№ 515
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000502949 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ищеца „БАНКА ДСК“
ЕАД, подадена срещу решението на Софийския градски съд, Търговско отделение, VI-
3 състав, постановено на 02.08.2021 г. по т. дело № 263/2021 г.
Решението се обжалва в тези негови части, с които са отхвърлени две от
обективно съединените претенции, а именно:
В частта, с която е отхвърлен установителният иск за сумата 4 196,84 лева,
представляваща неустойка за забава по чл.7.1.б от договора за стандартен
инвестиционен кредит за периода от 10.06.2019 г. до 24.11.2019 г.;
В частта, с която е отхвърлен установителният иск за сумата 3 831,60 лева,
представляваща неустойка за забава по чл.7.1.а от договора за стандартен
инвестиционен кредит за периода от 25.11.2019 г. до 23.01.2020 г.
Във въззивната жалба се твърди, че незаконосъобразно градският съд е
отхвърлил горните установителни искове, приемайки, че клаузата на т.7.1 „б“ е
нищожна. Излагат се следните доводи:
На първо място – че необосновано съдът е приел, че клаузата за неустойка
противоречи на добрите нрави, доколкото сумата се начислява не върху просрочената,
а върху непадежиралата част от главницата. Посочва се, че напротив – така
уговореният в договора механизъм цели диференциране на основанията за начисляване
1
на обезщетение за забава върху просрочената главница и върху непадежиралата част от
главницата.
На второ място се посочва, че начисленият от банката размер на обезщетението
за забава е по-нисък от договорената възнаградителна лихва, поради което не може да
се твърди, че клаузата за неустойка излиза извън нейната обезщетителна функция.
На трето място се оспорва крайният извод на СГС, че към момента на сключване
на договора обезщетение за забавено плащане на възнаградителна лихва създава
възможност неустойката да достигне нетърпимо висок за длъжника размер като се
посочва, че претендираната неустойка е само за периода 10.06.2019 – 23.01.2020 г. /от
началната дата на просрочието до подаване на заявление по чл.417 от ГПК/.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковете.
Въззиваемият ответник Д. П. С., редовно призован пред въззивната инстанция,
не се явява и не изразява становище по основателността на жалбата на „Банка ДСК“
ЕАД.
В частта, с която СГС е признал за установено, че ответникът С. дължи 328 400
лева неплатена и предсрочно изискуема главница; 4 874,98 лева неплатена
възнаградителна лихва за периода 10.06.2019 – 24.11.2019 г.; 351,20 лева разноски за
събиране на вземането и 623,82 лева неустойка за забавено плащане на главницата за
периода 10.06.2019 – 24.11.2019 г., решението на градския съд не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, и като взе предвид оплакванията на банката жалбоподател, намира
следното:
Видно от приложения към исковата молба „договор за стандартен
инвестиционен кредит“ № 2445, сключен на 15.02.2019 г., с него е договорено, че
кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД предоставя на кредитополучателя „Бългериън рекавъри
къмпани“ ЕООД кредит в размер на 340 000 лева. Като „съдлъжник“ в договора е
вписан Д. П. С.. Кредитът е предоставен за срок от 60 месеца – до 15.02.2024 г.
В т.3.6 от договора е предвидено, че погасяването на главницата започва след
усвояването на кредита, заедно с уговорената лихва върху усвоената и непогасена част
от кредита, както и че главницата се погасява съгласно приложения погасителен план.
В т.3.7 е договорено, че кредиторът ще събира главницата от средствата по
разплащателната сметка, посочена в т.1.4 на датите съгласно погасителния план или на
следващия работен ден, ако падежът е в неприсъствен ден.
2
В т.4.1. е посочен размерът на дължимата възнаградителна лихва, включваща
референтния лихвен процент плюс договорена надбавка в размер на 3,369 процентни
пункта.
Съгласно т.4.2, лихвата се изчислява на база 360 дни годишно, начислява се
върху действително усвоената сума за реалния брой дни на ползване на кредита и се
дължи на 10-то число на месеца, а ако датата на лихвеното плащане е неработен ден,
лихвата е дължима на следващия работен ден.
Видно от приложения погасителен план, размерът на погасяваната главница е
5 800 лева месечно.
В раздела „Отговорност и санкции“ са предвидени санкциите, които кредиторът
има право да налага на длъжниците при неизпълнение на задълженията за погасяване
на кредита. Спорът пред въззивната инстанция се свежда до приложението на две от
клаузите в договора, отнасящи се до санкциониране на длъжника при забавено
изпълнение или неизпълнение на задълженията му за погасяване на кредита, цитирани
по-долу, които СГС е приел за нищожни поради противоречие с добрите нрави.
Съгласно т.7.1 „а“, „при неизпълнение на кредита в уговорените по т.2.1. и
т.3.7 срокове, както и при предсрочна изискуемост на Кредита,
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ заплаща лихва върху падежиралата и просрочена
главница/вноска по главница, включваща договорената по т.4.1 Лихва, увеличен с
Наказателна надбавка от 7 процентни пункта. Наказателната добавка се начислява
за времето на забавата до окончателното плащане на дължимите суми или до
предявяване на молба от КРЕДИТОРА за събиране на вземането по съдебен ред“.
Т. 7.1.“б“ предвижда, че „при забава в плащането на част или на цялата
дължима Лихва по Кредита в уговорения по т.3.7 и т.4.2 срок,
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ заплаща лихва върху непадежиралата част от
главницата, включваща договорената по т.4.1 Лихва, увеличена с Наказателна
надбавка в размер на 3 процентни пункта. Наказателната надбавка се начислява за
времето на забавата до окончателното плащане на дължимите суми или до
предявяване на молба от КРЕДИТОРА за събиране на вземането по съдебен ред.“
Вземането на банката по договора за кредит е било обезпечено чрез учредяване
на ипотека върху недвижими имоти, собственост на дружеството кредитополучател.
От представените по делото доказателства, включително и от приетата от СГС
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата по договора за кредит е била
усвоена изцяло от кредитополучателя „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД на
08.03.2019 г. Погасени са били само две вноски от по 5 800 лева от дължимата
главница – съответно на 10.04.2019 г. и на 10.05.2019 г. – общо 11 600 лева.
3
На 25.10.2019 г. е била връчена нотариална покана на търговското дружество, а
на 26.11.2019 г. – на съдлъжника Д.С.. С нотариалните покани банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем. На 24.01.2020 г. банката е подала до районния съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжниците.
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ е издадена на
21.05.2020 г. по гр. дело № 3708/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 49 състав.
Първоначално установителните искове за били предявени срещу двамата
съдлъжници – „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД и физическото лице Д.С.. С
определение от 06.04.2021 г. градският съд е прекратил производството по отношение
на търговското дружество, след като е било установено, че срещу последното е
образувано производство по несъстоятелност и в това производство вземанията на
банката са били приети по реда на чл.693 от ТЗ.
Производството е продължило срещу ответника Д.С..
От заключението на вещото лице М. А., което не е оспорено от страните, се
установява следното: след 10.05.2019 г. остатъкът от непогасената главница е 328 400
лева. Към 10.11.2019 г. /датата на шестата непогасена вноска/ размерът на
задължението за главница /общо 328 400 лева/, обхваща 34 000 лева дължима вече
просрочена главница и 293 600 лева редовна главница.
За периода от 08.03.2019 г. в таблица № 1 от заключението е посочено
начисляването на договорна възнаградителна лихва върху непогасената част от
главницата по кредита, направените плащания и отнасянето на начислената редовна
възнаградителна лихва в просрочие – 357,69 лева.
Върху просрочената изискуема част от главницата за периода от 10.06.2019 г. до
24.11.2019 г. е начислена просрочена възнаградителна лихва, възлизаща на общо
260,02 лева /таблица № 3/.
За същия период – 10.06.2019 г. до 24.11.2019 г. са осчетоводени 4 257,27 лева,
представляващи общият размер на просрочената възнаградителна лихва /таблица № 4/.
Общо възнаградителната лихва, дължима по силата на т.4 от договора към
25.11.2019 г., както и към 23.01.2020 г. възлиза на 4 874,98 лева. За тази сума
установителният иск на банката е бил уважен.
Последната счетоводна операция по осчетоводяване на редовна главница,
просрочени вноски по главница, изчислявани лихви и извършени погасявания, е
извършена на 24.11.2019 г. След 25.11.2019 г. е начислявано само обезщетение за
забава върху предсрочно изискуемата главница от 328 400 лева съгласно чл.7.1. б. „а“
от договора.
4
За периода от 10.06.2019 г. до 25.11.2019 г. е начислено обезщетение за забава
по т.7, б. „б“ от договора върху непадежиралата главница в размер на общо 4 196,84
лева /таблици № 5 и № 6/. Тази претенция е отхвърлена от СГС.
Върху предсрочно изискуемата главница от 328 400 лева по силата на чл.7, б.“а“
е начислена лихва в размер на 7 %, възлизаща на 3 831,33 лева за периода от
25.11.2019 г. до 23.01.2020 г. И тази претенция е отхвърлена, а е уважена претенцията
за неустойка само върху падежиралата непогасена вноска към 10.06.2019 г., възлизаща
на 623,82 лева. .
За да отхвърли исковете за признаване на вземане за неустойка както върху
погасителните вноски с настъпил падеж, така върху непадежиралата част от
главницата, първоинстанционният съд е приел следното: че неустойката по т.7.1 „а“ е
начислена общо върху сбора от падежиралата главница и предсрочно изискуемата,
което е в противоречие с приетото по ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС; че клаузата на
чл.7.1 „б“ е нищожна поради противоречие с добрите нрави и с оглед приетото в ТР
№1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът е изложил в мотивите си, че начисляването на неустойка върху целия
размер на невърнатия кредит /просрочен и непадежирал/ може при допусната забава на
длъжника скоро след сключване на договора да доведе до начисляване на неустойка,
надхвърляща в пъти сумите за забавено задължение за лихва, което прави неустоечната
клауза източник на неоснователно обогатяване.
Въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния.
Както главницата, така и договорната /възнаградителна/ лихва се дължат по
силата на договора за кредит. Това са самостоятелни вземания на банката и при забава
в погасяването на тези задължения кредитополучателите дължат обезщетение за
забава. В случая тези обезщетения са формулирани като „наказателна надбавка“,
съответно като „неустойка“, но и двете имат обезщетителен характер поради забава в
договореното изпълнение.
Както е прието в Тълкувателното решение по тълкувателно дело № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит размерът на
вземането на кредитора обхваща: 1. падежиралите непогасени вноски преди
настъпване на предсрочната изискуемост, заедно със съответното обезщетение за
забава от падежите, 2. изтеклите възнаградителни лихви преди настъпване на
предсрочната изискуемост, и 3. непогасения остатък от предоставената по договора
главница, както и евентуално обезщетение за забава върху същата /законна лихва или
неустойка/ от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането.
5
В настоящия случай, на първо място, неустойката по т.7.1. „а“ не е начислена
общо върху сбора от падежиралата и предсрочно изискуемата главница, а поотделно и
с различен процент, както беше цитирано по-горе.
На второ място, въззивният съд не счита, че клаузата на т.7.1.“б“ е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. В ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, на което се
е позовал градският съд, в т.3 е прието, че „Не е нищожна клауза за неустойка в
приватизационните и търговските договори, уговорена без краен предел или без
фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.“ В случая не би могло да се приеме, че
неустойка за забава, изчислявана като сбор от договорената възнаградителна лихва +
3% надбавка върху нея, е уговорена в отклонение от присъщите й функции.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че жалбата на „Банка ДСК“ АД е
основателна и следва да бъде уважена.
За производството пред настоящата инстанция в полза на жалбоподателя следва
да се присъдят разноски в размер на 610,57 лева, от които 160,57 лева заплатена
държавна такса и 450 /четиристотин и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение№ 261205/02.08.2021 г., постановено от Софийския градски
съд, ТО,VI-3 състав по т. дело № 263/2021 г. В ЧАСТТА, с която установителният иск
на „БАНКА ДСК“ АД е отхвърлен за сумата 3 831,60 лева, представляваща неустойка
за забава по чл.7.1.„а“ от договора за стандартен инвестиционен кредит за периода от
25.11.2019 г. до 23.01.2020 г., КАКТО И В ЧАСТТА, с която установителният иск на
„БАНКА ДСК“ АД е отхвърлен за сумата 4 196,84 лева, представляваща неустойка за
забава по чл.7.1.„б“ от договора за стандартен инвестиционен кредит за периода от
10.06.2019 г. до 24.11.2019 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. П. С. с ЕГН **********
от гр. ***, област ***, ул. „***“ № 97, че същият дължи на „БАНКА ДСК“ АД
следните суми:
3 831,60 лева /три хиляди, осемстотин тридесет и един лева и 60 ст./,
представляващи неустойка за забава по чл.7.1.„а“ от договора за стандартен
инвестиционен кредит, начислявана за периода от 25.11.2019 г. до 23.01.2020 г.
6
4 196,84 /четири хиляди, сто деветдесет и шест лева и 84 ст./, представляващи
неустойка за забава по чл.7.1.„б“ от договора за стандартен инвестиционен кредит,
начислявана за периода от 10.06.2019 г. до 24.11.2019 г.
ОСЪЖДА Д. П. С. с ЕГН ********** от гр. ***, област ***, ул. „***“ № 97 да
заплати на „БАНКА ДСК“ АД разноски за производството пред Софийския апелативен
съд в размер на 610,57 /шестстотин и десет лева и 57 ст./.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7