РЕШЕНИЕ
№234/10.2.2020г.
Година
2020 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд двадесет и
девети състав
На шести февруари Година две
хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3692 по описа
на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
и е образувано по жалба на Д.С.С., против Наказателно Постановление № СК-672/ 18.07.2019г. на Зам. Кмета на Община-Варна,
с което на Д.С.С. е наложено административно наказание: "Глоба"
в размер на 1000 лева, на основание
чл.239 ал.1 т.6 от ЗУТ.
С жалбата се иска отмяна на
постановлението като незаконосъобразно, като се оспорва и фактическата
обстановка.
В съдебно
заседание, въззивникът редовно призован се явява, лично и поддържа жалбата си.
Въззиваемата
страна, редовно призована,
представлява се от упълномощен процесуален представител. Ангажира
становище по жалбата и моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да
бъде потвърдено.
След
преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
При
извършена проверка на 28.06.2019 год., около 14,00 часа, в имот с идентификатор
10135.2723.316 по КК и КР на гр. Варна - м. „Траката", м. „Ваялар",
район „Приморски", гр. Варна е констатирано, че във функциите си на
възложител, Д.С.С. е възложил изграждане на строеж: „Жилищна сграда", без
одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на
разпоредбите чл. 148, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Строежът
е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съставен е Констативен
акт №06/04.07.2019 год., който е основание за започване на административно
производство по реда на чл. 225а , ал. 1 от ЗУТ, за издаване на заповед за
премахване на незаконния строеж.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение, било издадено и атакуваното пред
настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият
орган е възприел изцяло фактическите констатации в акта.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе разпитан свид. С. - актосъставител, чиито показания
съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка и приложените към жалбата ,
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които
са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34
от ЗАНН.
Съдът
намира обаче, че в хода на производството са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Актът
и постановлението са били издадени от лица, оправомощени от Кмета на
Община-Варна съответно със Заповед на Кмета на Община Варна. Нито в акта, нито в
постановлението обаче е посочена категорията на строежа, за незаконното
изграждане на който на жалбоподателя е била наложена „Глоба“. Такова отбелязване не се съдържа и в
съставения констативен протокол. Доколкото обаче административно-наказателното
производство започва със съставянето на акта за установяване на нарушение, то
това обстоятелство следва да бъде посочено в него, както и в постановлението,
което в случая не е било сторено.
На
следващо място съдът намира, че при издаване на акта и постановлението са били
нарушени разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не е
посочена датата, на която се твърди, че е извършено нарушението, както и самото
нарушение не е описано с необходимата пълнота и точност. В съставения против жалбоподателя
акт въобще липсват дата на извършване на нарушението и на неговото
установяване, а в постановлението е посочено, че на 28.06.2019г.
при извършена проверка са констатирани определени обстоятелства. Не
е ясно обаче, а и не е посочено на коя дата според наказващият орган е
извършено, респективно довършено нарушението. Категоричен извод за
това на коя дата е било извършено нарушението, не би могъл да се
направи от нито едно писмено или гласно доказателство по делото. В хода
на административно-наказателното производство не е било
установено с категоричност нито кой, нито кога е изградил процесната постройка,
като не е било установено и дали същата не представлява преустроена сграда,
която се е намирала и преди в имота. С непосочването на
датата на извършване на нарушението е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото това е реквизит от
императивно и изчерпателно определеното от закона съдържание на постановлението
и е съществен елемент при индивидуализацията на нарушението,
касаещ описанието на същото от фактическа страна, съответно липсата
й води до ограничаване правото на защита на нарушителя. Липсата на дата на
извършване на нарушението лишава съда от възможност да прецени
спазени ли са и давностните срокове по смисъла на чл.34 от ЗАНН
тъй като с изтичането им, считано от датата на извършване
на нарушението, се изключва възможността за образуване на
административно-наказателно производство. Поради това съдът намира, че в хода
на производството е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което е самостоятелно основание за отмяна на постановлението. В този смисъл
са Решение по КАНД № 2946/ 2014 г.
на АдмС-Варна, Решение по КАНД № 370/2017 г.
на АдмС-Варна, Решение по КАНД№ 1915/2017г. на АдмС-Варна и
много други.
На следващо място съдът
установи, че в постановлението е посочен единствено правния извод на
наказващият орган, че именно жалбоподателя, в качеството му на възложител, е
възложил изграждането на незаконния строеж. Липсват обаче факти, които да
сочат, че въззивникът притежава това
качество и че именно той е извършил нарушение като е възложил изграждането на
незаконния строеж. Няма спор, че жалбоподателят е собственик на имота
и съгласно чл.161, ал.1 от ЗУТ възложител е собственикът на имота,
лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има
право да строи в чужд имот по силата на закон. В случая обаче нито в
акта, нито в постановлението, са посочени конкретни факти, от които да се
направи извод, че жалбоподателя притежава качеството на възложител по смисъла
на чл.161 от ЗУТ. Въпреки това е била ангажирана неговата отговорност за това,
че е възложил изграждането на незаконен строеж – без
издадено разрешение за строеж и без одобрени строителни книжа, в нарушение на
разпоредбите чл.148 ал.1 от ЗУТ. Тези норми сочат, че
строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно ЗУТ, а
съгласно чл.225 ал.1 т.2. от ЗУТ незаконен е строежът, когато се
извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж. Наказващият орган е наложил на въззивника
наказание на основание чл.232 ал.2 от ЗУТ, който предвижда санкция
за лице - участник в строителството, което извършва, разпореди
или допусне извършването на незаконен строеж. Т.е. налице са три различни
форми на изпълнително деяние- извършва, разпореди или допусне
извършването. В акта и постановлението обаче е било прието, че
жалбоподателя е възложил изграждането на незаконен строеж,
като не става ясно коя форма на изпълнителното деяние е била приета за
осъществена-че е извършил, че е разпоредил или че е допуснал извършването на
незаконен строеж. Поради това съдът намира, че нарушението, което е вменено във
вина на жалбоподателя не е било описано с необходимата конкретика и пълнота,
като не са били включени всички негови обективни и съставомерни признаци. С
това безспорно е било нарушено правото на защита на нарушителя. С оглед на изложеното до
тук, съдът намира , че атакуваното наказателно
постановление е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и като
такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № СК-672/ 18.07.2019г. на Зам. Кмета на Община-Варна,
с което на Д.С.С. е наложено административно наказание: "Глоба"
в размер на 1000 лева, на основание
чл.239 ал.1 т.6 от ЗУТ.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: