№ 3489
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело №
20241110132653 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Р.Ш.Б.“ ЕАД срещу Б. С. Ж., с която са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от
250,00 лв., представляваща неустойка по т. 11 от Списъка на неустойките – Приложение № 1
към Договор за наем от 19.10.2018г. и сумата от 5000,00 лв., представляваща неустойка по т.
16 от Списъка на неустойките – Приложение № 1 към Договор за наем от 19.10.2018г., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от дата на подаване на исковата молба-
05.06.2024г., до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 19.10.2018г. между страните е сключен Договор за
наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от разстояние. Изложени са
съображения, че „Р.Ш.Б.“ ЕАД, опериращо под търговското наименование „Спарк“,
предоставя обществено достъпна услуга, която позволява откриване и наемане на
електрически автомобил през мобилен телефон от неограничен кръг потребители,
независимо дали потребителят желае да ползва услугата за минути или няколко дни.
Ползването на автомобила се осъществявало чрез регистрация в мобилно приложение. Сочи,
че подписването на договора се извършвало чрез маркиране на нарочно обозначено поле за
изявяване на обвързващо съгласие в мобилното приложение. Заплащането на услугите се
извършвало с кредитна или дебитна карта, която се регистрирала в мобилното приложение
персонално от всеки потребител. Твърди, че всяко от електрическите превозни средства било
снабдено с GPS система за дистанционно наблюдение, поради което можело да бъде
локализирано в реално време. Сочи, че регистрацията на ответника в мобилното
приложение била извършена на 19.10.2018г., с което бил сключен договорът за наем и
заявено съгласие с общите условия на дружеството. Твърди, че договорът е рамков, а
1
заявката за ползване на конкретен автомобил се извършва чрез приложението за всяка
отделна наемна сесия. При стартиране на една от поредните сесии с автомобил „Спарк“
твърди, че ответникът е предизвикал пътен инцидент, вследствие на което ищецът
претърпял вреди. Сочи, че на 06.06.2021г. в 21:29 ч. ответникът е резервирал лек автомобил
„Х.К.“, с рег. № СВ****РВ, който бил предоставен за ползване на ищеца от лизингодателя
„Бакб Файнендс“ ЕАД. Излага, че в 21:30 ч. ответникът стартирал автомобила, като времето
и посоката на движение били отчетени от система за дистанционно наблюдение. Твърди, че
по време на потребителската сесия е спукана задна дясна гума, независимо от което
ответникът продължил движението с автомобила с висока скорост. В 22:11 ч. наемателят
чрез мобилното приложение изпратил уведомление за инцидент с текст „спукана гума“. С
оглед изложеното, ищецът изпратил свой представител на мястото, където било
локализирано превозното средство. В 22:53 ч. служителят на ищеца (Иван Краев) подал
информация за инцидента в мобилното приложение на Спарк, която съдържала
установените на мястото на произшествието факти, а именно „Автомобилът е каран със
спукана задна дясна гума с висока скорост. Клиентът е спрян от полицията, съмнение за
алкохол или наркотици“. Малко по-късно представителят на Спарк подал допълнителна
информация, съгласно установеното в хода на проверката от служителите на реда, според
която „Клиентът е с положителни проби за алкохол и наркотици“. Ищецът сочи, че за
материалните щети по автомобила не е завел застрахователна претенция, доколкото
сключената полица „КАСКО+специални условия“ не покривала щети по гуми и джанти, а
освен това, сред изключените рискове били случаите, при които автомобилът е управляван
под въздействие на наркотични вещества или алкохол. Разходите по ремонта на автомобила
твърди, че са останали за него. Аргументира, че с поведението си, ответникът е нарушил
правилата за движение по пътищата, както и задълженията си по Договора за наем. Сочи, че
при повреждане и/или унищожаване на гума на превозното средство, наемателят дължи
неустойка в размер на 250,00 лева по т.11 от Списъка на неустойките, а при управление на
превозното средство след употреба на алкохол и/или наркотични вещества дължи неустойка
по т.16 от Списъка на неустойките в размер на 5000,00 лева. Твърди, че е изпратил
уведомления до ответника относно дължимите неустойки, но плащане не било постъпило.
