№ 566
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20231000503228 по описа за 2023 година
Производството е въззивно - по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260811 от 06.06.2023 г., по гр. д. № 3396/2021 г. по описа на Софийски
градски съд, ГО, I-5 състав, Прокуратурата на Република България (ПРБ) е осъдена да
заплати на ищeца З. В. З. с ЕГН: **********, сумата от 3 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, поради незаконно
обвинение в извършването на престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр
5, ал. 2, вр. ал. 1 НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК,
за което е бил оправдан с влязла в сила присъда на СРС, НО, 23-ри с-в по НОХД №
3883/2012 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2018 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение за защита и процесуално
представителство по НОХД № 3883/2012 г. на Софийски районен съд, ведно със законната
лихва от 12.03.2018 г. до окончателното изплащане. Отхвърлена е исковата претенция за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата между
уважения размер от 3 000 лв. и предявения размер от 82 000 лв., както и за законните лихви
за претенциите, за периода 29.11.2016 г. до 11.03.2018 г., като неоснователни. Съдът се е
разпоредил и с отговорността за разноски, като е определил ПРБ да заплати 20 лв. за
държавна такса и сумата от 138,32 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е атакувано от ищеца З. В. З. с доводи за неправилност, в частта за размера на
1
обезщетението за неимуществени вреди, като счита, че същото е следвало да се уважи в
пълния предявен размер от 82 000 лв. Счита, че присъденото обезщетение не е годно да
репарира множеството вреди от неимуществен характер, които са му причинени. Счита, че
не е спазен критерият на чл. 52 ЗЗД. Съдът неправилно е счел, че не са настъпили повече от
обичайните вреди за ищеца. Предлага решението да се отмени в обжалваната част и да се
присъди обезщетение за неимуществени вреди в пълния поискан размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.
САС констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на
изискванията по чл. 260 и 261 ГПК и е допустима. Решението на СГС е влязло в сила в
необжалваната му част.
По същество:
Страните в производството не спорят помежду си, а и събраните по делото доказателства
удостоверяват, че спрямо ищцовата страна е налице фактическият състав на отговорността
на ПРБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е така, тъй като З. В. З. с постановление от
20.01.2012 г. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № ЗМ
3708/2007 г. по описа на 06 РПУ-СДВР, гр. София за извършено престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр 5, ал. 2, вр. ал. 1 НК за това, че на 17.11.2007 г. в гр.
София, в ресторант „Ч. с.“, находящ се в кв.“Суходол“, ул. „3-ти март“ № 28, чрез нанасяне
на удар с бутилка по главата, е причинил следна телесна повреда на Й. С. Г., изразяваща се в
сътресение на мозъка /сътресение на главния мозък/, причинило му разстройство на
здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди –
на публично място се е саморазправил с Й. С. Г., проявил демонстративно и
пренебрежително отношение към установения правов ред, без да е предизвикан от
пострадалия Й. С. Г., осъществено е на публично място при демонстрация на безнаказаност
и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото,
телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност и за престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за това, че на 17.11.2007 г. в
гр. София, в ресторант „Ч. с.“, находящ се в кв.“Суходол“, ул. „3-ти март“ № 28, чрез
нанасяне на удари с дървен крак от стол в областта на главата, гърдите и ръцете в съучастие
с М. Х. К., като съизвършител, причинил на В. П. Д. лека телесна повреда, изразяваща се в
разкъсно - контузна рана с оток и кръвонасядане, локализирана в челната област на главата,
ивицовидно охлузване с оток и кръвонасядане на лявата предмишница, кръвонасядане на
гърдите, кръвонасядане на носа, оток и кръвонасядане на лява орбита с миграция към
скулата, кръвонасядане към левия долночелюстен ъгъл и лявата задушна област, оток и
кръвонасядане в тилната област, кръвонасядане и охлузвания по лигавицата на двете устни,
причинило на В. П. Д. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
деянието е извършено по хулигански подбуди - на публично място се е саморазправил с В.
П. Д., проявил демонстративно и пренебрежително отношение към установения правов ред,
2
без да е предизвикан от пострадалия В. П. Д., осъществено е на публично място, при
демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи
добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на отделната
личност, като му е взета мярка за неотклонение "Подписка". Ищеца е разпитан и
постановлението му е предявено на 31.01.2012 г.
На 27.02.2012 г. на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, СРП внася обвинителен акт по ДП №
3798/2007 г. по описа на 06 РПУ - СДВР, пр. пр. № 2225/2008 г. по описа на СРП, по
обвинението на З. В. З. в СРС - НО за образуване на съдебно производство за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 5, ал. 2, вр. ал. 1 НК и за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Видно от
справката към обвинителния акт на З. З. взетата мярка за неотклонение е "Подписка".
Образувано е НОХД № 3883/2012 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 23 с-в, по
което с присъда от 29.06.2015 г. ищеца по делото е признат за невинен и е оправдан по
предявените обвинения. Срещу оправдателната присъда е подаден протест от
прокуратурата. Същият е бил върнат от съда, тъй като след дадени указания, не е бил
отстранен пропускът за допълване на прокурорският акт. Присъдата е влязла в сила на
29.11.2016 г.
Съгласно т. 13 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. № 3/2004 г., ако
лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата
отговаря по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ (сега чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ). Точка 4 от същото ТР указва,
че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи
възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху
размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за
реализиране отговорността на държавата.
За да е налице отговорността на държавата следва да бъде доказана вредата, причинната
връзка между действията на органите по чл. 2 от закона и вредоносния резултат, като
тежестта на доказване е на ищеца. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своето искане - аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ето защо, искът за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди от незаконното
обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано, намира своето
основание в закона.
Решението на градския съд е валидно и допустимо, а по останалите въпроси съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата и следва да се произнесе само по тях /чл. 269 ГПК/.
Оплакването в жалбата е свързано с размера на обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 3 000 лв. Според ищеца, страданията следвало да се обезщетят с по-голяма сума, а
именно с 82 000 лв.
Въззивният съд намира, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, СГС е определил обезвреда, която отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД.
3
При определяне на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да
се вземат предвид правно значимите и установени в съдебната практика фактори, имащи
отношение към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, а именно
времето, в което се е развивало цялото наказателно производство, дали инкриминираното
деяние се квалифицира като "тежко" предвид чл. 93, т. 7 НК, здравословното състояние на
ищеца и отразяването на обвинението върху здравето му, взетата мярка за неотклонение,
евентуална разгласа по медиите, ако има такава и т. н.
В този смисъл, следва да се посочи, че в процеса са доказани пълно и главно фактите, че
деянието, в което бил обвинен /а впоследствие и подсъдим/ З. З. е "тежко" по смисъла на чл.
93, т. 7 НК по повдигнатото обвинение за първото престъпление. От представените
доказателства се установява, че относимият за исковата претенция на ищеца период е в
размер на 4 години, 9 месеца и 29 дни, като започва на 31.01.2012 г., когато му е предявено
постановлението от 20.01.2012 г. за привлечен като обвиняем и завършва на 29.11.2016 г.,
когато е влязло в сила решението на Софийски районен съд по делото.
В рамките на процесното наказателно производство ищецът е бил привлечен като обвиняем
и срещу него е внесен обвинителен акт в съда, като са били насрочени общо в съдебната
фаза 11 заседания, като почти всички са били проведени. Периода на насрочване, между
някой от заседанията е по дълъг от три месеца, каквото изискване има в чл. 271, ал. 10 НПК.
При определяне на справедливо обезщетение съдът следва да вземе предвид и отражението
на воденото наказателното производство срещу ищеца върху психическото му здраве
съгласно данните от допуснатия и разпитан свидетел пред първоинстанционния съд. По
делото не е представена медицинска документация, ищеца да е търсил специализирана
помощ. От събраните гласни доказателства чрез разпит на приятеля и адвокат по
наказателното дело на ищеца Н. Д., се установява, че воденото наказателно производство, се
отразило негативно на ищеца – на провежданите заседания е бил под напрежение,
притеснявал се, че случващото се с него ще хвърли петно върху семейството му. Чувствал се
виновен, като си е мислил, че майка му се е разболяла вследствие на образуваното срещу
него наказателно производство и в последствие починала. От това много страдал.
Свидетелят в показанията си сочи, че ищецът бил добър, тих и притеснителен човек, който
не избухвал и не влизал в конфликтни ситуации. Бил скромен човек.
От ангажираните гласни доказателства се установява, че ищецът е търпял вреди в личния си
живот, тъй като е изпитвал неудобство от близките си, от отражението на съдебния процес
върху тях, каквито са обичайни за подсъдим в наказателно производство.
Възраженията на въззивника, че наказателното производство е довело до налагане на
самоограничения от негова страна да пътува, не може да се приеме, че са му причинили
вреди, тъй като не се установява по делото къде конкретно се е наложило да пътува лицето,
за да се приеме, че същият е бил възпрепятстван от процеса с ограничението.
При повдигнатия и от въззивника спорен пред настоящата инстанция въпрос за преценката
на съда по приложението на чл. 52 ЗЗД, то следва да се посочи, че размерът на
4
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка
на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки
конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на
правозащитните органи (ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. р. № 3/22.04.2005 г. по тьлк. д. №
3/2004 г., ОСГК, ВКС). Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта
на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на
незаконното наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда;
броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия;
начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и
начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти; отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние и други фактори, които следва да се
преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай.
В конкретния казус, наказателното производство е продължило малко повече от четири
години, като на ищеца е била определена най-леката мярка за неотклонение "Подписка". Бил
е обвинен в престъпление, което е "тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, по едно от
престъпленията за които е бил обвинен. Обсъдените по-горе доказателства сочат, че
наказателното производство се е отразило негативно на З., но все пак, не в изключително
голяма степен, а по-скоро, в рамките на обичайните за всеки един друг гражданин, който би
попаднал в аналогична ситуация.
Съдът следва да държи сметка за моралните страдания, търпени в периода 2012-2016 г.,
когато социално-икономическата ситуация в страната е била различна от сегашната, вкл. и
от гледна точка на присъжданите главници по обезщетения за неимуществени вреди.
Като обстоятелства, обуславящи по-нисък размер на обезщетението в случая следва да се
ценят липсата на отражение на претърпения стрес върху физическото здраве на въззивника.
Отчита се и фактът, че досъдебното производството е протекло в разумен срок, около 27
дни, от привличането на З., като обвиняем, до внасянето на обвинителния акт, срещу него в
съда, без провеждане на съдебната фаза в наказателния процес.
При съобразяване с дадените задължителни указания на съдилищата в ППВС № 4/1968 г. и
ППВС № 4/1961 г. на Върховния съд, и при внимателна преценка на обсъдените по-горе
доказателства по делото, САС в настоящия си състав, намира, че справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 3 000 лв., колкото е преценил СГС,
поради което решението следва да се потвърди изцяло в обжалваната му част.
При този изход на спора и предвид отхвърлянето на въззивната жалба, на страните не се
следват разноски за въззивното производство.
Воден от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII с-в
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260811 от 06.06.2023 г. по гр. д. № 3396/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, I-5 състав, в обжалваната му част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6