Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……………..
гр. Варна, ………..….2023 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII тричленен състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
Ж.
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря Калинка Ковачева и при участието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Васил
Пеловски КАНД № 2496 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 от
Административнопроцесуалия кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Директора на ТД
Митница Варна в Агенция „Митници“, чрез юрисконсулт Т.К. , против Решение №
1249/21.09.2022 г. по АНД № 20223110202436/2022 г. по описа на Районен съд –
Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно постановление (НП) №
213/2021/2022/НП от 06.06.2022 г., издадено от Директор на ТД Митница Варна в
Агенция Митници.
С
жалбата се релевират доводи за допуснати нарушения на материалния закон и
процесуална незаконосъобразност на оспореното решение. Счита се, че от фактите
по делото безспорно се установява, че „Е.б. “ ЕООД е осъществило състава на чл.
121, ал. 1 ЗАДС вр. чл. 64, ал. 4 ЗАДС. Сочи се, че е без значение дали се
констатират или не различия между общо изведените и върнатите на митницата
бандероли, още повече, че бандеролите не са върнати, а са установени в
складодържателя при извършена проверка, поради което се твърди, че заключението
по назначената ССЕ за неотносимо към спора. Молбата към съда е за отмяна на решението и за
потвърждаване на отмененото с него НП. Отправя се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание,
касаторът чрез процесуалния представител поддържа жалбата и изложените подробни
доводи. Сочи, че в случая е
без значение заключението на назначената експертиза, тъй като бандеролите които
не са облепени по реда на чл. 64 се индивидуализират с емисия, която посочва
годината, серийни номера. Същите бандероли са обявени от складодържателя, който
има задължение да ги облепя, като облепени върху бутилки, които са декларирани
като изведени пред митническите органи. Сочи, че задължението за облепяне с
бандероли е единствено на складодържателя, тъй като той в това си качество
получава бандеролите и подава информация на митническите органи кои бандероли
върху кои бутилки са поставени.
Ответникът по касация
– Директорът на Териториална дирекция Митница Варна, чрез процесуалния си
представител, счита че неправилно е определена административнонаказателната
отговорност на лицето. Излага съображения, че в случая
административнонаказателно отговорно лице следва да бъде не данъчния склад, а
лицето вложител в него. Твърди, че е налице разминаване в описанието на
извършеното нарушение. В АУАН е описано, че бутилките не са били облепени с
акцизен бандерол, което е нарушение по чл. 123 ЗАДС, а в НП е посочено, че
бутилките не са облепени по начин, който да гарантира, че при употреба на
стоките бандеролите ще бъдат унищожени. Излага съображения, че бутилките са
били облепени с бандероли, с различен номер, но отговарящи на литража и
алкохолното съдържание на алкохола, които е изведен от склада. Отправя искане
решението на ВРС да бъде оставено в сила, като сочи, че видно от експертизата,
назначена от въззивния съд в склада не са се установили излишъци на бандероли.
Не претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава
заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на ВРС, е
правилно и законосъобразно, и моли да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
страна:
Предмет на проверка във въззивното производство е било
НП № 213/2021/2022/НП от 06.06.2026 г. на Директора на Териториална дирекция
Митница Варна, с което на „Е.б. “ ЕООД - гр. Варна, ЕИК **за нарушение на чл.
64, ал. 4 ЗАДС и на основание чл. 121, ал. 1 ЗАДС е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, административно
наказание – лишаване от право да упражнява дейността, определена с Лиценз
№639/11.08.2017 г. в обекта, където е установено нарушението: данъчен склад BGNСА00446001, находящ се в гр. Варна, район Младост,
бул. „***, стопанисван от „Е.б. “ ЕООД за срок от 1 месец, както и е присъдено
да заплати стойността на липсващата стока, предмет на нарушението: 139 бр.
бутилки уиски „Джеймисън“ от 0,7 л. /40% vol/, определена по пазарна цена в размер на 4154,71 лв.,
на основание чл. 121, ал. 1 ЗАДС, чл. 124, ал. 1, вр. чл. 107е, ал. 2, вр. ал.
1 ЗАДС и чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС.