При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че е шофирал
наетия лек автомобил под влиянието на наркотични вещества. Оспорва наличието на
валиден договор от разстояние, както и неустоечните клаузи при твърдения, че същите са
нищожни, неравноправни и прекомерни. Аргументира подробно, че клаузите, предвиждащи
заплащане на неустойки не са индивидуално уговорени. Твърди, че спукването на гумата не
се дължи на негово виновно поведение. Досежно неустойката, дължима при управление на
превозното средство след употреба на алкохол и/или наркотични вещества, сочи, че
размерът й надвишава предвидения в чл. 342б НК размер на наказанието. Искането към съда
е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
2
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По така предявените искове, в доказателствена тежест на ищеца е да установи
наличието на облигационно отношение между него и ответника по валиден договор за наем,
част от съдържанието на който е клауза предвиждаща заплащане на неустойка при
повреждане и/или унищожаване на гума на превозното средство, както и клауза,
предвиждаща заплащане на неустойка при управление на превозното средство след
употреба на алкохол и/или наркотични вещества; настъпване на предпоставките за
дължимост на неустойките и техния размер, както и че клаузите в договора са индивидуално
уговорени.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията и
релевираните с отговора на исковата молба възражения.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че на 19.10.2018г. между страните е сключен Договор за наемане на превозни
средства и предоставяне на услуги от разстояние; че Договорът е рамков и че заявката за
ползване на конкретен автомобил се извършва чрез приложението за всяка отделна наемна
сесия; че на 06.06.2021г. в 21:29 ч. ответникът е резервирал лек автомобил Х.К., с рег. №
СВ****РВ; че по време на потребителската сесия е спукана задна дясна гума, както и че
ответникът е шофирал наетия лек автомобил под влиянието на наркотични вещества.
Спорът в настоящото производство се концентрира на първо място върху въпроса за
редовното уговаряне на процесните неустоечни клаузи между страните, а на второ място
относно релевираните от ответника възражения за тяхната нищожност като неравноправни и
като противоречащи на добрите нрави, респективно за тяхната прекомерност. В тази насока
съдът намира следното.
Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г.
на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар
и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, електронен документ е всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен
документ, съдържащ електронно изявление. Електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
представяне на информацията /чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ/. Електронното изявление се счита за
подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 10 – 12 от Регламент (ЕС) №
910/2014 г. – за електронен подпис се считат данни в електронна форма, които се добавят
към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва, като законът въвежда три форми на
електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран. В случая несъмнено
3
регистрацията в мобилното приложение на ищеца представлява електронно изявление,
доколкото се касае до словесни изявления в цифрова форма, обективирани чрез общоприет
стандарт за преобразуване и представяне на информацията – интернет, с възможност за
тяхното възпроизвеждане. Следователно сключеният по описания начин договор за наемане
на превозни средства представлява електронен документ, съдържащ електронно изявление.
Доколкото същият не съдържа характеристиките на усъвършенстван или квалифициран
електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 11 и т. 12 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 г., следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен
електронен подпис – съдържанието му включва посочване на страните по договора като
автори на документа с данни за тяхната самоличност и данни за контакт. Съгласно чл. 13, ал.
4 ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис
е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В
представената от ищеца на хартиен носител разпечатка на сключения договор е налице
уговорка в чл. 2.4., според която страните заявяват изрично и се съгласяват, че сключването
на договора и потвърждаването на съгласие с общите условия по електронен път ще има
същите задължителни правни последици като подписа върху писмените документи и ще
бъде допустимо доказателство в съда и всяка друга институция за уреждане на спорове.
Следователно процесният договор за наем е сключен от разстояние с попълването на
лични данни от ответника в заявление на интернет сайта на ищеца /три имена, ЕГН, адрес,
електронна поща и телефонен номер/, като договорът има характера на електронен
документ. В случая, доколкото не се спори и се установява, че тези лични данни са въведени
от страна на ответника и именно въз основа на тяхното въвеждане е сключен рамковият
договор за наем от 19.10.2018г., въз основа на който ответникът е ползвал наетия автомобил
„Х.К.“ на 06.06.2021г., то със сключването на договора за наем, ответникът е приел и общите
условия към него, част от които е приложението, съдържащо процесните неустойки. Ето
защо съдът приема, че са налице писмени неустоечни клаузи между страните.
Относно валидността на неустоечните клаузи, съдът намира следното.
Според т. 11 от Приложение № 1 към договора за наем, при увредена или унищожена
автомобилна/и/ гума/и/, наемателят дължи неустойка в размер на 250 лева за всеки обект на
увреждане, независимо от вида на превозното средство. Посочено е, че неустойката се
ползва както за подмяна на повредените/унищожените елементи, така и за покриване на
разходи на наемодателя във връзка с причиненото увреждане или унищожение на
съответния/те елемент/ти.
В т. 16 от същото приложение е предвидено, че при управление на превозното
средство след употреба на алкохол и/или наркотични или психотропни вещества, наемателят
дължи неустойка в размер на 5000 лева. Посочено е, че е забранено да се шофира под
въздействието на алкохол, наркотични или психотропни вещества, както и техните аналози.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката
4
за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Като клауза уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са
изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай.
Идентични са и критериите за преценка дали неустойката е „необосновано висока“ по
смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, - размерът на неустойката е „необоснован“, именно
когато е в явно несъответствие с обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция
на неустойката, които я обосновават. Затова преценката за неравноправност и противоречие
с добрите нрави следва да бъде извършена заедно.
При прилагане на тези критерии, съдът установи, че уредената в т. 11 от
приложението неустойка в размер на 250 лева за повредена или унищожена автомобилна
гума, не е в противоречие с добрите нрави, нито се явява необосновано висока. Касае се за
компенсаторна неустойка, която покрива вредите за наемодателя от необходимостта на
извърши ремонт на гумата или закупуване на нова гума, в това число стойността на
ремонта, респ. доставката и монтажа, както и необходимото за това време, през което
автомобилът не може да бъде използван за отдаване под наем на други клиенти на
5
ищцовото дружество. Автомобилната гума представлява част от състава на лекия автомобил
/като сложна съставна вещ/, поради което наемателят отговаря за вредите върху нея съгласно
общото правило на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, освен ако докаже, че вредите върху нея се
дължат на причина, за която не отговаря, каквото доказване в случая не е проведено. Ето
защо в хипотезата на върнат нает автомобил с увредена автомобилна гума, наемателят
отговаря за вредите върху нея, които се обезщетяват именно от процесната неустойка.
Санкционният характер на неустойката пък е предназначен да стимулира наемателя да
управлява внимателно моторното превозно средство, така че да не попада в
съприкосновение с дупки, бордюри, препятствия на пътя и други обстоятелства, които могат
а доведат до увреждане на гумите на наетия автомобил. При съвкупната преценка на тези
обстоятелства съдът намира, че уговорената неустойка от 250 лева за увредена гума не
излиза от присъщите й функции, нито е прекомерна.
Относно уредената в т. 16 от приложението неустойка в размер на 5000 лева за
управление на наетия автомобил след употреба на алкохол и/или наркотични или
психотропни вещества, същата има отново компенсаторен характер и обезщетява нарушения
негативен интерес на ищеца. Нейната обезщетителна функция обхваща на първо място
вредите, които ищцовото дружество ще претърпи от невъзможността да използва
автомобила за отдаване под наем, докато тече предварителната проверка, а впоследствие и
евентуалните процесуално-следствени действия относно деянието на наемателя, а също така
и репутационните вреди, които съпътстват обстоятелството, че автомобилът може да бъде
разглеждан като предмет на престъпление. При тази неустойка, обаче, по-съществената
функция е санкционната, доколкото описаните в т. 16 деяния осъществяват не само състава
на гражданската отговорност за вреди от договорно неизпълнение, но са и обществено
опасни, поради което са определени от законодателя като съставомерни – чл. 343б, ал. 1 – ал.
3 от НК. В този смисъл засиленият санкционен характер на неустойката цели да стимулира
наемателя са се въздържа от управление на автомобила след употреба на алкохол и/или
наркотици, което може да предизвика съществени отрицателни последици за водача и
пътниците в автомобила, за останалите участници в движението и не на последно място за
съществуването и физическото състояние на наетата вещ. Като се вземе предвид засилената
санкционна функция на тази неустойка, както и значителните негативни последици, които
могат да произтекат от вида на договорното неизпълнение, за което е уговорена, съдът
намира, че нейният размер на 5000 лева не се явява в противоречие с добрите нрави, нито е
необоснован или прекомерен. Доводът на ответника за прекомерност на договорната
санкция, тъй като размерът на неустойката надхвърлял размера на глобата по чл. 343б, ал. 1
и ал. 3 от НК, е неоснователен. Доколкото цитираните разпоредби уреждат глобата като
кумулативно наказание, което се налага заедно с наказанието „лишаване от свобода“, то от
посочените в тях размери на глобата не могат да се правят изводи за ниска опасност на
деянието, съставляващо и договорно неизпълнение, респективно изводи за прекомерност на
уговорената в приложението към договора за наем санкционна неустойка.
Предвид гореизложеното съдът намира, че неустоечните клаузи, от на които се
6
основават процесните вземания, са правно валидни и уговорените с тях неустойки не са
прекомерни. Възражението на ответника, че клаузите не са индивидуално уговорени, не
обосновава тяхната нищожност. Както е изяснено в чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
не всички клаузи, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да влияе, са
неравноправни, а само тези, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. По изложените по-горе съображения, обстоятелствата по чл. 143, ал. 1 ЗЗП не
са налице по отношение на процесните неустоечни клаузи.
При кумулативното наличие на всички материалноправни предпоставки за
възникване на процесните вземания, предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 210 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на
494,40 лева с ДДС, платено изцяло по банков път съгласно представените фактура и
преводно нареждане, или общо 704,40 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. С. Ж., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Г.И.“ № 3, да заплати
на „Р.Ш.Б.“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Х.К.“ № 41, ет. 3, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 250 лева, представляваща
неустойка по т. 11 от Списъка на неустойките – Приложение № 1 към Договор за наем от
19.10.2018г. и сумата от 5000 лева, представляваща неустойка по т. 16 от Списъка на
неустойките – Приложение № 1 към Договор за наем от 19.10.2018г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от дата на подаване на исковата молба – 05.06.2024г., до
окончателното им изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 704,40 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7