№
……………………………..гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд - Двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ХРИСТО КОЙЧЕВ
при секретаря Мая
Вълева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 616 по описа за 2018
год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
54 от ЗКИР.
Образувано е по жалба на Я.Ц.М. срещу
Заповед № 18-7604/12.10.2017г., на Началника на СГКК Варна, с която е допуснато
изменение на КРНИ за имот с идентификатор 10135.4501.535 с което са вписани
като собственици на 594 кв.м. ид.ч. наследници на П.А..
Навеждат се доводи, че обжалваният акт е
незаконосъобразен тъй като основанието на което се е позовал органът за да
впише като собственици на процесният имот наследници на П.А. не легитимират
последните като такива, тъй като се касае за отрицателен установителен иск.
Сочи се че отричането на право на собственост на наследници на Ц. Г. не води
автоматично за възникване на такова в полза на другите наследници. Моли съда да
отмени обжалваната заповед и претендира разноските по делото.
Ответникът – началникът на СГКК-Варна, не
се явява и не се представлява. В придружително писмо към изпратената до съда
жалба излага позиция за неоснователност на жалбата и се отправя искане същата
да бъде отхвърлена. Прави се възражение за прекомерност по чл. 78 от ГПК, ако размерът на адв. хонорар на проц. представител на жалбоподателите
надвишава минималния размер по Наредба № 1/2004г.
Заинтересованата страна К.И., чрез
процесуалният си представител оспорва жалбата. Сочи че е налице колизия между
правата на ползвателите и на реститутите по отношение на спорният имот, като
съдът е отрекъл с влязло в сила решение правото на собственост върху имота на
жалбоподателката. Моли съда да отхвърли жалбата и претендира разноските по
делото.
Заинтересованата страна М.Я. счета жалбата
за неоснователна.
Заинтересованата страна Т.А. счита жалбата
за неоснователна.
Заинтересованите страни Л.Г., Г.Г. и В.П.,
редовно призовани не се явяват и не изразяват становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Административното производство по издаване на оспорената заповед е
започнало по искане на заинтересованата страна по делото М.П.Я. *** - Заявление
с вх.№ АУ018396ВН/01.03.2017г. Поискано е извършването на изменение на ПНИ по
отношение на имот с идентификатор 10135.4501.535 по ПНИ на м. „Ментеше“,
землища район „Владислав Варненчик“ гр. Варна. Към заявлението са приложени
проект за изменение на ПНИ; Решение № 192/10.01.2008г., на ВРС по гр.дело № 6402/2005г.;
Решение № 1063/20.10.2008г., постановено по гр.дело № 609/2008г. по описа на
ВОС и Решение № 462/19.10.2010г., постановено по к.гр.дело № 844/2009г. по
описа на ВКС /03.04.2009г., на ВКС по к.гр.дело № 4873/2008г. Представено е и
Решение № 751/03.11.2000г., на ПК Варна с което е признато право на собственост
на наследници на П.А. С. в съществуващи стари реални граници на посочените р решението имоти и е
възстановено правото на собственост на наследници на П. С. по отношение на
изброените имоти.
В обяснителната записка към проекта се сочи, че изменението е на
основание съдебно решение № 1063/23.10.2008г. по гр.дело № 609/2008г. по описа
на ВОС като се предлага да е налице изменение само в КР – да се впишат като
собственици на процесният имот наследници на П.А. С..
Комисията по §4к ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ с Протокол № 298/28.06.2017г., в
т.4 е решила да уважи представеният проект за изменение на ПНИ на с.о.
„Ментеше“ КР 501, землище „Владислав Варненчик“, в частта на имот № 535 по
подаденото от М.Я. заявление рег. № АУ018396ВЛ_001ВЛ/17.03.2017г.
На 12.10.2017г. началникът на СГКК-Варна е издал оспорената заповед №
18-7604, с която е одобрил изменението на КК и КР на гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135,
одобрена със Заповед № РД-18-30/19.06.2007год. на изп.директор на АГКК,
състоящо се в изменение на КРНИ за имот с идентификатор 10135.4501.535, като е
вписан за собственик на 594 кв.м. ид.ч. , от целият с площ от 599кв.м.
наследници на П.А. С., на основание §4к ал.13 т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ въд основа на
Решение на Комисията по ал.12, Протокол № 298/28.06.2017г., т.4 и направените
констатации.
