Р Е Ш Е Н И Е
№……… ./
.12.2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на трети ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА
ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното от
съдия Бажлекова
въззивно гражданско дело № 155
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Настоящото
производство е образувано по въззивни жалби, както следва: 1.Жалба на Е.Г.К.
срещу решение № 3758 от 26.08.2017 г., постановено по гражданско дело № 17216
по описа за 2018г. на 16-ти състав на Районен съд – *****, в частта, с която е
определен режим на лични отношения на детето Е. с бащата. Излага, че решението
в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.
Счита, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, поради което e определил режим на лични отношения
на детето с неговия баща, който не съответства в най-пълна степен на интересите
на детето и възможностите за реално осъществяване. Не е съобразено, че двамата
родители са с местоживеене и месторабота в различни отдалечени едно от друго
населени места, което създава предпоставка за затруднения при осъществяване на режима
и пълноценен контакт. Счита се, че от събраните по делото доказателства се
установява, че бащата има родителски капацитет да полага грижи за детето и
съдът необосновано е определил ограничен режим на лични контакти. Излага се, че
за правилното морално, нравствено и духовно развитие на детето, за възпитанието
му и оформяне на възгледите му в съответствие с неговия най-добър интерес е да
се определи режим на лични отношения с бащата, като се даде възможност същия да
го вижда и взема при себе си по една седмица всеки месец, с преспиване. По
изложените съображения моли решението в обжалваната част да се отмени като се
определи режим на лични отношения на детето Е. с неговия баща, както следва:
всяка първа седмица от месеца от понеделник в 9 часа до неделя в 18 часа, с
преспиване. В условие на евентуалност моли да се определи максимално разширен
режим на лични отношения.
Насрещната
страна –П.С.Б. с писмен отговор оспорва като неоснователни изложените във
въззивната жалба доводи и възражения. Твърди, че в периода
21.12.2019г.-04.01.2020г. майката е била
с детето в гр.София с единствена цел, бащата да осъществява режима на лични
отношения с детето. През този период детето е прекарало време с бащата и два
или три пъти е останало да преспи при него. При престоя си при бащата, детето е
било неспокойно, с нарушен режим на сън, събуждало се е и е търсило майка си.
Твърди също, че детето е било одрано от котка на няколко места по тялото.
Твърди, че бащата не разполага с
родителски капацитет да обезпечи нормалното развитие на детето, дори в
периодите на РЛО, като пренебрегва детето.
2. Въззивна
жалба от П.С.Б. срещу постановеното по същото дело решение, в частите, с които
е присъдена издръжка в полза на детето Е., дължима от бащата в размер на
200лв.; определен е режим на лични отношения на детето с бащата и е отхвърлен
иска с правно основание чл.127а СК за даване на разрешение, заместващо
съгласието на бащата, детето да пътува, придружавано от майката или трето лице
в чужбина. Счита, че в посочените части решението е неправилно, необосновано.
Твърди, че неправилно е анализирана възможността на бащата да предоставя
издръжка в по-висок размер, тъй като видно от представените доказателства, той
получава месечен доход в размер на около 2600лв. Освен това размера на общата
месечна издръжка на детето не е съобразен с неговите нужди и неправилно е
разпределен между двамата родители. Сочи се, че от м. септември 2019г., детето
посещава частна детска градина с месечна такса 587лв. Твърди, че общата сума,
необходима за месечната издръжка на детето е в размер на 1400лв. Счита, че
определения с решението режим на лични контакти на детето с бащата, не е
съобразен с възрастта на детето; неправилно не е предвидено изрично, че РЛО
следва да се осъществява на територията на гр.****. Режимът не е съобразен със
съдебната практика по отношение на периодите през лятото и празничните дни,
като не е конкретизиран по дни и часове. Излагат се твърдения, че за детето,
което е на 3 години, обгрижвано единствено от майката, с която има силна
емоционална връзка, още суче при поискване, ще е изключително трудно и
болезнено да се отдели от дома си и от майка си за период от 20 дни през лятото
или за цялата коледна/великденска ваканция. Твърди също, че бащата не познава
нуждите на детето и няма да може да ги опознае за няколко месеца; няма да има
възможност да се справи с детето и да задоволи неговите нужди без присъствието
на майката за период от 20 дни.
Оспорва
като неправилни изводите на съда, че по делото не е установена, необходимост и
конкретна нужда на детето, която да налага пътуване зад граница.
Иска се
отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което да се
определи месечна издръжка за детето, дължима от бащата в размер на 500лв.; да
се определи справедлив режим на лични отношения, който да е съобразен с
възрастта на детето и отсъствието на бащата от живота му до този момент; да се
уважи иска с правно основание чл.127а СК.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК Е.К. не е депозирал отговор на насрещната въззивна жалба.
В съдебно
заседание и по същество, процесуалните представители на страните са заявили, че
между страните е постигнато споразумение, майката и детето да живеят в
продължение на една календарна година на територията на Нидерландия, като
бащата е дал съгласие и е подписал декларация за издаване на документи за пътуване
и съгласие за пътуване на детето зад граница. Процесуалният представител на П.Б.
е заявила в заседанието по същество, че към датата на заседанието майката и
детето са се установили в Нидерландия, където майката работи по трудов договор.
Предвид
постигнатото между страните съгласие, настоящият състав на въззивния съд
намира, че не следва да се произнася по иска с правно основание чл.127а СК,
като предмет на настоящото въззивно производство са мерките относно режима на
личен контакт на детето с бащата и размера на издръжката в полза на детето,
дължима от бащата.
Варненският окръжен съд, след
като се запозна с твърденията и възраженията на страните и със събрания
доказателствен материал, намери за установено следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от Е.Г.К. срещу П.С.Б. искове с правно
основание чл.127, ал.2, чл.127а и чл.142 СК за предоставяне на упражняване на родителските права и определяне на
местоживеене на детето на страните Е. К. при майката П.Б. и определяне на режим
на лични отношения между детето и ищеца, както и заплащане на издръжка в полза
на детето.
Ответницата
е предявила насрещни искове с правно основание чл.127, ал.2 и чл.127а СК за
определяне на местоживеене на детето при нея, за предоставяне упражняването на
родителските права; за определяне на режим на лични отношения на детето с
бащата, както и осъждане на бащата да заплати издръжка в полза на детето за
минало време в размер на 500лв. месечно за периода 09.12.2017г. до
09.12.2018г., или общо за периода – 6000лв., както и издръжка за бъдеще в
размер на 500лв., считано от 11.12.2018г.
С
постановеното по делото решение упражняването на родителските права по
отношение на детето Е., р. на 06.01.2017г. е предоставено на майката П.Б.;
определено е местоживеене на детето при майката; определен е режим на контакти на бащата Е.Г.К.
с детето Е., като му се предоставя възможност до навършване на три годишна
възраст на детето да го вижда всяка първа и трета седмица от месеца, без
преспиване от 15 часа до 19,30 часа на съответния ден, в присъствие на майката;
на рождения ден на детето от 15 до 19,30часа; след навършване на три годишна
възраст на детето: всяка първа седмица от месеца от 15 часа до 19,30часа в
събота и неделя в присъствие на майката, всяка трета седмица от месеца от 15 ч.
в събота, до 18 ч. в неделя, с преспиване, като бащата взема и връща детето в
дома на майката; на рождения ден на детето от
15 до 19,30часа, както и двадесет дни непрекъснато през лятото, които да
не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, коледните празници на четна
година и великденските празници на нечетна година. Е.К. е осъден да заплаща издръжка в полза на детето Е., чрез
неговата майка и законен представител П.Б., в размер на 200лв. месечно, считано
от подаване на исковата молба – 10.01.2018г. и издръжка за периода 01.12.2017г.
– 10.01.2018г. в размер на 250лв., която издръжка е погасена с направеното от
бащата плащане в хода на производството по делото.
По делото
не се спори, а и от представените доказателства- удостоверение за раждане,
социален доклад, свидетелски показания, се установява, че страните са родители
на детето Е., р. на 06.01.2017г. След раздялата на родителите през месец декември 2017г. детето Е. е живяло
заедно с майката в гр.Варна, която полага и преките грижи за него.
В
представения социален доклад и в свидетелските показания е посочено, че детето
няма сериозни здравословни проблеми, като се осигуряват потребностите му от
дом, подходящо облекло, както и от внимание и грижи. Между родителите не съществува
спор относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето.
Е. не
посещава детско заведение, осигурени са му били дом, храна, лекарско помощ,
разходки, възможност да контактува с други деца
и има нормално за възрастта си развитие. В докладите, изготвени от ДСП
Варна и ДСП София са дадени становища, че при определяне на режима на контакти
на детето с неговия баща, в интерес на детето е той да бъде пълноценен, даващ
възможност на детето да има мъжки модел на поведение в семейството, с оглед
предстоящото му израстване и развитие. В интерес на детето е то да има връзка с
двамата родители, която да се осъществява по безопасен и сигурен начин.
Безспорно
по делото е установено, че детето има силна емоционална привързаност към майка
си. В същото време се установява, че и двамата родители имат отговорно
отношение към детето. Липсват данни за поведение от страна на двамата родители,
което да е насочено към насаждана на негативизъм или ограничаване на контактите
на детето от единия родител спрямо другия.
От
събраните по делото доказателства се установява, че страните по делото са в
трудоспособна възраст и получават трудови доходи. Ищецът Е.К. получава чист
годишен доход в размер на 22 000лв. Ответницата е получила в периода м.
юни 2018г. – м. май 2019г. доход в нетен размер на 97 782,78лв.
Ответницата получава доходи, в размер, който надвишава съществено тези на
ищеца. В първоинстанционното производство и пред въззивната инстанция страните
са представили доказателства – етапна епикриза към лист № 003514, за детето Е.;
покани до ответницата за участие в конференции, извън територията на България;
извлечения от банкови сметки, от които се установява, че ищецът е направил
плащания, с основание „издръжка“, както следва: на 22.07.2019г.-150 лв.;
03.07.2019г.-150 лв.; 11.06.2019г.-150 лв.; 10.05.2019г.-150 лв.; 21.03.2019г.
-150 лв.
От
показанията на разпитаните прид първоинстонционния съд свидетели *****, *****./
ангажирани от ищеца/, **** ***** и ******
/ангажирани от ответницата/ се установява, че ***** К. и П.Б. са съжителствали
за около четири години и половина – пет, като от съжителството си имат родено
едно дете Е.. След раздялата на страните през м. декември 2018г., детето е
живяло при майката в гр.****, а бащата е остонол в гр.*****, където са живели
страните до раздялата си. В показанията си свид. **** и свид. Г. заявяват, че
между родителите няма спор относно упражняването на родителските права и
издръжката, но не могат да постигнат съгласие относно срещите на бащата с
детето. Ищецът споделил на свид. Николов, че за дълги периоди от време не е
имал контакти с детето, а когато е виждал детето, това е ставало само в присъствие
на майката. Докато са живели заедно и двамата родители са полагали грижи и са
осигурявали издръжка на семейството и детето. Детето е било привързано и към
двамата родители. Майката се притеснявала да оставя детето с бащата. Свид. Г.
заявява, че е има наблюдения за това как бащата се грижи за детето и за
отношенията между бащата и детето, от гостуванията им в нейния дом. Според
свидетелката, детето се чувства спокойно и щастливо в компанията на баща си,
забавлява се, докато двамата си играят. Е. внимавал и се съобразявал с
уговорките с майката относно времето за връщането на детето. Спазвал указанията
и зачитал вижданията на майката по отношение облеклото, храненето и хигиената
на детето. Според свидетелката, майката много рядко давала детето да прекарва
време само с бащата, като за дълги периоди от време бащата не е имал възможност
да вижда детето, по вина на майката.
Свид. *****,
която е била наета за детегледачка на детето в периода м. юни 2018г. – м.
октомври 2018г., заявява в показанията си, че тя е гледала детето по 4-5 часа
на ден, докато през това време майката работела. Според свидетелката и двамата
родители са били съгласни тя да гледа детето. Скоро, след като е започнала
работа родителите на Е. се разделили и майката с детето се преместили в друго
жилище. Според свидетелката, детето се чувства спокойно в присъствието на
бащата. Когато били заедно бащата си играел с детето. Бащата не е проявявал
избухливост или нетърпимост към детето и се грижел нормално за детето. Според
всички свидетели П.Б. е много добра майка, работи но и полага лично
непосредствени грижи за детето Е., изцяло е отдадена на детето. Има изисквания,
детето да има режим, който да се спазва, да се храни по определен начин.
При
въззивното разглеждане на делото са приети, представените от П.Б.: платежно
нареждане за превод на сумата от 597лв., от които 150лв. депозит за храна на
частна детска градина „Попиващ ум“ от
09.09.2019г.; споразумение за записване в дневен център за деца, подписано
от П.Б., от което е видно, че детето Е. е записано да посещава дневен център в
Амстердам от 07.01.2021г. при заплащане на месечна такса в размер на 1110,12
евро; трудов договор, сключен от П.Б. с работодател –Амазон Уеб Сървисис ЕМЕА САРАЛ,
клон Нидерландия, който е в сила от 03.08.2020г.
Въпреки, че
родителите са призовани да се явят лично в съдебно заседание по реда на чл.59,
ал.6 СК, и двамата не са се явили за да бъдат изслушани от съда.
При така
установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
В случая
постановеното решение, относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права не се оспорва от страните. Към момента на разглеждане на
делото и произнасяне на настоящото решение от въззивната инстанция, детето Е.
вече е навършило три години, поради което и извън предмета на настоящото
производство е режима на лични контакти за периода до навършване на тригодишна
възраст. И двете страни заявяват, че детето следва да осъществява пълноценни контакти
с родителя, който няма да упражнява родителските права. Считат обаче, че
параметрите на определения режим не са съобразени с интересите на детето.
Интересът
на детето с оглед правилното му психическо и емоционално развитие налага то да
контактува и с двамата родители. Разбира се, че интересът на детето от това не
се предполага, а е предмет на преценката на съда, който следва да има предвид и
обсъди всички наведени възражения за наличието на такъв.
В
конкретния казус се установява, че
детето има емоционална връзка с двамата родители, като по-силна е тази с
майката, предвид ниската му възраст и обстоятелството, че е прекарвало
преимуществено време с нея и тя е полагала преките и непосредствени грижи за
него, след раздялата на родителите. От ангажираните по делото доказателства
може да се направи обоснован извод, че двамата родители са в състояние да
полагат адекватни грижи за детето, като майката твърди, че определения режим на
контакти с бащата е неподходящ, предвид
ниската възраст на детето- три години, което продължава да суче на поискване и
живее с майка си, ще е изключително трудно и болезнено да се отдели на дома и
майката за период от 20 дни през лятото или цяла коледна или великденска
ваканция. Освен това, счита, че бащата няма капацитет да се справи
самостоятелно с детето и да задоволи нуждите му за период от 20 дни.
Според
бащата определения режим на лични отношения, не дава възможност на детето да
има пълноценен контакт с баща си.
Настоящият
състав на съда намира, че определения с първоинстанционното решение режим на
лични отношения е неподходящ и не съответства на интереса на детето да поддържа
пълноценен контакт с двамата родители, в частта, с която е дадена възможност на
бащата да вижда и взема детето всяка първа седмица от месеца в събота и неделя
то 15 часа до 19,30часа без преспиване и в присъствие на майката и всяка трета
седмица от месеца от 15 часа в събота до 18 часа в неделя и двадесет дни през
лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и по
отношение на периодите по време на коледните и великденски празници.
Реализирането на така определения режим би лишило детето от възможност свободно
и пълноценно да общува с бащата, да се надгради и укрепне емоционалната връзка
между тях. При определянето на режима следва да се предвиди възможност детето
да осъществява контакти с баща си за по продължителни периоди от време, предвид
обстоятелството, че родителите живеят в различни отдалечени на голямо
разстояние населени места, което само по себе си представлява пречка за
по-чести срещи, за по-ограничено време.
Режима на лични контакти в тази част следва да се измени, като се даде
възможност на бащата да вижда и взема детето, всяка нечетна седмица от месеца
от 9 часа в съботния ден до 18 часа в неделния ден и тридесет дни през лятото,
разделени на две части, когато майката не е в платен годишен отпуск. Дните
следва да се определят по споразумение между родителите, а ако такова не се
постигне: от 01.07. до 15.07. и от 15.08. до 30.08. от 9 часа на първия ден до
18 часа на последния ден от периода.
Посочените
опасения на П.Б., че реализирането на режима на личен контакт, в частта, с
която е дадена възможност детето да бъде с баща си за по-продължителни периоди
от време би било трудно и болезнено за детето, а и бащата не би се справил в
полагане на грижи за него, не се
подкрепят от събраните по делото доказателства и не се споделят от настоящият
съд.
Не се
установяват по делото здравословни проблеми на детето, които да налагат
полагане на по-специални грижи от обичайните, които всеки родител следва да
полага за детето си. Предвид обстоятелството, че към момента на постановяване
на настоящото решение, детето е почти на 4 години, както и че е записано и ще
посещава детско заведение, съдът приема, че детето вече не се кърми и престоя
му при бащата за относително по-продължителни периоди от време няма да се
отразят в негативна посока върху емоционалното му състояние или
дискомфорт. От данните по делото се
установява, че детето има емоционално връзка с двамата родители и бащата, както
и майката е запознат с ежедневния режим на детето. При осъществяване на режима
на контакти към момента, бащата лично полага грижи за детето, притежава
желание, възможност и капацитет да полага грижи за задоволяване на
елементарните ежедневни битови потребности на детето. Съобразява се с
указанията, дадени от майката, зачита и уважава нейните виждания относно
храненето, обличането, дневния режим и възпитание на детето.
Настоящият
състав на съда намира, че определения от първоинстанционния съд режим на лични
контакти на детето с бащата не осигурява в достатъчна степен интереса на детето
за възможност за лични контакти, за да може да се съхрани и доразвие
емоционалната близост между тях. Съвкупното обсъждане на посочените условия
налага извод, че интересът на детето ще се охрани най-добре, ако се определи
режим на лични контакти с бащата, на който да бъде дадена възможност да има
право да вижда и взема детето Е. при себе си всяка нечетна седмица от месеца от
9 часа в съботния ден до 18 часа в неделния ден, с преспиване;тридесет дни през
лятото, разделени на две части, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Дните следва да се определят по споразумение между родителите, а ако такова не
се постигне: от 01.07. до 15.07. и от 15.08. до 30.08. от 9 часа на първия ден
до 18 часа на последния ден от периода всяка година; всяка нечетна година – дните, които са
официални празници във връзка с Коледа и през месец май, дните, които са
обявени за официални празници, неучебни и почивни от 18 часа на деня предхождащ
първия неучебен ден до 16 часа на последния неучебен ден; всяка четна година-
дните, които са официални празници във връзка с Нова Година и Великден от 18
часа на деня предхождащ първия почивен ден до 18 часа на последния, рождения
ден на детето – шести януари от 10 до 17 часа; По този начин ще бъде по-добре
защитен интересът на детето във връзка съблюдаването на ежедневния му обичаен
режим, осигуряване на време за осъществяване на пълноценна емоционалната връзка
с двамата родители. Съдът счита, че по този начин би се осигурила възможност за
по чести и последователни контакти на детето с бащата, без то да се откъсва от
дома си. Посочения режим на лични контакти на детето с бащата осигурява в
достатъчна степен интересите на детето и възможност за съхраняване на
емоционалната близост с него
При
изпълнение на режима на лични контакти, бащата следва да взема и връща детето в
дома на майката.
С оглед
установените възможности на родителите да осигуряват материално и
социално-битово детето и размера на получаването от тях доходи, настоящият
състав на съда намира, че първоинстонционният съд правилно и обосновано и
определил нуждите на детето и размера на общата месечна издръжка, както и каква
част от нея следва да се поеме от всеки от родителите. Първоинстанционното
решение в частта относно определената
издръжка, дължима от бащата, считано от подаване на исковата молба следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Първоинстонционното
решение е правилно и законосъобразно и по отношение дължимостта и размера на
издръжката за минало време. Задължението за заплащане на издръжка, за периода
от 10.12.2017г. – 10.01.2018 г. е погасено с направените в хода на
производството плащания в размер на 750 лв., като остатъкът от сумата в размер
на 500лв. следва да се приспадне при заплащане на издръжката, считано от датата
на подаване на исковата молба.
Предвид
изхода на спора в настоящото въззивно производство и частичната основателност
на жалбите, сторените разноски следва да останат в тежест на страните, така
както са направени.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 3758/26.08.2019г., постановено по
гр.д. № 17216/2018г., по описа на ВРС, в частта, с която е определен режим за
осъществяване на лични контакти между бащата Е.Г.К., ЕГН ********** с детето Е.
Е.К., ЕГН **********, като му предоставя възможност да го вижда всяка първа
седмица от месеца от 15 часа до 19,30 часа в събота и неделя в присъствието на
майката, в дома или извън дома, в който се отглежда детето; всяка трета седмица
от месеца, от 15 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване, като бащата
взема и връща детето в дома на майката в указаните часове; на рождения ден на
детето от 15 часа до 19,30часа, както и десет дни непрекъснато през лятото,
които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, коледните празници
на четна година и великденските празници на нечетна година.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения между бащата Е.Г.К., ЕГН ********** с детето Е. Е.К.,
ЕГН **********, както следва: всяка
нечетна седмица от месеца от 9 часа в съботния ден до 18 часа в неделния
ден, с преспиване; всяка година по
тридесет дни през лятото, разделени на две части, когато майката не е в платен
годишен отпуск, дните да се определят по споразумение между родителите, а ако
такова не се постигне: от 01.07. до 15.07. и от 15.08. до 30.08. от 9 часа на
първия ден до 18 часа на последния ден от периода; всяка
нечетна година – дните, които са официални празници във връзка с Коледа и
през месец май, дните, които са обявени за официални празници, неучебни и
почивни от 18 часа на деня предхождащ първия неучебен ден до 16 часа на
последния неучебен ден; всяка четна
година- дните, които са официални празници във връзка с Нова Година и
Великден от 18 часа на деня предхождащ първия почивен ден до 18 часа на
последния почивен ден, рождения ден на детето – шести януари от 10 до 17 часа.
При
изпълнение на режима бащата следва да взема и връща детето в дома на майката.
ПОТВЪРЖДАВА
решението, в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС,в месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: