РЕШЕНИЕ
№ 16313
гр. София, 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20241110103049 по
описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба и молба-уточнение,
подадена от Е. Ч. А., ЕГН ********** против **************, ЕИК ********* и ЧСИ С. Б.
Я., рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие СГС, с която са предявени следните искове:
- осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на **************
да заплати на ищеца сумата в размер на 806,68 лева, представляваща получена без
основание от ответника сума, принудително събрана от ищеца по изпълнително дело №
20238440403011 по описа на ЧСИ С. Я., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2024 г.
/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане;
- осъдителен иск с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ЧСИ С. Б. Я. да заплати на ищеца сумата в размер на 151,36 лева,
представляваща претърпени имуществени вреди, причинени неправомерно от ответника при
изпълнение на дейността му като частен съдебен изпълнител по изпълнително дело №
20238440403011 по описа на ЧСИ С. Я., от които 87,53 лева – обикновени такси от ТТР към
ЗЧСИ и 63,83 лева – пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, ведно със законната
лихва, считано от 17.01.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното изплащане;
- в условията на евентуалност e предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ЧСИ С. Б. Я. да заплати на ищеца сумата в размер на 151,36 лева,
като неоснователно събрана по изпълнително дело № 20238440403011 по описа на ЧСИ С.
Я., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2024 г. /датата на депозиране на исковата
молба в съда/ до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че срещу него е образувано изпълнително дело № 20238440403011
по описа на ЧСИ С. Я. по молба на ответника **************, въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 05.09.2023 г. по гр.д. № 11501/2017 г., СРС, 62 състав, за следните суми:
510,08 лв. – разноски по заповедното производство - ч.гр.д. № 75310/2016 г., СРС, 62 състав
1
и разноски по исковото производство - гр. дело № 11501/2017 г. Поддържа, че след като бил
уведомен за образуваното срещу него изпълнително дело, депозирал молба пред ЧСИ, с
което на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК поискал производството да бъде прекратено
поради извършено плащане преди образуване на делото. Твърди още, че междувременно бил
наложен запор върху банковите му сметки, където била събрана сумата по изпълнителното
дело. Навежда твърдения, че въпреки многократните молби до ЧСИ за прекратяване на
изпълнителното производство, частният съдебен изпълнител оставил молбата без уважение
с мотива, че производството е приключило с постановление от 29.11.2023 г. Моли съда да
осъди първия ответник ************** да заплати на ищеца сумата в размер на 806,68 лева,
представляваща получена без основание от ответника сума, принудително събрана от ищеца
по изпълнително дело № 20238440403011 по описа на ЧСИ С. Я., както и да осъди втория
ответник ЧСИ С. Б. Я. да заплати на ищеца сумата в размер на 151,36 лева, представляваща
претърпени имуществени вреди, причинени неправомерно от ответника при изпълнение на
дейността му като частен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20238440403011 по
описа на ЧСИ С. Я., от които 87,53 лева – обикновени такси от ТТР към ЗЧСИ и 63,83 лева –
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, а в условията на евентуалност – да осъди
ЧСИ С. Б. Я. да заплати на ищеца сумата в размер на 151,36 лева, като неоснователно
събрана по изпълнително дело № 20238440403011 по описа на ЧСИ С. Я., ведно със
законната лихва, считано от 17.01.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното изплащане. Претендира и законна лихва върху сумите, считано от 17.01.2024
г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане.
Ответникът ************** оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани. Твърди, че не е налице фактическият състав на претенцията за неоснователно
обогатяване. Поддържа, че взискателят на годни доказателствени основания е образувал
процесните изпълнителни дела. Поддържа още, че с извършените плащания, ищецът
погасил частично задълженията си по образуваното пред ЧСИ Уляна Димоларова
изпълнително дело. Сочи, че не било налице заплащане на разноски в заповедното и
исковото производство пред СРС, 62 състав, за което е бил издаден изпълнителен лист от
05.09.2023 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 3011/23г. пред ЧСИ С.
Я.. Поддържа още, че с образуването на изпълнителното дело взискателят е направил
разноски по реда на ТТРЗЧСИ, като е присъединил за събиране и юрисконсултско
възнаграждение. Счита, че предявеният иск е недоказан по основание и размер, поради
което неоснователна е и претенцията по чл. 86 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца.
Ответникът ЧСИ С. Я. с отговора на исковата молба счита предявения иск за
недопустим. Навежда твърдения, че съдебният изпълнител е бил обвързан от изпълнителния
титул и посочените в същия суми, като за него не е съществувало задължението да се
произнася относно тяхната дължимост. Поддържа, че съдебният изпълнител не може да бъде
надлежна страна в спор с материални правоотношения между правни субекти. Моли съда да
прекрати делото в тази част като недопустимо, алтернативно съдът да отхвърли предявения
иск като изцяло неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото е представен Изпълнителен лист от 05.09.2023 г., издаден на основание чл.
404 – 406 и чл. 408 ГПК – влязло в сила решение № 153526 от 22.06.2017 г., постановено по
гр. дело № 11501/2017 г. по описа на СРС, 62 състав и решение № 4781 от 27.06.2019 г.,
постановено по гр. дело № 5520/2018 г. по описа на СГС, IV В състав, за осъждане на Е. Ч.
А., ЕГН **********, да заплати на ****************, ЕИК *********, сумата 510,08 лева –
2
разноски за заповедното производство и исковото производство. Изпълнителният лист е
издаден в полза на *******************, ЕИК *********.
По делото е приобщено копие от изпълнително дело № 20238440403011 на ЧСИ С. Я.,
рег. № 844 при КЧСИ, с район на действие СГС, от което се установява извършването на
следните действия:
С молба вх. № 62753/27.09.2023 г. от***************е поискано от ЧСИ С. Я., рег. №
844 при КЧСИ, с район на действие СГС, да образува изпълнително дело срещу длъжника Е.
Ч. А. въз основа на горепосочения изпълнителен лист от 05.09.2023 г. С молбата е поискано:
да бъде извършена справка в РБСС за банковите сметки и сейфове и да бъде наложен запор
върху откритите такива, както и да бъде извършена справка в НОИ за действащите трудови
договори с оглед налагане на запор върху трудово възнаграждение, като в случай, че не
бъдат открити банкови сметки и трудови договори, е поискано насочване на изпълнението
към опис и оценка на движими вещи с цел изнасянето им на публична продан. С молбата на
частния съдебен изпълнител са възложени и правомощията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Поискано
е от съдебния изпълнител предприемане на изпълнителни действия за събиране както на
присъдените в изпълнителния лист суми, така и на направените по изпълнителното дело
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене в размер
на 150 лева и 5 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
С постановление от 27.09.2023 г. ЧСИ С. Я. е образувал изпълнително производство
по изпълнително дело № 20238440403011 с взискател **************** и длъжник Е. Ч. А.
за събиране на посочените в изпълнителния лист от 05.09.2023 г. суми.
Изпратени са запорно съобщение с изх. № 47221/18.10.2023 г. до ************* и
запорно съобщение с изх. № 47224/18.10.2023 г. до **************.
Изпратено е писмо от ***************, с което уведомява съдебния изпълнител, че
длъжникът Е. Ч. А., ЕГН ********** има открита/и банкова/и сметка/и в **************.
ЧСИ е уведомен, че запорът е наложен върху вземанията на длъжника по посочената/ите в
писмото сметка/и, както и че по блокираната сметка постъпват суми от възнаграждение за
работа. В писмото е посочено, че до получаване на други указания по смисъла на чл. 446
ГПК и на основание чл. 446а ГПК, от постъпващото по сметката възнаграждение за работа
ежемесечно ще бъде предоставяна сума в размер на минималната работна заплата на
разпореждане на титуляра, а запорът ще се изпълнява с горницата. Изяснява се също, че
върху вземането на длъжника по посочената сметка има и други претенции: договор за залог
в полза на ************* върху вземанията на залогодателя по сметка № 18629469 за
обезпечение на кредит, с достоверна дата, предхождаща датата на налагане на запора.
Запорното съобщение с изх. № 47224/18.10.2023 г., изпратено до *************, е
връчено на 23.10.2023 г. Установява се, че наличността по сметката не е достатъчна за
покриване на цялата сума, посочена в запорното съобщение, както и че върху вземането по
сметка/и няма предходно наложен/и запор/и.
С покана за доброволно изпълнение с изх. № 47220/18.10.2023 г. длъжникът Е. Ч. А.,
ЕГН **********, е уведомен, че задълженията му по изпълнително дело № 20238440403011
към 01.11.2023 г. възлизат на 885,89 лева, от които 510,08 лв. присъдени разноски, 150 лв.
разноски по изпълнителното дело и 225,81 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ. С поканата на
длъжника е съобщено за наложен запор върху банковите му сметки, открити в ***********
и ***************. Видно от разписката на гърба на поканата за доброволно изпълнение,
последната е връчена на длъжника на 25.10.2023 г., като е отбелязано, че връчването е
извършено в кантората на ЧСИ С. Я., което се потвърждава и от протокол за явяване на
страна по дело от 25.10.2023 г.
Длъжникът Е. Ч. А. е депозирал молба с вх. № 69210/25.10.2023 г., в която заявява, че
е заплатил дължимите към взискателя суми по гр. дело № 11501/2017 г. още през месец
3
август 2019 г., на две вноски, а именно на 06.08.2019 г. – 400 лв. и на 28.08.2019 г. – 400 лв.,
като поддържа, че дължимата сума е погасена преди образуване на изпълнителното дело,
поради което моли съдебния изпълнител да прекрати образуваното срещу него
изпълнително дело № 20238440403011. Към молбата са приложени: 1/ вносна бележка с рег.
№ 03022В-00А9412/06.08.2019 г. за сума в размер на 400 лв., с наредител ищеца Е. Ч. А. и
получател ответника **************, с основание за внасяне – частично плащане по ч.гр.д.
№ 75310/2016 г., СРС, 62 състав, гр. дело № 11501/2017 г.; и 2/ вноска бележка с рег. №
03022В-00А9809/28.08.2019 г. за сума в размер на 400 лв., с наредител ищеца Е. Ч. А. и
получател ответника **************, с основание за внасяне - частично плащане по ч.гр.д.
№ 75310/2016 г., СРС, 62 състав, гр. дело № 11501/2017 г.
Във връзка с молбата на длъжника е депозирано становище от взискателя с вх. №
14054/28.11.2023 г., в което са изложени подробни съображения за нейната неоснователност.
Взискателят твърди, че платежните нареждания са представени от длъжника и по друго
изпълнително дело, образувано за събиране на различни задължения - ИД № 919/2019 г. по
описа на ЧСИ У. Д.. Поддържа също, че платежните нареждания са взети предвид при
изчисляване на дълга именно по посоченото изпълнително дело.
При ЧСИ е депозирано заявление с вх. № 77658/20.11.2023 г. от ищеца Е. Ч. А., с
което е отправена молба до съдебния изпълнител да се произнесе по молбата за прекратяване
на заведеното срещу него изпълнително дело № 20238440403011, като отново се поддържа,
че длъжникът е заплатил дължимите към взискателя суми по гр. дело № 11501/2017 г. още
през месец август 2019 г.
С постановление от 15.11.2023 г. ЧСИ С. Я. е постановил да се укаже на длъжника, че
изпълнителното производство е образувано само за събиране на разноски по заповедното и
исковото производство съгласно решение № 11501/2017 г. по описа на СРС, 62 състав и по
гр. дело № 5520/2018 г. на СГС, IV В състав.
Длъжникът е депозирал заявление с вх. № 78381/22.11.2023 г., с което уведомява
съдебния изпълнител, че от сметката му към ЧСИ е преведена сума, която изцяло покрива
претенцията към него по изпълнителното дело, в това число лихвите и разноските, с оглед
на което моли съдебния изпълнител незабавно да разпореди вдигане на наложените запори
на банковите му сметки. Отново е поискано от ЧСИ да се произнесе по молбата на длъжника
за прекратяване на изпълнителното дело.
С разпореждане от 29.11.2023 г. ЧСИ С. Я. е постановил вдигане на обезпечителните
мерки и изпращане на съобщения, приключване на изпълнителното производство и
уведомяване на страните.
Със съобщение с изх. № 55290/30.11.2023 г., длъжникът е уведомен, че на основание
чл. 433, ал. 2 ГПК и разпореждане от 29.11.2023 г., ЧСИ приключва изпълнителното
производство срещу него.
ЧСИ С. Я. е изпратил съобщение за вдигане на запор с изх. № 55291/30.11.2023 г. до
************* и съобщение за вдигане на запор с изх. № 55293/30.11.2023 г. до
************.
Взискателят ************* също е уведомен за приключване на изпълнителното
производство със съобщение с изх. № 55288/30.11.2023 г.
С разпореждане от 07.12.2023 г. ЧСИ С. Я. е постановил, че съобразявайки становище
с вх. № 80606/30.11.2023 г. и приложените към молба с вх. № 69210/25.10.2023 г.
доказателства за плащане, оставя без уважение молба от длъжника с вх. № 69210/25.10.2023
г. Посочено е, че производството е приключено с постановление от 29.11.2023 г.
По молба на длъжника с вх. № 84213/12.12.2023 г. е издадено удостоверение с изх. №
57735/13.12.2023 г. от ЧСИ С. Я., от което се установява, че по изпълнително дело №
20238440403011 е постъпила сума в общ размер на 958,04 лева, разпределена както следва:
4
806,68 лева - за взискателя ********************, 87,53 лева – обикновени такси от ТТР
към ЗЧСИ и 63,83 лева – пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
По делото е прието в заверен препис копие от изпълнително дело № 20198580400919
на ЧСИ У. Д., рег. № 858 при КЧСИ, с район на действие СГС, от което се установява, че с
молба вх. № 19470/30.07.2019 г. от **************е поискано от ЧСИ У. Д., да образува
изпълнително дело срещу длъжника Е. Ч. А. въз основа на представен изпълнителен лист от
17.07.2019 г. С молбата на частния съдебен изпълнител са възложени правомощията по чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ. От съдебния изпълнител е поискано предприемане на изпълнителни
действия за събиране както на присъдените с изпълнителния лист суми, ведно със законната
лихва върху главницата, така и на направените по изпълнителното дело разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното
дело в размер на 100 лева.
Изпълнителен лист от 17.07.2019 г. е издаден на основание чл. 416 ГПК – влязла в
сила Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 29.12.2016 г., издадена по гр. дело №
75310/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав, за осъждане на Е. Ч. А., ЕГН
**********, да заплати на *************, ЕИК *********, сумата от 705,53 лева за
доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законната лихва за периода от
22.12.2016 г. до изплащане на вземането и лихва в размер на 1,71 лева за периода от
31.12.2013 г. до 12.12.2016 г. Изпълнителният лист е издаден в полза на *************, ЕИК
*********.
По ИД № 20198580400919 съдебният изпълнител е наложил запори на банкови
сметки и трудово възнаграждение на длъжника.
С молба вх. № 22194/02.09.2019 г. длъжникът е уведомил съдебния изпълнител за
извършено частично плащане към взискателя ***************** по делото, по което е
издаден изпълнителния лист от 17.07.2019 г., а именно: ч.гр.д. № 75310/2016 г. по описа на
СРС, 62 състав. Посочено е, че платената от длъжника сума е в общ размер на 800 лв., от
които 400 лв., преведени на 06.08.2019 г. и 400 лв., преведени на 28.08.2019 г. В молбата е
посочено също, че първото плащане предхожда датата на образуване на изпълнителното
дело, поради което длъжникът счита, че разноските, съразмерни на сумата от 400 лв., следва
да останат в тежест на взискателя. Длъжникът е изразил желание за доброволно заплащане
на остатъчната сума (горницата над 800 лв.), като е отправил молба до ЧСИ да изчисли
точния размер на задължението му към 10.09.2019 г.