С оглед така установеното от фактическа страна Административният съд
приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от лице - адресат на
оспореният административен акт, в
установения 14-дневен срок за оспорването му - заповедта е съобщена на
жалбоподателката на 13.11.2017г., видно от приложените на лист 77 от административната
преписка доказателства за уведомяване. Жалбата срещу акта е изпратена на
административния орган по пощата на 27.11.2017г. /л. 13-14 от делото/. Налице е
правен интерес от обжалване на процесната заповед от жалбоподателката, предвид
следното : Право да обжалват изменение в кадастъра имат лицата, които са
записани в кадастралните регистри като собственици или носители на вещни права
върху имоти, засегнати от изменението. За тях кадастъра има действие и тези
лица имат гарантирано от закона право на участие в производството по
изменението му, респ. право на жалба. Безспорно е, че наследници на Ц. Г. са
записани като собственици на имота и с изменението в кадастралната карта и
кадастрални регистри на гр. Варна са засегнати техни права. Безспорно е че
жалбоподателката е наследница на вписаното в регистъра лице, което се
установява и от приложената по административната преписка Заповед №
2024/31.12.2004г., по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ /л.24/. Съществуващите до
момента на изменението и отразени в регистъра права на собственост, обосновават
право на жалба в качеството и на "заинтересовано лице" по смисъла на § 1
т. 13 от ЗКИР - като вписани в кадастъра собственици на част от имота,
предмет на изменение с процесната заповед. Кадастърът има действие по отношение
на лицата, които са записани в него като собственици или носители на вещни
права върху имотите, поради което изменението му засяга тях и те са
легитимирани да го обжалват - чл. 54 ЗКИР, във вр. с § 1,
т. 1 и т.
13 ПЗР ЗКИР. Жалбоподателката е страна, както в административното
производство по издаване на оспорения административен акт, така и в
производството по оспорването му пред съда. За нея кадастърът има действие и
изменението му я засяга и тя има правен интерес от оспорването.
Предвид на горното настоящата инстанция
приема, че подадената до съда жалба е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по съществото на спора тя е и ОСНОВАТЕЛНА предвид следното :
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Със
Заповед № 13-35/09.02.2015г. на Изпълнителният
директор на Агенцията по кадастър, в съответствие с чл. 49в ал.1 от ЗКИР, на началниците на службите по
кадастъра са делегирани правомощия за издаване на заповеди ксаещи одобряване на измененията в кадастралната карта и кадастралните
регистри в териториите на съответните области.
При
служебната проверка за законосъобразност по чл.
168 ал.1 от АПК на всички основания по чл. 146
от АПК, настоящия съдебен състав установява, че обжалвания административен
акт е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед № РД-13-59/16.03.2012г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра и на основание чл.
54 ал.1 от ЗКИР, при спазване на установената форма и цел на закона т.е.
при извършената проверка на издаденият акт, не са констатира нарушения на процесуалните
правила при издаването му.
По отношение съответствието на оспорения
акт с материално-правните разпоредби: В настоящия съдебен процес се атакува
административен акт, обективиращ одобрено изменение на КРНИ към действащата кадастрална
карта на Варна с посочено правно основание §4к ал. 13 т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Цитираната
правна норма гласи, че въз основа на решенията на комисията по ал. 12: 1. до
одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри кметът на общината
издава заповед за изменение на плана на новообразуваните имоти; заповедта
подлежи на съобщаване и обжалване по реда на АПК; 2. след одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри началникът на службата по
геодезия, картография и кадастър издава заповед за нейното изменение.
С уредбата на §4к ал. 8-13 от ПЗР на ЗСПЗЗ
законодателят е разписал реда по изменение на план на новообразувани имоти при
лимитативно посочени условия по алинея осма на посочената разпоредба, сред
които е решен спор за собственост по съдебен ред. Въведена е правна възможност
да се постанови изменение на кадастъра, ако промяната в ПНИ е настъпила след
приемането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В тази връзка
посоченото в заповедта основание за произнасянето на ответника по изпълнение на
влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд кореспондира с нормативно
посочените предпоставки за изменение на плана.
Решението на адм. орган да изпълни
цитирания съдебен акт е в съответствие с действащата правна регламентация.
Съгласно чл.
297 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144
от АПК, влязлото в сила решение е задължително за всички съдилища,
учреждения и община в Република България. В този контекст съобразяването на административният
орган със съдебен акт, придобил стабилитет, е съответстващо на правовите
порядки поведение на ответника, но в настоящия случай той е тълкувал
разширително съдебното решение.
Волеизявлението на Началника на СГКК гр.
Варна по вписване на наследниците на П.А. С., като собственици на 594 кв. м.
идеални части от процесния имот не кореспондира със съдебно установеното правно
положение от ОС-Варна. С решението по гр. дело № 609/2008г., този съдебен орган
се е произнесъл при въззивна проверка по предявен отрицателен установителен иск
от наследниците на П. С. и е постановил, че ответниците по иска – Л.Г., Я. М., Г.Г.
и Г.М. не са собственици на реална част от притежавания от тях имот с площ от
594кв.м., имот № 535, по ПНИ на с.о. "Ментеше" т.е. по исковата
претенция с правно основание чл.
97 ал.1 от ГПК. Варненският окръжен съд със сила на присъдено нещо е
отрекъл спорното вещно право на наследници на Ц. Г. върху реална част от 594 кв.
м. от имота им, но не е признал подобно право за наследниците на П. С.. Поради
тази причина в обхвата на обективните предели на силата на пресъдено нещо на
решението е единствено, че Л.Г., Я. М., Г.Г. и Г.М., като наследници на Ц. Г.
не са собственици на посочената реална част от имота. Предметът на това дело е
само отрицателния установителен иск . В тази връзка цитираният съдебен акт не
може да послужи като валидно правно основание за вписването на наследниците на П.
С. като съсобственици. В подкрепа на разбирането, че съдебното решение по
отрицателен установителен иск не е годно основание за легитимиране на ищците по
подобен иск за носители на вещното право са Решение № 13253/02.11.2017г., на
ВАС по адм. дело № 1838/2017г., ІІ о и Решение № 13253/02.11.2017г., на ВАС по
адм.дело № 1838/2017г., ІІ о.
Тези изводи не се променят и от
представените по делото доказателства касаещи заведено исково производство от настоящата
жалбоподателка срещу наследниците на П. С. положителен установителен иск, тъй
като с Решение № 1588/10.11.2014г., по гр.дело № 1515/2014г., по описа на ВОС е
обезсилено решението на ВРС по този иск тъй като със сила на присъдено нещо е
отречено правото и на собственост върху процесният имот. Налице е влязло в сила
съдебно решение само и единствено по воденият отрицателен установителен иск от
наследниците на П. С., но решението по този иск не установява положителният
факт, че тези наследници са собственици на 594 кв.м. от процесният имот.
Отрицателният установителен иск не може да установи пространственият обхват на
правото на собственост с оглед правилното му отразяване в КК.
Следвало е органа при издаване на
процесният акт да не възприема изцяло решението на Комисията по §4к ал.12 от
ПЗР на ЗСПЗЗ тъй като не е обвързан от
решението на комисията по ал. 12. Решението на същата представлява част от
процедурата по изменение на ПНИ, но не е задължително за издателя на заповедта,
който на самостоятелно основание е длъжен да прецени и обсъди всички
доказателства за наличие на предпоставките за постановяването й. Според
настоящият състав такава предпоставка би била издаденото Решение №
751/03.11.2000г., на ПК Варна с което е не само призната право на собственост
на наследници на П. С. върху процесният имот, но и е възстановено това му право
на собственост върху имота. Процедурата по отношение наследниците на П. С., за
които е налице положително произнасяне на гражданският съд по предявеният
отрицателен установителен иск би била финализирана с издаване на Заповед по §4к
ал.7 от Кмета на Община Варна с която да бъде наредено на наследници на П. С.
да придобият право на собственост върху процесният имот. Именно Заповедта по § 4 к
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за наследници на П. С. обуславя приключване на
процедурата за възстановяване на собствеността за процесният имот и тя е
основание за извършване на вписване на изменение в КР, ведно с постановеното
решение на ПК и скица към него, а не съдебното решение по проведен успешен иск
по чл. 97 ал.1 от ГПК. Изводите на административният орган, че са налице
предпоставките на §4к ал.8 т.1 , изр. второ от ПЗР на ЗСПЗЗ предвид посоченото
по-горе влязло в сила съдебно решение са незаконосъобразни. Те биха били
законосъобразни само и единствено ако органа въз основа на така постановеното и
влязло в сила решение беше само заличил като собственици на част от имота наследниците
на Ц. Г., но не и да впише наследниците на П. С., които са инициирали
гражданско-съдебното производство.
Административния орган е допуснал
неправилно приложение на §4к ал.13 вр. ал.1 т.1 пр.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което се
явява отменително основание по арг. на чл.
146 т.4 от АПК относно оспорената заповед, като незаконосъобразна. С
отмяната на оспорената заповед се възстановява първоначалното положение, преди
издаването и, поради което не следва преписката да се връща на органа за
произнасяне с отказ.
Предвид изхода
на спора и съобразно чл.
143 ал.1 от АПК претенциите от страна на жалбоподателите за присъждане на
сторени разноски в производството и адвокатски хонорар са основателни.
Представен е Договор за правна защита и съдействие /л. 11/, видно от който е
договорено и платено възнаграждение за адвокат в размер на 400 лв. От ответната
страна е направено възражение за прекомерност на стореното възнаграждение, но
последното е неоснователно, тъй като уговореното адвокатско възнаграждение е в
минимален размер за такъв вид дела, предвид чл. 8 л.2 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г.
С оглед изхода на делото не се следват и
разноски за заинтересованата страна К.И., тъй като същата е считала жалбата за
неоснователна.
Предвид горното и на основание чл.172
ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Варна, ХХІ-ви състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед 18-7604/12.10.2017г., на
Началника на СГКК Варна, с която е допуснато изменение на КРНИ за имот с
идентификатор 10135.4501.535 с което са вписани като собственици на 594 кв.м.
ид.ч. наследници на П.А..
ОСЪЖДА Службата по геодезия,
картография и кадастър – Варна да заплати на Я.Ц.М., ЕГН ********** сума в
размер на 410.00лв. /четиристотин и десет/, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 – дневен срок от съобщаването
му на страните пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :