№ 1462
гр. Пазарджик, 12.08.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20255220100521 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът В. С. П. – уведомен от предходното с. з. чрез процесуалния си
представител, не се явява. За него се явява адв. Т. В. от АК-Пазарджик -
надлежно упълномощен отпреди.
Ответното дружество „СКБ Т.“ ООД - уведомено от предходното с. з.
чрез процесуалния си представител, се представлява от адв. Ф. Ф. от АК-
Пазарджик - надлежно упълномощен отпреди.
Вещото лице Б. С. Д. – уведомена от предходното с. з., се явява лично.
АДВ. В.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. Ф.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ докладва депозирано заключение от в.л. Б. Д. с вх. №
17986/24.06.2025 г. и допълнително заключение с вх. № 20976/25.07.2025 г.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
1
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА ДОПЪЛНИТЕНА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА
ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. С. Д. – на 54 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, висше образование, без родство и служебни отношения със
страните по делото.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. Д.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвените от мен писмени заключения.
АДВ. В.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
АДВ. Ф.: По първоначално изготвената експертизата, в тази част
твърдите, че сте направили справка на место в счетоводството на ответника и
са ви били изпратени счетоводни записи на осчетоводените пари, които са
заплащани за заплати и за командировъчни. Ако може да обясните сега това
противоречие, което тук се получава. Твърдите, че в тези счетоводни записи е
отразено заплащането на заплата, а в счетоводството на място, където сте
проверили твърдите, че няма данни заплатата да е плащана? Нямало записи.
В.Л. Д.: От счетоводството на „СКБ Т.“ са предоставени счетоводни
справки, които представляват счетоводни записвания по дебита и кредита на
съответните счетоводни сметки. В тези регистри са отразени срещу сумата на
превода по кредита на сметка 503 – „Разплащателна сметка“, срещу дебита е
разделен на две сметки. Едната е – 609 „Разходи за командировка“, а другата е
421 – за изплатените възнаграждения. Това е предоставено операция по
операция за преводите, в които се твърди, че част от превода е за заплата, а
друга част е за командировката. Например предоставена е такава справка.
Това е описано в заключението. В самата таблица съм записала - превод от
15.06.2023 г. За 1048,08 лева ми е предоставена справка, че превода е 562 лева
за заплата и 486,08 лева за командировка, като мога да ви предоставя как
изглежда справката и всяка операция е описана.
АДВ. Ф.: Това искам да попитам - осчетоводени ли са?
В.Л. Д.: Предоставена е такава счетоводна справка за всеки един от
2
преводите. При проверката на място съм поискала да ми се предостави
справка за изплатени заплати по сметка 421 и по сметка 503 –
„Разплащателна“. Сметка 609 е за командировка. Искам на място да ми се
предостави справка за изплатените възнаграждения и те ми предоставят тази
справка – хронологичен регистър на „СКБ Т.“. Тази конкретно е от 01.01.2023
г. до 31.03.2024 г. В тази справка липсват тези записи, които те са ми
предоставили като отделни записи само за В. П.. Ето виждате, тази е от
15.06.2023 г. Тази справка е хронологична за цялото дружество, вкл. за
другите работници, като в тази хронологична справка не фигурират записите,
касаещи ищеца. Показвам ви хронологичната справка на цялото дружество и
тук липсва запис с дата 15.06.2023 г. Предоставена е справка че има отразено
счетоводно записване
АДВ. Ф.: Вие обърнахте ли внимание, че това не е процесният период,
за който се води делото? Защото казахте от 01.01.2023 г.
В.Л. Д.: Аз дадох само пример. Вижте тук операцията от 15.06.2023 г. В
същата справка няма такъв запис. Същият период е. Другото, което мога да
кажа в подкрепа на това, което твърдя, че в оборотната ведомост, която ми
предоставиха за 2022 г. задълженията към персонала по оборотна ведомост са
8371,17 лева, а в публикувания на дружеството ГФО за 2022 г. задълженията
са 11 000 лева. Значи не мога да твърдя, че просто тези операции които са ми
предоставени поотделно за него не съм ги констатирала в общата
хронологична справка за цялата година за всички работници.
АДВ. Ф.: Как си обяснявате това несъответствие?
В.Л. Д.: Не мога да ви обясня и затова ми е такъв извода. Не са отразени
в счетоводството на дружеството тези операции. Като ми дадоха справката и
аз си тръгнах. След като го констатирах това телефонът на счетоводителя
беше изключен и не можах да се свържа с него.
АДВ. Ф.: Аз искам да допълня нещо тук. Искам вещото лице да добави,
че преди да извърши справката, аз имам няколко разговора с вещото лице,
защото тя имаше затруднения да се свърже със счетоводството на фирмата и
преди справката. Нека и това да се отрази в протокола.
АДВ. В.: Възразявам, госпожо съдия!
В.Л. Д.: Да, не вдигаха телефона. Със съдействието на адв. Ф. съм
3
осъществила контакт. Това е причината да се забави и да се входира по-късно
първоначалната експертиза.
АДВ. Ф.: Въпросът е зададен по следния начин – Изплатени ли са
дължимите трудови възнаграждения? На първата част сме. Вие сте дали като
отговор и заключение на този въпрос сте дали - „СКБ Т.“ не е предоставил
платежни нареждания с основание „плащане на заплата“. Това означава ли, че
не са изплатени въобще трудови възнаграждения?
В.Л. Д.: Нека да се върнем пак, примерно на първия превод, който е за
август 2022 г. На мен ми е предоставена ведомост, на която има положен
подпис на В. П. като получил парите. Отделно ми се предостави тази справка,
която ви показах току що за превод, който е направен през август 2022 г.,
разделен на заплата и на командировъчни. Т.е., веднъж ми показват ведомост,
в която има положен подпис, веднъж ми показват счетоводна справка, в която
част от сумата, която е преведена би трябвало да е отразена като заплата, а
част като командировка. Т.е. не мога да кажа кое от двете е изплатено
правилно. Във ведомостта срещу неговото трудово възнаграждение има
подпис. Това е само за август 2022 г. Не знам доколкото е редно в едно от
решенията, които са приложени по делото е записано, че е имало такава
техническа експертиза и този подпис не е положен от него и затова казвам, че
аз не знам дали е редно аз да казвам, съдейки по предходно съдебно решение.
В платежните нареждания, които съм проверила и които са приложени по
делото, единственото основание е „командировъчни“, но не и „заплата“.
Всички платежни нареждания, които са описани подробно в табл. 2 от
допълнителното заключение, като основание е записано „командировки“,
отчет номер и година. Аз не мога да го приема за заплата, като пише
основание „командировка“. Освен това не е предоставен РКО при проверката,
въпреки че има цитиран такъв.
АДВ. Ф.: Вие четохте ли ОИМ и прегледахте ли документите
приложени към него?
В.Л. Д.: Чела съм ОИМ и документите приложени към него. Не съм
видяла платежно нареждане, в което да пише основание „заплата“. Не съм
намерила РКО по делото. Видях го записан в решението, което преди малко
споменах. Помолих да ми се предостави при проверката. По делото РКО не
съм го видяла.
4
АДВ. Ф.: Госпожо съдия, предоставен е РКО с ОИМ по делото.
АДВ. В.: Вещото лице казва, че не му е предоставен РКО там на място
при проверката.
В.Л. Д.: Аз съм работила по делото изцяло по електронното досие на
делото и моля да проверите, да не би да не е качено електронно и затова да
съм го пропуснала.
СЪДЪТ предявява на вещото лице Д. РКО, находящ се на лист 100 по
делото
В.Л. Д.: Мой е пропуска, не съм го видяла електронно. В счетоводството
не ми беше предоставен. Той не е с основание „заплата“. След като е налице
такъв РКО в задачата към описаните суми трябва да се увеличи с 300 лв. Това
е по задача 2. Към сумата 27387,36 лева трябва да се попълни, че са получени
още 300 лв. за командировъчни.
АДВ. Ф.: Не случайно ви попитах дали сте чели ОИМ, защото в него е
отразено, че В. П. е получавал суми не само тези, които са му преведени по
банка, а и също така тези суми, които са му давани за разходи в евро, които
след това той реално е отчитал колко е изразходвал от тях и остатъкът от тези
разходи, които той е върнал от това, което му е дадено, той ги е получавал. Те
са оставали за него.
В.Л. Д.: Имаме писмена следа за това нещо. Тези всички неща са
описани подробно в табл. 1 от допълнителното заключение.
АДВ. Ф.: Само че някак не се получава сметката. Задачата ви беше да
изчислите какъв е размерът на общо получените от ищеца парични средства за
периода от постъпването му на работа. В заключението си навсякъде сте
отразили само сумата от 27387,36 лева, които са получени по банка.
В.Л. Д.: Да, плюс тези 300 лева, които сега установихме с РКО.
АДВ. Ф.: Да, но не са само тези 300 лв., които не сте отразили. В
приложените по делото документи има още две преводни нареждания - на
датите 22.12.2022 г. и на 07.04.2023 г. Това са две допълнително заплатени
преводни нареждания, които не сте отразили. Едното е за 350 лв. и за 412 лева.
В.Л. Д.: Това като основание е „командировка“ също. Тези суми не са в
нито един от отчетите.
АДВ. В.: Госпожо съдия, ние нямаме претенции за командировки.
5
В.Л. Д.: Както казах аз съм гледала от електронното досие и вероятно е
мой пропуск. Тези суми трябва да се прибавят към отговора на задача 2. Т.е.
към сумата от 27387,36 трябва да се прибавят и 350 лева и 412 лева, както и
300 лв. по РКО-то, за които говорехме преди малко.
АДВ. Ф.: Прибавихте ли невърнатите разходи от него, които той е
получил? Защото вие сте отразили само това, което му е преведено по банка,
но в тези пари, които са превеждани по банка са приспаднати парите, които
той си запазва от остатъка от разходите. Това в крайна сметка са получени от
него пари и те си остават за него. Това е с позволението на работодателя. В
заключението е посочено това, което като преведено по банка, а тези пари,
които остават в него са му давани в брой. Затова в тази сума, която вещото
лице е отразило 27387,36 лева той си ги е получил.
АДВ. В.: Възразявам, това е невярно твърдение.
АДВ. Ф.: В отчетите са отразени парите, които са изплатени и не е
невярно твърдение.
В.Л. Д.: Получените авансови суми по всички отчети са 2340 евро. От
тях са изразходвани 1233,50 евро и остатък личен разход, които той е задържал
са в размер на 1106,50 евро. Значи командировъчното, ако отворите един отчет
за командировъчно, те са приспаднати от командировъчното, но не са като
заплата. Динарите и левовете не съм ги отразявала, защото те са отчетени
100% и при тях няма задържане. Той е получил 80 евро и от тези 80 евро е
изразходил 43 евро и 37 евро са му остатък „личен разход“. Сумата която му е
определена от работодателя за командировка на шофьор е 1050 лева. От тези
1050 лева 72.50 евро са му приспаднати – това е равностойността на 37 евро,
които той си е задържал, които е получил за личен разход пък не е изразходвал
и чистата сума, която трябва да получи е 977,48 лева. Т.е. те са приспаднати от
командировъчните. Адвокат Ф. е прав. Това, което той е задържал
действително той си ги е получил тези пари от дължимото командировъчно, а
не от заплата. Ето вижте, че пише „командировка на шофьор“.
АДВ. Ф.: Аз исках друго да се установи, госпожо съдия. Исках да се
установи колко пари общо е получил.
В.Л. Д.: Още веднъж казвам, че към тези 27387,36 лева трябва да се
прибавят 300 лева по РКО, по платежното от 22.12.2022 г. - 350 лева и по
6
платежното от 07.04.2023 г. - 412 лева и получените като остатък от
предоставения му личен аванс за личен разход, задържани след отчитането на
командировката - 1106,50 евро.
АДВ. В.: Предмет на делото не са командировъчните, госпожо съдия.
АДВ. Ф.: Самият В. П. е декларирал лично пред работодателя си, че е
получил всичките си възнаграждения. Ние просто излагаме фактите, които
доказваме с писмени документи.
АДВ. В.: Ние сме го оспорили това. Да не говорим, че има и съдебна
практика по този въпрос, която е приложена, но по друго делото. В случая
трудовото възнаграждение не може да бъде компенсирано по никакъв начин с
някакви други пари, от някъде взети и приспаданици и т. н. Никой не им е
пречил да си пишат основание „командировка и заплата“, за да може да се
изследва детайлно кое е командировка и кое е заплата.
В.Л. Д.: Аз поисках да видя справката и за други работници дали е по
този начин оформиха. Изчаках там на място и ми показаха за едно друго лице
Георги Петков и пак основанието беше „командировка“
АДВ. В.: В тази връзка искам да ви попитам – справката, която ви е
предоставена за В. П., тя с каква дата е – към момента на процесните месеци
или е дадена справката, където е разписана сумата на командировки и
заплати, или е създадена в този момент специално за вас?
В.Л. Д.: Не мога да ви кажа, защото ето как изглежда справката. Показах
ви я.
АДВ. В.: А хронологичният регистър за всеки конкретен месец ли е?
В.Л. Д.: Вижте, по принцип счетоводството трябва да се води текущо,
което значи, че приключва месеца и трябва да са заведени нещата счетоводно.
Приключва годината и вече всичко трябва да е заведено. Хронологичният
регистър обхваща всички счетоводни записвания за определен период по
определени счетоводни сметки. Правят се текущо месец за месец. Нямам
основание да не вярвам на хронологичен регистър.
АДВ. Ф.: На стр. 4, абз. 3 отдолу нагоре от допълнителното заключение
казвате, че съгласно чл. 31, ал. 5 от Наредбата за командировъчните /цитира/.
Това в каква връзка сте го посочили тук и после, намерихте ли данни по
делото, в които работодателят да е определил по-висок размер на дължимите
7
командировки извън тези, които са определени по Наредбата?
В.Л. Д.: Тъй като въпросът, който сте задали е съгласно уговореното с
трудовия договор, актуално към онзи момент законодателство, освен
размерът на дължимите възнаграждения такъв размер е на дължимите му
командировъчни за периода от постъпването му на работа в ответното
дружество до прекратяването на трудовото му правоотношение. Сега, аз няма
как да кажа колко са му дължимите командировъчни и затова предния път ви
помолих да уточните по каква ставка и период да работя и да изчисля. Искам
да кажа, че вие сте казали до ноември месец по 30 евро, след това по 50 евро и
съм записала, че съгласно нормативната уредба ставката до 50 евро е в сила от
19.11.2021 г. От тогава стават 50 евро. Всичките тези неща са в този период, в
който командировъчните са до 50 евро. Освен това аз съм го записала и в
експертизата - в командировъчните, в отчетите и в заповедите никъде не е
упоменато каква е определената сума от работодателя като командировъчни за
един ден, както и в отчетите липсват брой дни, за които се дължат
командировъчни. В този смисъл съм го дала, защото няма как да кажа колко са
му дължими.
АДВ. Ф.: И в крайна сметка заключението по трети въпрос е, че тези
всички суми са получени с това, което прибавихме сега от В. П., така ли?
В.Л. Д.: Да, получени са по документи.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямам повече въпроси. Да се приемат и двете
експертизи – основна и допълнителна.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА изготвените от вещото лице Б. С. Д. основна и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза.
На вещото лице Б. С. Д. да се изплати възнаграждение в общ размер на
550 лв., съгласно предоставените справки-декларации от бюджетните средства
на съда.
АДВ. В.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
Предоставям Списък с разноски по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита
и съдействие.
8
АДВ. Ф.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
Също предоставям Списък с разноски по чл. 80 от ГПК и Договор за правна
защита и съдействие.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧИ СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. В.: Уважаема госпожо Съдия, моля да уважите иска така, както е
предявен, като считам, че същият по основание е доказан и по никакъв начин
не се разколеба нашето твърдение в ИМ, че ищецът В. П. не е получил
дължимите заплати за процесните периоди. Същото се установи и от вещото
лице, което в своето заключение дава извод, че В. П. не е получил никакви
суми с основание „заплата“, а всичките суми, които са получавани са били за
командировъчни пари. Отделно следва да се има предвид и изричното наше
оспорване на предоставената декларация, че ищецът няма претенции, че е
получил всичко от фирмата-работодател. Изрично е оспорено това
обстоятелство. Същата декларация е била предмет на изследване и в друго
съдебно производство, решението на което е предоставено по настоящото
делото. С оглед на всичко изложено аз считам, че искът следва да се уважи в
цялост. Претендираме разноски.
