№ 466
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Ц.нка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско
дело № 20251800500541 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод депозирана въззивна жалба от Ц. Й. Д.– В., ЕГН
**********, с поС.ен адрес: гр. П., ул.„А. Г.“ № .., чрез адвокат С. Б. от САК,
съдебен адрес: гр.С., ул.„Ю.“ № ., ет.., ап.. срещу решение № 30 от 13.03.2025
г., постановено по гр.д. № 454/2024 г. на Районен съд гр. Пирдоп (ПРС).
С решението си ПРС е отхвърлил иска за признаване за установено на
осн. чл.439, вр.чл.124, ал. 1 от ГПК, че ищецът в първоинстанционното
производство не дължи на ответната страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
.............., поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение за следните суми: 4478,88 лева - главница, ведно със законната
лихва, за периода от 14.02.2013 г. до изплащане на вземането; 379,63 лева -
договорна лихва; 75,64 лева - наказателна лихва; 130,00 лева - такса и 393,20
лева - разноски по изпълнителен лист, издаден от СРС, 43 – ти състав по гр.д.
№ 6206/2013 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20248440401118, по описа на ЧСИ С. Якимов, рег. № 844 КЧСИ.
С решението си ПРС е възложил в тежест на ищцата Ц. Й. Д.- В. да
1
заплати на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 100, 00 лева - разноски по делото за дължимо юрисконсултско
възнаграждение.
В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК с депозираната
въззивна жалба са наведени оплаквания срещу първоинстанционното
решение, като въззивникът (първоначален ищец) счита същото за
неоснователно и незаконосъобразно. Намира за неясни мотивите на съда, като
сочи, че при постановяване на решението си, съда не се е съобразил със
задължителната съдебна практика на ВКС, че перемцията по изпълнителното
дело е без правно значение и че процесното право на принудително
изпълнение е било погасено с изтекла петгодишна давност.
Излага, че на 12.11.2015 г. по изп. дело № 834/2013 г. е било извършено
последното изпълнително действие, отбелязано и върху печата на гърба на
изпълнителния лист, от когато е започнала да тече непрекъсната пет годишна
погасителна давност, като твърди, че същата е изтекла на 12.11.2020 година.
Настоява за невярно на 08.06.2020 г. новият кредитор и настоящ
въззиваем – ответник по иска да е подал молба за конституиране пред
съдебния изпълнител и че с тази молба с искане за извършване на опис е била
прекъснал давността. Счита, че такава молба изобщо не била подавана, а по
делото липсва входирана такава с надлежно отбелязан вх.номер от съдебния
изпълнител.
Оспорва валидността на извършената по казуса цесия от първоначалния
взискател „ОТП Факторинг България“ ЕАД в полза на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, като излага доводи, че не била надлежно сведена до знанието на
длъжника.
Счита, че след като по изпълнителното дело нямало издадено
постановление/разпореждане, с което цесионерът да е конституиран като
взискател, последният нямал такова процесуално качество.
Наред с горното считат, че релевираното и възприето от районния съд
позоваване на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., по което за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл.
погасителната давност е била спряна по силата на закона, се отнася само за
висящи изпълнителни дела, но не и за прекратени (перемирани) такива,
2
каквото се явява настоящото. Изчислява, че дори този двумесечен срок се
зачете и се удължи датата 12.11.2020 г. за изтичаща на 12.01.2021 г., това е
отново преди извършване на първото валидно изпълнително действие от
22.05.2024 г. - налагане запор върху дружествените дялове на длъжника по
образуваното на 15.04.2024 г. ИД № 1118/2024 г., по описа на ЧСИ С. Якимов.
В подкрепа на изложеното, въззивникът сочи съдебна практика. Прави
искане за постановяване на решение, с което да бъде отменен акта на първата
инстанция като неоснователен и незаконосъобразен. Не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
Претендира присъждане на разноски пред районния съд и пред
въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба, в който излага
подробни съображения за нейната неоснователност. Счита постановеното
решение за правилно, обосновано и законосъобразно, постановено и
съобразено със събраните доказателства по делото. Намира твърденията на
ответната страна за неоснователни. Сочи, че практиката, на която се позовава
възивника е инцидентна, самостоятелна и отделна, постановена в
несъответствие на масовата съдебна практика, като в подкрепа на изложеното
сочи друга такава. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като
неоснователна, а първоинстанционното решението да бъде потвърдено
изцяло, като правилно и законосъобразно.
Излага доводи, че в хода на първоинстанционното производство било
установено, че от страна на взискателя били депозирани молби за
предприемане на конкретни изпълнителни действия с цел принудително
събиране на вземането и давността в случая била прекъсната, видно от
доказателствата по изп.дело № 834 / 2013 г., по описа на ЧСИ Татяна
Водиченска - Никитова. От взискателя и нов кредитор „ЕОС Матрикс" ЕООД
била подадена молба до съдебния изпълнител на 08.06.2020 година, с която е
поискано да се конституира като взискател по делото, въз основа на
сключения договор за цесия, както и да се извърши опис на движими вещи на
адреса на длъжника. С възлагане на правомощия по чл.18 ЗЧСИ и искане за
прилагане на определен изпълнителен способ, давността се считала за
3
прекъсната. С искането да бъде приложен определен изпълнителен способ,
както и в хипотезата на възлагане по чл.18 ЗЧСИ, се прекъсвала давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, а също и по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсвала многократно в изпълнителния
процес.
Счита, че перемпцията е без правно значение за прекъсване на
давността. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция по
делото е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Ако
кредиторът е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни
искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде
санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради
евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на
посочения изпълнителен способ, защото давността е свързана с поведението
на кредитора и не се влияе от поведението на други лица. Според съдебната
практика при направено искане за изпълнителен способ, съдебният
изпълнител не можел да откаже да го изпълни, дължейки подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Изложеното е
възприето и от ОСГТК на ВКС , като с т. 3 от ТР 2/ 2023 г. ОСГТК на ВКС е
даден положителен отговор на въпроса дали погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по
което е настъпила перемпция. С оглед на посочената задължителна практика
на Върховния касационен съд, за давността и нейното прекъсване водещо
значение има искането на кредитора. Давността се прекъсва, ако
непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора, като
писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на
перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение.
Активността на взискателят била достатъчна за прекъсване на давността,
защото той не може да извърши сам изпълнителното действие.
На следващо място, по смисъла на дадените разяснения в т.10 т. от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС гореописаните действия
прекъсвали давността.
Досежно възражението на въззивника за недействителност на
цесионния договор, считат същото за неоснователно. За да възникне това
4
качество за цесионера не било необходимо да се извърши уведомяване на
длъжниците по чл.99 ал.З ЗЗД. По силата на чл.429 ал.1 ГПК частното
правоприемство се установява с писмени доказателства, достатъчно е
представянето на цесионния договор, на приложенията, в които са описани
прехвърлените от Банката вземания, както и уведомленията по чл.99 ал.З ЗЗД,
за да възникне в полза на дружеството правото да иска извършването на
изпълнителни действия по отношение на длъжника по изпълнителния лист.
Законосъобразно ЧСИ Татяна Водиченска - Никитова е конституирала
цесионера като взискател, въпреки наличието на настъпила перемпция по
делото. Уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на
договора за цесия, а има значение при изследване на противопоставимостта на
цесията на длъжника /и на третите лица/, който може валидно и с погасителен
ефект да плати на предишния кредитор преди уведомяването. Позовават се на
Решение № 404/12.02.2016г. докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело №
666/2015г. по описа на ВКС, четвърто ГО.
Счита, че давността била спряна на 13.03.2020 г. с приемане на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на
последиците (загл. Доп. - дв, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020г.), обн. ДВ 28
от 24.03.2020г„ в сила от 13.03.2020г. Съгласно чл. 3, т. 2 от закона, до
отмяна на обявеното извънредно положение спират да текат давностните
срокове, с които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти, след което започвала да тече нова давност, чиито погасителен ефект
не бил настъпил касателно настоящото право на принудително изпълнение.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното :
Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 01.08.2013 г. по гр.д. № 6206/2013 г.,
5
на СРС, 43 състав, съобщение за образуване на изпълнително дело от
22.05.2024 г., запорно съобщение от 22.05.2024 г. по гр.д. № 37426 / 2024 г., по
описа на СРС; изп. дело № 20248440401118, по описа на ЧСИ С. Якимов, рег.
№844 КЧСИ и изп. дело № 834 / 2013 г., по описа на ЧСИ Татяна Антонова
Водиченска - Никитова, рег. №791, спрямо ищцата е било инициирано
принудително изпълнение за следните суми: 4478,88 лева - главница, ведно
със законната лихва, за периода от 14.02.2013 г. до изплащане на вземането;
379,63 лева - договорна лихв; 75,64 лева - наказателна лихва; 130,00 лева -
такса и 393,20 лева - разноски по изпълнителен лист.
На 28.08.2007 година е бил сключен договор за кредит между Ц. Й. Д. –
кредитополучател и „Банка ДСК“ ЕАД - кредитор, като процесното вземане
по него е било цедирано по силата на сключен Договор от 19.03.2020 г. между
„ОТП Факторинг“ ЕАД (цедент) и „ЕОС Матрикс“ ЕООД (цесионер).
Поради неизпълнение на договора, в полза на първоначалния кредитор
били издадени Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 6206/2013 г., по описа на СРС.
Въз основа на процесния изпълнителен лист е било образувано
изпълнително дело № 834/2013 г. по описа на ЧСИ Татяна Антонова
Водиченска - Никитова, с рег. номер 791 при КЧСИ и район на действие СГС.
Същото било прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е
преобразувано по депозирана молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД в ново
изпълнително дело № 1118/2024 г., по описа на ЧСИ С. Якимов, което е
висящо към датата на депозиране на исковата молба.
Видно от постъпила справка вх.№ 9164/22.08.2025 година по делото от
ЧСИ Татяна Водиченска – Никитова, рег.№ 791 и приложена към нея
разпечатка от компютърната система на ЧСИ на входящия регистър по
изпълнително дело № 20137910400834, на 29.05.2020 година, с вх. № 02302, с
подател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е депозирана МОЛБА ЗА
КОНСТИТУИРАНЕ КАТО ВЗИСКАТЕЛ, съгласно сключен договор за
цесия от 19.03.2020 г. между „ОТП Факторинг“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
по силата на който „ОТП Факторинг“ цедира вземането си по изпълнителното
дело на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и на осн. чл.429 от ГПК последният е поискал
от ЧСИ да бъде конституиран като взискател и да се насрочи опис на движими
вещи.
Спорни между страните се явяват следните обстоятелства: дали молба
от 08.06.2020 година до ЧСИ е била надлежно депозирана от настоящия
ответник и е спряла давността, дали това действие валидно я прекъсва, дали
6
въззиваемият (настоящ ответник) притежава качеството на присъединен
кредитор (нов взискател), дали надлежно е придобил правата по цесионния
договор от 19.03.2020 година, дали спрямо процесното изпълняемо право за
периода 13.03.2020 – 20.05.2020 г. по време на епидемиологичната обстановка
и извънредно положение в страната е била прекъснала давността за два месеца
и дали след изтичане й е започнала да тече нова давност, дали по отношение
на процесното право на принудително изпълнение е настъпила петгодишна
погасителна давност.
При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните
правни изводи :
По предявения от ищцата срещу ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
отрицателен установителен иск, с правно основание чл.439, ал.1, вр. чл.124,
ал.1 от ГПК – за признаване за установено, че правото на принудително
изпълнение (изпълняемото право) за горепосочените суми от ответника към
ищеца е погасено по давност, съдът намира следното :
Искът се явява допустим, тъй като според съдебната практика,
обективирана в определение № 410 от 20.09.2018 г., по ч. гр. д. № 3172/2018г.,
IV ГО, на ВКС и определение № 477 от 07.11.2019 г., по гр. д. № 3407/2019 г.,
IV ГО, на ВКС, предявяването на отрицателен установителен иск за
погасяването на правото на принудително изпълнение (изпълняемо право)
касателно вземане, за което е издаден изпълнителен лист е допустимо,
независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително
производство.
Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е
безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на
ново изпълнително производство, какъвто безспорно е налице в настоящия
казус.
Прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК не погасява вземането, поради което ищецът има правен интерес да
7
установи със сила на пресъдено нещо, че вземанията по изпълнителния лист
са погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява неосноватеелен.
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу
незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност
представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те
обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и
принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по
изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на
изпълнителния процес повдига спор относно даденото гражданско право,
поради което тя се реализира по исков ред.
Предявен е иск срещу взискателя за установяване на недължимост на
вземанията му като погасени по давност, който се квалифицира по чл.439 ГПК
във вр. с чл.124, ал.1 ГПК. В разпоредбата на чл. 439 от ГПК е предвидено, че
искът срещу изпълнението, какъвто е и настоящият, предмет на
производството, може да се основава на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е било издадено
изпълнителното основание. Не се установява, нито се твърди от длъжника да
е подадено възражение за недължимост, поради което заповедта за
изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист, е
влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирла
възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е
могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение по
чл. 414, ал. 2 от ГПК.
В случая с оглед диспозитивното начало, съдът е обвързан от пределите
на предявения иск, който като такъв по чл. 439 ГПК обхваща единствено
нововъзникнали факти, т.е. следва да се прецени дали от датата на
последното валидно изпълнително действие са изминали пет години, в които
вследствие бездействие на ответника, вземането по изпълнителния лист е
погасено по давност.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят в продължение на
две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия,
8
изпълнителното производство подлежи на прекратяване (настъпва т.нар.
„перемпция“). Съобразно задължителните указания на ТР № 2/26.06.2015
година по тълк. дело № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не
конститутивно значение. Прекратяването на изпълнителното производство
настъпва по право, като новата давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие.
В т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
не случайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД
относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе
правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес.
Тези правила са неприложими при прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в"
ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а
защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на
прекъсването.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира
докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ.
Към настоящия момент е налице Тълкувателно решение № 2 от
2023 година, постановено на 04.07.2024 година от ОСГТК на ВКС, като в
т.3 от същото се приема, че погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция.
При изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26 юни 2015
година, срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от
момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време
предприето в хода на делото изпълнително действие според нововъзприетото
тълкуване, тъй като хипотезата за фактите, означени в тълкуванията, се
съобразява според значението им в съответния тълкувателен акт.
Изпълнителният процес е законовата рамка, в която действията или
9
бездействията на кредитора от значение за погасителната давност се
проявяват. След отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., неговата висящност
вече не е определяща за давността, а прекратяването на изпълнителния
процес поначало няма отношение към прекъсването на погасителната
давност. За изпълнителния процес чл. 116, б. „б” ЗЗД не се отнася.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя,
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото съС.ие на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в"
ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната
сфера на длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ ще доведе до прекъсване на давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително
изпълнение.
В този смисъл настоящият въззивен състав приема, че молбата на
новия взискател до ЧСИ от 29.05.2020 година с вх. № 02302 - „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД за конституиране и присъединяване, и за извършване
на определено изпълнително действие – опис на длъжниковото
имущество, прекъсва погасителната давност.
10
В настоящия казус на 12.11.2015 г. по изп. дело № 834/2013 г. е било
извършено последното изпълнително действие, отбелязано и върху печата на
гърба на изпълнителния лист, от когато е започнала да тече пет годишна
погасителна давност.
Тъй като, към датата на подаването на тази молба (29.05.2020г.),
изпълнително дело № 20137910400834 е било прекратено и изпълнителният
лист по същото е бил върнат на взискателя „ОТП ФАКТОРИНГ“ БЪЛГАРИЯ
ЕАД, изпълнителното дело е било архивирано на 12.02.2020 г., а „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД не е бил конституиран като взискател по него, поради
което молба с вх. № 02302 / 29.05.2020 г., от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЗА
КОНСТИТУИРАНЕ КАТО ВЗИСКАТЕЛ не е била приложена по
изпълнително дело № 20137910400834 и не е била прономерована, но видно
от разпечатката от компютърната система на ЧСИ Татяна Антонова
Водиченска - Никитова на входящия регистър по изпълнително дело №
20137910400834, тази молба съществува и е била входирана.
Наред с горното независимо от възприетото от районния съд позоваване
на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., по
което за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. погасителната давност е
била спряна по силата на закона и дали се отнася само за висящи
изпълнителни дела, но не и за прекратени (перемирани) такива, каквото се
явява настоящото, при изчисляване се установява, че дори този двумесечен
срок се зачете и се удължи датата 12.11.2020 г. за изтичаща на 12.01.2021 г.,
това е отново преди извършване на първото валидно изпълнително действие
от 22.05.2024 г. - налагане запор върху дружествените дялове на длъжника по
образуваното на 15.04.2024 г. ИД № 1118/2024 г., по описа на ЧСИ С. Якимов.
Ето защо петгодишната давност, считано от 12.11.2015 година – датата
на последното действие по изпълнението до 29.05.2020 година и оттогава
до завеждане на иска – 19.01.2024 година не е изтекла, което обуславя
неоснователност на иска, оставяне без уважение на въззивната жалба и
потвърждаване на атакуваното първоинстанционно съдебно решение,
като правилно и законосъобразно, макар и поради други съображения, но
със съвпадащ краен извод.
По отношение на разноските :
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.8, вр. ал.3 ГПК съдът следва д
аосъди въззивника да заплати на въззиваемата страна сумата от 200 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
11
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 30 от 13.03.2025 г.,
постановено по гр.д. № 454/2024 г. на Районен съд гр. Пирдоп
ОСЪЖДА Ц. Й. Д.– В. да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата
от 200,00 (двеста) лева – съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщенията до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12