РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Плевен, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на тринадесети март две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Недялко Иванов
при секретар Милена Кръстева
изслуша докладваното от съдията Недялко Иванов по адм. дело № 105 по описа за
2023 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 268 от ДОПК.
Административното дело е образувано по жалба на Ц.Г.Г.
*** чрез адв. С.Б. *** със съдебен адрес *** срещу Решение по жалба срещу
действия на публичен изпълнител №9/26.01.2023г., постановено от Директора на ТД
на НАП Велико Търново, с което е потвърдено Постановление за разпределение на
суми по ИД №15150003105/2015 на ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен с рег.
№ С22015-125-0361371/16.12.2022г.
В жалбата се посочва, че издаденото решение е
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон.
Сочи се, че
постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С220015-022-0083433/16.11.2022г. на М.А. - гл. публичен изпълнител в ТД на
НАП - Велико Търново е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, депозити, както и вложените в тях вещи в трезори в ТБ Банка ДСК АД в
размер на 1838,05 лв. за задължения на Ц.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***,
като срещу така наложения запор е депозирана жалба до директора на ТД на НАП
Велико Търново, по която до настоящия момент на Г. не е връчен отговор/решение.
С жалбата Г. изрично е посочил, че постъпващите в сметката суми представляват
субсидии от ДФЗ за подпомагане на дейността му по схеми и мерки по ЗПЗП и
регламент /ЕС/ № 1360/2013 г. и като такива са несеквестируеми и не подлежат на
принудително изпълнение. Сочи се, че въпреки това, на 23.11.2022г. от Банка ДСК
АД е преведена, въз основа на наложения запор, сума в размер на 1838,05 лв.,
която е разпределена от публичния изпълнител в нарушение на закона.
Според оспорващия,
органът не е взел предвид, че целево предоставените средства от държавния
бюджет на нефинансовите предприятия и чрез предоставени трансфери на общини за
субсидии, компенсации и капиталови трансфери не могат да се използват за
обезпечения и за принудително погасяване на публични и частни държавни
вземания, както и вземания на трети лица. Средствата, отпускани от фондовете на
ЕС са публични финансови средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП, като на основание
чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП дейността по управлението и контрола на плащанията на
отпуснатите от еврофондовете средства и свързаното с тях национално
съфинансиране, се извършва от Държавен фонд „Земеделие“, а съобразно Регламент
(ЕС) № 1360/2013 г., бенефициенти на тези плащания в пълния им размер, са
регистрираните земеделски производители, а целта - влагането на средствата в
осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата
селскостопанска политика, а не покриване на други задължения на бенефициентите,
вкл. частни такива.
Сочи се, че съгласно
чл. 444, т. 8 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху предвидени в
друг закон вещи и вземания на длъжника - физическо лице като неподлежащи на
принудително изпълнение, а в чл. 1 от Закона за подпомагане на земеделските
производители са уредени различни форми на финансово подпомагане: държавното
подпомагане (чл. 1, т. 1); прилагане на схеми за директни плащания в
съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС (чл. 1, т. 6); прилагането
на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013
г., както и на мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 - 2020 г. (чл. 1, т. 7).
В жалбата е посочено,
че средствата,които се субсидират земеделските производители, включват както
средства от държавния бюджет, така и от бюджета на ЕС. Разпоредбите на чл. 100,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДБРБ за 2022 год. предвиждат, че е недопустимо използването
за обезпечения на целево предоставяните средства от държавния бюджетна
нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за
възложени от държавата дейности и услуги, като тези средства не могат да се
използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания,
както и на вземания на трети лица.
Цитира се §1, т. 1 от
ДР на ЗПЗП, съгласно който "земеделски производители" са физически и
юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна
и/или животинска продукция, следователно те не са финансови предприятия по
смисъла на ЗДБРБ за 2022 г. т.е. цитираните норми на ЗДБРБ за 2022г. намират
приложение по отношение на
държавните субсидии, които се отпускат на земеделските производители и тези
средства са несеквестируеми на основание чл. 444, т. 8 ГПК, вкл. и в
хипотезите, в които земеделските производители са и юридически лица – търговци.
В жалбата е посочено
още, че средствата, отпускани от фондовете на ЕС са публични финансови средства
съгласно чл. 17а от ЗПЗП, като съгласно чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП Държавен фонд
"Земеделие" извършва дейността по управлението и контрола на
плащанията на отпуснатите от еврофондовете средства и свързаното с тях
национално съфинансиране.
Регламент /ЕС/
№1306/2013 предвижда, че плащанията следва да се извършват навреме, за да могат
да се използват ефективно по предназначение, всяка мярка по общата
селскостопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, имената
на бенефициентите на фондовете се публикуват с цел засилване на публичния
контрол относно разходването на предоставените им средства, от което следва и
извод, че се касае за целево финансиране. Посочено е, че от анализа на
цитираните норми се налага извода, че тези плащания съставляват публично целево
финансиране и единствено овластен да ги получи в пълния им размер е бенефициентът
земеделския производител, като предвид този специален императивно установен
режим, те съставляват несеквестируеми вземания на земеделския стопанин, макар
европейското и национално право да не съдържат изрична разпоредба в този
смисъл. Посочено е, че по този въпрос се е произнесъл и ВКС на РБ с решение №
143/25.10.17 г. по гр. д. № 4666/ 16 г., III г. о.
С жалбата се иска да
се постанови решение, с което да се отмени Решение по жалба срещу действия на
публичен изпълнител № 9/26.01.2023г. на Директора на Териториална дирекция (ТД)
на Национална агенция по приходите (НАП) В. Търново и да се отмени постановление за разпределение
на суми по ИД № 15150003105/2015 на ТД на НАП - Велико Търново, офис Плевен с per. № С22015-125-0361371/16.12.2022г. Претендират се разноски за адв.
възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.3, пр. 2 от ЗА.
От ответника е
изразено становище чрез ст. юрисконсулт С. С., в което е посочено, че не е
вярно твърдението, че няма произнасяне по подадената от лицето жалба срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки
№С220015-022-0083433/16.11.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП Велико Търново, ИРМ Плевен. С Решение №191/02.12.2022 г. на директора на ТД
на НАП Велико Търново, което е връчено на 05.01.2023 г. и до момента няма данни
да е обжалвано - съответно е влязло в законна сила на 13.01.2023 г. е потвърден
запора на средствата, които постъпват по банковата сметка. Посочва се, че в
останалата си част жалбата повтаря твърденията, които са наведени в
административното обжалване на Разпореждане за разпределение на суми
№С220015-125- 0361371/16.12.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико
Търново, ИРМ Плевен, като всички те са мотивирано отхвърлени от териториалния
директор, с аргументи, които съответстват на законодателството и съдебната практика,
посочено е че следва да се отхвърли жалбата на Ц.Г. и да се потвърди оспореното
решение.
В съдебно заседание оспорващият - Ц.Г.Г. не се явява,
представлява се от адв. С.Б. ***, която поддържа подадената жалба, претендира
че разноските следва да бъдат в тежест на административния орган, представен е
списък на разноски за 1000 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.3,
пр. 2 от ЗА.
В съдебно заседание ответникът
– Директора на ТД на НАП Велико Търново, не се явява, представлява се от
Гл. юрисконсулт Н. М., която заявява, че оспореното решение е правилно и
законосъобразно, претендира заплащане юрисконсултско възнаграждение, представя
списък на разноските за 500 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 161 от ДОПК.
Административният съд - Плевен, осми състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като
извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по
чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Срещу оспорващия в настоящото съдебно производство Ц.Г.Г.
*** било образувано изпълнително дело № 15150003105/2015 г. по описа на ТД на
НАП – Велико Търново относно публични задължения на Ц.Г.Г..
С Постановление №С220015-022-0083433/16.11.2022г. на М.
А. на длъжност главен публичен изпълните в ТД на НАП – Велико Търново, офис
Плевен /л.67/ е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки
и депозити в Банка ДСК, с титуляр Ц.Г.Г. в размер на 1836,78 лева.
С Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение изх.
№С220015-029-0048443/22.11.2022г. на М.А. на длъжност главен публичен изпълните
в ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен /л.58/ е разпоредила на Банка ДСК да
прехвърли наличните по сметка на Г. суми, в размер на 1838,05 лева.
При изпълнение на разпореждането от Банка ДСК са превели
сумата от 1838,05 лева, за която е наложен запора, като са посочили, че
средствата са постъпили по сметката на Г. с наредител ДФ Земеделие и с
основание „ПНДЖ 3 2022“ /уведомление л.
81/.
С Разпореждане №С220015-125-0361371/16.12.2022г. /л.60/
на М.А. на длъжност главен публичен изпълните в ТД на НАП – Велико Търново,
офис Плевен е разпоредила разпределение на плащането в размер на 1838,05 лева,
постъпило на 23.11.2022 г., като сумата е разпределена за задължения на Г. към
НАП и Изпълнителна дирекция по горите – Регионална дирекция по горите - Ловеч.
На 22.12.2022 г. Ц.Г.Г. чрез адв. Б. е подал пред
директора на ТД на НАП – В. Търново жалба вх. № 26787 /л.55/ срещу Разпореждане
№С220015-125-0361371/16.12.2022г. за разпределение на плащане по изпълнителното
дело, като в жалбата било заявено, че разпореждането за разпределение на сумата
е незаконосъобразно поради несеквестируемост на сумата, постъпила по банковата
сметка на Г..
По постъпилата жалба сезираният административен орган
Директор на ТД на НАП – Велико Търново постановил Решение по жалба срещу
действия на публичен изпълнител №9/26.01.2023г., постановено от Директора на ТД
на НАП Велико Търново /л.44/, с което е потвърдено Постановление за
разпределение на суми по ИД №15150003105/2015 на ТД на НАП – Велико Търново,
офис Плевен с рег. № С22015-125-0361371/16.12.2022г.
Решението е връчено на неговия адресат, чрез
упълномощен представител, на 01.02.2023 г., видно от приложеното по преписката
известие за доставяне /л. 43/ и жалбата е в срок.
Към доказателствата са приобщени извлечение от банкова
сметка №26076962 в Банка ДСК АД, с титуляр Ц.Г.Г. за периода от 01.01.2022г. до
31.12.2022г. /л.15 –л.23/, като от извлечението за движение на парични средства
по банковата сметка се установява, че постъпления по същата са и с произход
плащания от ДФ „Земеделие“, като на 11.11.2022г. по сметката са постъпили
8747,91 лева от ДФ Земеделие с основание „ПНДЖ
3 2022“ /л.19/.
Представена е и Регистрационна карта на земеделски
производител от 08.09.2022г. /л. 24/, от която е видно, че Ц.Г.Г. е регистриран
земеделски стопанин в ОД Земеделие- Плевен.
От уведомлението от Банка ДСК от 23.11.2022г. до
главния публичен изпълнител /л.81/ изрично е указано, че сумата преведена в
изпълнение на запорното съобщение в размер на 1838,05 лева е постъпила на
сметката на оспорващия с наредител ДФ Земеделие и основание „ПНДЖ 3
2022“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателствени средства, включително приложените към административната
преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по
предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е допустима
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е основателна.
При служебен и цялостен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.
168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваното решение е издадено от
материално, териториално и персонално компетентен орган по смисъла на чл. 267
от ДОПК, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа
необходимите реквизити, което го прави валиден акт.
Решението е издадено в производство по
обжалване на Разпореждане за
разпределение на суми по ИД №15150003105/2015 на ТД на НАП – Велико Търново,
офис Плевен с рег. № С22015-125-0361371/16.12.2022г. Решението
е издадено в писмена форма, след обсъждане на наличните в преписката писмени
доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган, при
спазване на съществените административнопроизводствени правила.
Съдът намира обаче, че решението е постановено
в нарушение на материалния закон, в частта досежно постъпилите по процесната банкова
сметка №26076962 в Банка ДСК, с титуляр Ц.Г.Г., средства от ДФ „Земеделие“, които са разпределени по
изпълнителното дело.
По делото няма спор, че жалбоподателят Ц.Г.Г. е длъжник по
изпълнението и същия има качеството на земеделски стопанин по смисъла на чл. 7
от ЗПЗП, тъй като доказателствата в тази насока са безспорни. В това му
качество същия е заявител по схеми и мерки за директни плащания с наредител ДФ
"Земеделие" като акредитирана разплащателна агенция по чл. 11 ал. 2
т. 4 от ЗПЗП. Видно от доказателствата по административната преписка и в
частност представените банкови извлечения, сумата от 1838,05 лева, съставлява помощи по схеми и мерки за подпомагане на земеделски
производител със средства на Европейския съюз по Регламент (ЕС) № 1306/2013 г.
постъпват с наредител ДФЗ – РА с основание „ПНДЖ 3 2022“ /Схема за преходна национална
помощ за овце-майки и/или кози-майки/.
С оспореното решение предмет на
разглеждане в това административно производство е Разпореждане за разпределение на суми по ИД
№15150003105/2015 на ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен с рег. №
С22015-125-0361371/16.12.2022г., и със същото е
оставена без уважение жалбата на настоящия жалбоподател срещу разпореждане за
разпределение на плащане с рег. № С22015-125-0361371/16.12.2022г., постановено по изп. д. № 15150003105/2015 г., с
което постъпила сума в размер на 1838,05 лева по запор, наложен върху
банкова сметка №26076962 в Банка ДСК, с титуляр Ц.Г.Г. е отнесена за погасяване
на публични задължения.
Видно от Разпореждане изх. № С220015-029-00008443/22.11.2022
г. л.58/, по наложена от публичния изпълнител обезпечителна мярка - запор на
банкова сметка №26076962 в Банка ДСК на 23.11.2023 г. по изпълнителното дело е
постъпил банков превод в размер на 1838,05
лева, като по делото са представени банкови
извлечения от тази сметка, за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. Видно
от тях, както и от уведомлението от Банка ДСК от 22.11.2022г. до главния
публичен изпълнител /л.81/, налично по преписката, изрично е указано, че сумата
преведена в изпълнение на запорното съобщение в размер на 1838,05 лева е
постъпила на сметката на оспорващия с наредител ДФ Земеделие и основание
„ПНДЖ 3
2022“.
Съгласно чл. 100 ал. 1 от Закона за
държавния бюджет на Р България за 2022г., целево предоставяните средства
от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и
капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се
използват за обезпечения, като съобразно ал. 2, средствата по ал. 1 не могат да
се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни
вземания, както и на вземания на трети лица. Понятието „нефинансово
предприятие“ е въведено със ЗБКД (отм. ДВ, бр. 52/1.07.1997 г.) и съобразно § 2
от ДР на закона, това е лице, което не е банка, инвестиционен фонд,
застрахователно или лизингово дружество или лице по чл. 1 ал. 4 (лице,
извършващо банкова дейност). В сега действащия Закон за кредитните институции е
възприето аналогичното като съдържание и смисъл понятие „предприятие от
финансовия сектор“, което според т. 38 от ДР на ЗКИ е понятие по смисъла на чл.
4 § 1 т. 27 от Регламент (ЕС) № 575/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета.
Съгласно тази разпоредба, „предприятие от финансовия сектор" означава
някое от следните: а) институция; б) финансова институция; в) предприятие за
спомагателни услуги, включено в консолидираното финансово състояние на дадена
институция; г) застрахователно предприятие; д) застрахователно предприятие от
трета държава; е) презастрахователно предприятие; ж) презастрахователно
предприятие от трета държава; Попр. с C2 з) застрахователен холдинг съгласно
определението в член 212, параграф 1, буква е) от Директива 2009/138/ЕО; к)
предприятие, изключено от обхвата на Директива 2009/138/ЕО в съответствие с
член 4 от нея; л) предприятие от трета държава с основна дейност, сравнима с
дейността на който и да е от субектите, посочени в букви а)—к).
Следователно, нормата на чл. 100 ал. 1 и
ал. 2 от ЗБД на Р България за 2022 г., действаща към момента на налагане на
процесната обезпечителна мярка, въвежда изискване за несеквестируемост на
посочените в същата средства, а настоящият жалбоподател категорично попада в
нейния обхват, доколкото съставлява нефинансово предприятие по смисъла на
цитираните по – горе разпоредби.
На следващо място, по делото е доказано по
безспорен начин, че оспорващият Г. е земеделски производител по смисъла на § 1
т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП),
съобразно който законов текст, към това качество се приобщават физически и
юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна
и/или животинска продукция. По силата на чл. 1 от ЗПЗП, държавата подпомага
земеделските стопани, включително земеделските производители; включително чрез
прилагането на мерки за стимулиране на износа и за регулиране на вноса и износа
на земеделски продукти; прилагането на схемите за директни плащания в съответствие
с Общата селскостопанска политика на Европейския съюз; прилагането на мерките
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., както и
на мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г. по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл.
28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент
и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на
селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и
за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември
2013 г.). Подпомагането се извършва пряко от Разплащателната агенция,
акредитирана по силата на чл. 2б от ЗПЗП с компетентност да извършва всички
плащания на територията на страната от Европейския фонд за гарантиране на
земеделието, от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от
Европейския фонд за морско дело и рибарство.
Съгласно чл. 17а от ЗПЗП, средствата,
отпуснати от европейските фондове, са публични финансови средства, като
Разплащателната агенция води отделно счетоводство за всички разплащания, които
се финансират от европейските фондове съгласно законодателството на Европейския
съюз. Идентична регламентация по повод характера на средствата от еврофондовете
като публични е въведена и с § 1 т. 50 от ДР на ЗПЗП, в която е дадена легална
дефиниция на понятието „публично финансиране“, а именно: средства, предоставени
от държавния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз, независимо от органа,
който ги предоставя. Следователно, предоставяните чрез държавни институции по
силата на горепосочените норми европейски средства за субсидиране на дейности в
земеделието са не само публични средства, но и целеви
такива - директни плащания на земеделски стопани в
рамките на Общата селскостопанска политика на ЕС, осъществявано чрез влагане на
средства по различни схеми и мерки на Общността.
Предвид горепосоченото съдът приема, че
средствата, предоставяни чрез ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция като
публични по своя характер и целеви – субсидиране на дейност на нефинансово
предприятие (земеделски производител) попадат в обхвата на средствата,
регламентирани в чл. 100 ал. 1 от Закона за държавния бюджет
на РБългария за 2022 г. Същите, по силата на ал. 2 са несеквестируеми,
т.е. същите не могат да служат за принудително погасяване на публични и частни
държавни вземания, както и на вземания на трети лица.
От доказателствата в процесния случай
се установява, че жалбоподателят Ц.Г.Г. е регистриран като земеделски производител в ДФ
„Земеделие“, а по банкова сметка №26076962 в Банка ДСК, с титуляр Ц.Г.Г. постъпват публични по смисъла на горните разпоредби
средства с наредител ДФ „Земеделие“, с обявени основания за превода –
мерки и схеми - (ПНДЖ3 ) за Кампания 2022, част от които в размер на 1838,05
лева се преведени по изпълнителното дело.
Несеквестируемостта по същество е забрана
за кредитора да се удовлетвори от точно определени имуществени права и
имущество на длъжника. Разпоредбите на чл. 213 ал. 1 от ДОПК, съответно - чл.
442 от ГПК и чл. 133 от Закона за задълженията и договорите установяват
принципа за пълна секвестируемост на имуществото на длъжника, но
съставляват общи правила, от които по силата на специален закон може да бъде
въведено изрично изключение.
Такова е цитираната по – горе норма на чл.
100 ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022
г. и тя намира пълно приложение по отношение на държавните субсидии, които се
отпускат на земеделските производители, а тези средства не могат да се
използват за принудително погасяване на вземания, включително и на публични
такива. Целта на субсидираното финансиране е именно подпомагане на земеделските
производители, като преведените в тази връзка и на това основание суми от
Държавен фонд "Земеделие", съставляват целево финансиране, чиято
функция не може да се променя по волята на публичния изпълнител. Финансовата
помощ от Европейския съюз за земеделските стопани, финансирани от Европейския
земеделски фонд за развитите на селските райони, като нефинансови предприятия,
не се предоставя целево от държавния бюджет, а от ЕС. Независимо от това,
режимът е идентичен, тъй като финансовата помощ от ЕС се предоставя с оглед
качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени
определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и
политиките на ЕС, а за съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите
интереси на ЕС се осъществяват мониторинг и оценка. Плащането се извършва в
пълен размер, в определен срок и се оповестява, като получателя на това
плащане е земеделският стопанин, а Държавен фонд "Земеделие" е
акредитирана разплащателна агенция, която управлява и контролира плащанията на
отпуснатите от еврофондовете средства и свързаното с тях
национално съфинансиране. Възникналите в тази връзка правоотношения са
нормирани с императиви, които овластяват ЗП да получи пълния
размер на публичното целево финансиране. Именно предвид това, че тези средства
се предоставят целево, същите се регламентират в специален режим и
са несеквестируеми.
Предвид горното процесното Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител
№9/26.01.2023г., постановено от Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което е оставена без уважение жалба вх. № 26787/22.12.2022
г., подадена от Ц.Г.Г., с която се оспорва Постановление
за разпределение на суми по ИД №15150003105/2015 на ТД на НАП – Велико Търново,
офис Плевен с рег. № С22015-125-0361371/16.12.2022г. следва
да бъде отменено, както и да бъде отменено цитираното разпореждане.
Цитираната от процесуалния представител на
ответника съдебна практика не е задължителна и не обвързва съда в настоящото производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
161 ал. 1 предл. първо от ДОПК, предвид своевременно предявената от жалбоподателя
претенция за присъждане на разноските в
производството, същата следва да бъде уважена. Процесуалният представител на жалбоподателя
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.3, пр. 2 от ЗА,
като е представено пълномощно на л. 13 по
делото за защита по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА и списък на разноските за 1000 лева адвокатско
възнаграждение, като от страна на ответника е
направено възражение за прекомерност /л.69 гръб/.
Съдът приема, че
делото не е с голяма фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно
заседание, поради което възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно, поради което на основание чл. 38, ал.1, т.3, пр.
2 от ЗА на адв. С.Б. *** следва да се
присъди
адвокатското възнаграждение в минимален
размер, който съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. чл.
8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с оглед материалния интерес на делото е в размер на 483,80
лева.
Водим от горното и на основание чл. 172
ал. 2, предл. второ от АПК, Административен
съд-Плевен, осми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение по жалба
срещу действия на публичен изпълнител №9/26.01.2023г., постановено от Директора
на ТД на НАП Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане за разпределение
по ИД №15150003105/2015 на ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен с рег. №
С22015-125-0361371/16.12.2022г.
ОТМЕНЯ Разпореждане за
разпределение по ИД №15150003105/2015 на ТД на НАП – Велико Търново, офис
Плевен с рег. № С22015-125-0361371/16.12.2022г. издадено
от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен.
ОСЪЖДА
ТД на НАП – Велико Търново да заплати на адв. С.Й.Б. *** със съдебен адрес ***
разноски по делото в размер на 483,80 лв. /четиристотин
осемдесет и три лева и осемдесет стотинки/.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/