ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 137
гр. Пловдив, 18.01.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, десети
състав, в
закрито заседание на осемнадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
като разгледа АД №
1520 по описа за 2022 година, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от ГПК и по реда на чл.175 от АПК.
Образувано е по молба от 30.12.2022
г. на адв. Л.Ч.– пълномощник на СНЦ “Дай лапа“ за допълване на решението по
делото в частта му за разноските, като се иска присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение във връзка с предходното разглеждане и производството
по адм.дело № 1193 от 2021 г. по описа на Административен съд Пловдив.
Общински съвет Асеновград не изразява
становище по молбата.
Съдът намира молбата на адв.Л.Ч. за
основателна.
Правото на разноски като
акцесорно материално право на страните в процеса, регламентирано с разпоредбата
на чл.143 АПК и чл.81, във вр. с чл.78 вр. с чл.144 АПК, съставлява имуществено
субективно право, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен
резултат по делото.
На основание чл. 144 АПК следва да се приложат правилата на ГПК. Липсата на
списък за разноски съставлява процесуална пречка да се иска изменение на
решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им, но
не рефлектира върху искането за допълване на решението при пропуск на съда да
се произнесе по отговорността за тях. Липсата на списък не е пречка за
присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото. В този смисъл е дадено задължително тълкуване с ТР № 6/6.11.2013 г.
по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, т. 8 от същото.
Пред Административен
съд Пловдив разноските за адвокатско възнаграждение са надлежно поискани да
бъдат присъдени с молба от 14.11.2022 г. /л.42/.
В процесния случай молбата от 30.12.2022 г. се
явява молба за допълване на решението, в
частта му за разноските
На основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 /в приложимата редакция/ от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответникът дължи и
следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на оспорващото сдружение адвокат Л.Е.Ч. възнаграждение за
процесуалното представителство по административно дело № 1193 от 2021 г. на
Административен съд Пловдив в размер на 500 лв. /петстотин лева/,
Съдът констатира, че в
осъдителния диспозитив за разноските на Решение
№ 2319 от 08.12.2022 г. по АД №
1520 от 2022 година по описа на
Административен съд Пловдив, е осъдил „Община
Асеновград да заплати на адвокат Л.Е. Ч.“. По свой почин съдът следва да
отстрани допусната ЯФГ като осъди „Община Асеновград да заплати на адвокат Л.Е.Ч.“.
Водим от гореизложеното и във
връзка с чл. 144 и чл.175 от АПК вр. с чл. 248 от ГПК, Административен съд
Пловдив
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ДОПЪЛВА
Решение № 2319
от 08.12.2022 г. по АД № 1520 от 2022 година по описа на Административен съд Пловдив, в частта му
за разноските, като:
ОСЪЖДА
Община Асеновград да заплати на адвокат Л.Е.Ч.,
ЕГН ********** ***, сумата в размер на 500 лв./петстотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по административно дело № 1193
от 2021 г. на Административен съд Пловдив.
ПОПРАВЯ
допусната явна фактическа грешка в Решение № 2319 от 08.12.2022 г. по АД № 1520 от 2022 година
по описа на Административен съд Пловдив,
като в диспозитива на решението вместо ОСЪЖДА „Община Асеновград да заплати на адвокат Л.Е. Ч.“, ДА
СЕ ЧЕТЕ: ОСЪЖДА „Община Асеновград да
заплати на адвокат Л.Е.Ч.“
ОПРЕДЕЛЕНИЕ подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: