РЕШЕНИЕ
гр. София, …..09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А”
въззивен състав,
в публичното заседание на десети февруари двехиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 8676 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу решение по гр. дело № 32330/2018г. на Софийски
районен съд, 85 състав, с което изцяло са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу С.Т.В. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по гр.д. № 9724/2018г. на
СРС, 85 с-в.
Въззивникът – ищец поддържа, че решението е неправилно, като
постановено при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че ответникът
не е оспорил качеството си на потребител на топлинна енергия, респ. на правото
си на собственост върху имота, поради което неправилно исковете са отхвърлени.
Поддържа, че са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение от първоинстанцинния съд, но неправилно съдът
не е уважил това искане. Моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение и да уважи предявените
искове изцяло, с присъждане на направените разноски по делото.
Въззиваемият - ответник С.Т.В. не заявява становище по жалбата.
Третото лице - помагач „Т.с.“ ЕООД не заявява
становище по жалбата.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от
ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
По същество
жалбата е неоснователна като краен резултат.
Предявени
са от „Т.С.“
ЕАД срещу С.Т.В. искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца ½ част от общата стойност на сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по гр.д. № 9724/2018г. на СРС, 85
с-в, а именно – сумата 396. 21 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2014г. – м.04.2017г. и за сумата 27. 49 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2015г. –
26.01.2018г.
Заповедта по чл. 410 ГПК е издадена
срещу С.Т.В. и Ю.Д.В., като по отношение на Ю.Д.В.е влязла в сила, поради липса
на подадено възражение в срока по по чл. 414 ГПК.
СРС е отхвърлил исковете, като е приел, че ответникът
не е клиент на топлинна енергия за процесния имот,
поради липса на представени доказателства за правото му на собственост върху топлоснабдения имот.
От представените към исковата молба писмени
доказателства се установява, че процесният имот е
придобит през 1991г. в режим на съпружеска имуществена общност от ответника С.В.
и съпругата му Ю.Д.В., като бракът им е прекратен с развод през 1998г.,
съгласно неоспорени изявления в представена искова молба за делба на имота,
предявена през 2007г. от ответника срещу Ю.Д.В.. По делото липсват твърдения и
доказателства как е приключило производството по делба.
По делото е
представено заявление – декларация за откриване на партида от Ю.Д.В., подадена
до ищцовото дружество през 2005г., с която е заявено
искане за откриване на партида на имота, при декларирано домакинство, състоящо
се от 1 член.
Ответникът В. не е подал писмен отговор в срока по
чл. 131 ГПК, но преди първото съдебно заседание е подадена молба за отлагане на
делото поради здравословни причини, която е уважена. В следващото съдебно
заседание не се е явил.
Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.
36, ал. 3. Съгласно задължителни указания, дадени в ТР № 2/2018г. по т.д. №
2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ независимо кой е
фактическият ползвател на имота, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно мотивите на цитираното
ТР, в хипотезата на ползване на жилище
след развод от един от бившите съпрузи, който е сключил писмен договор при
публично известни Общи условия, например с откриването на индивидуална партида
за целия имот, той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за
своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг
идеална част.
В
случая дори да се приеме, че съсобствеността върху процесния
имот между бившите съпрузи не е прекратена, ответницата по заповедта по чл. 410 ГПК - Ю.Д.В., е единствен потребител на топлинна енергия за битови нужди, в
качеството й на собственик на нейната идеална част и на сключен договор с топлопреносното предприятие относно другата идеална част от
имота, като дължи заплащане на цената на отдадената за целия процесен имот топлинна енергия за претендирания
период. По делото не се твърди и доказва от ищеца да е променен титуляра на партидата след 2005г., а и всички издадени
фактури по делото, са на името на Ю.В.. Предвид гореизложеното, същата се
легитимира като единствен потребител на топлинна енергия за целия процесен имот.
Неоснователни
са поддържаните в жалбата доводи, че поради липсата на подаден писмен отговор
от ответника в срока по чл. 131 ГПК и липсата на лично явяване, са били налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу него. Процесуалните
предпоставки по чл. 239, ал.1, т. 1 вр. чл. 238, ал.
1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение следва да са налице кумулативно
с материално-правните предпоставки по чл. 239, ал.1, т. 2 ГПК – искът да е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Последната предпоставка в случая не е налице, с
оглед изложените по – горе мотиви. Предвид изложеното, искът срещу ответника С.В.
е неоснователен.
С оглед изложеното, е неоснователен и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и предвид
съвпадението на изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Разноски не се претендират от
въззиваемия и такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
12.03.2019г. по гр. дело № 32330/2018г. на Софийски районен съд, 85 състав, с
което са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* срещу С.Т.В., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 396. 21 лв. – главница за незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2014г. – м.04.2017г. и сумата 27. 49 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2015г. –
26.01.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
по гр.д. № 9724/2018г. на СРС, 85 с-в, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице-помагач на страната на въззивника – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.