Въз основа на събраните в административнонаказателното
и в съдебното производство доказателства въззивният съд е приел за установено
от фактическа страна, че при проверка, извършена от служители на ТД Митница
Варна на 24.11.2021 г., в интервала от 13:50 до 15:00 часа, в данъчен склад на
данъчно задължено лице по Закона за акцизите и данъчните складове „Е.б. “ ЕООД,
находящ се в гр. Варна**, са установени налични акцизни бандероли, които са
иззети. Установено е, че Българските акцизни бандероли /общо 139 бр./ от № 2018
ЕШ 80086851 до № 2018 ЕШ 80089520, а именно: емисия 2018 серия ЕШ от № 80088501
до № 80088583, емисия 2018 серия ЕШ 80088607, емисия 2018 серия ЕШ 80088608,
емисия 2018 серия ЕШ от 80088618 до 80088629, емисия 2018 серия ЕШ 80088632 до
80088672 и емисия 2018 серия ЕШ 80088944, са декларирани от „Е.б. “ ЕООД в
съответствие с изискванията на чл.76, ал. 5 от ППЗАДС в информационна система
БАЦИС, модул СУ А, Деклариране, Дневник на складова наличност към Акцизна
декларация № BG002000/02-02718/ 04102021г., таб. „Бандероли", като
облепени на акцизни стоки с код по КН 22083082, търговско наименование
„Уиски" и освободени за потребление с е-АДД УКН
0000000006373106/28.9.2021г. Посочен е код на предназначение, съгласно чл. 85а
от ППЗАДС код „416-за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2,
т. 6 ЗАДС" /извеждане от данъчен склад на акцизни стоки, облепени с
бандерол/ с получател „М." ЕООД, ЕЖ ***, в качеството му на вложител в
данъчен склад ИНДС BGNCA00446001.
Митническите служители приели, че „Е.б. “ ЕООД, в
качеството му на лицензиран складодържател, е нарушило разпоредбата на чл. 64,
ал. 4 ЗАДС, за това, че 139 броя бандероли от № 2018 ЕШ 80086851 до № 2018 ЕШ
80089520, установени като налични на 24.11.2021 г. в данъчния склад на
дружеството с ИНДС BGNCA00446001, находящ се в гр. Варна, район Младост, ***,
не са били облепени по реда на чл. 64, ал. 4 ЗАДС върху 139 броя бутилирани
алкохолни напитки, с код по КН 22083082, с търговско наименование „Уиски"
и търговска марка „Jameson 12/0,700/40%vol", изведени на 28.09.2021 г. от
данъчния склад с е-АДД УКН 0000000006373106/28.09.2021г., предвид което на
28.09.2021 г. в гр. Варна „Е.б. “ ЕООД, ЕИК **е осъществило състава на чл.121,
ал.1 ЗАДС, за което на 07.12.2021 г. на дружеството е издаден акт за
установяване на административно нарушение за извършеното нарушение.
Въз основа на АУАН, на 06.06.2022г. административно
наказващият орган е издал НП №213/2021/2022/НП, възприемайки фактическа
обстановка, идентична със сочената в съставения АУАН.
Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че въз
основа на събраните доказателства по делото не може да се сформира извод за
осъществяване на състава на нарушението от дружеството. Позовавайки се на
приетото заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, ВРС приема,
че не е налице излишък на бандероли, предвид което не може да се установи
количество заменени бандероли. С оглед, на което съдът прави извод, че
неправилно е било прието, че е налице нарушение на чл. 121, ал. 1 ЗАДС, вр. чл.
64, ал. 4 ЗАДС. В заключение въззивният съд приема, че процесните 139 бр.
бутилки са били облепени с бандерол, различен по номер от описания в протокола
за разпределение и не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗАДС.
Касационният съд приема от правна страна за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
за разглеждане.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира
жалбата за основателна предвид следното:
Безспорно по делото е установено, че „Е.б. “ ЕООД е
със статут на лицензиран складодържател по Закона за акцизите и данъчните
складове с ИНЛС BGNCA00446000. Дружеството
притежава Лиценз № 639/11.08.2017 г. за управление на данъчен склад за
складиране на предварително бутилирани алкохолни напитки и поставяне на
бандероли, находящ се в гр. Варна, район Младост, ул. „***с вписан в лиценза
идентификационен номер на данъчния склад BGNCA00446001.
Настоящата съдебна инстанция счита, че нарушението е
безспорно установено от събраните от районният съд гласни и писмени
доказателства. Вмененото с НП нарушение е описано със съставомерните му
елементи. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно
описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено,
поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на наказания за какво е
санкциониран, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да
организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие
между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби,
които са били нарушени, а приложената от административно наказващия орган
санкционна норма съответства на установеното нарушение. Ясно е посочено, че в
процесния склад е установено наличие на бандероли, които са били заявени като
облепени, респективно става ясно, че налице неспазване на регламентирания в чл.
64, ал. 4 ЗАДС начин за поставяне върху посочените НП, алкохолни напитки. С оглед на изложеното касационната инстанция
не възприема като основателни, изложените в съдебно заседание доводи на
процесуалния представител на ответната страна, че в настоящия случай неправилно
е приложена разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ЗАДС.
Настоящата касационна инстанция намира решението на
районния съд за неправилно, като постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3, т. 2 Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК), вр. с чл. 63в ЗАНН за отмяната му. При безспорно изяснен спор от
фактическа страна и правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е
направил необосновани изводи досежно приложението на закона, като неправилно,
позовавайки се на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза е приел,
че в случая не може да се сформира извод за осъществен състав на нарушението от
дружеството.
Неправилно въззивният съд при постановяване на
решението си се е позовал единствено на приетото по делото заключение на
съдебно – счетоводната експертиза. На първо място касационната инстанция счита,
че същото е неотносимо към процесния спор. По отношение на първия от
поставените въпроси още в съдебно заседание, проведено на 28.07.2022 г.
процесуалният представител на Директора на ТД Митница Варна е направил
изявление, че те не твърдят, че има заменени бандероли. Освен това следва да се
има предвид, че заключението по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза не
опровергава извода за извършеното от дружеството нарушение, както и факта, че
по време на проверката са намерени 139 акцизни бандерола, които са заявени от
дружеството като облепени и изведени от данъчния склад.
Настоящият съдебен състав не споделя и следващия извод
на въззивния съд, че нарушението се явява недоказано, тъй като е налице пълно
съответствие между общо изведените и върнатите на Митница Варна, бандероли.
Съдът счита, че всъщност бандеролите не са били върнати на ТД Митница Варна, а
същите са били намерени и иззети от лицензирания складодържател по време на
извършване на проверка, а ако дружеството е имало намерение да върне процесните
бандероли, то в Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните
складове има специално предвиден ред, по които да бъде извършено връщането.
Предвид факта, че акцизните стоки са били освободени за потребление на
28.09.2021 г., а проверката е извършена на 24.11.2021 г., съдът приема, че
данъчният склад е разполагал с необходимото време да върне в ТД Митница Варна
бандеролите, за които твърди, че са заменени.
Неправилно въззивният съд при постановяване на
решението си е приел, че твърдението на дружеството, че бутилките са били
облепени с акцизен бандерол, разпределен по протокол за друг вид алкохол, е
основателно. Този извод на ВРС не се подкрепя от нито едно от събраните по
делото и административната преписка доказателства, такива изводи липсват и в
приетото заключение на вещото лице.
Задължението за поставяне на бандерол е регламентирано
в чл. 64 ЗАДС, като съгласно ал. 1 на същия производителите на тютюневи изделия
и на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание,
равно и превишаващо 15% vol, предназначени за реализация на вътрешния пазар, са
длъжни да поставят бандерол върху потребителската опаковка, като оставянето на
бандерола се извършва в данъчен склад. Разпоредбите на чл. 64, ал. 2 и 3 касаят
задължението на вносителите на стоки по ал. 1 да осигурят поставянето на
бандерол, като са регламентирани възможните начини. Съгласни чл. 64, ал. 2
лицата, които внасят на територията на страната стоки по ал. 1, са длъжни да
осигурят поставянето на бандерол върху потребителската опаковка по един от
следните начини: 1. при производителя - извън територията на страната, или 2. в
данъчен склад, или 3. във временен или митнически склад по смисъла на
митническото законодателство. Разпоредбата на чл. 64, ал. 3 гласи, че лицата,
които въвеждат на територията на страната стоки по ал. 1 от друга държава
членка, са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху потребителската
опаковка по реда на ал. 2. В чл. 64, ал. 4 и ал. 5 ЗАДС е регламентиран начинът
на поставяне на бандерола и съдържанието на същия. Съгласно чл. 64, ал. 8 ЗАДС
лицензираните складодържатели и лицата по ал. 2 и 3 заявяват необходимото
количество бандероли пред компетентното митническо учреждение. В същата
разпоредба - в т. 1 – 3, са уредени срока, в който следва да бъдат предадени
бандеролите, реда за предаването им и количествата, които могат да бъдат
заявени и предадени.
От цитираните
разпоредби се установява, че бандерол следва да се постави в данъчен склад
върху потребителската опаковка на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208
и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15% vol, предназначени за реализация
на вътрешния пазар. Следователно единствено за лицензираните складодържатели,
по смисъла на ЗАДС е налице задължението в случая да облепят с акцизен бандерол
процесните алкохолни напитки алкохолните напитки, предназначени за продажба на
вътрешния пазар. До този извод се стига и въз основа на разпоредбата на чл. 64,
ал. 8 ЗАДС, според която, с изключение на вносителите, единствено лицензираните
складодържатели имат право да заявят необходимото им количество бандероли пред
компетентните митнически учреждения, както и въз основа на разпоредбите на
глава ІV, раздел ІІ от Правилника за прилагане на ЗАДС. След като единствено
лицензираните складосържатели имат задължението да облепят алкохолните напитки
с български акцизен бандерол, настоящият състав на съда приема, че правилно АНО
е определил административнонаказателно отговорното лице, а именно
складодържателят. С оглед на изложеното съдът не споделя възраженията,
направени в открито съдебно заседание от процесуалния представител на ответната
страна, в тази връзка.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства категорично
се доказва извършеното от дружеството нарушение. Видно от представената справка
за изведени бандероли от данъчен склад на „Е.б. “ ЕООД за м. септември 2021 г.
/л. 87 от преписката/ дружеството само е декларирало пред митническите органи,
че на 28.09.2021 г. от данъчния склад е изведено следното количество алкохол: JАMESON
12/0,700/40% - уиски с вместимост 0,7, 40 градуса. Ответникът сам е посочил
артикулният номер на стоката, който е индивидуален за всяка една стока,
съответно сам е посочил и емисията, серията и номера на използваните за
облепяне бандероли, но при извършване на проверката акцизните бандероли са
открити в данъчния склад на дружеството. Тези обстоятелства се подкрепят и от
свидетелските показания, дадени от св. Ведеров в хода на въззивното
производство.
Правилно и законосъобразно Директорът на ТД Митница
Варна е наложил на „Е.б. “ ЕООД административни наказания за извършеното
нарушение на чл. 64, ал. 4 ЗАДС, на основание чл. 121, ал.1, вр., чл. 124, ал.
1, вр. чл. 107е, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 124а, ал. 1 ЗАДС, като наложените
наказания са законосъобразно определени като вид и размер.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира,
че решението на въззивната инстанция е неправилно и незаконосъобразно и следва
да се отмени, като постанови решение, с което да потвърди процесното НП.
При този изход на спора основателно се явява искането
на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция, което следва да бъде определено на основание чл. 63д, ал. от 4 ЗАНН
вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер от 100 лева
на основание чл. 37 от Закона за правната помощ.
На основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 221, ал. 1 АПК, Административен съд – Варна, VII тричленен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 1249/21.09.2022 г., постановено по АНД № 2436/2022 по
описа на Районен съд – Варна, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 213/2021/2022/НП, издадено от директора на Териториална
дирекция Митница Варна, с което на „Е.б. “ ЕООД - гр. Варна, ЕИК **за нарушение
на чл. 64, ал. 4 от ЗАДС и на основание чл. 121, ал. 1 от ЗАДС са наложени
административни наказания „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева и
административно наказание – лишаване от право да упражнява дейността,
определена с Лиценз №639/11.08.2017 г. в обекта, където е установено
нарушението: данъчен склад BGNСА00446001,
находящ се в гр. Варна, район Младост, бул. „***, стопанисван от „Е.б. “ ЕООД
за срок от 1 месец, както и е присъдено да заплати стойността на липсващата
стока, предмет на нарушението: 139 бр. бутилки уиски „Джеймисън“ от 0,7 л. /40%
vol/, определена по пазарна цена в размер на 4154,71 лв.,
на основание чл. 121, ал. 1 ЗАДС, чл. 124, ал. 1, вр. чл. 107е, ал. 2, вр. ал.
1 от ЗАДС и чл. 124а, ал. 1 ЗАДС.
ОСЪЖДА „Е.б.
“ ЕООД - гр. Варна, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул. „***, да заплати на Териториална
дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 (сто) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.