Р Е
Ш Е Н
И Е
№ V- 56 06.06.2018 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд пети
въззивен граждански състав
на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ДАНИЕЛА МИХОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
секретар Тодорка Стоянова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 565 по описа за
2018 година , за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К.К.Д., ЕГН **********,*** срещу решение № 223 / 12.02.2018 год. по гр.д. №
7353 / 2016 год. по описа на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени предявените от К.К.Д., ЕГН **********,***, против И.В.И.,
ЕГН **********,*** и Д.Н.Т., ЕГН **********,***, искове за прогласяване
нищожността на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между К.К.Д.
и И.В.И. с Нотариален акт № ** от * г. на нотариус Станка Димова, както и на
Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между И.В.И. и Д.Н.Т. с
Нотариален акт № ** г. от * г. на нотариус Станка Димова, като сключени при заобикаляне
на закона и поради тяхната привидност , и е отхвърлен
предявения от К.К.Д. против И.В.И.
иск за унищожаване на сключения между тях договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 24.03.2011 г., обективиран в Нотариален акт № *** г. на
нотариус Станка Димова, като сключен при осъществена от Д.Н.Т. измама спрямо
ищеца. Осъден е К.К.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Д.Н.Т., ЕГН **********,***,
сумата
от 800,00 лв., представляваща направените от ответника съдебно-деловодни
разноски.
Във въззивната жалба се твърди , че обжалваното решение е неправилно , а
изводът на районния съд , че претенциите на ищеца са недоказани е необоснован.
Твърди се , че първоинстанционният съд не е съобразил правната стойност на
направеното от първия ответник И. признание на предявените искове и не е взел
предвид разпоредбата на чл.237, ал.4 от ГПК , съгласно която признанието на
иска не може да бъде оттеглено. Въззивникът твърди , че между страните е било
сключено споразумение – обратно писмо , в което е била посочена тяхната
действителна воля , но той е изгубил своя екземпляр от писмото . Според
въззивника са доказани основанията за нищожността на договора , сключен с
първия ответник И., от което следва и нищожността на втория договор , за който
се твърди , че не би могъл да породи вещно – правни последици за втория
ответник Т. . Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за
уважаване на предявените искове , както и за присъждане на направените по
делото разноски само в тежест на втория ответник Т. . С въззивната жалба не са
направени искания по доказателствата и не са представени такива . Въззивната
жалба се поддържа и от упълномощената адв. Билянова .
Постъпил е отговор по въззивната
жалба , от насрещната страна Д.Н.Т. , чрез процесуален представител адв. Станева. В
отговора са изложени подробни съображения относно правилност и
законосъобразност на решението , както и на изводите на съда във връзка с
направеното от първия ответник И. признание на исковете . Изложени са твърдения
, че между ищеца и първия ответник е налице водене на симулативен процес ,
поради което признанието на първия ответник не следва да бъде взето предвид .
Отговорът се поддържа и от упълномощения адв. Нейчев , който представя и списък
за разноскитепо делото .
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 , ал.1 от ГПК , от
легитимирано лице и е ДОПУСТИМА .
С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по
алтернативно обективно и субективно съединени искове с правни основания чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД , чл. 26, ал. 2, предл.5 от ЗЗД и по чл.27 , предл.4 от ЗЗД .
Съдът е сезиран с
исковете предявени от ищеца К.К.Д.,
ЕГН **********,*** срещу
ответниците И.В.И., ЕГН **********,*** и Д.Н.Т., ЕГН **********,*** , както следва:
За прогласяване на
нищожността на сделката извършена между ищеца и първия ответник с н.а № *** г. на нотариус Станка Димова , на основание чл.26 , ал.1 предл.2
–поради заобикаляне на закона ,
За прогласяване на
нищожността на сделката извършена между ищеца и първия ответник с н.а № *** г. на нотариус Станка Димова , на осн. чл.26 , ал.2 , предл.5
– поради привидност на сделката ,
За прогласяване на
нищожността на сделката извършена между ответниците с н.а. № *** г. на нотариус
Станка Димова , на
основание чл.26 , ал.1 предл. 2 –поради
заобикаляне на закона ,
За прогласяване на
нищожността на сделката извършена между ответниците с н.а. № *** г. на нотариус Станка Димова
на осн. чл.26 , ал.2 , предл.5 – поради
привидност на сделката ,
както и с иска предявен от ищеца К.К.Д., ЕГН **********,*** срещу ответника И.В.И., ЕГН **********,*** за унищожението на сделката
извършена с н.а № *** г., на нотариус № 250 , на осн.
