е била заплатена такава
такса, поради което и поведението му законосъобразно е квалифицирано, като
нарушение на посочения за нарушен текст на чл. 139 ал.5 от ЗДвП. Безспорно
установено се явява и обстоятелството, че движението на управлявания от А.
автомобил е било осъществено по АМ Тракия /А-1/, попадаща в списъка на
републиканските пътища утвърден с Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г. за
утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се
събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно
съоръжение по републиканските пътища/прил.1 към т.1/. Чл.10а ал.7 от ЗП
определя и различните категории пътни превозни средства, за които се дължат
винетни такси по чл.10 ал.1, като в т.3 на посочения текст от Закона
попадат „пътни превозни средства,
предназначени за превоз на пътници, с не повече от 8 (осем) места за сядане,
пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни
превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически
допустима максимална маса не повече от 3,5 т, както и пътните превозни средства
от тази група с повишена проходимост“.
Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че управляваното от него МПС
попада в тази категория и за същото се е следвало заплащане на винетна такса
именно от посочения в НП вид /К 3/. При това положение, законосъобразно от
административнонаказващият орган е приложена санкционната норма на чл. 179 ал.3
т. 4 от ЗДвП. Последно посочения текст от закона, предвижда абсолютни размери на следващите се административни наказания
“глоба” за нарушения от този вид, в зависимост от вида на управляваното МПС, за
което не е заплатена винетна такса. И тъй като в конкретния случай,
управляваното от А. превозно средство е индивидуализирано в наказателното
постановление, като такова с признаци съответстващи на приложената най-лека
санкционна норма /ППС за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на
водача/, то липсват и основания за изменяване на постановлението в часта, в
която на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300,00 лв.
Ето защо и по изложените съображения, НП следва да бъде потвърдено в тази му част,
като законосъобразно.
Недоказано в производството остана осъществяване на
второто от санкционираните нарушения – това по чл. 74 ал.1 от ЗДвП.
Установените в хода на производството фактически обстоятелства – ползването на
дълги светлини в осветен участък на пътя, не представлява неправилно използване
на допълнителни светлини. Забраната за ползване на дълги светлини в осветени
участъци е разписана в чл. 70 ал.2 т.2 от ЗДвП, докато чл. 74 ал.1 от ЗДвП
предвижда случаите, в които могат да бъдат използвани допълнителни светлини за
мъгла. След като не се установява, жалбоподателят да е използвал допълнителни
светлини за мъгла, осъществявайки по този начин състава на нарушение на
посочената разпоредба на чл. 74 ал.1 от ЗДвП, то и атакуваното НП в тази му
част, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Воден от изложеното по – горе и на основание
чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 18-1204-000697/27.04.2018 г. на началник група, сектор ПП при
ОД на МВР София, в частта в която за нарушение на чл. 139 ал.5 от ЗДвП
на основание чл. 179 ал.3 т.4 от ЗДвП
на К.Д.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
18-1204-000697/27.04.2018 г. на началник група, сектор ПП при ОД на МВР София,
в частта в която за нарушение на 74 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на
К.Д.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София
област в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: