№ 4198
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110211241 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Х. М., с ЕГН ********** против
наказателно постановление №42-0001970/11.07.2022 г. на директора на РД
ФИРМА с което са му наложени: на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП - глоба в
размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 89 т. 4 от Наредба №33 от 03.11.1999
г. на МТ и на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 ЗДвП - глоба в размер на 10 лв. за
нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за наличие на маловажен случай по
смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като М. дори с карта за квалификация на водача
с изтекъл срок, е получил необходимата професионална подготовка и
експертни знания за извършване на превози на товари, като нарушението
разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност. Алтернативно
се иска от съда, ако не приеме тези доводи, да измени санкцията от такава на
основание чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП, в такава по чл.105 ал.1 ЗАвП, като в този
смисъл посочва съдебна практика – Решение №2071/04.11.2021 г. на
Административен съд-Пловдив по КАНД №2302/2021 г. Предлага на съда да
отмени НП като незаконосъобразно.
Редовно призован жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител.
1
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
като мотивите за това са следните:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На дата 12.05.2022 г. около 15:00 часа свидетелите Б. Н. и И. И.
Трифонов, се намирали в района на гр.София, ул.”Околовръстен път”. На
около 500 метра след разклона за с.Казичене, с посока на движение пътен
възел с бул.”Цариградско шосе” те спрели за проверка жалбоподателят М.,
който управлявал влекач марка „Мерцедес Актрос”, категория №3 с рег.№РВ
4525 СМ и прикачено към него полуремарке „Касбохрер Силолегена”,
категория 04 с рег.№РВ 8574 ЕВ, и двете собственост на фирмата превозвач,
със заверено копие на №********* към Лиценз на общността, валиден до
31.12.2026 г. Водачът извършва обществен превоз на товари по маршрут от
Бобовдол до Пловдив, видно от пътен лист №880804/12.05.2022 г. и
товарителница №33561/12.05.2022 г.
При проверката контролните органи установили, че жалбоподателят
извършва обществен превоз на товари без да притежава валидна карта за
квалификация на водача. Същият представя карта с №Р163723, валидна до
19.11.2021 г.
Било установено и второ нарушение – М. не представя контролен талон
към СУМПС.
Свидетелят Б. Н. Б.ов заемащ длъжността инспектор в РД „Автмобилна
администрация” съставил и връчил надлежно на жалобопадателя АУАН
№323174/ 12.05.2022 г.
Няма данни по делото жалбоподателят да се е възползвал от
възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Наказващият орган приел фактическата обстановка установена от
контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.
Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът
2
прави следните правни изводи:
АУАН и НП са съставени при спазване императивните изисквания на
ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Актът за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
оспореното наказателно постановление, а така също и самото наказателно
постановление, съдържат подробно описание на всички обективни признаци
на състава на нарушенията, за които е ангажирана отговорността на
дружеството, а така също и конкретните законови разпоредби, под които са
субсумирани фактите, както и санкционните норми, въз основа на които е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Не е налице протИ.речие между приетите за установени факти, нормите,
под които същите са подведени и санкционните разпоредби, въз основа на
която е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: гласни – показанията на
свидетелите Б. Н. Б.ов /актосъставител/ и И. И. Трифонов, като съдът счита,
че показанията им са обективни, непротИ.речиви и последователни, поради
което ги кредитира изцяло. В тази насока са и събраните писмени
доказателства по делото – пътен лист №880804/12.05.2022 г., заповеди за
компетентност.
Посочените гласни и писмени доказателства кореспондират помежду
си, поради което тяхното подробно обсъждане не се налага.
По т.1 от НП - нарушение на чл. 89 т. 4 от Наредба №33 от
03.11.1999 г. на МТ:
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани
доказателства по делото се установява извършването на нарушението по чл.
93 ал.1 т.1 ЗАвП вр. чл. 89 т.4 от Наредба №33/03.11.1999 г. на МТ,
самоличността на нарушителя и неговата вина. По делото не се установи
фактическа обстановка различна от описаната в акта и НП.
Категорично се установи, че към момента на проверката от контролните
органи - 12.05.2022 г., жалбоподателят е извършвал обществен превоз на
товари без валидна карта за квалификация на водача, тъй като същата е с
изтекъл на 19.11.2021 г. срок.
3
Несъмнено картата за квалификация на водача с изтекъл повече от 6
месеца срок, се приравнява на липса на такава. Безспорно е, че липсата на
карта за квалификация на водача, издадена от ИА"АА" несъмнено
представлява нарушение на чл. 93 ал.1 т.1 ЗАвП вр. чл. 89 т.4 от Наредба
№33/03.11.1999 г. на МТ, което е правилно квалифицирано и за същото
законосъобразно е наложено административно наказание глоба в
лимитативно посочения от законодателя размер, а именно 2 000 лв. за първо
нарушение.
Законодателят е фиксирал размера на административните наказания и
не е предоставил никакви възможности за определяне на по-ниски или по-
високи наказания. В настоящия случай, при определяне на
административното наказание, административнонаказващият орган е наложил
предвидения фиксиран размер, който не може да бъде намален от съда.
Неоснователно е искането в жалбата за преквалифициране на
основанието за налагане на глобата в такова по чл.105 ал.1 ЗАвП, тъй като
тази разпоредба е обща и нейното действие изцяло се изключва от наличието
на специална такава по чл. 93 ал.1 т.1 ЗАвП.
Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 ЗАНН. В чл. 93 т. 9 НК приложим в административно наказателното
производство на основание чл. 11 ЗАНН е дадено определение на понятието
"маловажен случай". Такъв е налице, когато, с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.
В конкретния случай, не би могла да бъде обоснована по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с други случаи на такова нарушение, тъй
като нарушението е типично за вида си.
Обществените отношения, които са предмет на регулиране са значими,
касае се за специфична професионална компетентност, като именно заради
това, картата за квалификация на водача е със срок от 5 години от датата на
придобИ.е, като след изтичането на който е необходимо водачът да премине
обучение за усъвършенстване и актуализиране на уменията, т.нар.курс за
периодично обучение.
Наличието на валидна карта за квалификация на водача не е само
формално изискване, а документ, който удостоверява
годността/квалификацията на водача да извършва такъв превоз, съобразно
неговите особености и то е насочено както към безопасността на движението,
така и към качеството на услугата, предоставяна от превозвача посредством
конкретния водач.
4
Ето защо съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в
тази му част - по т.1 е законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По т.2 - нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи СУМПС от съответната категория
Установи се от показанията на свидетелите Б. Н. и И. И. Трифонов, че към момента на проверката, жалбоподателят не е могъл да представи контролен талон към СУМПС. Жалбоподателят е извършил нарушението при форма на вината пряк умисъл (чл. 11 ал. 2 пр. 1 НК). Същият е съзнавал, че управлява МПС, но не носи в себе си контролен талон към СУМПС.
Съдът приема, че и това извършено от жалбоподателя административно
нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. По
делото не са налице доказателства, от които да следва, че нарушението
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните
нарушения от същия вид, още повече, че към момента на проверката е
установено и друго нарушение от водача.
Наказанието за нарушението на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП в размер на 10 лв.
е в определения от закона абсолютен размер, поради което спазването на чл.
27 ал. 2 и 3 ЗАНН в конкретния случай не следва да се обсъжда, тъй като
съдът не може да наложи наказание под определения от закона размер.
И в частта по т.2 наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №42-0001970/11.07.2022
г. на директора на РД ФИРМА с което на И. Х. М., с ЕГН ********** са
наложени: на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП - глоба в размер на 2 000 лв. за
нарушение на чл. 89 т. 4 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на МТ и на
основание чл. 183 ал. 1 т. 1 ЗДвП - глоба в размер на 10 лв. за нарушение на
чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
5
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6