РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Перник, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720202015 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №21-1158-003636/16.11.2021г., издадено
от началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Перник, на Н.Р. В. от
гр. Перник, са наложени административни наказания глоба в размер 100 /сто/
лева на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и глоба в размер 200 /двеста/ лв.
на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за това, че на 22.10.2021 г., в 22.10
часа, в град Перник, ул. ****, в района на кръстовището с ул. 6-та, като водач
на МПС – лек автомобил “Пежо 307“ с рег. №****, собственост на С. П. Л. с
ЕГН **********, като при подаден светлинен и звуков сигнал за спиране от
автомобил със специален режим на движение, не намалява и не спира в най-
дясната част на платното за движение, а ускорява и продължава движението
си към ул. 3-та, кв. ****, както и за това, че при извършена проверка на
паркинга на Централен гробищен парк, гр. Перник се установило, че
управлява ППС без да е правоспособен водач /не притежава СУМПС/ –
нарушения съответно на чл.103 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от Н. В., чрез пълномощника адв. Г.Б., с която моли наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено в
нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е участвал
и пълномощникът му. Делото е разгледано в тяхно отсъствие при изрично
съгласие за това. Преди съдебното заседание пълномощникът е подал
1
писмено изложение за допълване доводите, посочени в жалбата.
Административнонказавщият орган в съпроводителното писмо изразява
становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание представител
не участвал .
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ
на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради
което е процесуално допустима.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 22.10.2021г. свидетелят К. Д. Н. и С.С.С. - полицаи в 01 РУ при
ОДМВР - Перник, изпълнявали служебните си задължения по опазване на
обществения ред на територията на посоченото полицейско управление
Около 22.10 часа извършвали обход със служебен си автомобил по ул. ****
в гр. Перник. На посочената улица, в района на кръстовището с ул. 6-та,
забелязали движещ се в посока от ул. Перущица към ул. Велико Търново лек
автомобил Пежо 307, чието поведение на пътя ги провокирало да извършат
проверка. Подали светлинен и звуков сигнал за спиране на водача на
превозното средство, но същият не спрял, а ускорил движението си в посока
ул.3-та, кв. ****. Служителите на МВР го следвали на кратко разстояние с
включена сигнализация, която нарушителят игнорирал. На прави участъци от
пътя рязко увеличавал скоростта на движение в опит да избяга, създавайки
риск от възникване на пътно-транспортно произшествие. Преследването
продължило в посока с. Дивотино, като водачът на лекия автомобил се
отклонил по пътя, водещ към Централен гробищен парк. Същият обаче
свършвал на паркинг пред гробищния парк, което го принудило да спре. На
това място свид. Н. и полицай С. установили самоличността на лицето, което
управлявало автомобила – Н. Р. В. и възприели, че в превозното средство има
още трима младежи.
При преглед на представените от В. документи, сред които и
свидетелство за регистрация на МПС, както и след извършена справка чрез
служебната РСОД, контролните органи установили, че жалбоподателят е
непълнолетен, не притежава правоспособност за управление на МПС, а
лекият автомобил е собственост на неговата майка - С. П. Л.. В хода на
започналата проверка, след телефонно обаждане от страна на нарушителя,
същата пристигнала на мястото, за да прибере превозното си средство.
На място свидетелят К.Н. образувал срещу Н. В.
административнонаказателно производство със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение серия GA,
№392474/22.10.2021г., като приел, че същият виновно е нарушил
разпоредбите на акта на чл.103 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП .
2
При съставяне на АУАН соченият като нарушител заявил, че няма
възражения, какъвто запис бил вписан в съдържанието на акта.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнил и правото си на
допълнителни писмени възражения.
На 16.11.2021г. при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност
на Н.В. за горепосочените нарушения.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетеля К. Д. Н., както и
приетите писмени доказателства – съставеният АУАН серия GA,
№392474/22.10.2021г., заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, справка картон на водач, издадена от сектор ПП –
ОДМВР- Перник.
От правна страна, съдът намира следното:
При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност,
съдът намери, че в развилото се срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на
защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт. Съдът
приема, че актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с
доказана материална компетентност, съгласно приетата заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, при спазване на
императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с
процесуалните правила.
Нарушения на изискванията по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН не са
допуснати. Вменените нарушения и обстоятелствата, при които са извършени
са описани конкретно, ясно и разбираемо, с излагане в пълнота на всички
обстоятелства, относими към фактическите състави на посочените
административни нарушения, по начин, гарантиращ възможността на
привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере
какви точно нарушения са му вменени във вина, при какви обстоятелства ги е
извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод.
Описанието на нарушенията напълно съответства на правното им
квалифициране.
По същество:
Съвкупният анализ на доказателствените материали по делото
мотивира убедителен извод, че нарушенията по чл.103 от ЗДвП и чл.150 от
ЗДвП, за които Н.В. е привлечен към отговорност, са действително
извършени, както от обективна, така и от субективна страна.
Нормата на чл.103 от ЗДВП по императивен начин предвижда, че “при
3
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания”. В конкретния случай на жалбоподателя е
вменено, че на ул. „****“ в района на кръстовището с ул. „6-та“, гр. Перник
контролните органи са дали своевременно и ясно нареждане за спиране - със
светлинни и звукови сигнали от служебен полицейски автомобил, на които В.
не се подчинил, продължавайки движението си в посока ул. „3-та“, кв. ****.
В извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство, а и в
съдебното производство, жалбоподателят не е оспорил тези фактически
обстоятелства, не е ангажирал или посочил за събиране доказателства,
оборващи или поставящи под съмнение констатациите на контролните
органи, въпреки осигурените му от закона достатъчно възможности за това.
Същият е подписал акта без възражения, не е упражнил правото си по чл.44,
ал.1 от ЗАНН, като позицията му на оспорване в жалбата срещу издаденото
наказателно постановление е аргументирана единствено с доводи относно
законосъобразността на наказването.
Основавайки се на събраните и проверени при условията на
непосредственост доказателства и доказателствени средства съдът приема за
доказано, че жалбоподателят е възприел подадения от служителите на МВР
сигнал за спиране. Съмнение в тази насока не възниква предвид изяснените
обстоятелства, при които нареждането за спиране е подадено – в тъмната част
на денонощието, при липса на движение на други превозни средства в
района, чрез звукова и светлинна сигнализация от полицейски автомобил,
който е подавал такава продължително време докато е следвал автомобила
на нарушителя по улиците в кв. ****, а впоследствие по пътя за с. Дивотино
до паркинга на ЦГП, гр. Перник. При тези обстоятелства невъзможно е било
подаваните сигнали да останат незабелязани от водача, напротив, В. е
демонстрирал явно намерение да не се подчини и да избегне проверка, тъй
като не само, че не е намалил скоростта, а е продължил, ускорявайки
движението си /обстоятелство, установено от свид. Н., посочено и в АУАН/
до мястото, на което е бил принуден да спре поради липсата на възможност
да продължи. Предвид установената липса на правоспособност за управление
на МПС при осъществената на това място проверка, обосновано е да се
предположи, че именно този факт е мотивирал действията му по
неподчинение и същите са целели избягване на проверка.
След като е имал ясно възприятие за полицейския автомобил, движещ
се непосредствено след него и за подаваната сигнализация, то поведението на
жалбоподателя не може да бъде ценено по друг начин, освен като съзнателен
отказ да се подчини.
Съдът кредитира с пълно доверие показанията на свидетеля установил
нарушението – К.Н., цени ги като логични, обективни и добросъвестно
дадени. Въз основа на тях и на кореспондиращите писмени доказателства
приема, че Н.В. е имал възможност и е възприел подадения сигнал, но
4
въпреки това не е изпълнил даденото му от контролните органи нареждане за
спиране, което очертава съставомерност на вмененото му нарушение.
Несъмнено доказано е и нарушението по чл.150 от ЗДвП. Гласните и
писмените доказателства са еднопосочни и установяват, че към датата на
нарушението жалбоподателят е бил непълнолетен и съответно не е
притежавал правоспособност за управление на МПС.
По тези съображения съдът приема, че с поведението си Н. В. е
осъществил виновно състава на чл.175, ал.1, т.4, вр. чл.103 от ЗДвП, както и
състава на чл.177, ал.1, т.2, вр. чл.150 от ЗДвП, поради което правилно и
законосъобразно е ангажирана отговорността му за тях по
административнонаказателен ред.
Нарушенията не са маловажни и не попадат в приложното поле на
чл.28а от ЗАНН, тъй като при изяснените обстоятелства категорично
отсъстват обстоятелства, които да мотивират извод, че представляват по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Достатъчно е да се посочи, че нарушителят е
демонстрирал упорито и целенасочено поведение към избягване на
проверка, съпроводено с рисково управление на автомобила, за което
свидетелства свид. Н., при липса на правоспособност, като при това в
автомобила му са се намирали още няколко лица.
По отношение административното наказване:
Съдът споделя възраженията в жалбата за допуснато нарушение на
материалния закон при административното наказване, предвид
непълнолетието на нарушителя към датата на нарушението, установяващо се
безспорно от доказателствата по делото.
За нарушението по чл.103 от ЗДвП разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от
ЗДвП предвижда лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6
месеца, както и глоба в размер от 50 до 200 лв. за този, който откаже да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
За нарушението по чл.150 от ЗДвП разпоредбата на чл.177, ал.1, т.1 от
ЗдвП предвижда глоба от 100 до 300 лв. за този, който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач.
Съгласно чл.26, ал.2 от ЗАНН административнонаказателно отговорни
са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18
години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното
нарушение и да ръководят постъпките си. По делото липсват всякакви данни
за отсъствието на такава способност у жалбоподателя, поради което съдът
приема, че е била налична, особено предвид обстоятелството, че до
пълнолетието му са оставали само няколко месеца.
От друга страна обаче, Законът за административните нарушения и
наказания, към чиито разпоредби препраща чл.189, ал.14 от ЗДвП, не допуска
да се налага наказание глоба на административнонаказателно отговорните
5
непълнолетни лица, каквото е наложено в случая за всяко от нарушенията
/наказание по чл13, ал.1, б.в от ЗАНН – лишаване от право да управлява МПС
законосъобразно не е наложено за нарушението по чл.103 от ЗДвП предвид
обстоятелството, че нарушителят не притежава такова право/. Разпоредбата
на чл.15, ал.2 от ЗАНН по императивен начин предписва, че по отношение на
непълнолетните административното наказание глоба се заменя с обществено
порицание. Като не е заменил предвидените за нарушението
административни наказания глоба с обществено порицание, наказващият
орган е допуснал нарушение на материалния закон. От него обаче не следва
отмяна на наказателното постановление, каквато последица се обосновава в
жалбата.
В тази ситуация изцяло в правомощията на съда е да измени издаденото
наказателно постановление като замени наложените административни
наказания с по-лекото, предвидено в чл.15, ал. 2 от ЗАНН, съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.7, т.3 от ЗАНН /ДВ, бр.109 от 2020г./ Възможността
за упражняване на това правомощие произтича и от Тълкувателно решение
№8 от 16.09.2021г. по тълкувателно дело №1 от 2020г. на Общото събраните
на съдиите от I и II колегия на ВАС, постановено непосредствено преди
влизането в сила на ЗИДЗАНН, обн. ДВ, бр.109 от 2020, в сила от
23.12.2021г., с който изчерпателно се регламентираха случаите, в които
районният съд разполага с правомощието да измени наказателното
постановление.
Предвид изхода на делото /отхвърляне на жалбата/, няма основание за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за възнаграждение на
адвокат. С решението си съдът приема, че деянията са осъществени и
съставляват нарушения съобразно приетата от АНО правна квалификация,
несъмнено е доказано, че са извършени виновно от жалбоподателя, поради
което липсва основание за възлагане на направените от него разноски в
тежест на другата страна.
Представител на АНО не е участвал в съдебното заседание,
възнаграждение не се претендира и не се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.3
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №21-1158-003636/16.11.2021г.,
издадено от началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Перник, с
което на Н. Р. В. с ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ****, са наложени
административни наказания глоба в размер 200 /двеста/ лв. на основание
чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата и глоба в размер 100 /сто/
лева на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата за това,
че на 22.10.2021г., в 22.10 часа, в град Перник, ул. ****, в района на
6
кръстовището с ул. 6-та, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, управлявал МПС
– лек автомобил “Пежо 307“ с рег. №**** без да е правоспособен водач,
както и за това, че отказал да изпълни нареждане на органите за контрол на
движението - при подаден светлинен и звуков сигнал за спиране от автомобил
със специален режим на движение не спрял в най-дясната част на платното за
движение - нарушения съответно на чл.150 от Закона за движение по
пътищата и чл.103 от същия закон, като за всяко от нарушенията на
основание чл.15, ал.2 от ЗАНН ЗАМЕНЯ наложните административни
наказания глоба с по-леко по вид, а именно „обществено порицание“, което
да се изпълни чрез обявяване диспозитива на решението на таблото за
съобщения в Община – Перник по местоживеене на нарушителя.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7