№ 742
гр. Пазарджик, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220201483 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.. Я.. С., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ,ул. „**”
№*** против Наказателно постановление № 2021 -1818-08-35/12.07.21,на началник
сектор „Охранителна полиция“ в РУ към ОД МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя
е наложена глоба в размер на 500 лв./петстотин лева/ по чл. 185, ал.1 от ЗОБВВПИ.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят настоява да се отмени НП по изложените в
жалбата съображения.
Въззиваемата страна, чрез писмено становище на процесуален представител,
претендира неоснователност на жалбата и разноски ( л. 29-31).
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, Съдът установи:
На 05.03.2021г. непълнолетния св.ХР. Ж. Д. предизвикал спор с жалбоподателя ,
който е негов съсед. Разменили си остри реплики, които ядосали свидетеля и той
започнал да хвърля камъни по жалбоподателя, който се скрил в двора си , но дори и там,
през оградата, Д. продължавал да хвърля камъни. С един от тях бил ударил
жалбоподателя по главата. Затова, за да се предпази жалбоподателят стрелял с газ-
сигналното си оръжие „Екол“ кал 9мм. С произведения изстрел успял да уплаши Д.,
който избягал.
1
На мястото пристигнал екип на „Спешна помощ“ и полицейски служители.Св.С.
бил откаран и настанен в болница.
К.С. е уведомил по надлежния ред РУ Пазарджик за притежанието на посоченото
оръжие, но поради употребата в описаната горе ситуация на неогнестрелно оръжие на
публично място му била образувана прокурорска преписка.
След като по същата били събрани обяснения и документи с постановление на
прокурор от 08.06.21г. е отказано образуване на ДСП и материалите са изпратени на
началника на РУ Пазарджик за преценка относно реализиране на административно-
наказателна отговорност. Резултат от същата е постановеното НП за нарушение на чл.60,
ал.1, т.Зб. от ЗОБВВПИ.
В обжалвания санкционен акт липсва основание за издаването му, но такова и не
съществува. Според чл. 36, ал.2 от ЗАНН единствените хипотези на издаване на НП по
преписка без акт е при прекратено от съд или прокурор производство. Но – не и при
отказ за образуване на производство, както е в случая .( виж „Процесът по ЗАНН „ –
Панов/Илкова, стр. 78 и решение по КАНД 3245/04 на СГС). Необходимо е било в
случая, след като е получена преписката в РУ Пазарджик, да се насочи към съответния за
съставяне на АУАН за възприетото нарушение , срокът за което по чл. 34 от ЗАНН не би
бил изтекъл, тъй като по обвинителните факти е имало дейност на компетентните
държавни органи за установяване на авторството и обстоятелствата по процесната
деятелност.
Директното издаване на НП е грубо нарушение на процедурата по ЗАНН, което
обуславя директно отмяната на издаденото без акт НП. По този начин е пренебрегната
първата фаза на административно-наказателното производство, което се образува със
съставяне на акта и против който нарушителят има право на защита чрез възражения при
предявяването и в тридневен срок след това ( чл. 44, ал.1 от ЗАНН).
Независимо, че констатираният пропуск е достатъчен за отмяна на НП, ще се
споделят и съображения по същество – в случай, че евентуално не се възприеме тезата за
наличното съществено процесуално нарушение. ако производството по санкционираното
му бе изправно и в резултат на него бяха постановени изрядни констативен и санкционен
акт, последният би подлежал на отмяна по същество.
И това следва от самото описание в НП на обстоятелството по извършване на
нарушението. Отразена там е ситуация по възникнал словесен конфликт между
жалбоподателя и св. Д., който прераснал във „ физически – взаимно бутане, при което
Д. започнал да хвърля камъни по С., който бил ударен по главата “. Така
възприетата ситуация представя едва взаимна агресия, който е започнала в своята
вербална и продължила във физическа форма – „взаимното бутане“ .До този момент и
към него страните в конфликта, според възприетото от наказващия орган, са имали
еднакво по съдържание и степен отношение една към друга и дори и да са си причинили
леки телесни повреди, за тях приложим е института на реторсията по чл. 130, ал.3 от НК.
2
В един момент агресията на Д. е нахвърлила степента на взаимно проявената до момента (
бутане) и той е започнал да хвърля камъни по жалбоподателя. От този момент следва да
се приеме нова форма на нападение, което е едностранно и което поставя в по-голям
спрямо този до момента риск жалбоподателя. Фактическите действия на Д. са били
противоправни, тъй като са засегнали телесния интегритет на жалбоподателя.
Нападението на непълнолетния свидетел е създало реална и непосредствена опасност за
живота и здравето на С. . Нападението не е било предполагаемо, а реално и безспорно
установено от събраните доказателства. Твърденията на свидетеля Д., с които отрича да е
осъществявал такава форма на агресия и последиците от нея върху жалбоподателя са
оповергани от еднопосочните твърдения на жалбоподателя и полицейските служители,
отзовали се на инцидента. Всъщност и което е по-важно - нападението на Д. , с което той
е ударил с камък в главата С. е възприето като фактическо обстоятелство в словесната
част на санкционния акт. Д. е бил активен нападател до момента на произвеждане на
процесния изстрел, което всъщност го е спряло.
Горното обсъждане даде основание да се приеме, че жалбоподателят е действал
при неизбежна отбрана. Тя съставлява упражняване право на защита, при която
нападнатият или други граждани могат да причинят вреди на нападателя с цел защита и
отблъскване на нападението. Законът предоставя право на отблъскване на това нападение
не само на нападнатия, но и на всеки гражданин, както е и в конкретния казус, без да е
необходимо да се търси намесата на специализираните държавни и обществени органи.
Правото на гражданите да се намесят и отблъснат нападението произтича от принципа на
морала за взаимопомощ между членовете на обществото. Такова поведение следва да се
толерира, защото има изключително важно възпитателно и предупредително значение и
съдейства за ограничаване на пасивността, безразличието и равнодушието на околните,
които виждат, че се върши престъпление, но не се намесват. Последното пък насърчава
нарушителите на обществения ред, утвърждава у тях съзнанието, че свободно и спокойно
могат да нарушават законите, правата и свободата на човешката личност.
Не е необходимо отбраната да бъде единствено средство за защита. Нападнатият
или защитаващият нападнатия може, но не е длъжен по закон да се откаже от активна
защита, да бяга и се укрива, да търси помощ от държавните и обществените органи или
трети лица. Като предоставя право на гражданите да отблъснат нападението чрез
причиняване вреди на нападателя, законът допуска това, само ако защитата е в
пределите на неизбежната отбрана. А защитата е в пределите на неизбежната отбрана,
не само когато е налице съответствие между нея и нападението, но и при несъответствие,
ако то не е явно. Съответствието се определя от съвкупността на всички обстоятелства,
отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значението на
защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашава нападнатия, неговите
сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, броя на нападателите
и отбраняващите се, мястото и времето на нападението и др.
В случая употребата на газ-сигналното оръжие на публично място създава смут и
3
тревога у гражданите и тъкмо тези последици законът цели да избегне с предвидената
отговорност на процесното нарушение. Действително, при данните, че изстрелът е
произведен на двора, около обяд, , несъмнено е, че той е бил възприет ( поне чрез слуха)
от други граждани и е предизвикал у тях тревога в някаква степен, но пък произведеният
изстрел е постигнал и целения от жалбоподателя резултат – да спре нападението на Д.,
което е застрашавало живота му. При тази съпоставка на причинени вреди от
санкционираното нарушение и тези от нападението на Д., несъмнено е, че защитата на С.
е била в рамките на необходимите предели.
При положение , че деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана,
законът го „ лишава“ от обществена опасност и хипотезата на чл. 10 ЗАНН вр. чл. 12 от
НК е налице основание изключващо административно-наказателната отговорност. Това
налага отмяна на НП, поради което и неоснователна е претенцията на ОД МВР
Пазарджик за разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2021-1818-08-35/12.07.2021 г.,
на началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ към ОД МВР Пазарджик, с
което на КР. Я.. С., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ,ул. „**” №*** е
наложена глоба в размер на 500 лв./петстотин лева/ по чл. 185, ал.1 от
ЗОБВВПИ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4