АДВ. Ф.: Уважаема госпожо Съдия, считам, че не е доказана исковата
претенция на ищеца. Счетоводната експертиза имаше една задача - да посочи
размера на командировъчните, които му се дължат, както размера и на
заплатите, разбира се - те вече са ясни и да посочи общо получитените
парични средства за процесния период от ищеца. От това е видно, че почти
двойно е наплатено дължимото му, като пак обръщам внимание – по делото са
предоставени трудовите договори и цялото трудово досие на ищеца. Никъде
сред тези писмени документи не се съдържа доказателство за каквато и да е
било договорка между страните относно по-голям размер за изплащане на
командировки извън лимитите, които определя Наредбата. По никакъв начин
ищцовата страна не доказа наличието на такава уговорка, за да твърди, че
сумите, които са превеждани с преводните нареждания приложени по делото,
макар че на тях като основание е записано само „командировка“, са именно
9
суми, които са уговорени между работодател и служител, единствено и само
за командировъчни. Логически неоправдано е тази сума да представлява само
възнаграждение за командировка. Тя е в пъти над нормативно установеното, в
десетки пъти, извинявам се. За заплати В. П. е трябвало да получи 6 314 лева,
за командировки е трябвало да получи 16 636 лева, а общо е получил над 30
000 лева. Това е почти двойният размер на дължимото му. Всеки работодател
има право да поощрява както намери за добре служителите и работниците си,
това по никакъв начин не може да бъде вменено във вина на работодателя. В
случая работодателят го е правил щедро и то се вижда от надплатените суми.
Смея да твърдя, че от гледна точка на ищеца е малко нагло да претендира, че
му се дължат още пари, че той не е получил пари за заплати. Като такива
квалифицирам и думите на адв. В. от предходното с. з., че „който плащал зле,
плащал два пъти“. Не може пропуск в наименованието на платежното
нареждане да бъде интерпретирано като умишлено ощетяване от страна на
работодателя на собствения си служител и не може да бъде интерпретирано в
насока, че съвсем съзнателно работодателят не е искал да му заплаща заплата.
По никакъв начин също така ви обръщам внимание, че декларативното
действие на този документ, който ние сме предоставили „Декларация“ от
името на В. П. по делото не беше преодоляно и макар ищцовата страна да е
предоставила съдебно решение, от което да се вижда, че веднъж тази
декларация била оспорвана, то в частта, в която е декларирано, че са получени
всички заплати и командировки, това в друго производство със сила на
присъдено нещо не е оборвано. Аз съм на мнение, че всички писмени
доказателства по делото отразяват и доказват точно твърденията на
работодателя, че всички дължими суми, включително за заплати на ищеца в
процесния период са му своевременно изплатени. Ето защо ви моля да
отхвърлите изцяло исковата претенция. Моля да ми бъдат присъдени
разноски, като правя възражение за прекомерност, като считам, че
адвокатският хонорар е малко завишен. Съдебните заседания са само две,
фактическата и правната сложност по делото не е чак толкова сложна, не са
разпитвани свидетели, единствено е изслушана една експертиза и затова
считам, че този адвокатски хонорар в този му размер е почти двойно,
доколкото 950 лв. е минимално по Наредбата.
АДВ. В.: Госпожо съдия, следва да се има предвид, че трудовото
възнаграждение не може да бъде прихващано, не могат да се удържат някакви
10
неща и да се счита, че се плаща трудово възнаграждение от някакви други
пари за нещо друго. Колегата сам каза, работодателят когато реши награждава
своите служители по друг начин и дори спомена думите „щедро“. За мен тези
възнаграждения са далеч от думите „щедро“, но това са вече лични и
субективни мнения. От друга страна няма как да не взема отношение във
връзка с това твърдяно мое изказване, че „който плаща зле, плаща два пъти“.
Това е извадено от контекста. Ние тогава коментирахме, че за да може някой
да претендира нещо той трябва да бъде изряден и добросъвестен. И когато
едно счетоводство не е наред водено, в този смисъл беше спомената
максимата „който плаща зле, плаща два пъти“ и веднага след това добавих,
„въпреки, че в случая не е така“. Така че, тук няма какво да се хващаме за
това. Аз от друга страна искам да обърна внимание. Кое не научи фирмата-
работодател, че това дело е n на брой между същите страни и продължава по
същия начин да се твърдят несъществуващи обстоятелства – то не беше, че не
му е плащан отпуск, че са изрядни. Оказа се към момента, че в нищо не са
били изрядни, както и моето мнение е, че и в сегашното дело не са изрядни в
счетоводството, но това са действително въпроси по същество, които съдът ще
разглежда и считам, че искът е основателен. По отношение на възражението за
прекомерност. Хонорарът е в размер на 400 лева в заповедното производство и
1200 лв. в настоящото производство, колегата 1100 лева в настоящото
производство. Аз изрично не правя възражение за неговия хонорар, тъй като
считам, че адвокатският труд следва да се заплаща, а в случая дори не е
прекомерен.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
СЪДЪТ обявява на страните, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок по ГПК
Протоколът написан в с. з., което приключи в 11:05 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11