ЧСИ У. Д. е издала разпореждане за приключване по изпълнително дело № 919/2019
от 04.09.2019 г., след като е констатирала, че притезанието на взискателя е удовлетворено,
като е разпоредила вдигане на всички наложени по делото запори и възбрани, извършване
на счетоводна проверка по делото, възстановяване на суми, генериране и връчване на
съобщения за вдигане на запори и възбрани /и посочване на сметки за възстановяване на
суми/. В разпореждането е посочено, че сума в размер на 761,42 лв. е възстановена на
длъжника с платежно нареждане на 25.09.2019 г.
По молба на длъжника с вх. № 50952/20.11.2023 г. ЧСИ У. Д.е издала удостоверение с
изх. № 33616/22.11.2013 г., от което се установява, че по изпълнително дело №
20198580400919 за периода от дата на образуване 30.07.2019 г. до 10.09.2019 г. са постъпили
следните суми: 1/ по информация от длъжника са преведени по сметка на взискателя общо
800 лв., като платежните са приложени към молбата на длъжника, но от взискателя няма
информация какво е погасено със сумите; 2/ по специалната сметка на ЧСИ са постъпили
суми в общ размер на 1 352,09 лв., от които на дата 03.09.2019 г. сума в размер на 536,70 лв.,
с основание “ИД № 20198580400919 от 26.08.2019 г. срещу Е. Ч. А.” и на дата 10.09.2019 г.
сума в размер на 815,39 лв. “ИД № 20198580400919 ********** ИЗП. ЗАПОР ********
ТРЕТО ЗЛ”. Изяснява се, че от постъпилите по специалната сметка на ЧСИ суми са
разпределени общо 590,67 лв., от които към взискателя 401,19 лв. /главница - 307,08 лв. и
5
законна лихва – 94,11 лв./, а в полза на ЧСИ за такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ –
189,48 лв. Изяснява се също, че сумите към взискателя в общ размер на 401,19 лв. са
преведени, както следва: на 04.09.2019 г. – сума в размер на 308,19 лв. и на 13.09.2019 г. –
сума в размер на 93,00 лв.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът претендира връщане на суми, за които твърди, че са дадени при начална
липса на основание. Фактите, подлежащи на установяване, са: даване на нещо от страна на
ищеца, получаване на същото от страна на ответника, липса на валидно правоотношение,
което да обуславя имущественото разместване.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД „Който е получил нещо без основание или
с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне”. На връщане в
хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД подлежи реално полученото. При иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
ищцовата страна следва да докаже плащането на претендираната сума, а ответната -
основанието за нейното получаване, респ. задържане, ако твърди наличие на такова
основание.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и въведените от страните твърдения, в
тежест на ищеца е да докаже, че е извършено плащане на процесната сума, чието
възстановяване претендира, получаването й от ответника, както и обстоятелството, че
същата е недължима – че не е налице валидно правоотношение, което да съдържа
задължения за извършването й и да оправдава имущественото разместване. Ответникът
следва да установи, че е получил сумата на валидно правно основание.
Съгласно ППСВ 1/1979 г., първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато
предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също
предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. Освен това
основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
предявяване на претенцията за реституция на даденото.
В случая ищецът претендира от ответника ****************сума в общ размер на
806,68 лева при твърдения, че същата е получена от ответника без основание, принудително
събрана от ищеца по изпълнително дело № 20238440403011 по описа на ЧСИ С. Я.. Твърди
се, че със сумата в общ размер на 800 лв. /сбор от двете плащания, всяко от които по 400 лв.,
извършени с преводни нареждания от 06.08.2019 г. и 28.08.2019 г./, още през 2019 г. ищецът
е погасил задължението си за разноски.
Действително с преводни нареждания от 06.08.2019 г. и 28.08.2019 г. ищецът –
длъжник по изпълнително дело № 20238440403011 на ЧСИ С. Я. е заплатил в полза на
взискателя ************** сума в общ размер на 800 лв., с посочено основание за внасяне
на сумите “частично плащане по ч.гр.д. № 75310/2016 г., СРС, 62 състав, гр. дело №
11501/2017 г.”. Страните не спорят, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че ищецът Е. Ч. А. - длъжник по изпълнително дело № 20238440403011 на
ЧСИ С. Я., е длъжник и по по-рано образувано срещу него изпълнително дело №
20198580400919 на ЧСИ У. Д., рег. № 858 при КЧСИ, с район на действие СГС.
Видно от удостоверение с изх. № 57735/13.12.2023 г., издадено от ЧСИ С. Я., по
изпълнително дело № 20238440403011 е постъпила сума в общ размер на 958,04 лева, като в
полза на взискателя*************** е разпределена сумата 806,68 лева /преводно
нареждане – л. 47 от приобщеното изпълнително дело № 20238440403011/.
На първо място следва да се отбележи, че по изпълнително дело № 20238440403011
6
ЧСИ С. Я. е разпределил в полза на взискателя ************** сума в размер на 510,08
лева – разноски за заповедното производство и исковото производство. Това всъщност е
сумата по представения пред ЧСИ Я. изпълнителен лист от 05.09.2023 г., въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 20238440403011.