чл.27 , предл. 4 – като сключена при
измама .
Ищецът твърди , че
е собственик на недвижим
имот, находящ се в с. Габър, общ. Созопол, а именно дворно място с площ от
850/1550 кв.м. ид.ч., представляващо УПИ VІІ-225 в кв. 10 по плана на с. Габър,
ведно с двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 120 кв.м. и второстепенна
сграда с РЗП от 70 кв.м. С осъдително решение по гр.д. № 2483 / 2010 год. на БРС ищецът бил осъден
да заплати на „Качика“ ЕООД сумата от 4627,20 лв. , като за събиране на сумата
срещу него било образувано изпълнително дело № 103 /2011 год. на ЧСИ Ивелина
Божилова . Ищецът твърди , че бил притеснен от започналото срещу него изпълнително
производство и се посъветвал с втория ответник – Т. как да постъпи . Ищецът
твърди , че ответникът Т. му казал , че за да предпази имота си от принудително
изпълнение трябва да го прехвърли на първия ответник, който от своя страна да
го прехвърли на него . Ищецът твърди , че ответникът Т. го убедил , че сделките
няма да имат прехвърлителен ефект , че ще запази собствеността си и ще продължи
да живее в имота , а ищецът това искал . Ищецът първоначално твърди , че нямал
намерение да увреди кредитора си – „Качика“ЕООД , а само да запази имота си . В
уточняващата молба ищецът твърди друго ,
а именно - че целта на прехвърлянето на имота е била именно неговият кредитор
да не може да насочи изпълнение върху имота
, поради което сделките са сключени при заобикаляне на закона . Ищецът твърди , че така се стигнало до
сключване на атакуваните от него две последователни сделки по покупко –
продажба , по които реално не е заплатена цена . Ищецът сочи , че с решение по
гр.д. № 6149 / 2011 год. на БРС , на осн. чл.135 от ЗЗД е обявена за недействителна
спрямо „Качика“ЕООД сделката сключена между него и ответника И.И. по н.а. №*** г. на нотариус Станка Димова , но до принудително изпълнение
върху недвижимия имот не се стигнало , тъй като кредиторът бил удовлетворен за
вземането си по друг начин . Ищецът твърди , че през 2015 год. Т. прехвърлил
партидата за електричество за имота на свое име и поискал изключване на ел.
захранването , като заявил на ищеца , че ще му върне имота ако му даде 5000 лв.
Ищецът твърди , че тогава разбрал , че действията на Т. са плод на измама и той
иска да придобие имота , а основната цел на Т. е да се облагодетелства
неправомерно . Ищецът поддържа предявените искове , ангажира доказателства .
В подадения от
първия ответник И.И. писмен отговор същият е направил изявление по чл.237,ал.1
от ГПК за признание на исковете предявени от ищеца за обявяване на нищожни ,
респ. за унищожаеми на сключените сделки . Направено е искане с оглед
признанието на исковете, разноските да бъдат възложени върху ищеца .
С подадения отговор
от втория ответник Д.Т. е направено оспорване на предявените искове .
Ответникът Т. възразява срещу твърденията на ищеца за постигнато съгласие за
сключване на привидни сделки , както и за измама и изнудване от негова страна .
Ответникът Т. твърди , че посочените обстоятелства в н.а. № 45 / 2011 год. на
нотариус Станка Димова са се случили така , както са отразени в акта и той е
дал на продавача – първия ответник, сумата от 5800 лв. , като е поел и
разноските по прехвърлянето . Посочено е , че твърденията на ищеца са в
противоречие с дадени от него обяснения по гр.д. № 6149 / 2011 год. на БРС. Ответникът Т. твърди
, че през 2012 год. е декларирал имота и
до настоящия момент плаща дължимите данъци и такси за него . Ответникът Т.
твърди , че след придобиването на имота е направил ремонт, като на първия етаж
сменил ел. мрежата , две врати , подменил балатума , боядисал етажа, също –
ремонтирал стопанската сграда и я ползвал за съхранение на сено , а в жилищната
сграда , в различно време , пускал да живеят пастири. Ответникът Т. моли за
отхвърляне на исковете и за присъждане на направените по делото разноски ,
ангажира доказателства . След запознаване с отговора на първия ответник И. ,
ответникът Т. е направил възражение срещу признанието на исковете от И. , с
искане това признание да не бъде зачетено от съда , поради воденето на
симулативен процес между ищеца и първия ответник . Посочено е също , че
признанието на исковете извършено от И. е в противоречие с твърденията му за
фактите относно сделките , направени по гр.д. № 6149 / 2011 год. на БРС .
Направено е искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноските по
делото , ангажирани са доказателства .
Бургаският окръжен
съд , като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства ,
намира от фактическа и правна страна следното :
Съгласно н.а. *** год. ищецът по делото е придобил собствеността върху
недвижим имот с.Габър , общ.Созопол , представляващ към настоящия момент дворно място с площ от 850/1550 кв.м.
ид.ч., представляващо УПИ VІІ-225 в кв. 10 по плана на с. Габър, ведно с
двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 120 кв.м. и второстепенна сграда с
РЗП от 70 кв.м.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. на нотариус Станка Димова,
ищецът К.К.Д. е продал на ответника И.В.И. собствения си недвижим имот, находящ се в с. Габър,
общ. Созопол, а именно : дворно място с площ от
850/1550 кв.м. ид.ч., представляващо УПИ VІІ-225 в кв. 10 по плана на с. Габър,
ведно с двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 120 кв.м. и второстепенна
сграда с РЗП от 70 кв.м., за сумата от 5 800 лв. Продавачът К.Д. е заявил пред
нотариуса , че е получил сумата от 5800 лв. напълно и в брой.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *** г. на нотариус
Станка Димова, И.В.И. е продал на Д.Н.Т. гореописания
имот , за сумата от 5 800 лв. Продавачът И.В.И. е
заявил пред
нотариуса, че е получил сумата
напълно и в брой от купувача.
С декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 16.01.2012 г., Д.Т. *** придобития от него с горепосочения нотариален
акт недвижим имот .
С решение № І-20/09.03.2011 год., по в.гр.д. №
2025/2010 г. на Бургаския
окръжен съд , след отмяна на решението на първоинстанционния съд по гр.д. №
2483 / 2010 год. на БРС , К.К.Д. е осъден да заплати на „Качика“ ЕООД сумата от 4 627,20 лв. – обезщетение за
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.04.2010 г. до
окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 3 020 лв. –
разноски по делото.
С решение № 619/14.06.2012 г. по гр.д. № 6149/
2011 г. на Бургаския
районен съд , влязло в сила на
08.08.2012 г., договорът за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен между К.К.Д. и И.В.И. , обективиран в нотариален
акт № *** г., е обявен за недействителен по отношение на „КАЧИКА“ ЕООД на осн.
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. От приложен към настоящото дело протокол от проведено на 17.02.2012 г.
открито съдебно заседание по гр.д. №
6149/ 2011 г. на Бургаския
районен съд, е видно , че К.К.Д., в
качеството му на ответник, в дадени обяснения по реда
на чл. 176 от ГПК е заявил, че е продал на И.В.И. недвижимия си имот, получил е посочената в
нотариалния акт продажна цена и е използвал парите за храна на животните .
Заявил е също така, че не живее в продадената къща, но държи сеното за
животните си в стопанската постройка, като уговорката му с И.И. била да ползва стопанската постройка до края на
зимата. В протокола от проведеното на 06.04.2012 г. съдебно заседание по гр.д.
№ 6149/ 2011 г. на Бургаския
районен съд са отразени дадени
от И.И. обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, като същият е заявил, че е закупил
къщата на К.Д. и му е платил цената в брой, в банкноти от по 100 лв., 50 лв. и
20 лв. Заявил е също така, че не е питал К.Д.
защо продава къщата, както и , че самият той продължава
да живее в старата си къща.
Двамата ответници
са дали обяснения по реда на чл.176 от ГПК пред съда и по настоящото дело. Ответникът
И. твърди , че по време на сключване на сделките е работел в кметството –
тогава бил подчинен на Т. . Твърди , че Т. го извикал и му казал , че ако не
купи къщата от ищеца и не му я продаде след това, ще го изгони от работа .
Твърди, че нито е плащал пари по първата сделка , нито е вземал пари по втората
сделка , че след сделките ищецът К. продължил да живее в имота . Ответникът Т.
изцяло отрича твърденията на ищеца и на първия ответник , за начина по който са
били сключени сделките. Твърди , че инициативата за сделката , с която той е
придобил имота е била на продавача И. , че е закупил имота след като е платил
на И. сумата от 5800 лв.
От свидетелските
показания на свидетелите Д. Минков Добрев
и К.Д. Георгиев – ангажирани от
ищеца , не се установяват конкретни факти и уговорки във връзка с процесните
сделки . Свидетелят Д. М Д сочи, че е чул , че ищецът дължи пари
на „К“ и в селото се говорело , че „К“ ще му вземе къщата . Свидетелят чул да
се говори в селото, че Т. агитирал да вземе къщата на ищеца за да не му я вземе
„К“ . Свидетелят чул , че И. купил къщата на ищеца но без пари , фиктивно , а
след това я продал на Т. . В кръчмата свидетелят чул Т. да казва на ищеца, че
ако му даде 5000 лв. ще му върне къщата . Свидетелят знае , че в къщата живее
щщеца , но Т. му „одрязал“ тока . Свидетелят знае , че И. и Т. не са живели в къщата ,
отрича Т. да е правил ремонти в къщата .Свидетелят К.Д. *** от 2015 год. , познава страните и техните имоти . Не е виждал Т.
в къщата на Д /ищеца/ и не знае Т. да е
правил ремонти там . Според свидетелят в къщата живее ищеца и винаги е живял
там . Свидетелят сочи , че след като станал кмет /след 2015 год./ , Т. отишъл при него с
нотариален акт и му казал , че в къщата има клошар и се налага да спре тока .
Така свидетелят разбрал , че Т. е собственик на къщата . Свидетелят сочи , че
не живее постоянно в селото , но майка му живее в с.Габър и той непрекъснато я
посещава .
От свидетелските
показания на свидетелите Тодор С. П и П
Г Г – – ангажирани от ответника , също не се
установяват конкретни факти и уговорки във връзка с процесните сделки , но се
установяват твърденията на ответника Тръпков за извършени ремонтни работи в
имота след закупуването му. Свидетелят Т С. П познава страните по делото - Т. познава от 10 години покрай сина
му , с когото са приятели и имат общо хоби - лова . Свидетелят знае , че Т. е
купил къщата на ищеца , но от трето лице . Свидетелят описва местонахождението
на къщата и твърди , че много пъти е я е посещавал . Свидетелят сочи , че Т още
преди да купи къщата , му поръчал кухненско обзавеждане . Д / ищецът / също поискал от свидетеля да му направи кухненско
обзавеждане , но свидетелят тогава не влязъл в къщата , защото било много
нехигиенично - не било чисто . След като Т. купил къщата свидетелят и неговият
кумец направили ремонт на покрива. За да стане къщата годна за живеене Т.
сменил част от дограмата , а другата част била укрепена . Т. почистил двора ,
иззидал стопанска сграда към къщата , поправил оградата , където била паднала .
След ремонтите къщата ставала за живеене . Свидетелят не е живял в къщата , но
казва , че от купуването и от Т до 2015 год. , когато са ходили на лов , е
нощувал на втория етаж . Тогава на първия етаж живеели пастирите на Т. . Когато
свидетелят е нощувал в къщата, ищецът не е живял там . Свидетелят знае от ищеца
– чул е в кръчмата в селото от него , че има фургон в с.Зидарово , където гледа
животни и живее там. Свидетелят П Г Г
– приятел на сина на ответника Т. , е ходил и в двете къщи на Т. *** . До преди
2-3 години е посещавал часто къщата – когато са били на лов са оставали да спят
там . През 2011 год. свидетелят по поръчка на Т. отремонтирал вратите и прозорците
на къщата . Свидетелят сочи , че преди ремонта къщата приличала на „гробница“.
Бил направен ремонт на покрива и
вътрешно обзавеждане . Когато свидетелят посещавал къщата , на първия етаж е
имало хора – овчари от селото от ромски произход. Свидетелят не познава ищеца ,
но след среща с него в съдебната зала пред Бургаския районен съд заявява , че
при посещенията си не го е виждал в
къщата .
При съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства , настоящият съд намира
предявените искове за недоказани и неоснователни .
Във връзка с
поставения във въззивната жалба въпрос относно правната стойност на направеното
от първия ответник И. признание на предявените искове , съдът намира , че
предвид противоположните и взаимно изключващи се твърдения на първия ответник
пред съдилищата по два различни процеса водени срещу него – настоящият процес и
този по гр.д. № 6149 /2011 год. на БРС , относно едни и същи факти и
обстоятелства , е налице противоречие на процесуалното поведение на първия
ответник с добрите нрави , поради което извършеното признание не е в състояние
да предизвика правните последици на чл.237 от ГПК . Доколкото изявленията на
ответника И. по настоящото дело съдържат признание на факти по предявените
искове, на осн. чл.175 от ГПК , тези признания следва да бъдат преценени от
съда на базата на всички обстоятелства установени по делото .
Ищецът и първият
ответник са били страни по гр.д. № 6149 / 2011 год. по описа на Бургаския
районен съд , с решението по което договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между К.Д. и И.И.
и обективиран в нотариален акт № *** г., е обявен за недействителен по
отношение на „КАЧИКА“ ЕООД на осн. чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо на
осн. чл.298 , ал.1 от ГПК , настоящият ищец и настоящият първи ответник
са обвързани от влязлото в сила решение по това дело. След като сделката
сключена между ищеца и първия ответник е призната за относително недействителна
– т.е. непроизвеждаща действие спрямо кредитора на ищеца , това означава , че
тя е действителна и обвързваща с правните си последици в отношенията между
страните по нея . Уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД изключва възможността
тази сделка да е нищожна . В този смисъл съдът взе предвид и теоретичните
постановки изложени в ПГМПКМС , част ІІ - НИП – Недействителност на правни
сделки – Б , че искът по
чл.135 ЗЗД не може да се ползва за разкриване на симулация, като фактите и
обстоятелствата, подлежащи на доказване от субективна страна не са аналогични с
тези при доказването на симулацията. Двата иска взаимно се изключват.
Разкриването на симулацията прави
безпредметно упражняването на правото по чл.135 ЗЗД. Искът за обявяване
на относителна недействителност не може да се проведе за сделки, които са
недействителни на друго основание, включително по отношение на симулативните
сделки. В този смисъл е Решение № 106/07.09.1964г. по гр.д.№ 76/64г. на ОСГК на
ВС .
Ето защо в
отношенията между ищеца и първият ответник , на осн. чл.297 от ГПК съдът е
длъжен да зачете постановеното решение по гр.д. № 6149 / 2011 год. по описа на
Бургаския районен съд , като приеме , че сделката сключена между тези две лица
е действителна и обвързваща за тях – т.е. не е сключена при заобикаляне на
закона , нито е привидна при условията на абсолютна симулация .
При сделката, обявена за относително
недействителна по чл.135 ЗЗД,
страните искат и изразяват воля за разпореждане с конкретно имущество. Дори и
когато сделката е сключена с предназначение да се увреди кредиторът, то
длъжникът и третото лице изразяват съгласие да настъпят правните последици по
отношение на имуществото, т.е. имотът да премине в собственост на третото лице. /ПГМПКМС , част ІІ - НИП –
Недействителност на правни сделки – Б Б/.
Изложеното по-горе
е достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове , основани на
твърдения за нищожност на сделките , но са налице и допълнителни съображения в
този смисъл . Съдът взе предвид , че по атакуваните сделки не се представиха
т.н. „обратни писма“ , което при липсата на конкретни свидетелски показания за
релевантните факти също е достатъчно самостоятелно основание за отхвърляне и на
двата иска иска по чл.26 , ал.2, предл.5 от ЗЗД като недоказани . Изводите , които могат да бъдат
направени на базата на събраните по делото доказателства са , че не се
установиха твърдените хипотези, при които страните по сделките да не са целели правните последици на покупко – продажбата и да са желали оставане на имуществото
в патримониума на отчуждителите .
Твърденията на ищеца и изявленията на втория ответник в този смисъл не
се подкрепят от ангажираните по делото доказателства. Свидетелите Д и К.
Георгиев нямат преки впечатления по релевантните въпроси , а свидетелите Петров
и П Г по – скоро сочат обстоятелства за реално настъпили правни последици от
сключените сделки по покупко – продажба . За втората сделка , освен , че не се
установиха твърденията на ищеца относно това , че страните по нея не са целели
правните последици на покупко – продажбата , не се установи и друг съществен
елемент – недобросъвестността на приобретателя – ответника Т.. Тъй като отчужденията, извършени от
симулативните приобретатели, не могат да се атакуват, ако вторият приобретател
е добросъвестен ,
установяването на недобросъвестността на втория приобретател е една от
кумулативните предпоставки за уважаване на иска.
Ето защо
претенциите на ищеца по предявените искове с правни основания чл.26 , ал.2 ,
предл. 5 от ЗЗД – за прогласяване на нищожност на сделките поради привидност ,
като неоснователни , следва да бъдат отхвърлени .
Заобикаляне на
закона по смисъла на чл.26 , ал.1 , предл. 2 от ЗЗД е налице , когато страните
по една сделка съгласувано и умишлено целят постигане на забранен правен
резултат с позволени от закона средства . Както вече беше посочено , при
установена относителна недействителност по чл.135 от ЗЗД следва да се приеме ,
че страните са целели постигането на правен , а не на противоправен резултат ,
поради което при сключване на първата атакувана сделка не би могло да е налице
твърдяното заобикаляне на закона . Такова заобикаляне не се установи и по втората
атакувана сделка. Противно на твърденията на ищеца , от свидетелските показания
на свидетелите П и П Г се установява , че непосредствено след придобиването на
имота вторият ответник е извършил множество действия демостриращи притежаваната
собственост , включително – значителни ремонти в имота и настаняване на гости ,
което е показателно относно целта му реално да придобие собствеността . Не се
установи твърдението на ищеца , че след продажбата е продължил да живее в имота
. Свидетелите П и П Г , които за периода 2011 год. –
2015 год. често са посащавали имота не са виждали ищеца в него , като и двамата
свидетели сочат , че на първия етаж са живели пастири / настанени от втория
ответник /. Свидетелят П е чул от ищеца , че живее във фургон в с.Зидарово.
Ето защо и исковете
с правни основания чл.26 , ал.1 , предл.2 от ЗЗД са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени .
От събраните по
делото доказателства не се установиха твърденията на ищеца , че сделката между
него и първия ответник е сключена при измама от страна на Т. . Съгласно
разпоредбата на чл.29 от ЗЗД измамата е основание за унищожение на договора ,
когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено
въвеждане в заблуждение . В случая ищецът в къчеството му на прехвърлител не
твърди , че приобретателят по първия договор – ответникът И. умишлено го е
въвел в заблуждение , а по отношение на
твърдението , че измамата изхожда от трето лице за първата сделка – ответникът Т.
, съдът намира , че не се установиха твърденията на ищеца , че ответникът Т. умишлено
е въвел в заблуждение страните по сделката , което да е станало причина за
сключването и. Признанието на факти в този смисъл от първия ответник И. и
твърдението му , че Т. го е заблудил относно правните последици от сделката ,
не може да бъде възприето , тъй като не се подкрепя и е в противоречие с
останалите събрани по делото доказателства – включително с изявленията на
ответника И. по гр.д. № 6149 / 2011 год. по описа на Бургаския районен съд .
Твърденията за
осъществена принуда от страна на Т. спрямо И. сочат на друго , непредявено
основание , поради което са правно ирелевантни за този спор и съдът не ги
обсъжда .
Ето защо
неоснователна са явява и претенцията на ищеца по чл.27 , предл.4 от ЗЗД – за
унищожение на сделката сключена с първия ответник поради измама.
Неоснователните
искове предявени от ищеца следва да бъдат отхвърлени от съда .
Като е стигнал до
идентични правни изводи за неоснователност на предявените искове , Бургаският
районен съд е постановил валидно , допустимо и правилно съдебно решение , което
следва да бъде потвърдено от
настоящия съд .
С оглед изхода на
делото в полза на втория ответник са дължими направените по делото разноски
пред първоинстанционния съд в размер на 800 лв. – присъдени от районния съд ,
както и разноските направени пред въззивния съд в размер на 240 лв. – за
заплатено адвокатско възнаграждение .
Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд ,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 223 /
12.02.2018 год. по гр.д. № 7353 / 2016 год. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА К.К.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на Д.Н.Т., ЕГН **********,*** направени пред въззивния съд
разноски в размер на 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ - за заплатено адвокатско
възнаграждение .
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния касационен съд , с касационна жалба , в
едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.