Р Е
Ш Е Н И Е
№………./........
02.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Д. Томова
въззивно търговско дело № 2038 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.
№83655/12.11.2019г. по описа на ВРС, на Е.В.В., ЕГН **********, подадена чрез
пълномощник адвокат В.Ц.,***,
срещу решение №4444/22.10.2019г. на Варненски
районен съд, 25 състав, постановено по гр.д. №3661/2019г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение е прието за
установено, че ответникът – жалбоподател Е.В.В. *** ООД, ЕИК
********* със седалище гр. Варна, сумата
310 лева, представляваща дължима за връщане главница по предоставен на
06.06.2018г. паричен заем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на сезиране на съда – 29.01.2019г. до окончателното й заплащане, за
които вземания по ч.гр.д. №1285/2019г.
на ВРС, 40 състав, е била издадена заповед за изпълнение №589/31.01.2019г., като ответникът е осъден да репарира на
ищеца сторените от него разноски за производството (заповедно и исково) в общ
размер на 800 лева.
По допустимостта
на въззивното производство и по предварителните въпроси съдът се е произнесъл в
разпоредителното си заседание по чл.267 от ГПК от 06.01.2020г.
В проведеното от
въззивния съд открито съдебно заседание, в което е даден ход по същество,
въззивникът Е.В.В., чрез пълномощника
си по делото адвокат В.Ц. аргументира оплакването си за неправилност на
обжалваното решение като твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил
в пълнота събраните по делото доказателства, възраженията и доводите на ответника, поради което е достигнал до
погрешен извод за доказаност и основателност на ищцовата претенция. Моли подадената въззивна жалба да бъде уважена като след
отмяна на обжалваното решение исковите претенции да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани и да му се присъдят разноските по делото.
Въззиваемата страна „Герика
Варна” ООД, чрез пълномощника си по делото адвокат М.М., обосновава становище за
неоснователност на оплакванията във въззивната жалба и моли обжалваното с нея
решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът разгледа жалбата съобразно изложените в
нея оплаквания, и след като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от 07.03.2019г. на „Герика
Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, с която се претендира установяване на вземанията му спрямо
ответника Е.В.В., ЕГН **********,***,
за които по ч.гр.д.
№1285/2019г. на Варненски районен съд (ВРС), 40 състав, по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №589/31.01.2019г., своевременно оспорена от длъжника по
реда на чл.415 от ГПК.
Ищецът „Герика Варна” ООД –
кредитор в заповедното производство по
ч.гр.д. №1285/2019г. на ВРС
претендира плащане на сумата 310
лева, представляваща дължима за връщане главница по предоставен на 06.06.2018г.
паричен заем, ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на сезиране на съда – 29.01.2019г. до
окончателното й заплащане. Претендира
и осъждане на ответника да му заплати сторените по делото разноски.
Твърди
се от ищеца, че от извършени от ответното дружество действия – иницииране на изпълнително производство въз основа
на издаден по реда на чл.418 ГПК изпълнителен лист за принудително събиране на
не малка по размер сума, което впоследствие, след като по реда на обжалването
разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. №7697/2012г. на Варненски районен съд, е било отменено от
въззивния съд, съответно е обезсилен издадения изпълнителен лист, е било
прекратено, длъжникът е претърпял вреди, изразяващи се в плащането на
адвокатско възнаграждение за ангажираните услуги на адвокат за осъществяване на
процесуално представителство и защита в изпълнителното
производство.
Правно
основание на претенцията – чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.240 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Един от основните факти, на който е
основан предявения главен иск – издаден от ищеца разходен касов ордер
(РКО) №1 от 06.06.2018г. за плащане на сумата 310 лева на ответницата Е.В., удостоверено с нейния
подпис, не е спорен между
страните.
Между
страните не се спори, че ответницата В. е била в трудово правоотношение с ищцовото дружество
по сключен трудов договор №19 от 16.01.2018г., с който е била назначена на длъжността „Администратор хотел”, прекратен по взаимно съгласие между
страните със Заповед №1/14.08.2018г.
Не се спори и че след прекратяване на
трудовото правоотношение по
жалба на ответницата до Инспекцията по труда е била извършена проверка, в
резултат на което претендираните от нея като дължими и неплатени възнаграждения
и обезщетения суми са й били платени от
работодателя в началото на месец ноември 2018г.
По същество правният спор, поддържан и
с подадената въззивна жалба, се свежда до правоизключващото исковата претенция
възражение за липса на сключен с ищцовото дружество договор за заем, като
се твърди, че ответницата не е полагала подпис под разходен касов ордер за дължим заем, не е и вземала пари на заем от фирмата.
Правилата на чл.240 и следващите от ЗЗД, уреждат заемното правоотношение като неформален, реален договор, чието
сключване и изпълнение съвпадат с изразеното от страните съгласие реално
предоставената парична сума да бъде за временно послужване със задължение за
връщане. Събраните в първоинстанционното производство доказателства достатъчно
обосновано установяват, че процесния случай е именно такъв. Твърденията на
въззивника, че процесния РКО не съответства на факт, че същият е вземал паричен
заем от ищеца, не са подкрепени с доказателства, които да опровергават записите
в този документ. Последният има характера на писмено изявление (разписка) за
реалното получаване на означената в него сума от 310 лева с указанието, че
основанието за това е заем, който подлежи на връщане на посочената за това
падежна дата.
Подписаният частен документ, какъвто
по своята правна същност съставлява РКО, се ползва с формална доказателствена
сила и съгласно чл.180 ГПК съставлява доказателство, че обективираното в него
изявление изхожда от лицето, подписало документа. Действително, възможна е
хипотеза, при която, въпреки че подписът е изпълнен от означеното лице,
документът да е неавтентичен тъй като съдържанието на текста е било подправено
след неговото съставяне. В конкретния случай обаче това не е установено по
делото. Ответникът нито е навел твърдения за обстоятелствата, при които е
подписал процесния РКО, които да изключват или поставят под съмнение
твърдението на ищеца за реалното получаване на означената в него сума и/или за
основанието, на което е сторено това, нито е посочил и представил доказателства
за установяването на такива обстоятелствата. Изразените съмнения в хода на
устните състезания пред въззивната инстанция, че е възможно ордерът да е бил
„пробутан” на ответницата за подпис, след което да е попълнен с желаното от
ищеца съдържание, не са в състояние да опровергаят доказателствената сила на
този документ.
При тези фактически и правни
констатации настоящият въззивен съдебен състав намира първоинстанционното
решение за правилно и съответно на приложимите законови правила, като препраща
на основание чл.272 от ГПК към неговите мотиви въззивния.
Подадената въззивна жалба се преценява
за необоснована и неоснователна и като такава се оставя без уважение.
С оглед този изход на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, претенцията на въззиваемия „Герика Варна”
ООД, гр. Варна, за
осъждане на ответника – настоящ въззивник да му заплати направените разноски за
въззивното производство се цени като основателна. Съобразно представения списък
на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата за тяхната направа, разноските на
ищеца са в размер на 300 лева – платено адвокатско възнаграждение, и същите се
възлагат в тежест на ответника.
Въз основа на изложените мотиви и на
основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №4444/22.10.2019г.
на Варненски районен съд, 25 състав, постановено по гр.д. №3661/2019г.
по описа на ВРС.
ОСЪЖДА
Е.В.В., ЕГН: ********** с адрес ***,
да заплати на „Герика
Варна” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.”Тодор Д.” №15,
сумата 300 лева (триста лева), представляваща сторени
разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.