На следващо място, ЧСИ С. Я. е разпределил в полза на взискателя таксите и
разноските по изпълнението. В тази връзка следва да се посочи, че с молбата за образуване
на изпълнително дело с вх. № 62753/27.09.2023 г. взискателят е поискал от съдебния
изпълнител да предприеме и действия по събиране на направените по изпълнителното дело
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене в размер
на 150 лв. С постановление от 27.09.2023 г. ЧСИ С. Я. е образувал изпълнително
производство по изпълнително дело № 20238440403011 с взискател ************** и
длъжник Е. Ч. А. за събиране на посочените в изпълнителния лист от 05.09.2023 г. суми,
като е определил и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. В постановлението
са посочени следните такси и разноски по изпълнението: 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, 144 лв. – такси за образуване на изпълнителното производство и 2,60 лв.
държавни такси или общо 296,60 лв. Така по изпълнително дело № 20238440403011 в полза
на взискателя е разпределена сумата в общ размер на 806,68 лева, която представлява сбор
от следните суми: 510,08 лв. – разноски за заповедното и исковото производства, предмет на
изпълнителния лист от 05.09.2023 г., 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 144 лв. –
такси за образуване на изпълнителното производство и 2,60 лв. държавни такси.
За сумите, представляващи такси и разноски по изпълнението, ЧСИ С. Я. е издал: 1/
фактура № ********** – копие от 02.10.2023 г., получател – *****************, стойност
108,00 лв. с включен ДДС, наименование на стоките или услугите: т. 1 – образуване на
изпълнително дело (20,00 лв.), т. 2 – цялостно проучване имущественото съС.ие на
длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне на начина на
изпълнение от ЧСИ (50,00 лв.) и т. 5 - изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от
негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително
за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК (20,00 лв.); 2/ сметка №
********** – копие от 02.10.2023 г., задължено лице - *****************, сумата 108,00 лв.
с включен ДДС – обикновена такса; 3/ фактура № ********** – копие от 02.11.2023 г.,
получател – ***************, стойност – 36,00 лв. с включен ДДС, наименование на
стоките или услугите: т. 9 – налагане на запор без извършване на опис, включително върху
дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 от ГПК (30 лв.); 5/ сметка № ********** – копие
от 02.11.2023 г., задължено лице - ****************, сума – 2,60 лв. с включен ДДС –
допълнителни разноски по т. 31; и 5/ сметка № ********** – копие от 02.11.2023 г.,
задължено лице - *****************, сума – 36,00 лв. с включен ДДС – обикновена такса.
Видно от платежни нареждания от 29.09.2023 г. и 31.10.2023 г. /л. 5 и л. 38 от приобщеното
изпълнително дело № 20238440403011/, посочените такси и разноски са заплатени от
взискателя **************** в полза на ЧСИ С. Я..
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; и
разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.
По отношение таксите и разноските по изпълнението следва да се отбележи, че по
своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е
деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има
обективен характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на виновно
поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че
неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на
7
изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.
Твърденията на ищеца за неоснователно обогатяване на ответника *************** –
взискател по изпълнително дело № 20238440403011 биха били основателния единствено в
случай, че претендираната сума в общ размер на 806,68 лв. е получена от взискателя без
наличие на законно основание. В случая сумата в размер на 510,08 лв. (част от сумата в общ
размер на 806,68 лв.) е предмет на издадения изпълнителен лист от 05.09.2023 г., като
липсва изрично съдебно решение, което да обезсилва изпълнителния титул. Както беше
посочено и по-горе, тази сума е събрана в хода на принудителното изпълнение и е
разпределена от съдебния изпълнител в полза на взискателя.
По исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД хипотезите на „получаване без основание“
обикновено са обусловени от едно преюдициално правоотношение. Съответно фактическия
състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при
начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен това
основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
предявяване на претенцията за реституция на даденото.
За прецизност и пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът намира за
неоснователни твърденията в исковата молба, че ищецът е погасил разноските по
посочените в изпълнителния лист дела още през 2019 г. с преводните нареждания от
06.08.2019 г. и 28.08.2019 г., т.е. преди образуване на изпълнително дело № 20238440403011
по описа на ЧСИ С. Я.. Тези твърдения се опровергават от приетото в заверен препис копие
от изпълнително дело № 20198580400919 на ЧСИ У. Д. и по-конкретно молба с вх. №
22194/02.09.2019 г. В тази връзка следва да се посочи, че разноските в размер на 510,08 лв.,
предмет на изпълнителния лист от 05.09.2023 г., не са били предмет на изпълнителния лист
от 17.07.2019 г., съответно и на по-рано образуваното пред ЧСИ У. Д. изпълнително дело №
20198580400919. Поради тази причина ЧСИ Д. не е разпределяла постъпили в хода на
принудителното изпълнение суми за погасяването на задължението за разноски в размер на
510,08 лв. Изложеното обосновава неоснователност на ищцовите твърдения, че
задължението за разноски е погасено с извършените през 2019 г. плащания, т.е. преди сумите
по изпълнителния лист от 17.07.2019 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело
№ 20198580400919 на ЧСИ У.Д..
Изпълнителен лист от 17.07.2019 г. е издаден за сумата 705,53 лева за доставена от
дружеството топлинна енергия, ведно със законната лихва за периода от 22.12.2016 г. до
изплащане на вземането и лихва в размер на 1,71 лева за периода от 31.12.2013 г. до
12.12.2016 г. Въз основа на посочения изпълнителен лист ЧСИ У. Д. е образувала
изпълнително дело № 20198580400919. От запорно съобщение с изх. № 20653/26.08.2019 г.,
запорно съобщение с изх. № 20655/26.08.2019 г. и съобщение за образувано изпълнително
дело с изх. № 20654/26.08.2019 г., се установява, че към 09.09.2019 г. дължимата от Е. Ч. А.
сума по посоченото ИД възлиза на 1 282,10 лв., от които главница в размер на 705,53 лв. със
законна лихва в размер на 194,22 лв. за периода 22.12.2016 г. – 09.09.2019 г., 1,71 лв. –
неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), 100 лв. – разноски по
изпълнителното дело в полза на взискателя, както и такси и разноски в размер на 280,64 лв.
съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ. След получаване на съобщението за
образуваното дело длъжникът Е. А. е депозирал пред ЧСИ У. Д.молба вх. №
22194/02.09.2019 г., в която изрично е посочено, че извършеното частично плащане към
взискателя . е по делото, по което е издаден изпълнителен лист от 17.07.2019 г. – ч.гр.д. №
75310/2016 г. по описа на СРС, 62 състав. ЧСИ У. Д. е била обвързана от пределите на
представения пред нея изпълнителен титул, въз основа на който е образувано
изпълнителното производство, като не е имала възможност да разпредели постъпили в хода
на принудителното изпълнение суми за погасяване на задължения към взискателя, различни
8
от посочените в изпълнителния лист от 17.07.2019 г., каквото всъщност е задължението за
разноски в размер на 510,09 лв., предмет на изпълнителния лист от 05.09.2023 г.
Видно от удостоверение с изх. № 33616/22.11.2013 г., по изпълнително дело №
20198580400919 ЧСИ У. Д. е взела предвид извършеното от длъжника частично плащане на
сума в общ размер на 800 лв. В удостоверението е посочено, че по специалната сметка на
ЧСИ са постъпили суми в общ размер на 1 352,09 лв., от които към взискателя и в полза на
ЧСИ са разпределени общо 590,67 лв. Така на длъжника е възстановена сумата 761,42 лв. /1
352,09 – 590,67/.
Не на последно място, следва да се отбележи, че нито в основанията за плащане (в
двете платежни нареждания), нито в молбата до ЧСИ У. Д., длъжникът не е заявил, че
погасява именно задължението си за разноски.
С оглед на изложеното, съдът намира, че в случая не може да се приеме, че още през
2019 г. с преводни нареждания от 06.08.2019 г. и 28.08.2019 г., представени от ищеца както
по първоначално образуваното срещу него изпълнително дело № 20198580400919 на ЧСИ У.
Д., така и впоследствие по изпълнително дело № 20238440403011 на ЧСИ С. Я., е погасено
задължението му към взискателя - ответника ************ за сумата 510,08 лв. – разноски
за заповедното производство и исковото производство, предмет на изпълнителен лист от
05.09.2023 г. Следователно неоснователно се явява и твърдението, че въз основа на
извършеното разпределение по изпълнително дело № 20238440403011, ответното дружество
повторно е получило сумата 510,08 лв.
Предвид, че не е било налице твърдяното плащане преди започване на
изпълнителното производство пред ЧСИ С. Я., то таксите и разноските по изпълнението са
за сметка на длъжника – ищец в настоящото производство.
Съдът намира, че въз основа на анализа на приетите по делото писмени
доказателства, следва да се приеме, че не са налице предпоставките от фактическия състав
на неоснователното обогатяване, а именно обедняване на едно лице /намаляване на неговото
имущество в резултат от неоснователно обогатяване/, обогатяване на друго лице /нарастване
на неговото имущество без правно основание/, както и причинна връзка между
обедняването и обогатяването. В случая, съобразно разпределената доказателствена тежест,
ответникът ************** доказва наличието на основание за имущественото разместване.
Вземайки предвид издадения в полза на топлопреносното предприятие изпълнителен лист
от 05.09.2023 г., както и съобразно изложеното по-горе по отношение отговорността на
длъжника за разноски в изпълнителното производство, съдът намира, че сумата в размер на
806,68 лева не е получена от ответника ************* без правно основание.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Доколкото не се установи паричното задължение да е дължимо и изискуемо, то като
законна последица от това не се дължи и обезщетение в размер на поисканата законна лихва,
считано от 17.01.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното
изплащане.
По иска с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че:
ответникът, в качеството си на частен съдебен изпълнител, е извършил твърдените
противоправни деяния /действия или бездействия/, с които виновно му е причинил
имуществени вреди в претендирания размер, както и причинна връзка между вредите и
виновното деяние на ответника.
На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на ответника се предполага до доказване на
противното.
9
В тежест на ответника е да опровергае презумпцията за виновност.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на задължението си за поправяне на причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговаря
за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.
Следователно, за да се ангажира отговорността на ответника по реда на ЗЧСИ, същият
следва да е длъжностно лице, изпълняващо дейност по принудително изпълнение при или
по повод на осъществяваната от него дейност, като е необходимо, за да се дължи
обезщетение, да има причинени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Ищецът претендира от ответника ЧСИ С. Я. сумата в размер на 151,36 лева,
представляваща претърпени имуществени вреди, причинени неправомерно от ответника при
изпълнение на дейността му като частен съдебен изпълнител по изпълнително дело №
20238440403011, от които 87,53 лева – обикновени такси от ТТР към ЗЧСИ и 63,83 лева –
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Твърди, че ответникът му е причинил
имуществена вреда в посочения размер, като счита, че съдебният изпълнител е извършил
едно основно нарушение на закона - на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно
посочената разпоредба, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от
пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния
лист е платена или внесена от взискателя преди образуване на изпълнителното
производство.
