Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 290
гр.
Пловдив, 15.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, XХІV н.с., в публичното заседание на първи февруари две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 8187/2018 г. по описа на ПРС, XХІV н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 18-1030-007229/13.09.2018г. на Началник Група към
ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция” - Пловдив, с което на Г.Д.Т., ЕГН **********
на основание чл.179, ал.4, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева за нарушение на
чл.139, ал.5 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
По подробно
изложени в жалбата доводи жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление като неправилно, незаконосъобразно и постановено при
съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата
страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр.Пловдив, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не взема становище по делото.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в предвидения от закона седмодневен срок от лице, което има правен
интерес, предвид което е допустима. Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На
14.08.2018 г., около 15:10 часа жалбоподателят Г.Д.Т. управлявал товарен
автомобил „Волво ФЛ 6” с рег. № ***,
собственост на „Софтранс 2003” ЕООД, на автомагистрала „Тракия”, 121 км,
в посока към гр. Бургас, като бил спрян за проверка от служители на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Пловдив.
При извършената проверка било установено, че водачът управлявал автомобила, със
залепен валиден винетен стикер на стъклото на автомобила за по-ниска категория
МПС – категория „К2” при необходима заплатена винетна такса за категория „К1”,
тъй като управлявания товарен автомобил бил с технически допустима маса 12 или
повече тона. Също така контролните органи установили, че жалбоподателят не
носил контролния талон към СУМПС за управляваното от него МПС.
За констатираното бил съставен АУАН
с № 0693177 от 14.08.2018 г. против Г.Т.
за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган /АНО/ изцяло
възприел фактическата обстановка, изложена от актосъставителя. На тази
основа е издал обжалваното наказателно постановление.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства - НП, АУАН, справка за
нарушител/водач, оправомощителна заповед.
Следва
да се посочи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на
правомощията им, което се доказва от приобщената по делото оправомощителна
заповед.
При
така възприетата и изложена фактическа обстановка и с оглед събрания по делото
доказателствен материал съдът приема, че от страна на жалбоподателя не е
извършено твърдяното в АУАН и в НП нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП. По силата
на посочената норма движението на определена в Закона за пътищата категория
превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на
съответна такса за тях, определена по реда на ЗП. Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от
ЗП заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да
ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в
трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни
участъци. В конкретния случай по делото са
налични доказателства, че е имало заплатена винетна такса, но тя е била за
по-ниска категория моторно превозно средство. Установените при проверката факти
изпълват състава на нарушение, но на такова по чл.179, ал.4, т.1 от Закона за
движение по пътищата, а не по чл.139, ал.5 от ЗДвП. Доколкото обаче в НП се
сочи за нарушена правната норма на чл.139, ал.5 от ЗДвП, за нарушението на
която няма никакви доказателства по делото, то съдът счита, че с грешното
квалифициране на деянието на жалбоподателят е нарушено и правото му на защита.
С оглед на това се констатират едновременно както допуснато съществено
процесуално нарушение /нарушеното право на защита/ при издаването на НП, така и
липса на доказаност на нарушение по сочената цифрова квалификация на
нарушението в НП. Констатирането на тези обстоятелства води на извод, че следва
да бъде отменено наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно в тази му част.
За
пълнота следва да се посочи, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата
на чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото тази разпоредба предвижда издаване на НП при
допуснати пороци на съставения АУАН, но в приложното и поле не попадат пороци
допуснати при самото издаване на наказателното постановление.
По
отношение на нарушението по т.2 от НП настоящият състав приема, че е било
извършено такова, доколкото то първо изобщо не се оспорва от жалбоподателя и
второ по делото не е доказано той да е носил в себе си контролен талон към
свидетелството за правоуправление. За същото правилно е определена като
санкционна нормата на чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП, която предвижда глоба в
размер на 10 лева, който е определен в твърд размер.
Мотивиран
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-1030-007229/13.09.2018г. на Началник Група към ОД на
МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция”-Пловдив, с което на Г.Д.Т., ЕГН **********
на основание чл.179, ал.4, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева за нарушение на
чл.139, ал.5 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, като ОТМЕНЯ наложеното наказание глоба в размер на 1500 лева на основание
чл.179, ал.4, т.1 ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП и ПОТВЪРЖДАВА
наложеното наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