От приобщеното копие от изпълнително дело № 20238440403011 на ЧСИ С. Я. се
установява, че длъжникът Е. А. – ищец по настоящото дело е депозирал пред съдебния
изпълнител молба за прекратяване на образуваното срещу него изпълнително производство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК – поради извършено плащане преди образуване на
делото. В молба-уточнение с вх. № 198212/17.06.2024 г. ищецът поддържа, че причинените
му вреди са настъпили вследствие на процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение, като твърди, че съдебният изпълнител не само, че не е прекратил
изпълнителното дело при наличие на основание за това, но и е отказал да се произнесе по
молбата му – не е постановил отказ за прекратяване, с което е осуетил възможността на
длъжника да защити правата си по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Съгласно посочената
разпоредба, взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
По отношение на таксите по ТТР към ЗЧСИ следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното
производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
Както беше посочено и по-горе, по своето естество отговорността на длъжника за разноски
в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в
производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането й не се
изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира
своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е
станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от
взискателя в същото разноски.
В случая изпълнителното производство е било образувано въз основа на годно
изпълнително основание – влязло в сила решение № 153526 от 22.06.2017 г., постановено по
гр. дело № 11501/2017 г. по описа на СРС, 62 състав и решение № 4781 от 27.06.2019 г.,
постановено по гр. дело № 5520/2018 г. по описа на СГС, IV В състав, и издаден въз основа
10
на него изпълнителен лист от 05.09.2023 г., поради което е бил налице годен изпълнителен
титул. Съгласно чл. 426 ГПК представянето на изпълнителен лист в оригинал е основание за
образуване на изпълнително производство, като в случая ЧСИ С. Я. е действал в кръга на
правомощията си - образувал е изпълнително дело, изпратил е до длъжника покана за
доброволно изпълнение, наложил е запори върху банковите сметки и трудовото
възнаграждение на длъжника. По делото се установява, че всички суми, включително
таксите по изпълнението, са били събрани от ЧСИ Я. на валидно правно основание, тъй
като към момента на събирането им изпълнителният титул не е бил обезсилен и съдебният
изпълнител е бил обвързан от него, като не е имал възможност да преценява дали вземането
съществува или не. В допълнение, правилно ЧСИ Я. е преценил, че не е налице твърдяното
от длъжника основание за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като не е било
налице плащане на сумите по изпълнителния лист от 05.09.2023 г. преди образуване на
изпълнително дело № 20238440403011.
Съгласно практиката на ВКС за търсене на деликтна отговорност на ЧСИ е
необходимо кумулативно наличие на незаконосъобразно действие или бездействие, във
връзка с дейността му на орган по принудително изпълнение, настъпили в резултат на
същото вреди и причинно-следствена връзка между вредите и противоправното поведение
на делинквента. Следователно основателността на защитата на ищеца по този иск се
предпоставя от установяване, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното
наличие на три елемента: неправомерни /противоправни/ действия или бездействия на
частния съдебен изпълнител, вреда, настъпила по повод и вследствие упражняване
дейността на частния съдебен изпълнител, и причинна връзка между действията му и
настъпилата вреда. Вината на делинквента – ЧСИ се презюмира на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД. Липсата на който и да е от посочените елементи води до неоснователност на исковата
претенция. Противоправността се състои в процесуалната незаконосъобразност на
увреждащото действие на ЧСИ, като законосъобразността му следва да се преценява
независимо от това дали е било обжалвано и какво е решението по жалбата.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите
на ищеца за допуснати от страна на съдебния изпълнител нарушения, изразяващи се в отказ
за прекратяване на изпълнително дело № 20238440403011 на ЧСИ С. Я., рег. № 844 при
КЧСИ, с район на действие СГС, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Доколкото не се установи паричното задължение да е дължимо и изискуемо, то като
законна последица от това не се дължи и обезщетение в размер на поисканата законна лихва,
считано от 17.01.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното
изплащане.
По предявения евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Предвид обстоятелството, че съдът остави без уважение предявения иск по чл. 441
ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД, следва да разгледа евентуално предявения такъв по чл.
55 ЗЗД.
Ищецът претендира връщане на суми, за които твърди, че са дадени при начална
липса на основание. Фактите, подлежащи на установяване, са: даване на нещо от страна на
ищеца, получаване на същото от страна на ответника, липса на валидно правоотношение,
което да обуславя имущественото разместване.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД „Който е получил нещо без основание или
с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне”. На връщане в
хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД подлежи реално полученото. При иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
ищцовата страна следва да докаже плащането на претендираната сума, а ответната -
11
основанието за нейното получаване, респ. задържане, ако твърди наличие на такова
основание.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и въведените от страните твърдения, в
тежест на ищеца е да докаже, че е дал процесната сума, чието възстановяване претендира,
получаването й от ответника, както и обстоятелството, че същата е недължима – че не е
налице валидно правоотношение, което да съдържа задължения за извършването й и да
оправдава имущественото разместване.
В тежест на ответника е да установи, че е било налице валидно основание за
принудителното събиране на сумата от ищеца.
Ищецът претендира връщане на суми, за които твърди, че са получени от ответника
без основание - принудително събрани от ЧСИ С. Я. по изпълнително дело №
20238440403011.
Съдът намира, че в случая неоснователно се претендира от съдебния изпълнител
заплащане на суми вследствие на настъпило неоснователно обогатяване. Следва да се има
предвид принципът на стабилитетът на изпълнението /стабилитетът на извършените
изпълнителни действия/, като както беше посочено по-горе отговорността за евентуално
неоснователно получени от принудително изпълнение суми следва да бъде на взискателя, а
не на съдебния изпълнител, на плоскостта на неоснователното обогатяване, което е
извъндоговорен източник на задължения. В този смисъл е и поддържаното от доктрината и
съдебната практика разбиране, че отговорността на съдебния изпълнител е за процесуална
незаконосъобразност, а за материална незаконосъобразност на изпълнението, отговаря
взискателят.
Твърденията на ищеца за неоснователно обогатяване на частния съдебен изпълнител
биха били основатели единствено в случай, че процесната сума е събрана без наличие на
законно основание. В случая ищецът поддържа, че сумата в общ размер на 151,36 лв., от
които 87,53 лева – обикновени такси от ТТР към ЗЧСИ и 63,83 лева – пропорционална такса
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, е неоснователно събрана от ЧСИ С. Я..
По отношение на таксите по ТТР към ЗЧСИ следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното
производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. В
случая съдът намира, че не са налице основания за освобождаване на длъжника от разноски
по изпълнението, тъй като по делото безспорно се установява, че ищецът - длъжник не е
изпълнил задължението си преди образуване на изпълнително дело № 20238440403011.
В допълнение, разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея
пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78 ал.
1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, такси по изпълнението се събират за извършването на
изпълнителни действия и извършването на други действия, като пропорционалните такси се
събират в процент според материалния интерес. Таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ се явява
възнаграждение за реализирана от частния съдебен изпълнител дейност по събиране на
паричното вземане на взискателя, съответно на присъединените в изпълнителния процес
кредитори. Тази пропорционална такса върху събраната сума за изпълнение на парично
вземане е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, включително
когато плащането е направено директно в полза на взискателя, доколкото именно
предприетите действия по принудителното изпълнение са мотивирали длъжника да направи
плащането. За длъжника възниква задължение да плати пропорционалната такса, тъй като не
е платил доброволно преди започването на изпълнителния процес, а водещ мотив за
плащането е заплахата от принудително удовлетворяване на вземането, вследствие на
предприетите от частния съдебен изпълнител действия в тази връзка. Следва, че независимо
12
дали плащането е извършено чрез съдебния изпълнител или директно в полза на взискателя,
съдебният изпълнител има право да начисли и събере таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, тъй
като положеният от него труд е мотивирал длъжника да изпълни задължението си.
С оглед на изложеното, съдът намира, че не може да се приеме, че ответникът ЧСИ С.
Я. се е обогатил с процесната сума в размер на 151,36 лв., за да е налице основание за
ангажиране на отговорността му по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Съобразно разпределената
доказателствена тежест, съдът намира, че съдебният изпълнител доказва наличието на
основание за имущественото разместване /за дължимостта на процесните обикновени и
пропорционална такси по ТТР към ЗЧСИ/.
В аспекта на изложеното, настоящият съдебен състав намира предявения иск за
неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Доколкото не се установи паричното задължение да е дължимо и изискуемо, то като
законна последица от това не се дължи и обезщетение в размер на поисканата законна лихва,
считано от 17.01.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното
изплащане.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК имат
ответниците.
Ответникът ************** претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя на 100 лева.
Разноски, видно от списък на разноските по чл. 80 ГПКПКотГПК /л. 131/, се
претендират от ответника ЧСИ С. Я. и такива следва да му бъдат присъдени в размер на 600
лева за заплатено адвокатско възнаграждение. По делото са приети договор за правна защита
и съдействие от 22.03.2024 г. /л. 51/, фактура № **********/22.03.2024 г. /л. 52/ и банково
извлечение /л. 53/, като се установява, че именно това е реално платеният размер на
разноски за адвокатско възнаграждение, които ответникът е сторил.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Ч. А., ЕГН **********, с адрес: **************,
срещу **************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
******************, иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 806,68 лева, представляваща получена без основание от ответника сума,
принудително събрана от ищеца по изпълнително дело № 20238440403011 по описа на ЧСИ
С. Я., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2024 г. /датата на депозиране на исковата
молба в съда/ до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Ч. А., ЕГН **********, с адрес: ***************,
срещу ЧСИ С. Я., с рег. № 844 при КЧСИ, с район на действие СГС, иск с правно основание
чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 151,36 лева,
представляваща претърпени имуществени вреди, причинени неправомерно от ЧСИ С. Я.
при изпълнение на дейността му като частен съдебен изпълнител по изпълнително дело №
20238440403011 по описа на ЧСИ С. Я., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2024 г.
/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане.
13
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Ч. А., ЕГН **********, с адрес: *****************,
срещу ЧСИ С. Я., с рег. № 844 при КЧСИ, с район на действие СГС, иск с правно основание
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 151,36 лева, като неоснователно
събрана по изпълнително дело № 20238440403011 по описа на ЧСИ С. Я., ведно със
законната лихва, считано от 17.01.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК Е. Ч. А., ЕГН **********, с адрес:
****************, да заплати на **************, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****************, сумата 100,00 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. Ч. А., ЕГН **********, с адрес:
******************, да заплати на ЧСИ С. Я., с рег. № 844 при КЧСИ, с район на действие
СГС, сумата 600,00 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14